ОБЛЕЧИ СВОЯТА МАНТИЯ! – I ГЛАВА

1. НОВИТЕ ДРЕХИ НА НОВИЯ ЗАВЕТ

“Но вие не сте така познали Христос; понеже сте чули и сте научени от Него, (както е истината в Исус) да съблечете според предишното поведение стария човек, който тлее по измамителните страсти, да се обновите в духа на своя ум, и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и святост на истината…” (Ефесяни 4:20-24)

Когато бъдем новородени, ние имаме нужда да се облечем с ново убеждение, нова мисъл, нов поглед и ново стремление. Святият Дух е Този, Който ще се грижи за нас и ще ни облича в пълнотата на Господ Исус Христос. Главният фактор, който ще определя обличането ни в Святостта на Бога, е духовният растеж. Нашата дреха винаги ще отговаря на израстването ни в Божието Слово. С тези начални разсъждения се надявам да разберем и усвоим една опитност, която винаги ще ни дава правилния поглед към Бог и нас самите. Тази опитност се обуславя от неизбежността на бебешката и детската възраст, като етапи от съзряването на духовния човек.
За мнозина заглавието на тази книга е достатъчно провокиращо:
“Облечи своята мантия!”
Но неговият подтекст е по-дълбок, а именно:
“Порасни в Господ Исус Христос! Достигни християнско пълнолетие и едва тогава застани пред Всемогъщия Бог и поискай своята мантия…”
Този подтекст показва, че в живота си на вяра ние ще имаме няколко етапа на “събличане” и “обличане”, докато влезем в пълнотата на Божиите планове за нашия живот и служение към Господ Исус Христос. Апостол Петър ни казва:
“…пожелавайте като новородени младенци чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение…” (1 Петрово 2:2) 
А сега да се спра върху разглеждането на въпроса какви са етапите на християнския растеж. Това са детският, младежкият и бащинският етап!
Нека започна разсъжденията си с детския етап. Всички преминаваме през него и не е възможно да го прескочим. Не зная дали сте родители, но лично за себе си мога да кажа, че имам четири деца и отглеждането и възпитанието им не е никак лесна работа. В началото аз и моята съпруга повтаряхме една операция по много пъти на ден. Това беше подмяната на мръсни с чисти пелени върху телцето на всяко от бебетата. Докато растяха първите ми две деца имах чувството, че нуждата от тези пелени никога няма да свърши. На моменти гриженето ни дори се превръщаше в тегота и дразнение. Слава на Бога, защото в Него отегчаване и дразнение няма и Любовта Му е толкова голяма към нас. В детския етап на вярата Бог върши за нас същото, което и ние за скъпите си бебета. Той подменя пелените ни! Неговата Благодат прощава греховете ни и ни очиства от всяко беззаконие и тъмнина! Когато някое от моите бебета подмокри пелените си, то става неспокойно и започва да плаче. То вече не се чувства добре в тези пелени, защото го дразнят. Така и християнинът не се чувства добре, когато е съгрешил, защото от греховете се дразни съвестта му.
“Господи, очисти ме от греха ми!” – тези думи са повтаряли всички християни, защото всички в началото сме младенци. Ето как Апостол Йоан се обръща към дечицата в своето “Първо съборно послание”:
“Пиша вам дечица, защото ви се простиха греховете заради Неговото име…” (1 Йоаново 2:12) 
Докато сме деца винаги ще имаме склонност да съгрешаваме, понеже умът ни е все още слаб и необновен в пълнотата на Божието Слово.
А сега да дам ход на духовния растеж…
Пораснали малко и приключили с периода на пелените децата все още остават деца. Характерен белег на детското в тях става подражателството. Пелените ги няма и новите дрехи, досущ като на възрастните, дават повод за ново самочувствие:
“Я сега да правя като пастор Хикс! Я сега да проповядвам като евангелизатор Игрек! Я да полагам ръце и хората да падат в Духа! Хм, не падат… Тогава ще ги понатисна малко…”
Ето с такива мисли и действия мнозина сравняват своята дрешка с мантията на някой генерал, не можейки да осъзнаят, че този някой е извървял път и платил цена, за да влезе в Божията Слава. Белегът, който със сигурност показва, че растем и дрехите ни стават къси, е Святостта, тоест, животът без грях. Бог не иска просто някакви служители, които да запълват бройката. Бог иска превъзходни служители.
“За да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено приготвен за всяко добро дело…” (2 Тимотей 3:17) 
Грехът е петно, замърсяване, нечистота. И докато в сърцата ни се забелязва неговото действие, то все още сме в детския период на вярата. Аз отново ще припомня главното, което постоянно трябва да правим:
“…пожелавайте като новородени младенци чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение…” (1 Петрово 2:2) 
Винаги ли обаче младенците пожелават чистото духовно мляко? Не! Основание за тази констатация ми дава едно наблюдение, една опитност от собствените ми деца, които, хващайки с ръце какъвто и да е предмет, бързат да го захапят с току-що порасналите зъбки, решили, че може би е по-вкусен от млякото. Така постъпват много младенци във вярата. Но Апостолът говори само за “чистото духовно мляко”, за Божието Слово, понеже всяка друга храна е или суета, или отрова. (Под този знаменател, разбира се, не слагам духовните коментари на християнски автори, понеже тяхното помазание се състои именно в това – водени от Святия Дух да задоволяват духовния глад на вярващите – б.а.) Затова нека изведа като правило за духовния растеж следното:
Общението ни с Божието Слово, слушането на проповеди, както и усърдният молитвен живот ще ни осигурят бърз духовен растеж и все по-властни и авторитетни дрехи над нашето духовно естество!
За разлика от пелените, при които грехът е често срещано явление, мантиите са дрехи, за които грехът е недопустим. Самият им факт говори, че вече сме напуснали детското, за да влезем в пълнотата на нашето призвание и избиране от Бога.
Един от факторите, с който често се противим на Божията промисъл за духовния ни растеж, е носталгията по детската възраст. Някои християни правят всичко възможно, за да останат деца през целия живот на вяра. За тях вярата в Бога е едно вечно благовремие, лишено от духовно воюване или ходатайство. Пеленките и носенето на ръце, гледането на битката с демоните като на някаква игра или куклен театър, както и убеждението им, че винаги друг е отговорен за живота им, ги прави да бъдат с детски ум, детски възможности и детска беззащитност. Имайки знание и опитност от подобни носталгии, Апостол Павел ни провокира с думите си:
“Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското…” (1 Коринтяни 13:11)
Винаги има един момент, когато Исус идва при нас, за да ни каже (не за обида, но за насърчение) че всичко, което сме правили за Него до този момент, е било игра и детско занимание. Божията Благодат и Милост са стояли над нас и Неговата Отеческа Любов е прощавала греховете ни. Но призивът на Спасителя вече е друг:
“Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си, и така нека Ме последва…” (Матея 16:24) 
С Божията Милост сме вървели дотук. С този стих вече идва Волята на Отец, Неговото желание и ревност да ни направи силни и да прослави Името на Своя Син чрез нашето служение в Църквата. На духовния фронт няма място за деца. Там са нужни войници, здраво екипирани и помазани със Сила за победни битки. Така пристъпвам към разглеждането на втория етап – младежкият. Младежите, които са стигнали до своите осемнадесет-двадесет години, знаят какво имам предвид. Точно това е времето, когато те отбиват военната си служба, когато възмъжават и гледат на живота по нов начин, когато разбират, че е дошло времето да вземат всичко в своите ръце, за да реализират пълноценно заложбите и силите си.
“Писах вам, младежи, защото сте силни, и Божието Слово пребъдва във вас, и победихте лукавия…” (1 Йоаново 2:14) 
Сила и победа – тези две свидетелства са характерни за духовната младежка възраст. Йоан казва ясно:
“Победихте лукавия!”
Не просто “опитахте се” или: “дръзнахте да се биете”, но… победихте. Така разбираме, че етапът, в който нашето духовно естество се облича с най-голяма власт и притежава огън и ревност за Божиите неща, е времето на младостта. Това е времето на Исус Навин, Гедеон, Елисей, Неемия и Тимотей. В следващите теми от книгата аз подробно ще разгледам как тези Божии човеци са обличали своите мантии.
А сега нека хвърля поглед върху последния етап – Бащинството. Какъв е този етап? Какво представлява той? Бог ми даде да го видя, но някак отдалеч, като силует на желан връх. Малцина са онези, които стигат до бащинството. Пръв го направи Авраам, който с право бе наречен от Бога “Отец на множество народи”. Все пак, ако трябва да определя като възраст Бащинството, то е следното:
Бащинството е възраст, когато Божият служител, от позицията на дълбока и всеобхватна мъдрост, имайки опитност от дълъг и славен живот за Бога, започне да обучава и възпитава духовни синове в познаването на Истината и Съвършено ходене пред Небесния Отец. Апостол Павел също е един от тези, които, след като се облече с мантия, стигна до бащинството, до властта от Бог, дала му право да заяви:
“Защото, ако имахме десетки наставници в Христос, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христос Исус чрез благовестието. Затова ви се моля, бъдете подражатели на мене…” (1 Коринтяни 4:15-16)
Бащинството е възраст, когато Божият служител не просто довежда мнозина при Исус, но с живота и личния си пример спомага и утвърждава растежа на духовните.
“Писах вам бащи, защото познавате Този, Който е отначало…” (1 Йоаново 2:13)
Тези думи визират познаването на Бог Отец. А да познаваш Бог Отец означава да имаш постоянен достъп до Неговия Престол, тоест, да бъдеш в онази категория служители, за които Словото казва:
“Те отиват от сила в сила; всеки един от тях се явява пред Бога в Сион…” (Псалом 84:7) 
Бащинството е връх и предел на християнската вяра. Фокусът на моите разсъждения обаче ще бъде младежката духовна възраст, защото нейното постигане е задача пред повечето християни. Този качествен и победоносен скок са извършили много Божии слуги, записани в Словото и в предстоящите разсъждения ние ще видим как те са направили това.
За вас, които имате в ръцете си тази книга, достъпът до съдържанието й е безпроблемен. Вие ще решите дали да я четете или не. Но за да разберете дали тя ще бъде необходимото благословение за вас, тоест, нещото, което сте търсили дълбоко в сърцата си, ви предлагам духовен тест, едни въпроси, на които трябва да си отговорите – пред Бог и пред самите вас. Ако отговорите ви са искрени и утвърдителни, то значи, че тази книга е именно за вас, защото духовните дрехи, в които сте били досега, вече са ви станали къси и неудобни. Тогава с прочита на тази книга приемете, че е дошло времето на духовната ви зрелост и обличане с мантия. Ето и въпросите:
Имате ли усещането, вашето вътрешно наблюдение, че проповедите от амвона следват някаква тематична повторяемост и вече са ви скучни, тоест, не могат да ви научат на нищо ново? Да! / Не!
Събирате ли се с братя и сестри, вън от църковното събрание за едно по-обстойно и дълбоко разглеждане на Божието Слово? Да! / Не!
Имате ли лични просветления и откровения от Святия Дух, ваши “бисери”, които не можете да споделите с всеки от вярващите? Да! / Не!
Имате ли сън или видение от Святия Дух, което пазите дълбоко в себе си? Да! / Не!
Имате ли опитността, духовната сетивност, че в личните ви часове на общение с Библията, огънят, който ви запалва отвътре, е по-силен и въздействащ, отколкото в църковното събрание? Да! / Не!
Случва ли ви се Бог да ви говори лично (не вашите мисловни диалози, които са предсказуеми и покорени на волята ви, но онзи непредсказуем Глас на Духа) в сърцето и ума? Да! / Не!
Извират ли свободно и безпрепятствено в ума и в гласа ви стихове от Божието Слово, когато говорите с ближните, когато проповядвате или наблюдавате явленията на света? (Не да прелистяте Библията и да търсите къде беше онзи интересен стих, но Духът директно да вложи думите Си в устните ви…) Да! / Не!
Имате ли откровения, които, според цензурата на ума ви, изглеждат смущаващи и “еретични”, но дълбоко в себе си знаете, че са истина и тайна, която бихте споделили само с онзи човек, който Бог ви посочи, че е способен да я разбере? Да! / Не!
Чувствате ли бариери и ограниченост за изявите си в църквата, която посещавате? Да! / Не!
Имате ли непоклатима сигурност, (духовна, а не умствена) че ако в този момент Бог ви повери отговорност за братя и сестри, ще се справите със същия успех (или по-голям) като вашия пастор? Да! / Не!
Казвате ли твърдо и без задръжки духовното си мнение, когато (евентуално) бъдете смутени от религиозна политика или човешки контрол в църквата? Да! / Не!
Търсите ли присъствието на Исус Христос във вашия пастор и готови ли сте да напуснете църковното събрание, ако това присъствие го няма? Да! / Не!
Чувствате ли, че от известно време отношението на братята и сестрите към вас е станало странно и необяснимо, сякаш ви дели преграда от тях? Да! / Не!
Изпитахте ли удовлетворение да отговаряте на този тест? Да! / Не!
Ако вашето “Да” присъства на повечето от отговорите или на всичките отговори, то духовната ви дреха е станала къса и е дошло времето да побеждавате дявола навсякъде и във всички битки.
Следващите редове са написани специално за вас!
Бог да ви облече и благослови със Своето Свято Присъствие!
Авторът

Leave a Reply