ОБЛЕЧИ СВОЯТА МАНТИЯ! – III ГЛАВА

3. ПЪТЯТ НА ИСУС НАВИН

(СМИСЪЛЪТ НА ДУХОВНИТЕ МАНТИИ)

Четейки Свещеното Писание винаги забелязвах поразителната прилика и сходство между историята на старозаветния Израил и новозаветната Църква на Господ Исус Христос. Така придобих разбиране, че Всевишният Бог е оставил Своя велик почерк по такъв начин, че да прави съвременно и актуално Вечното Си Слово. В “Посланието към Евреите” Святият Дух е отворил една скоба в осма глава, с цел проницателните и жадни за Истина човеци, отново и отново да се връщат към изворите на еврейската история, записана в Библията. Ето тези думи, в които за служителите на Живия Бог е казано:
“…(които служат на онова, което е само образ и сянка на небесните неща)…” (Евреи 8:5) 
Така Исус Навин, водачът на Израил след Моисей, служеше на онова, което е образ и сянка на Небесното и Вечното. И неговото служение пред Отец беше толкова категорично и чудесно, щото в пътя си Исус Навин постави духовните жалони за всички поколения Божии служители до свършека на света. Смисълът и призванието на Небесните мантии е да минем по пътя на Исус Навин и да употребим духовните жалони, поставени от Бога на този път. В настоящата първа тема ще се опитам да покажа най-важните от тях. Усвоявайки ги, ние ще придобием победоносната вяра в Бога. Нека пристъпя към тяхното разглеждане.
Народът на Израил бе осиротял. Великият Божий пророк Моисей беше склопил очи. “Не се издигна вече в Израиля пророк като Моисей…” (Второзаконие 34:10) – говори Божието Слово. Това е вярно. Но имаше един израилтянин, който беше близо до Моисей от началото на младостта си и неотлъчно следваше Господните пътища. Този младеж беше Исус Навин. От този момент върху него падаше отговорността да продължи Божието дело. След смъртта на Моисей Бог посети сърцето на Исус Навин, за да го подготви за славните дела, които щеше да извърши в живота си. Между многото напътствия, които Бог говори на приемника на Моисей, има едни думи, които изразяват в най-голяма степен Божията Воля за великия лидер:
“Само бъди силен и твърде дързостен, та да постъпваш внимателно според целия закон, за който слугата Ми Моисей ти даде заповед; не се отклонявай от него ни надясно ни наляво, за да имаш добър успех, където и да идеш…” (Исус Навин 1:7) 
Сила и твърда дързост бяха необходими, за да се изпълнява Божия Закон. Тези две духовни качества бяха нещо повече от примирителното покорство на останалите от израилтяните. Бог не искаше автоматично изпълнение на едно или друго Негово повеление, но Сила и Дързост в отстояването на Волята Му. Аз ще размишлявам върху това, за да разберем прицела на Божиите напътствия. Законът, който Моисей остави на евреите, беше много труден за изпълнение. В него имаше твърде много клаузи, които да се спазват. Това неизменно го превръщаше в юзда и хомот за израилтяните. А Бог не каза на Исус Навин “Бъди послушно добиче!”, но:
“Бъди силен и твърде дързостен!”
Как да разбираме призива на Отец към слугата Му? Преди всичко – като видим каква е целта и предназначението на Закона. Апостол Павел ни разкрива това с думите:
“Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела, изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха…” (Римляни 3:20) 
Законът щеше да показва греха. Какво щеше да бъде отношението на Исус Навин към този грях? Ето какво:
Той трябваше да бъде силен! Да отблъсне греха със Сила!
Той трябваше да бъде твърд, да има нужната смелост за отстояване на Господната Воля. Спомнете си прочетеното в началните глави на “Битие”. Спомнете си какво Бог каза на Каин:
“Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш…” (Битие 4:7) 
Сега разбирате ли защо Бог каза на Исус Навин да бъде силен и твърде дързостен? Силата и дързостта са духовните устои на Божия лидер, чрез които той трябва да владее над греха! Грехът има много проявления и едно от тях е това, че може да депресира човека до такава степен, щото в сърцето му да не остане никакво желание да върви с Господа. “Защо да вървя, след като отново ще падна? Има ли смисъл от ходенето ми с Бога, след като се случва твърде често да Го наскърбявам с беззаконие?” – ето такива въпроси навява извършеният грях. Единственият начин да устоим над тях е да бъдем дързостни, твърде дързостни. Дързостта е качество, което винаги преодолява над греха. Пътят към Престола на Благодатта е невъзможен без упражняване на дързост. Словото казва:
“Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно…”  (Евреи 4:16) 
В Божиите очи не е важно дали падаме, а колко бързо се изправяме, след като сме паднали. Запомнете:
Силата и Дързостта са главните качества на мантията, която Бог ни дава в нашето служение за Него!
Да бъдем силни и дързостни – значи да бъдем свободни, радостни, удовлетворени. Ако някога, в историята на Израил, се случваше евреите да се впускат в духовни блудства след идолите и боговете на езичниците, то причината е, че не разбираха целта на Божия Закон и имаха негативно отношение към Божиите заповеди. Те не влагаха сърцето си в поклонение към Бога, но по-скоро страхът и ужасът на респектирания ум. Така и днес в много служения, където Исус Христос не е свобода, но религия, се усещат синдроми на мъчително клатушкане между идолопоклонство и фанатизъм. И това е така, защото вярващите са изгубили достъпа си до Силата и Дързостта. Сила от Святия Дух – да владеят над греха, и Дързост – да не се плашат от греха.
Второто нещо, което Бог каза на Исус Навин, е да не се отклонява от Закона ни надясно, ни наляво, за да има добър успех. Как да разбираме това? Преди всичко – вярата в Бога е път. Ако вярата е истинска, то пътят е прав и сигурен, бърз и директен. Бог винаги изпълнява Словото Си и онези, които вярват в Името Му, ще се намерят в стиха от псалома, където за Божията Вярност се казва:
“…води ме през прави пътеки заради Името Си…” (Псалом 23:3) 
Дяволът мрази този стих. Той няма никакво намерение да гледа как напредваме в пътя си, но ще ни атакува, за да се отклоним. А нашето отклонение вече ще бъде не само забавяне, но заблуда и изолация от Святия Дух. Времето, което ще пропилеем, ходейки из тресавищата на Сатана, ще е безвъзвратно изгубено. Бог няма да ни го вмени за правда, но за бунт и грях. И, ако искаме да продължим, ще трябва да се върнем на онзи етап от пътя, където сме се отклонили. Ако отворим “Откровението на Йоан” ще прочетем как Бог се обръща към служителя на една от църквите, казвайки му:
“И тъй, спомни си откъде си изпаднал, и покай се, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе (скоро) и ще вдигна светилника ти от мястото му, ако не се покаеш…” (Откровение 2:5) 
Виждаме как Бог заповядва на служителя Си да си спомни къде се е отклонил, да се покае, тоест, да се обърне отново към Истината, и да върши първите си дела, тоест, тези на първоначалния път. Отклоним ли се наляво или надясно, ние вече сме изгубили преднина, авторитет и време, поради моментно лекомислие. За да разберем какво се крие зад символите “ляво” и “дясно” трябва да настроим умовете си в духовна възприемчивост към следващите няколко реда. В тях има знания, които могат да ни направят още по-сигурни на пътя към Небето. Нека ги видим:
Ние сме Църквата на Исус Христос, Неговото Тяло в този свят. Пред пътя на това Тяло има ляво и дясно отклонение. И както човешкото тяло има лява и дясна половина, така и Църквата има същите. От лявата ни половина е сърцето. Ето защо атаките на Сатана отляво ще бъдат атаки против сърцето. От дясната ни страна е десницата ни, така щото атаките на Сатана отдясно ще бъдат атаки против силата ни. Така стигам до въпроса кои са левите отклонения пред Църквата. Естествено – онези, които атакуват християнското сърце. Това са сектите, гибелните ереси и бесовски учения, които наводниха света. Нерядко лековерни християни напускат Църквата и тръгват наляво, за да прободат сърцата си в общение с блуднически духове. Смъртоносно е това ляво отклонение! То води до хула против Святия Дух и вечен грях пред Лицето на Всевишния.
Ето и другият въпрос:
Кои са десните отклонения пред Църквата? Естествено – тези, които връзват силата ни. Това е християнската религия. Това са пътищата на религиозните демони, които утвърждават властта на човешките авторитети и плътски служения. Това са пътища, директно водещи в Православието и Римокатолицизма. Ето въпросите, които са своеобразно потвърждение за това, че става дума за отклонение надясно:
Може ли страхлив и уплашен човек, който гледа с тъжна набожност, да бъде силен? Могат ли иконите и кандилата да дадат сила, като тази на Бог Святи Дух? Може ли огънят на свещта (който и най-слабото течение ще угаси) да е по-мощен и въздействащ от Огъня на Духа? Може ли литургия на черковно-славянски да разтърси сърцата така, както мощната помазана проповед? Могат ли мощите (обожествената мъртва плът) да бъдат по-силни от Божието помазание? И най-вече:
Може ли Велиал да победи Христос?
Не, разбира се! Каква сила бихме имали, ако Сатана ни е прерязал десниците? Ето затова вторият жалон по пътя на Моисеевия приемник Бог определи като заповед за неотклонение. От това можем да направим важното заключение:
Пътят напред без отклонение наляво или надясно е духовна сигурност в Господ Исус Христос!
Минавам по-нататък в тези размишления, за да разберем какви други жалони постави Бог на пътя на Исус Навин. Ето с какви думи Господ продължи да насърчава сърцето на Израилевия водач:
“Тая книга на закона да се не отдалечава от устата ти; но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно, според всичко, каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си и ще имаш добър успех…” (Исус Навин 1:8)
От този стих виждаме, че Божията Воля за силния лидер е не само да бъде на пътя, но да напредва по този път! Днес в Църквата се забелязват две категории християни – туристи и алпинисти. И двете категории са на пътя, но докато едните са потърсили някоя по-дълбока сянка, под която заспиват и забравят да се събудят, други отдавна са сменили широкия път със скални зъбери и тесни процепи, за да изкачат върха и да стъпят на Канарата. Да напредваме в пътя си! – това иска Бог от нас и ни дава движещите сили на този напредък с думите:
“Нека Библията да не се отдалечава от устните ви! Но да размишлявате върху нея денем и нощем, за да постъпвате внимателно според всичко записано!”
Проповед и размишление! – това са следващите два жалона по пътя към Небето. Мантията, която Господ Бог ще ни даде, ще се употребява изключително за проповядване на Божието Слово. Няма друга дейност, която да извиква такова удовлетворение в Божието Сърце, като тази да се проповядва Спасението в Името на Исус Христос. Библията не трябва да се отдалечава от устата ни, за да напредваме в пътя си. Апостол Петър казва:
“Ако говори някой, нека говори като такъв, който прогласява Божии словеса; ако служи някой, нека служи като такъв, който действа със силата, която му дава Бог, за да се слави във всичко Бог чрез Исус Христос, Комуто е славата и господството до вечни векове…” (1 Петрово 4:11) 
Да прогласяваме Благата Вест! – това ще ни направи да преуспяваме в служението си за Господ Исус Христос, понеже именно в това дело се събира смисъла на всяко богослужение. В критериите на Всевишния няма друга дейност, която да е така изявена като благоугодна Нему. В “Книгата на пророк Исайя” Бог заявява:
“Колко са прекрасни върху планините нозете на онзи, който благовества, който проповядва мир! Който благовества добро, който проповядва спасение!” (Исайя 52:7)
Как обаче да проповядваме Христос, ако не сме научени от Него? Как да занесем Истината на ближните си, ако тя не е осветила цялото ни сърце? Ключът към готовността за проповядване на Божието Слово се крие в размишлението. Бог иска да размишляваме над Словото Му, но мнозина предпочитат да не размишляват. Мнозина прегръщат готовите формули и дефиниции на теологията. Мнозина прегръщат в сърцата си казармения принцип:
“Изпълнявай и не размишлявай!”
Но Бог каза нещо друго на Исус Навин:
“Размишлявай! Не бъди в плитчините, а в дълбочините на Словото Ми!”
Искам да получите правилното разбиране на Божията повеля. А то е следното:
Размишлението е необходимото условие, за да влезе в сърцата ни не буквата, а Духът на Божието Слово!
Буквата се приема лесно, моментално. Не е нужно никакво усилие за нея. Но единствено и само дълбокото размишление може да премахне плътската завеса пред умовете ни, за да възприемем Истината. Ето един пример за това. Писано е във “Второзаконие”:
“Да не обвързваш устата на вола, когато вършее…” (Второзаконие 25:4) 
Четейки тези думи, буквалистът ще каже:
“Господи, толкова години си обработвам земята и все с грижа за говедата, както Ти Си наредил! Нито веднъж не съм обвързвал устата на воловете си, когато вършеят… Изпълнявам Словото Ти! Нали виждаш…”
Но в “Първото послание към Коринтяните” Апостол Павел ще заяви друго:
“По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът? Защото в Моисеевия закон е писано: “Да не обвързваш устата на вола, когато вършее”. За воловете ли тук се грижи Бог, или го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва и в плода…” (1 Коринтяни 9:8-10) 
Ние трябва с надежда да орем в дълбоката почва на Евангелието, за да пожънем своевременно плодовете на своя труд, на размишленията денем и нощем. Едва тогава Небесната мантия ще ни бъде по мярка и ще тръгнем в път на превъзходни победи за Исус Христос. Защото сам Апостол Петър казва за нас, че сме:
“…избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в своята чудесна светлина…” (1 Петрово 2:9) 
Какво представляват превъзходните победи за Господа?
Ясно е, че за да ни дава мантии, Бог е видял, че те ще извършат Неговите очаквания, а именно – да се покаже превъзходството на Исус Христос над всички Господни врагове. В следващите разсъждения аз ще се спра по-подробно на този въпрос. След като Бог даде Своите напътствия на Исус Навин, не оставаше нищо друго, освен Израилевият водач да продължи пътя на Господния народ към обещаната земя.
Първото голямо препятствие пред Исус и израилтяните беше река Йордан. Там Бог щеше да извърши велико знамение за народа Си, с което да прослави Силата Си. Затова Исус Навин каза на хората:
“Осветете се, защото утре Господ ще извърши всред вас чудни дела…” (Исус Навин 3:5) 
Четем, че първото условие, за да извърши Бог чудеса и знамения, е осветяването. Какво е осветяването? Това е покоряването на нашите дух, душа и тяло пред Духа на Истината. Господ няма да извърши чудните Си дела, ако хората не са осветени, ако не са подготвили сърцата си като съдове за Божията Слава. Днес ние имаме само една Воля, която може да ни освети и това е Волята на нашия Спасител. А Словото казва:
“С тази воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж завинаги…” (Евреи 10:10) 
“Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават…” (Евреи 10:4)
Един от големите скокове, който прави вярата ни, е да осъзнаем какво ни дава Христовият принос и към какво ни призовава Христовата Кръв. Много често ние не искаме да вземем онова, за което вече е платена цена, като смятаме, че е нужна друга цена, а не цената на Христовата Кръв. Истинските победители и свещеници на Бог знаят как да ползват правото, дадено им от Христовата саможертва. Ето това право:
“И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исус дръзновение да влезем в светилището, през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си, и като имаме велик Свещеник над Божия дом, нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра…” (Евреи 10:19-22) 
Бог иска да влезем в Светилището Му, тоест, в пълнотата на Святия Му Дух, защото Божието действие ще извърши чрез нас най-голямото чудо. Забележете, че Исус Навин казва:
“Господ ще извърши всред вас чудни дела…”
Не “пред” нас, но “всред” нас!
Това иде да покаже, че думите на Израилевия водач са духовни и той няма предвид река Йордан в нейния географски смисъл. Понеже реката е “пред” израилтяните, а Бог ще извърши чудото “всред” народа Си.
Как тогава да разбираме онзи Йордан, който стои не само пред Божия народ, но и всред него?
Преди всичко, искам да знаете, че река Йордан е преобраз на духовни течения, които завличат човешки души надолу, а не нагоре. В “Славянския библейски конкорданс” ще прочетем, че името “Йордан” в смисловия си превод е:
“Спускане или слизащ надолу…” (стр. 73)
Божията Воля за нас е не да отиваме ”надолу” но да се стремим “нагоре”. Има една категория човеци, които Йордан е завлякъл с духовните си течения надолу. Точно към тях Исус се обръща с думите:
“Вие сте от тия, които са долу; Аз съм от ония, които са горе. Вие сте от този свят; Аз не съм от този свят…” (Йоан 8:23) 
Сега вече сме убеден какъв е духовният преобраз на река Йордан. Той олицетворява реката на света. Твърде много течения има в нея. Непознали Спасителя Исус, светските човеци намират някъде в религиозните течения своето място, своето русло на живота, в което – грабнати от инерцията на традицията и установените стандарти – смятат, че живеят. Милиони човеци се раждат и умират, често пъти без да имат възможност да избягат от това русло. Клишетата на света са до болка познати и не е нужно тук да ги изброявам. Искам само да знаете, че Църквата не върви успоредно на света. Тя не е един от вариантите на живот.
В нея е Истинския Живот!
От друга страна, тя не е дори с посока, обратна на света, защото така би трябвало изобщо да я няма. А Исус, молейки се за първостроителите на Църквата, каза на Отец:
“Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия…” (Йоан 17:15)
Така разбираме, че единствената алтернатива на Божия народ е да пресече реката на света с такава вяра, щото Господ да отдели вода от вода и християните да преминат по сухо, тоест, неопетнени и неосквернени от световните политики и религии.
Една от честите грешки, която църковни лидери допускат, е тази, че тръгват по протежението на реката с надеждата, че някъде надолу по течението ще открият мост… Но да преминем по мост над реката, то значи да оставим гордата вода да си тече, необезпокоявана от служението на Господните помазаници. Ами самите ние? Откъде сме взети или по-скоро изтръгнати? От Марс ли паднахме или Божии човеци ни благовестиха Исус, за да повярваме и да се спасим? Тези Божии човеци са изпратени от Исус в света, за да ни отнемат от властната прегръдка на лукавия и да бъдем от този миг Божий, а не светски, Истински, а не лукави, житни класове, а не плевели. Ето затова мост над река Йордан няма! Нейните води трябва да се отдръпнат, за да премине Господният народ по сухо. А сега нека да ви пренеса в размишления върху по-важния въпрос:
Как Бог направи отдръпването на някогашния Йордан?
Именно така, че израилтяните извършиха необходимото условие на Всевишния Бог. Те се покориха на заповедта на Исус Навин, която вече цитирах, но отново ще припомня:
“Осветете се, защото утре Господ ще извърши всред вас чудни дела…”
Едно от неотклонните призвания на служителите с мантия е да работят усърдно за осветяване на Господния народ. Ако погледнем от Небето към земята ще видим впечатляваща, но и доста обезпокояваща гледка. Бог ми я показа и в първия момент аз изтръпнах. Представете си една луда, бясна и шумна река, която се движи с голяма скорост. И отстрани на единия бряг – стотици хиляди и милиони хора, стъписани от грохота на водната стихия. Някои тръгват с голяма доза безразсъдство, влизат в реката и тя ги грабва и повлича надолу. Други просто стоят и чакат някой да им покаже изхода. Само че те не знаят, че тук вече не става дума за изход, но за преход.
Преходът е след “Книгата Второзаконие”! Преходът е в служението на Исус Навин, в жалона, наречен “осветяване”.
Осветяването е необходимото условие, за да преминем победоносно през света! Тогава се реализира и чудото от Господ в нас, а именно, че Любовта и Светлината на Исус са покорили така сърцата ни, щото страхът от дявола и света е напуснал и е дошло дръзновението на едно здраво поколение – поколението на Исус Навин. Исус изрече пророчески думи за това поколение:
“Вие сте виделината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие…” (Матея 5:14) 
Ако този свят лежи в лукавия и е пълен с тъмнина и беззаконие, то не е ли нужна Господна Светлина, за да се отдръпне тъмнината и Славата на Бога да озари земята? Ще имат ли съобщение Божията Святост и водите на Йордан? Ще могат ли да погълнат с тъмнина Светлината на Христос и Църквата?
Не! Няма да могат! Те ще се отдръпнат!
Обичам винаги да се позовавам на най-убедителния евангелски факт, показващ какво значи властна мантия от Бог. Може би ще бъдете подсетени от Святия Дух, че ще акцентирам върху служението на Йоан Кръстителя. Той също влезе в река Йордан, но нека забележим, че реката не успя да го завлече надолу. Не! Йоан Кръстител стоеше като стълп на Божията Правда. Стълп, застанал в изключителна конфронтация с духовните сили на нечестието в небесните места. Плътският и естествен човек ще забележи само един човек, влязъл до кръста в една река. Но Йоан Кръстител не беше на курорт, подобно на много тщеславни пастори днес. Неговата мантия говореше на сърцето му и му изявяваше мястото, посочено от Бог – религиозното царство на дявола, което трябваше да бъде разбито с проповядване на покаяние и с умиване на сърцата от Словото на Живия Бог. И ето, че от проповедите на Кръстителя река Йордан се отдръпна. Тогава някои преминаха по сухо от другата страна, а други не посмяха. Ще различим преминалите от непреминалите по това, че едните посрещнаха Господ Исус като Цар, викайки “Осанна”, докато другите дочакаха часа на предателството от Юда, в който с фанатични възгласи разпнаха Божия Син.
Моля ви да приемете всичко това дълбоко в сърцата си, защото днес нещата се повтарят. Библията винаги е била като кръговрат за човешките поколения. Всяко поколение извървява своя път до Бога и предава Вестта за Исус на следващото. Разликата е само в това, че кръговете все повече и повече се приближават до Исус и до свършека на света. И ето, че е дошло времето на нашето поколение. Поколение, което ще напълни земята със Славата на Бога, защото поднебесните сили на нечестието вече са обречени да се предадат пред мощното изливане на Святия Дух. Във всяко поколение Святият Дух прави прочит на Свещеното Писание и дава път на сърцата, които търсят Помазаника. Но в това последно поколение, което сме ние, освен прочита ще има и край.
Нека сега да ви покажа още едно условие, което направи така, че Йордан отдръпна водите си. “Книгата на Исус Навин” показва, че това стана, след като бяха избрани дванадесет мъже измежду племената, които стъпиха във водите на реката, така щото тя отдръпна водите си и Израил премина по сухо. Не е ли това един чудесен преобраз, едно иносказание за Апостолите на Исус Христос? Не бяха ли те онези дванадесет мъже, които, стъпили с нозете си в света, направиха така, че той се смути и отдръпна влиянието си? Спомнете си как Апостол Павел се обръща към Римляните:
“Най-напред благодаря на моя Бог чрез Исус Христос за всички ви, гдето за вашата вяра се говори по целия свят…” (Римляни 1:8) 
В онова време Рим беше най-точното олицетворение на света. Той беше славата на света, центърът на света. Но точно там Бог насочи Светлината Си, за да започне за вярата в Исус да се говори по целия свят. Не е възможно отнякъде да минава Господния народ и това да не доведе до отзвук, до мощен резонанс, до промяна. Какво друго извърши Исус Навин? Ето какво заповяда той на хората си:
“Заминете пред ковчега на Господа вашия Бог всред Йордан, и вдигнете всеки от вас по един камък на рамената си, според числото на племената на израилтяните, за да бъде това белег между вас. И утре, когато чедата ви попитат: Защо са ви тия камъни? – Тогава ще им кажете: Понеже водата на Йордан се раздели пред ковчега на Господния завет, когато ковчегът преминаваше Йордан, водата на Йордан се раздели. И тия камъни ще бъдат за спомен до века на израилтяните…” (Исус Навин 4:5-7) 
Днес силите на тъмнината треперят от едни други камъни, превърнали се в гранитна основа на Христовата вяра:
“…понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е крайгълен камък сам Исус Христос, върху Когото всяко здание расте за храм свят на Господа; в който и вие се вграждате в Духа за Божие обиталище…”  (Ефесяни 2:20-22) 
От размишленията върху това първо препятствие пред пътя на Исус Навин и Господния народ можем да направим два извода.
Първият извод е, че нишките, от които е изтъкана нашата мантия, са вярата в Исус Христос и проявяването на Божията Светлина! Служението с такава мантия ще направи така, щото светското неверие и религиозни политики ще се отдръпнат, за да се утвърди пътят на Господния народ!
Така неизменно се ражда и вторият извод:
Нашето Дръзновение и Сила от Святия Дух са тези, които ще поставят всред реката на света Учението на Исус Христос, Апостолите и пророците. Така гордата река ще отдръпне вълните си и водите си, а Господният народ ще премине неосквернен през света!
Така, най-накратко, изглежда духовният прочит на тази част от пътя на Господния народ. Нещата обаче не приключват дотук. Бог е дал на Исус Навин толкова властна мантия, щото Славата на Господното Име тепърва ще има да се изявява. След река Йордан препятствията на Господния народ не приключиха. Предстоеше битка с царя на Ерихон и неговите храбри и силни мъже. Това бе особена по рода си битка. Всемогъщият Бог бе изпратил за предводител на тази битка една Личност. Нека ви покажа как Исус Навин се срещна с тази Личност:
“И когато беше Исус при Ерихон, повдигна очи и видя, и, ето насреща му стоеше човек с измъкнат нож в ръка; и Исус пристъпи при него и му рече: Наш ли си, или от неприятелите ни? А той рече: Не; но за Военачалник на Господното войнство сега дойдох аз. И Исус падна с лицето си на земята и се поклони; и рече му: Що заповяда Господарят ми на слугата си? А Военачалникът на Господното войнство му рече: Изуй обущата си от нозете, защото мястото, на което стоиш, е свято. И Исус стори така…” (Исус Навин 5:13-15)
Има само Един, Чието присъствие осветява земята, само Един, Който е достоен да бъде Военачалник на Господното войнство – Божият Син Исус Христос. Да! Това беше Той! Исус беше слязъл от Небето на земята, за да предвожда Божиите ангели, които в духовния свят щяха да водят битка с демоните на Луцифер, окупирали Ерихон. Исус Навин Му се поклони, като падна с лицето си на земята, защото бе разбрал, че това е Бог и защото имаше мъдростта да проумее, че не може да бъде реализирана победа в материалния свят, ако такава не се е случила в духовния свят!
Осъзнаването на тази знаменателна среща между Израилевия водач е задача пред всеки, който иска да се облече с мантия от Исус. В срещата ние ще забележим три най-важни стъпки на вярата в Бога:
Първа стъпка: Повдигането на очите към Исус.
Втора стъпка: Поклонението пред Исус.
Трета стъпка: събуването на старите обуща и обуването в нови!
Нека сега да разгледам първата стъпка. Трябва да ни е пределно ясно, че духовната битка е сблъсък на духовни авторитети. Ерихон е не просто препятствие. Ерихон е крепост. Тя не може да се респектира от какъвто и да е авторитет, но само и единствено от Божия Авторитет. Спомнете си колко отговорно ни напътства Апостол Павел в посланието си:
“Защото ако и да живеем по плът, по плът не воюваме. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос…” (2 Коринтяни 10:3-5) 
Исус Христос е Авторитетът! На Него трябва да се отдаде Славата и в Неговото Име трябва да се покоряват противниците на Господния народ. Ето защо, когато застанем пред нашия Ерихон, ние трябва да повдигнем очи и погледнем нагоре, към Него.
“Какво е Ерихон?” – би попитал някой. Отговорът е:
Ерихон е царството на дявола, построено с крепостите, които лукавият е изградил в умовете и сърцата на хората!
Ако отново отворим Славянския библейски конкорданс ще прочетем нещо много важно в смисловия превод на думата “Ерихон”. Името означава “парфюм”. Не е трудно да се досетим, че пленниците зад крепостите на Ерихон са омаяни от ученията на дявола. Те буквално са дрогирани от евтиния одеколон на Луцифер.
Когато за пръв път Святият Дух ми даде това откровение за Ерихон, в ума ми моментално изплуваха думите на Апостол Павел към Галатяните, които бяха категорично потвърждение на откровението. Ето какво казва в посланието си Божият помазаник:
“О, несмислени галатяни, кой ви омая вас…” (Галатяни 3:1) 
Ето кой! Този, който ги е извикал неподготвени пред крепостите на Ерихон, и там те, вместо да победят противника си, са станали негови пленници. Те малко са внимавали в служението на Исус Навин и нещата, които Божият лидер извърши преди битката. Четем, че Исус Навин беше пред Ерихон и “повдигна очите си”, за да види Военачалника на Господното войнство. Така всеки църковен лидер трябва да изпълни това първо условие, тази първа духовна стъпка, предвещаваща категоричната победа и Слава. Спомнете си, че Исус е предупредил точно нас, като последно поколение, което е свидетел на пророческите изпълнения на времето:
“А когато започне да става това, изправете се и повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближава…” (Лука 21:28) 
Знайте, че Божията Сила ще дойде само в онова служение, което е насочило духовния си поглед към Военачалника. Ако някъде се е появило безсилие, запустение или укор, то това означава, че всички в подобно събрание са навели главите си надолу и търсят отговора помежду си или в безплодните усилия на плътските измишления, вместо в Името, даващо победата навсякъде и във всичко. Такава е първата стъпка – повдигането на очите и погледа към Исус. И моля ви – не реагирайте и не казвайте:
“Как ще видя Исус, след като Той е невидим?”
Запомнете: Силното виждане отговаря на силното вярване! Ако ние силно вярваме в Исус, то ще повдигнем очите на сърцата си и непременно ще Го видим, хванал в ръката Си Меча на Божието Слово. Тогава просто трябва да отворим умовете си и да запомним всичко, което Той ще ни каже в сърцата.
А сега да видим и втората стъпка – поклонението. Ето стъпката, която мнозина пропускат да направят, поради което никога не получават своето видение и заповед от Бога за съсипване царството на дявола. Четем, че “Исус падна с лицето си на земята и се поклони…” Това бе условието, за да му проговори Исус. В състояние на дълбоко поклонение Исус попита Военачалника си:
“Що заповяда Господарят на слугата Си?”
Ето нещо дълбоко, над което трябва да се замислим. Има нещо в нас, което не удовлетворява Бога, нито пък някога ще Го удовлетвори. Това е нашето естествено лице, тоест, образът на естествения ни човек. Мнозина от нас харесват този образ и това лице. Ето защо те никога няма да паднат по лице на земята. Те сигурно са чели и препрочитали Новия Завет, но малко са внимавали в думите на Апостол Яков:
“Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели да лъжете себе си. Защото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото; понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе…” (Яков 1:22-23) 
Но аз нека да доразвия този стих:
“Защото, ако някой бъде изпълнител на Словото, а не само слушател, той прилича на човек, който, виждайки естественото си лице в огледалото, се отрича от собствения си образ и лик, за да стане съобразен с Образа на Исус Христос…”
Да паднем по лице на земята – това означава да се отречем от себе си, от собствения ни естествен образ, формиран от този свят, за да получим Образа на Исус Христос. Запомнете това! Най-голямото знамение в живота на Исус Навин беше битката против Ерихон, но то се случи, защото Моисеевият приемник осъзна колко е нищожен пред Славата, Святостта и Величието на Исус Христос. Нека бъдем като него! Това е нашата стъпка в поклонението пред Исус, в безусловното признаване на Неговия божествен Авторитет. Другото, което искам да знаете, е това, че дълбокият смисъл на поклонението пред Бога е да отдадем Славата от предстоящата битка и победата само и единствено на Господ Исус Христос! Ние ходим с вярване не само в Личността на Бога, но и в делата, който Той може да направи. Ето защо Бог иска да види вяра в нашето отношение към делата Му, към онова, което казва Словото Му.
Бог е готов да ни даде победата, но кога ще Го прославим ние? Кога ще Му се поклоним? Преди битката или след нея? Разбираме ли, че разликата между Църквата и Божиите противници е тази, че Верните на Бога Му се покланят преди битката, а победените от Бога – след битката! Няма никаква вяра в това да се покланяме на Бога след битката, просто защото вече сме видели изхода, тоест, станали сме свидетели на нещо, което се вижда. Но тогава ние не сме били войници, а зрители. Бог няма нужда от зрители. Светът е свят на зрителите, докато Духът е за Божиите войни, които са прославили Бога преди битката, като Му са се поклонили в Дух и Истина. Запомнете това и започнете да живеете живот на вяра. Вяра, която вижда успеха преди битката! Вяра, чийто могъщ изразител е поклонението пред Господ Исус Христос!
Бог няма да ни даде заповед и видение, ако преди това не ни види в Словото Си, в шествието на Славната Църква, за която псаломът казва:
“Видя се шествието Ти, Боже, шествието на моя Бог, на моя Цар, за в светилището. Напред вървяха певците, подир тях свирещите с инструменти всред девици, биещи тъпанчета…” (Псалом 68:24-25) 
Виждате ли кой е първи в това шествие? Именно тези, които отдават Славата на Бога пред битката, които Го хвалят с цялото си сърце, защото са осъзнали, че боят е Господен и предопределен изцяло за Славата на Господ Исус Христос. Именно в поклонението към Бога ние ще усетим сърцата си заредени с думи на Божий Огън. Именно в поклонението Бог ще ни даде верния прицел и посока в нашето служение за Него.
А сега нека да видим и последната стъпка, свързана със събуването на старите обуща и обуването на новите. Когато Исус Христос проговори на Израилевия водач, Той видя един недостатък в него и затова му каза:
“Изуй обущата си от нозете, защото мястото, на което стоиш, е свято…”
Длъжни сме да спрем и дълбоко да размислим над този стих. А след това да отворим “Евангелието от Матея” и да си спомним онази молитва, която Исус ни остави като Съвършен образец на Божий молител. Ето част от думите в тази молитва:
“Отче наш, Който Си на небесата, да се свети Твоето име…” (Матея 6:9)
Искаме ли да се свети Божието Име? Ако искаме, то нека се проверим с какви обувки стоим в Божието присъствие. Исус Навин също искаше да се свети Името на Йеова, но той стоеше с едни неподходящи обувки пред Него. Затова Господ му заповяда да ги събуе. Когато Бог гледа на нас, Той иска да ни види запечатани в Словото Му. А Божието Слово е видяло само едни нозе които съвършено удовлетворяват критериите на Святия Дух:
“Колко са прекрасни върху планините нозете на онзи, който благовества, който проповядва мир! Който благовества добро, който проповядва спасение…” (Исайя 52:7) 
Да стоим в Божията Святост – това значи да бъдем обути с готовност да проповядваме благовестието. В противен случай мърсим мястото, на което е Бог. Нещо повече – тогава нямаме никаква сила и мотивация да се изправим срещу Ерихон. Апостол Павел казва:
“Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник, и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира…” (Ефесяни 6:14-15) 
Исус Навин беше застанал против Ерихон, но той нямаше Божията готовност за битка против голямата крепост. Израилевият водач трябваше да изуе старите обуща, грешната си мотивация, за да разбере, че Ерихон нямаше да се превзема с топове, лъкове или стрели, но чрез едно друго съвършено Божие оръжие. За това оръжие бяха нужни и нови обуща.
Ерихон щеше да бъде победен чрез силата на вярата!
А сега да разширя още малко знанието ти за Ерихонската крепост. За нейното превземане Сам Исус Христос беше дошъл за Военачалник на Господното войнство. От този факт ще направя много важен извод, който гласи:
Ако Исус Христос е против някоя духовна сила, то и тази духовна сила е против Исус Христос!
Предстои да разберем, че Ерихон е точният преобраз на царството на Антихрист. Как ще стигнем до това разбиране? Нека ви припомня едни думи на Исус, които Той каза на ученика Си Симон:
“Пък Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят…” (Матея 16:18)
Когато Исус говори за Своята Църква, Той визира само един неин противник, който ще опитва да й надделява – портите на ада. Исус не каза:
“Светът няма да надделее над Църквата Ми!”, но:
“Адът няма да надделее!”
Това означава, че Бог никога не е виждал в света някакъв опасен противник. Знайте, че победата над света е първото нещо, даващо ни основание да се наречем християни! Исус казва на всеки един от нас:
“В света имате скръб; но дерзайте, Аз победих света…” (Йоан 16:33)
Тези думи Исус изрече още преди да бе разпънат на Голготския кръст и да умре. Светът беше първият Божий противник, но той беше победен. Нашата дързост, нашата радост в Исус, изкованата чрез Словото твърдост – всичко това вече е победа над света. Светът не може да воюва против нас, но само да ни мрази. Иска или не, Йордан е отдръпнал водите си, за да преминем по сухо. Но ето, че на пътя към Небето е застанал Ерихон, застанали за силите на ада, демоните на Антихриста. А същият този Ерихон беше застанал някога и пред пътя на Христос към Отец. Но Божият Син го победи:
“…бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух, с който отиде да проповядва на духовете в тъмницата…” (1 Петрово 3:18-19)
Виждате ли, битката на Исус не приключи с издъхването Му на Голготския Кръст. Не! Той слезе в ада, за да плени силата му и да върже началниците му. Той слезе, за да проповядва Спасение на мъртвите. И не само проповядва, но на третия ден възкръсна и се възнесе в Небето.
Да победим не само света, но и силите на ада! – ето това е духовното послание от битката против Ерихон. И ние трябва да одързостим сърцата си с това. Бидейки умъртвени по плътско мислене, а оживотворени от Силата на Святия Дух, ние ще насочим Меча на Божието Слово именно срещу силите на ада. Вижте как направиха това израилтяните, водени от Исус Навин. Ето каква заповед им издаде той:
“Ходете, прочее, около града, всички военни мъже, и обиколете града веднъж; така да правиш шест дена. И седем свещеника нека носят пред ковчега седем гръмливи тръби…” (Исус Навин 6:3-4) 
Ето ясното потвърждение, че Исус Навин е сменил обущата на нозете си, сменил е готовността, с която ще превзема Ерихон. Когато ние имаме готовност за битка с царството на Антихриста, то тогава непременно се превръщаме във “военни мъже”, които имат само едно призвание – да обиколят света с благовестието за Исус. Виждаме още, че Исус Навин казва градът да се обиколи шест пъти. Ако се опитаме да проследим историята на Църквата, ще видим, че в миналите векове тя имаше една по-слаба активност, или казано чрез стиха – по една обиколка на ден. Но ето, че е настъпило едно ново време. Време, за което Исус Навин продължава като казва:
“…и на седмия ден обиколете града седем пъти, и свещениците нека свирят с тръбите…” (Исус Навин 6:15) 
В един ден – седем обиколки! Представяте ли си каква активност е това? Каква дързост и себеотричане в Господа! Ето примерът за нас! Ето най-чудесното надникване в Божиите планове! Това, което Израил направи спрямо Ерихон, Църквата ще направи спрямо царството на Антихрист. Нужна ни е точно тази ревност за проповядване на Евангелието, с която израилтяните надуваха гръмливите тръби. За тази ревност днес Бог излива най-мощната вълна на Святия Си Дух – вълната на Небесните мантии. Мога със сигурност да кажа, че паниката, вътре, зад стените на Ерихон, е ужасна. Блудницата Раав, която пусна съгледвачите на Исус Навин преди битката, каза много точни думи:
“Зная, че Господ ви даде тая земя, и страх от вас ни нападна, и всичките жители на тая земя се стопиха пред вас…” (Исус Навин 2:9)
Рухването на комунистическите идеологии и бастиони е също част от тази паника. Помислете само как в един миг започнаха да се сгромолясват като картонени кули стените на материалистичните философии. Демоните на Антихриста изпадат в смъртен ужас, защото им става все по-трудно да подготвят света за явлението на човека-Антихрист. Защото Господ е предал в ръката ни тази земя, за да изпепелим митовете за твърдостта на сатанинското царство. Как става изпепеляването? Именно чрез Господните оръжия, чрез гръмливите тръби, за чието действие е записано следното:
“И седемте свещеника, които държаха седемте гръмливи тръби, вървяха пред Господния ковчег, като ходеха и свиреха тръбите; и пред тях вървяха въоръжените, а задната стража следваше подир Господния ковчег, докато свещениците свиреха с тръбите…” (Исус Навин 6:13)
Вие ще видите това Съвършено оръжие и в размишленията за Гедеон, но сега настройте на духовна вълна умовете си, за да разберете какво са тръбите. Ако сме на път да облечем мантиите си на духовни войни, ще ни бъде нужно това знание, за да победим враговете си. Видени през погледа на някой военачалник, завършил Генералщабна Академия, това оръжие ще се стори чудно и удивително. Във време на стратегически ядрени оръжия и бомбардировачи, лазерни установки и танкове, някакви тръби изглеждат твърде неразбираемо и съмнително оръжие. Но именно това бе оръжието на Господния народ.
Какво са тръбите?
Преди всичко – силен звук, сигнал, който се чува надалеч. Тръбата – това е нашето гръмко благовестие за Исус Христос. Ние сме длъжни да разтръбяваш навсякъде за Исус, защото така дяволът се ужасява и бяга. Затова мантията от Небето винаги идва в комплект с тръба. Защо?
Защото духовните сили на нечестието не могат да бъдат спрени с нищо друго, освен с благовестието на Истината и Мира.
Тогава лъжата отстъпва смазана и разбита!
Тогава дяволската власт напуска позиции и територии!
Божият план за разбиване на царството на Антихриста все още не е приключил. Затова част от него е все още въпрос на бъдещето.
Коя е тази част?
Това е моментът, когато ще има едно продължително свирене с гръмливата тръба (Исус Навин 6:5) и, когато чуят гласа на тръбата, всички хора ще извикат с гръмлив глас, и градската стена ще падне на мястото си. (Вж. Откровение 10:3-4 и пр.)
Цялата Христова Църква трябва да бъде подготвена за този миг на продължително свирене с тръбата. Всички трябва да чуят този сигнал, за да могат и всички да извикат с гръмлив глас. Защото това е сигналът на грабването на Църквата:
“Понеже сам Господ ще слезе от Небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христос ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха…” (1 Солунци 4:16-17) 
От този миг започва Божието предначертание за съсипване на Ерихон. На земята ще се яви човекът-Антихрист, който ще осъществи жетвата на Сатана, тоест, ще оскверни с белег на челото и десницата всички онези, които не са приели благовестието за Исус или са се отклонили от Бога наляво или надясно.
“Е, добре, това е краят!” – ще кажете вие – “Но кога се постави началото на това царство? Кой и как го постави? Изобщо – кой дръзна да съгражда духовния преобраз на старозаветния Ерихон?”
Поставям в тематичните си разсъждения и такива въпроси, защото е естествено да бъдат зададени. Отговорът ще открием в едни думи, които Исус Навин изрече след битката с Ерихон.
“Проклет пред Господа онзи човек, който стане да съгради тоя град Ерихон; със смъртта на първородния си син ще постави основите му, и със смъртта на най-младия ще съгради портите му…” (Исус Навин 6:26)
В тези думи е отговорът. И той не е научен, но духовен. Теологията ще отвори Библията и ще ни посочи с пръст, че това пророчество на Исус Навин действително настига човека, дръзнал да съгради земния Ерихон. (3 Царе 16:34) Но в досегашните разсъждения аз не визирам човеци, а духовни сили, защото Словото на Бога е Меч не само срещу грешното и плътското в човека, но и срещу дявола. Ето защо ще видим как Исус Навин предупреждава с проклятието си не някой друг, но самия Сатана. В проклятието се визират два аспекта на изграждането на духовния Ерихон.
Първи аспект: Със смъртта на първородния се полагат основите.
Втори аспект: Със смъртта на най-младия се поставят портите
Естествено е че строител на духовния Ерихон ще бъде Сатана, така че остава само да разберем кои са синовете му. Сатана има много служители и синове, според както Бог каза в “Битие”, че не само жената, но и змията ще има потомство. И въпреки огромното потомство на дявола, само един от потомството му положи основите на царството на Антихриста. Кой беше този син на Сатана и противник на Исус, на Личността на Божия Син? Исус го беше забелязал! Затова и каза на последователите Си:
“Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол…” (Йоан 6:70)
Ето го първородният на Сатана. Чрез неговото действие, чиято същина е смърт, бяха положени основите на царството на Антихриста. И тук аз не говоря за физическата смърт на Юда, а за смъртта, като предателство и отричане от Вечния Живот. Юда беше първият антихрист, първият голям плод на Сатана, записан в Новия Завет. Дяволът зачена в сърцето на този апостол предателска мисъл и воля, намерение и цел. Божието Слово ни показва това много ясно:
“Тогава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте…” (Лука 22:3) 
А Исус Христос в Своята молитва към Небесния Отец още по-точно определи Юда и то по начина, записан в проклятието на Исус Навин:
“Докато бях с тях, Аз пазех в Твоето име тия, които Ми даде; опазих ги, и нито един от тях не погина, освен синът на погибелта, за да се изпълни писанието…” (Йоан 17:12)
Моля ви да забележите нещо. Тези думи Исус говори в момент, когато предателството все още не е станало. Юда е излязъл от събранието и е на път да го стори, а Исус говори за него, като за погинал. Така разбираме, че Той има предвид духовната смърт на Юда, като следствие от сатанинското внушение. Затова първата част от проклятието на Исус Навин е съвсем ясна:
Чрез смъртта на първородния на Сатана, тоест, чрез предателството на Учението и Личността на Исус бяха положени основите на царството на Антихриста, духовният Ерихон!
Остава да видим втората част от проклятието. В нея се говори за това, че със смъртта на най-младия син се поставят портите на Ерихон. Кой е най-младият син на Сатана? Естествено – този, който ще се яви последен на земята, а именно – човекът-Антихрист. Ние не сме забравили, че Исус нарече Юда “син на погибелта”, нали?
А сега вижте как Апостол Павел нарича най-младият син на Сатана:
“…човекът на греха, синът на погибелта…” (1 Солунци 2:3) 
Ясно е, че Павел визира най-младият син на Сатана, докато Исус – първородния. Но нека помислим и нещо друго.
Каква ще бъде “смъртта”, с която най-младият син на Сатана ще положи портите?
Тук не става дума за физическа смърт, защото “Откровението” ни показва, че човекът-Антихрист, наречен там “звяр”, ще бъде хвърлен жив в огненото езеро и ще бъде мъчен денем и нощем до вечни векове. Тук става дума за смъртта, като начин на поведение, като духовно излъчване, като програма-максимум. Именно за тази “смърт” Апостол Йоан предупреди в посланието си:
“Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света. По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога; а никой дух, който не изповядва Спасителя, не е от Бога, и това е духът (смъртта) на Антихриста, за когото сте чули, че иде, и сега е вече в света…” (1 Йоаново 4:1-3) 
Сега вярвам, че вече сте разбрали как се поставят портите на ада:
Духът на Антихрист е смъртта, с която най-младият син на Сатана поставя портите на Ерихон!
Моля ви, когато говоря за порти, да не разбирате нещата плътски, защото тук не става дума за материални неща. Портата – това е личност, която дава достъп на духовна сила в сърцето си и чрез този достъп се реализира волята на духовната сила в света. Портите на ада са човеци, които са дали в сърцата си достъп на демони, направляващи мислите, думите и делата им. В това последно време Сатана подготвя посрещачите на своя най-млад син – човекът-Антихрист. Тези посрещачи имат за цел да подготвят общественото съзнание, както и лековерните християни, за да възприемат всички Антихриста като Бог. Повече от всякога дяволът хвърля усилия, за да се озоват много вярващи под неговата власт и така да се разминат с грабването, което е преди времената на Голямата Скръб. На тази смъртоносна тактика на дявола Бог противопоставя Своя тактика.
Каква е тя? Ето каква:
Порта срещу порта!
Има не само порти на ада, но и порти на Всевишния Бог. Днес Той се обръща към тях, казвайки:
“Издигнете, порти, главите си, и бъдете издигнати вие, вечни врати, и ще влезе Царят на Славата. Кой е Тоя Цар на Славата? Господ могъщият и силният, Господ силният на бой…” (Псалом 24:7-8)
Да бъдем порти на Всевишния Бог! – това значи да вземем Небесните мантии, които ни дава Исус. Понеже в нас влиза не кой да е, но Царят на Славата. Той ще стане явен и познат на всички по блестящите мантии, изтъкани от Вяра, Правда и Любов.
Не можем да поканим Царя на Славата, облечени с дрипите на суетата и греха, религиозния страх или собствената ни праведност.
Той просто няма да влезе!
Бог ще търси хора, готови да умрат за Божието Царство!
Хора, умрели за човешките си искания и стремежи!
Хора, изгубили живота си за Исус, за да го намерят отново като живот за Бога и от Бога. Ето затова в тази тема разглеждам смисъла на Небесните мантии. И вие вече сте убеден колко много жалони на вярата имаше по пътя на Исус Навин.
Нека поговоря още малко за него. Виждате ли, той наистина беше лидер на Израил и негов велик духовен предводител. Пътят му бе белязан от могъща Божия ревност. Бог беше приятел на този човек и стоеше зад всичките му помисли и дела, дотам, щото вършеше не просто чудеса, но знамения. (Например, когато бе спрял въртенето на земната планета за близо един ден, така щото Исус да порази враговете си в Гаваон). Когато един човек обрече живота си в служба към Бога и негов дълбок сърдечен мотив стане избавлението на хората, тяхното щастие и добруване, тяхното познаване на Помазаника Исус, тогава непременно Бог става приятел на такъв човек. Хората винаги са имали нужда от Божии личности, които са идвали в света, за да бъдат с живота си и делата си свидетели и служители на Исус Христос. Днес е време, когато Бог има нужда не от общества, но от личности като Исус Навин, за да изпълни всяка дума и буква от Закона Си. Заблуждават се онези, които си представят Бог като Личност, пленена от дълбока носталгия по отминалото време, която, разгръщайки албум с фотографии, въздиша:
“Ех, ето тук Моисей на планината! Ето и Исус Навин пред Ерихон! Какви времена бяха! Как радваха сърцето Ми тези хора! Как издигаха Славата Ми и правеха паметно Името Ми в поколения напред! А сега? Къде са новите Ми фотографии? Къде са?…”
Новите фотографии, които Бог ще сложи в албума на Своята Слава, са мантиите, великите духовни помазания, Съвършеното обличане в Божията Святост и присъствие, което в пълнота ще реализира пророческите думи на Исус:
“Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши, и по-големи от Моите ще върши; защото Аз отивам при Отец…” (Йоан 14:12) 
Такъв е смисълът на мантията – да потвърждава присъствието на Царя в нашия дух, душа и сърце. Защото днес има нужда от пророци и апостоли, от хора, които да надуват тръбите и да поразяват заблудата. Няма Божий пророк, който и до днес да не е актуален, защото светът си остава същият, а дяволът – все така коварен.
Някога имаше идоли – има ги и днес.
Някога имаше ашери – има ги и днес.
Някога имаше пророци на Ваал – има ги и днес.
Някога имаше насилие и заблуда – има ги и днес.
Някога имаше смърт – има я и днес…
Ако в Библията са записани делата на Авраам и Моисей, Исус Навин и Гедеон, Естир и Давид, Неемия и Йов, то основната причина е, че в Божиите критерии за Святост и праведност тези личности са достойни за подражание в живота им за Бога. Затова и техните мантии днес стоят в Духа и очакват ревностните си притежатели. Вярвам, че в тази основна и най-дълга тема вие сте успели да уловите смисъла на мантиите и оттук нататък не ви остава нищо друго, освен да работите за тяхното постигане. Бог да ви благослови! Амин и Амин!

Leave a Reply