ОБЛЕЧИ СВОЯТА МАНТИЯ! – II ГЛАВА

2. МАНТИЯ! – КАК ДА Я РАЗБИРАМЕ?

Вярвам, че от предишната глава сте разбрали необходимостта да се облечем с новия човек, създаден по Образа на Бога. И все пак във вас със сигурност може да са останали въпросите:
“Как да разбираме мантията като духовна дреха? Какво означава да се облечем с такава мантия?”
Аз не съм избрал думата “мантия” произволно. Святият Дух говори в сърцето ми, че това е думата, която символизира Неговото специално изливане върху отделни хора от Божия народ. Мантията в пълна степен отговаря на Божията Воля и очакването, което Господ Исус Христос има спрямо повярвалите в Неговото Име. Има няколко най-важни основания за обличане с мантия, които искам да изброя, за да разберем самата духовна същност на мантията. Ето главните основания за обличане с мантия:
Първо: Исус е Цар на царете и Господ на господарите.
Второ: Църквата е призвана да шества в Славата на Бога.
Трето: Божието Слово отговаря на точната актуалност в духовните реалности.
Четвърто: Мантията е изискване на Божиите стандарти.
Пето: Мантията е Божият отговор за духовния Изход и Преход на Църквата!
Нека започна с първото основание. Нашият Господ Исус Христос е Цар на царете и Господ на господарите. Фактът, че Божието Слово определя Исус по този начин, е показателен не само за Божия Син, но и за онези, които вярват в Неговото Име и са Го приели за Свой Цар и Господ. И точно тях Божието Слово нарича “царе” и “господари”. Исус не е Цар и Господ на земни царе и господари, защото земните царе и господари са от света и слушат волята на света. Колко показателен е стихът от псалома, където е записано:
“Опълчват се земните царе, и управниците се наговарят заедно против Господа и против Неговия Помазаник, като казват: Нека разкъсаме връзките им, и нека отхвърлим от себе си въжетата им. Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае. Тогава ще им продума в гнева Си, и в тежкото Си негодувание ще ги смути, казвайки: Но Аз поставих Царя Си на Сион, святия Мой хълм…” (Псалом 2:2-6) 
Този стих има духовно продължение, скрито за повечето човеци и това продължение гласи:
“И ако Моят Цар е на Сион, на Святия Ми Хълм, то царете, на които Той е Цар, ще сложат върху вас връзки, и ще ви вържат с въжета…”
Бог гледа на нас, като на Свои царе по тази земя. И за нас е важен погледът, който Той има върху нас, а не този, който ние имаме върху себе си. Когато произнесем думата “цар”, то виждаме, че тя е носител на много качества и достойнства. Царят е символ на власт. Царят е символ на богоизбиране. Царят е символ на тържество. Царят е явен изразител и олицетворение на своето царство. Исус донесе на земята Божието Царство. Той ни казва:
“Божието Царство не иде така щото да се забелязва; нито ще рекат: Ето, тук е! Или: Там е! Защото, ето Божието Царство е всред вас…” (Лука 17:20-21) 
Как ще разберем, че Божието Царство е всред нас? Естествено – по неговите представители – царете на Господ Исус Христос. За разлика от земните царе, които може да нямат никакво покритие с длъжността си на царе, нито пък висотата, която да отговаря на царската им власт, царете на Исус Христос се познават и изявяват на света именно чрез Царството, на което служат. На всеки от тях приляга съвършената изповед, записана в един от псалмите:
“Господи, в Твоята сила ще се весели царят; и колко много ще се радва в избавлението Ти! Изпълнил си желанието на сърцето му, и от молбата на устните му не си го лишил. Защото си го предварил с благословение на блага; положил си на главата му корона от чисто злато. Той проси от Тебе живот; и Ти си му дал дългоденствие до вечни векове. Голяма е славата му чрез Твоето избавление; чест и величие си положил на него; защото си го поставил да бъде за благословение до века, развеселил си го с радост в присъствието Си; защото царят уповава на Господа, и чрез милосърдието на Всевишния няма да се поклати…” (Псалом 21:1-7) 
Виждате ли в какъв Съвършен път ни е призовал да ходим нашият Господ? Да търсим не благословение, но самите ние да сме благословение за хората. Именно тогава даваме свидетелството пред Небето и земята, че вървим по стъпките на Авраам и сме негови духовни потомци.
А сега главното. Един цар ще бъде познат от хората тогава, когато има белезите на своето царуване. Стихът от псалома, който цитирах, показва, че Бог полага на главите ни корони от чисто злато. Тези корони са духовни и отговарят на нашите преобразени умове, съобразни с Ума на Господ Исус Христос. И освен короната, върху духовните ни естества заблестяват в неповторима красота едни най-нови дрехи, едни мантии, които са най-категоричният белег за духовната ни власт. Ето за тези мантии ще говоря във всичките глави на тази книга. Нямаме ли мантия и корона, то нямаме никакво основание да се наричаме царе на нашия Господ Исус Христос. Моля ви да не смятате, че Божието Присъствие върху вас вече означава мантия, защото, както вече говорих в първата глава, християнинът минава етапи на своето духовно развитие. Вие не бихте сложили мантия на своето бебе, нали? Така и Бог не слага мантии върху младенците. Това трябва да ни покаже, че има различни проявления на Божието Присъствие. Едно е Присъствието, което очиства от греха и утешава в скръбта, а съвсем друго – това, което облича християнина в мантия. Първото се нарича Божия Милост, а второто – Божия Воля. Нужно е израстване и изпълване с познание за Помазаника, приятелство с Него, съвършено доверие към плановете Му за нашия живот, и едва тогава – стъпки към обличане с мантия. В настоящото време има мнозина, които много приличат на онзи цар от известната приказка на Андерсен – “Новите дрехи на царя”. Те могат да носят най-скъпите костюми или блестящи епитрахили, но ако там, на аудиенцията им, пристигне само едно детенце в Христа Исуса, ще вдигне пръстчето си, ще посочи самозванеца и ще извика:
“Я, вижте, царят е гол!”
Голи ли ни иска Господ? Помним ли сериозното предупреждение на Спасителя:
“Ето, ида като крадец. Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му…” (Откровение 16:15)
Нека помним тези думи, за да се стремим към Съвършено обличане от Святия Дух, към мантиите, които днес Небето ни предлага. А сега да се спра на второто основание, а именно – призванието на Църквата да шества в Славата на Бога. В “Книгата на пророк Исайя” има обръщение към всички нас. То все още зове християните:
“Събуди се, събуди се, облечи силата си, Сионе; облечи великолепните си дрехи, Ерусалиме, свети граде; защото отсега нататък няма да влезе в тебе необрязан и нечист…” (Исайя 52:1) 
Исус е приготвил за нас великолепни дрехи. Святият Дух копнее да ни изпълни със Силата Си, защото това е Неговото предназначение, според верните Христови думи:
“Но ще приемете Сила, когато дойде върху вас Святия Дух, и ще бъдете свидетели за Мене…” (Деяния 1:8) 
Днес Исус стои отдясно на Отец в Съвършена Слава и великолепие. Наша длъжност пред Бога е да засвидетелстваме тази Слава на целия свят. Но за да сторим това е нужно да се облечем с онова духовно присъствие, което само ще говори за себе си. Някога Моисей се върна от планината Синай след четиридесет дневно общение с Бога. И Славата на Бога така се беше запечатала на лицето му, че Божият помазаник слагаше покривало, за да не заслепява израилтяните. Моисей беше свидетел на Бог Отец и духовната му дреха бе съвършено отражение на Божията Слава.
Може би ще реагирате:
“Да, но това беше Моисей! А ние не сме Моисеевци!”
Именно защото не сме Моисеевци ние трябва да предидем пред Бога в Слава, многократно по-голяма от тази на Моисей. Нека счетем човешките си мнения за лъжливи, но Божието Слово за истинско, защото същото това Слово казва за Исус:
“Понеже Той се удостои със Слава, толкоз по-голяма от Моисеевата, колкото по-голяма е почитта, що има оня, които е строил къщата, от почитта, що има къщата. Защото всяка къща се строи от някого, а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог…” (Евреи 3:3-4)
Ние сме призвани да бъдем свидетели на Христовата Слава и величие. Ето защо изворите на нашето изпълване със Святия Дух и пълнотата, която ни е обещана в Името на Исус, трябва да потърсим и открием в Божието Слово. Нека прочета какво говори псаломът за Църквата Христова:
“Всеславна е царската дъщеря във вътрешността на палата; облеклото й е златоткано. Ще я доведат при царя с везани дрехи; нейните другарки, девиците, които я следват, ще Ти се доведат, с веселие и радост ще се доведат; ще влязат в царския палат. Вместо бащите Ти, ще бъдат чедата Ти, които ще поставиш за князе по цялата земя. Ще направя Името Ти паметно през всичките поколения; затова племената ще Те възхваляват до вечни векове…” (Псалом 45:13-17) 
Псаломът говори, че Църквата е всеславна и облеклото й е изтъкано от злато. Вярваме ли ти това? Искаме ли го? С Божия поглед ли гледаме на нас или с клишетата на света? Не превърнаха ли мнозина Славата на Бога в традиционен поздрав, лишен от причината за неговото изговаряне? Те викат наляво и надясно “Слава на Бога”, когато такава Слава просто няма.
Моля ви, замислете се над това! Славата на Бога не е поздрав! Тя е преживяване на Божието Присъствие и Съвършена пълнота! Запомнете, че ние можем да викаме “Слава на Бога”, само, когато Бог се прославя чрез вярата ни в Исус! Но как ще се прослави Бог? Отговорът е:
С мантиите, които днес падат от Небето върху Църквата!
А защо падат тези мантии?
С отговора на този въпрос преминавам към третото основание за духовните мантии, а именно – актуалността в духовните реалности.
Като Вездесъщ и Всевиждащ Дух, Бог е изговорил Словото Си така, щото то да заключва в себе си Началото и Краят, Алфата и Омегата. Няма събитие, личност, нито обективни или субективни реалности, които да изненадат Бога. Понеже всичко, което се случва, е разположено във времето, а Бог говори за това време и за Собствената Си Вездесъща Сила, казвайки:
“Вие сте Мои свидетели, казва Господ, и служителят Ми, Когото избрах, за да Ме познаете и да повярвате в Мене, и да разберете, че съм Аз, – че преди Мене не е имало Бог, и подир Мене няма да има. Аз, Аз съм Господ; и освен Мене няма спасител. Аз възвестих, и спасих, и показах, когато не е имало между вас чужд бог; затова вие сте Ми свидетели, казва Господ, че Аз съм Бог. Да, преди да е имало време, Аз съм…” (Исайя 43:10-13)
В Библията, като Божие откровение към нас, ние можем да намерим мястото си в духовните реалности. И понеже дяволът не може да изненада с нищо Бога, то каквато и тактика да приложи, каквито и духовни варианти да измисли, те винаги ще са предречени от Словото на Живия Бог и изобличени от Него.
Защо ви говоря всичко това или каква връзка има то с мантиите? Искам да ви разкрия отговора, като поставя за основа на размишленията си факта, че Библията е изява на Божията пълнота. Тя е Свещено Писание. В нея е записан животът на много личности, за да придобие четящият не просто информация, но това, което Апостол Павел разкрива на Тимотей:
“Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено приготвен за всяко добро дело…” (2 Тимотей 3:16-17) 
Какво представлява Съвършеното приготвяне на Божия човек?
Преди всичко:
– Да приеме поука от неуспехите на личностите, записани в Библията.
– Да бъде изобличен чрез Истината в онова, което го препъва.
– Да приеме поправление, тоест, Божият изходен път в живота си.
– Да приеме наставление от единственият Наставник Исус Христос.
– Да бъде усъвършенстван от Святия Дух и облечен в духовна мантия.
И най-вече, за да имате пълно разбиране за мантията, то приемете, че това е да шестваме в Духа и Силата на велики личности от Божието Слово!
Бог е все още Същият и няма никакво намерение да се изменя:
“…у Когото няма изменение, или сянка от промяна…” (Яков 1:17) 
Словото Му е все още същото и ще остане завинаги същото:
“Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат…” (Матея 24:35) 
Всичко, което става на Небето и земята, и което ще става до свършека на света, е видяно от Бога и Той има Своето библейско действие във всеки миг и секунда от времето на този свят. Ето защо Бог копнее да види хора, готови да вземат от Духа Му помазанието, което Той е изливал върху Своите велики мъже и жени, записани в Словото Му. Светът е все още в лукавия и докато е там ще бъде атакуван от Божието помазание, за да бъде извършена Съвършената Воля на Спасителя:
“Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в Името на Отца и Сина и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века. [Амин]…” (Матея 28:19-20) 
Разбирате ли, че ако Бог е бил удовлетворен от Своите слуги и те са намерили място в Словото Му, то това е примерът, който да следваме? Ако гледаме с очите на Библията този свят, то много скоро ще разберем, че зад маските на съвременните понятия и идеологии стои същият дявол, който се противеше на Божия народ, когато Бог го извеждаше от Египет. Разбирате ли, че и днес има Ваал и Астарта, Езавел и Юда Искариотски? И ако някога хора като Исус Навин и Гедеон, Елисей, Неемия и Тимотей извършиха съвършено Божията Воля, то именно Духът и Силата на тези човеци ще ни направят ефективни срещу царството на дявола? Не търсете нови доктрини или теологически бумове! Те няма да нахранят духа ви.
“Правене много книги няма край, и много четене е труд на плътта…” (Еклесиаст 1:9-10) 
Ние трябва да извършим Божията Воля така, както я извършиха Неговите слуги в древността. Защото с тяхното покорство и вяра, смелост и дързост, себепожертвувание и любов, те намериха заслуженото си място в залата на Божията Слава, за която говори цялата единадесета глава от “Посланието към Евреите”. И виждате ли как завършва тази глава:
“…за нас Бог промисли нещо по-добро…” (Евреи 11:40) 
Ето това “по-добро” нещо е мантията. Мантията е Божият отговор против усилията на нечестието за задържи властта си върху човешкия род. Спомнете си писаното за служението на Йоан Кръстителя. Той предиде в Духа и Силата на Илия, тоест, облече духовната дреха на старозаветния пророк. И когато Господ погледна на Йоан Кръстителят, Той видя не нещо друго, но… Илия:
“И ако искате да го приемете, тоя е Илия, който имаше да дойде…” (Матея 11:14) 
А сега нека помислим. Как ще реагира дяволът, ако Бог днес погледне към земята и “види” пророк Илия, Исус Навин, Гедеон, Елисей, Апостол Павел, Апостол Петър, Сила и Варнава? Няма ли Духът и Силата на тези Святи Божии хора да напише голям некролог на сатанинското царство? Искам да знаете, че една съществена част от плановете на Исус Христос в това последно време е свързана с изливането на мантии и утвърждаването на могъщи пророчески служения, които ще дадат на Църквата готовност за грабването. Мантията не е своеобразен лукс. Тя ще бъде необходимото условие за участващия в грабването. Ето защо трябва да видим четвъртото основание за изливане на мантии, а именно, че те са изискването на Божия стандарт. Как да разбираме това?
Предстои изпълнението на библейското обещание, че Исус пак ще се върне и ще ни вземе при Себе Си, така щото където е Той, да бъдем и ние. Поколението, участващо в това обещание, няма да види тление, което от само себе си говори, че е нужна готовност на Църквата. За тази готовност Бог говори със стиха от “Книгата на пророк Малахия”:
“Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен…” (Малахия 4:5) 
Този стих веднъж вече беше изпълнен от Йоан Кръстител, когато той обръщаше Израил към служението на Исус, но днес този стих е обърнат не към Израил, а към Църквата. Защо към Църквата? Отговорът е:
Защото, както пророк Илия беше грабнат в Небето и не видя тление, така и ние ще бъдем грабнати от Господ Исус приживе. И не е нужно да сме професори по теология, за да разберем, че ни е нужен Духът и Силата на пророк Илия, тоест, неговата мантия. Йоан Кръстител имаше мантията на пророк Илия, но нека видим какво ни казва Исус:
“Истина ви казвам: Между родените от жени не се е въздигнал по-голям от Йоан Кръстител; обаче най-малкият в небесното царство е по-голям от него…”  (Матея 11:11) 
Някой може да реагира, че все още не е в Небесното Царство, но такава реакция ще е само свидетелство, че не е цар. А аз вече говорих, че сме призвани за царе на Господ Исус Христос. Царят е представител на Царството, а не пътник към това Царство. И ако ние сме царе на Исус, то несъмнено върху духовните ни естества ще заблестят мантии. Даже за мнозина това да си остане непостижим критерий, пак Спасителят ще ни насърчи с думите:
“А от дните на Йоан Кръстител досега небесното царство насила се взема, и които се насилят го грабват…” (Матея 11:12) 
Да се насилим! – какво значи това? Това значи да употребим Силата на Святия Дух, която е предназначена да ни подготви за Небето.
Там, в Небето е невъзможно да стоим в плътски или душевни дрехи. Там, в Небето е невъзможно да стоим с грешни сърца и покварени умове. Там, в Небето, всеки квадратен сантиметър пулсира от Божията Святост и Любов. Ето затова са ни необходими и съответните дрехи, с които ще застанем пред Трона на Всемогъщия и Агнето.
Нека сега да видим как се реализира Божият стандарт с един служител на име Исус, (не става дума за Исус Христос – съвпадение на имената – б.а.) който попада в Небето:
“И Господ ми показа великия свещеник Исуса, стоящ пред ангела Господен; и Сатана стоеше отдясно му, за да му се възпротиви. И Господ рече на Сатана: Господ да те смъмри, Сатано; да! Да те смъмри Господ, Който избра Ерусалим. Не е ли този една главня, изтръгната из огън? А Исус бе в нацапани дрехи, като стоеше пред ангела. И ангелът, проговаряйки, рече на стоящите пред него, като думаше: Съблечете от него нацапаните дрехи. А нему рече: Ето, отнех от тебе беззаконието ти, и ще те облека в богати одежди. Тогава рекох: нека турят хубава митра на главата му. И тъй, туриха хубава митра на главата му, и го облякоха с дрехи, докато ангелът Господен стоеше близо. И ангелът Господен заяви на Исуса, казвайки: Така казва Господ на Силите: Ако ходиш в пътищата Ми, и ако пазиш наредбите Ми, тогава пак ще пазиш дома Ми, и пак ще пазиш дворовете Ми, и ще ти дам свободен достъп между стоящите тук…” (Захария 3:1-7) 
Първото, което прави впечатление в този стих, е това, че Сатана стои отдясно на свещеника и иска да му се възпротиви. Защо? Защото в този момент Исус е в нацапани дрехи, тоест, в него има някакво беззаконие. Но Божията Милост възпира дявола и в следващия момент виждаме как се отнема беззаконието на свещеника и той се облича с мантия. За разлика от свещеника Исус, който беше под Закона, ние днес имаме Божията Благодат и не е нужно Господ да ни грабва при Себе Си и чак тогава да ни отнема греховете. Днес Бог е при нас с Духа Си и желае да потвърди Своя стандарт за нас – стандартът на духовните мантии. Тогава, както говори стихът от “Захария”, ще имаме свободен достъп в съвета на Господа. И сега обърнете внимание на това, че свещеникът Исус, имайки мантията върху себе си, ще върши четири главни неща:
– Ще ходи в пътищата на Бога
– Ще пази наредбите на Бога.
– Ще пази Дома на Бога
– Ще пази дворовете на Бога.
Виждаме най-характерното при мантията, а именно – че онзи, който я има, става “пазач”. Днес Исус има нужда от Своите пазачи, които ще защитят Църквата от влиянието на света. Днес Исус вика онези, които ще се вслушат в Гласа Му и ще намерят съдбите си и призванието си в стиха от “Книгата на пророк Исайя”:
“На стените ти, Ерусалиме, поставих стражи, които никога няма да мълчат, ни денем, ни нощем. Вие, които припомняте на Господа, не замълчавайте и не Му давайте почивка, догдето не утвърди Ерусалим, и догдето не го направи похвален по земята…” (Исайя 62:6-7) 
Ерусалим ще стане похвален по земята едва след Второто Пришествие на Исус, когато ще настъпи Милениумът. Затова този стих визира Божиите избраници, които ще пазят Църквата във времето на нейното грабване. Тези, които ще бъдат стражи и пазачи. Естествено, че не всички ще пожелаят Божия стандарт. И Бог ще им припомни пророческите думи на отстъпилата църква:
“Намериха ме стражарите, които обхождат града, биха ме, раниха ме; пазачите на стените ми отнеха мантията…” (Песен на песните 5:7)
Моля ви, заживейте с копнежа по това служение – да бъдете стражи и пазачи на Божията Истина. Тогава в сърцата ви непременно ще гори желание да се посветите стопроцентово на Господ Исус Христос.
А сега нека ви запозная и с последното основание за духовна мантия. Мантията, като Божий отговор за духовния Изход и Преход на Църквата. Има голяма разлика между Изход и Преход и аз искам да ви убедя в това. Някога Бог извърши над Своя народ Израил както духовен Изход, така и духовен Преход. Изходът беше от Египет и за неговото осъществяване Бог помаза пророк Моисей и брат му Аарон. Но в мига, когато Изходът беше осъществен, Бог каза на Моисей, че няма да види обещаната земя, защото за Прехода на Израил беше нужно ново поколение и нов лидер – Исус Навин. Четиридесет години Моисей води Божия народ, догдето не измря и последния човек от старото поколение, което се бунтуваше на Божията Воля. Поколението на Корей, Датан и Авирон. Поколението, което не вярваше в могъщата Божия Сила и бързо забрави мощните дела на Йеова в Египет. Поколението, което си извая златно теле, за да му се кланя. Така дойде времето на Исус Навин. Поколението на Исус Навин. Поколение не въздишащо, но гръмогласно. Поколение, което събаря крепостите и стените по пътя на Господния народ. Как да разбираме разликата между Египет и пустинята? Как да разбираме разликата между Изход и Преход? Тази духовна картина в пътя на Израил е същата и пред пътя на Църквата. Защото и Църквата Христова има своя Изход и Преход.
Нека сега да ви покажа духовната разлика между тези две понятия. Когато Божието Слово ни говори за Изход, то се има предвид, че се излиза от мястото на робство и перспективата пред нозете ни е Пътят на Исус Христос.
Благовестието за Исус Христос в този свят е единственият изход за човешката душа! Веднъж повярвал в Исус, човекът започва да се отърсва от връзките на този свят, който е духовният Египет. Но виждате ли, че след Египет не идва веднага Ханаан, но пустинята? Защо е така? Отговорът е:
Защото пустинята е място на изпитание. Място, в което човек трябва да остави всички онези причини и фактори, които му пречат да общува със Святия Дух. Самият факт, че това е пустиня, недвусмислено показва, че е място, лишено от живи води. Днес има църкви, които са лишени от живи води. Те са останали вътре в пустинята и нямат никакво намерение да я напускат. Защо? Защото е твърде силен споменът за “Египет”, твърде властно привличането на света, твърде притегателни светските модели на общуване. Такива църкви гръмко афишират, че Господ Исус Христос е сред тях в пустинята. Но Божият Син знае колко силна е религиозната власт на Сатана и затова предупреждава:
“Прочее, ако ви кажат: Ето, Той е в пустинята, не излизайте…” (Матея 24:26)
Искам да знаете, че съществува троичност в човека. Троичност, която в един момент отговаря на света, религията и Бог. Плътта на човека отговаря на света. Докато сме в света, ние сме плътски, тоест, цялото ни мислене и поведение се обуславя от пожелания, страсти и съблазни. Душата отговаря на религията. Докато сме в религията, ние сме душевни християни с необновени умове, склонни да се преклоним пред всякакви авторитети и доктрини, пред идоли, гибелни ереси и бесовски учения. Духът в нас отговаря на Бог. И едва когато станем духовни, ние сме в Бога и Бог е в нас, защото:
“Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят…” (Йоан 4:24)
Това разбиране ни дава знанието да кажем, че Изходът е от плътското към душевното, а Преходът – от душевното към духовното!
Голямата отговорност пред Църквата е извършването на Прехода, тоест, излизането от пустинята на религията до местата, където животворящото Присъствие на Святия Дух ще ни направи пълни с Христовата Святост, Сила и божественост. Точно за тази най-отговорна задача Бог е заповядал служението на мантиите, на онези превъзходни духовни дрехи, с които ще осъществим не победата, но тържеството на Христовата Църква.
В размишленията ми върху мантиите Бог насочи ума ми към няколко личности от Свещеното Писание, които са чудесно олицетворение и пример на хора, влезли в пълнота на служение към Всевишния Бог. Тези личности са Исус Навин, Гедеон, Елисей, Неемия и Тимотей. Във всеки от тях заблестява по неповторим начин Съвършено изявената Воля на Исус за истинския лидер и предводител на Божия народ.
А сега да премина към темите, свързани с тези личности.

Leave a Reply