ВЯРА И СЛОВО II – V ГЛАВА

5. СЛОВОТО КАТО ПОМАЗАНИЕ

“Духът на Господа Йеова е на Мене; защото Господ Ме е помазал да благовествам на кротките, пратил Ме е да превържа сърцесъкрушените, да проглася освобождение на пленниците, и отваряне затвора на вързаните…”  (Исайя 61:1)

“…и хомотът ще се строши поради помазанието ти…” (Исайя 10:27)

Божиите думи са действие на животворяща и освобождаваща Божия Сила. Не красноречие, риторика или прочит на доклад, но могъщо Присъствие, което воюва за Спасението на човешките души. Когато Исус Христос проповядваше на тази земя, Той освобождаваше от хомота на юдейската религия хиляди хора. Народът се блъскаше и притискаше до Него и сърцата на хората се напояваха със Слово на Живот. Слушателите Му разбираха, че има нещо повече от думи в проповедите Му, а именно: Власт. Евангелист Матей записа това съвсем лаконично:
“И когато свърши Исус тия думи, народът се чудеше на учението Му; защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като техните книжници…” (Матея 7:28-29) 
Така стигаме до разглеждането на последната тема от плодовете на Словото в сърцата ни:
Помазанието!
Всеки от нас е привлечен от Отец чрез благовестието за Исус. Благовестието е ключът за вратата на нашето сърце, която проповедникът или благовестителят е отворил!
Как го е сторил?
Именно чрез Помазание, дадено му от Всевишния!
Става така, че думите, изговорени от този човек, са променили вътрешното ни състояние и ние сме повярвали в Исус. Бог ни е докоснал и ние сме Му отворили.
Как ни е докоснал?
Чрез думи!
Изводът е, че Бог се е изявил чрез думи!
Явил се е като Слово, спасяващо и животворящо душите ни!
Да! Има една скъпоценна истина, която всеки християнин трябва да знае – действието на Троицата като Бог Слово.
Не човек ни е спасил! Бог Слово е стоял на сърдечната ни врата и е хлопал. Неговите думи, изговорени от проповедника или благовестителя, са хлопали и търсили приют в сърцата ни. И ние сме отворили не на човека, а на Бог Слово, говорещ чрез него.
“Какъв е Този Бог Слово?” – ще попита някой – “За първи път чувам такова нещо! Има ли това библейска аргументация?”
Да! Библейска аргументация има и ние ще я прочетем в началните думи на “Евангелието от Йоан”:
“В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог…” (Йоан 1:1)
Как да разбираме действието на Бог Слово в живота ни? Надявам се, че следващите ми размишления ще ви дадат ясна представа за това. В началото на нашия живот за Исус в сърцата ни дойде Словото.
“В началото бе Словото…”
Бог го изпрати към нас, за да може това Слово да ни заведе при Него и така да се изпълни писаното:
“…и Словото беше у Бога…”
Но когато ние дълго останем у Бога и пребъдваме в Него, става така, че Той ни благославя изобилно и тогава…
“Словото бе Бог…”
Словото е Бог! Моля ви да разберете дълбочината на това, за което ви говоря. Бог не е думи! Бог не е информация! Бог е Слово! В своята същина Словото е уловен Дъх от Твореца, Неговото Собствено жизнено дихание. Изговорете някаква дума, каквато и да е. И едновременно с произнасянето й поставете ръка пред устата си. Така ще установите, че докато изговаряте думата, заедно с думата през устата ви излиза собствения ви дъх.
Е, имайте вярата, че когато Бог говори, заедно с думите, които излизат из устата Му, излиза и Неговият Дъх. За нас е важно да уловим Дъха на Твореца, а не само думите Му. Бог не може да раздели Дъха Си от Словото Си, защото то изразява Него Самия, то е действие на Него Самия, то е Неговият Вечен Живот. Думите на Исус също изразяват Него Самия, думите на Исус също са Христовия Дъх. Затова и Спасителят казва:
“Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат…” (Матея 24:35)
Колко истински са думите на Божия Син!
Разбирате ли, че всичко може да премине?
Всяко нещо, сътворено от Бога, може да бъде прекратено. Но Бог не може да прекрати Сам Себе Си, защото Неговият Дъх е Неговото Слово.
Кой е начинът да усещаме Дъха на Всемогъщия?
Има само един начин да го усетим и това е да сме част от Христовото Тяло. Понеже Тялото живее и Животворящия Дух в него е самият Дъх на Твореца. Нужно ли е тогава да казвам, че този Дъх е Помазанието на Бога? Нужно ли е да казвам, че когато човек улови пълнотата на Този Дъх, то той е уловил Бог Слово? Ето затова вярващият преминава важни етапи на своето духовно развитие. Той няма веднага да улови Дъха на Бога. Той няма веднага да разбере за действието на Бог Слово. Той трябва да изживее в духа си първия стих от “Евангелието от Йоан” и да стигне до пълнотата на Божията изява в живота си. Тук трябва да поясня още нещо, понеже често се бърка и не може да се схване. Какво е то? Това е, че мнозина бъркат нещата от Бога със Самия Бог. Вие всички имате в къщи по една библия, нали? Е, тази библия е нещо от Бога. Бог е направил тя да премине през вековете и да се съхрани, за да можете и вие да я четете, така, както са я чели други поколения преди вас.
Тя е нещото от Бога!
Само че Бог иска да ви даде не нещо от Себе Си, а Самият Себе Си!
Затова не искайте Слово от Бога, но копнейте за Словото-Бог!
Колкото до едно по-чудесно потвърждение на тези дълбоки истини, то нека се спрем на живота на пророк Илия. Той преживя както общение с Слово от Бога, така и общение със Словото Бог. Спомнете си как той отиде в пустинята, легна под една смрика и искаше да умре. Когато се събуди, там до него имаше пита, печена на жаравата, както и стомна с вода. Тази пита беше духовна, защото няма земно ястие, с чието нахранване вие да вървите четиридесет денонощия и да не се уморите, нито да огладнеете. Тази духовна пита беше Слово от Бога. Тази стомна беше пълна с Живата Вода на Христос. Илия вкуси всичко това и придоби огромна сила. Но вижте какво стана, когато той се засели в пещерата. Тогава дойде не Слово от Бога, но Словото Бог:
“И ето, Господното слово дойде към него та му рече: Що правиш тук, Илие?”  (3 Царе 19:9) 
Така, четейки Стария Завет, вие ще забележите, че на много места пророците заявяваха:
“Господното Слово дойде към мен и ми рече…”
Аз искам същото Това Слово да идва и към вас и да ви говори. Ето на това е посветена и тази тема. Знайте, че Святият Дух не желае нищо друго толкова силно, колкото това – да Му позволим да ни изпълни със Силата Си и ние да проповядваме Господ Исус Христос. Знайте тогава, че Силата от Бога да проповядваме Небесното Царство се нарича Помазание!
За да разберем още по-пълно дълбокия смисъл на Помазанието, нека се замислим, има ли по-велика Сила от Словото? И имало ли е по-яростно противене на Библията от противенето на дяволското слово?
Не са ли материализмът, атеизмът, комунизмът, марксизмът, ленинизмът и дарвинизмът рожби на тъмното слово? Не докараха ли те проклятие върху много народи? Не смазаха ли няколко човешки поколения в лъжа и поклон пред пентаграми? Не превърнаха ли човека в потомък на маймуна? Не извършва ли дяволското слово най-ужасната духовна поквара, която е поклонение пред образа на Антихрист? И всичко онова, което доскоро ни заобикаляше – устави, тезиси, философии, декрети – не беше ли слово, измислено в канцеларията на Сатана? Колко от нас знаят и проумяват, че вдъхновителите на всички идеологически системи на света са тайни масонски ложи? Колко милиона човешки живота потънаха в мръсните канали на лабиринта, наречен “марксистко-ленинска философия”? И колко още ще отеква въздействието на тази заблуда в човешките души?
Ако задавам толкова много въпроси, причината е една:
Няма друга сила, която така да преобразява човешките сърца, както Силата на Словото!
Ако плътското ни естество живее чрез ежедневно даваната му храна, вода и въздух, то духовното ни естество расте и се развива чрез слово. Днес, между стотиците хиляди и милиони томове литература, има една Книга, едно Слово, което е Глас и Действие на Живия Бог. Когато намерим живота си в страниците на Свещеното Писание, когато Библията се превърне в прозорец, през който гледаме на света и на самите себе си, когато Евангелието се превърне в съдба на сърцето ни, тогава се обличаме в Словото, за да бъдем помазани “ловци на човеци”, за да влезем с уверени стъпки в плановете, направени от Исус лично за нас. В своята основа нашият живот за Бога няма да бъде по-различен от този на първите Христови последователи, макар религията да се опитва да прави разлика между някогашното и сегашното величие на християните. Апостол Петър още с началните си думи във второто си послание заявява:
“…на вас, които чрез правдата на нашия Бог и Спасител Исус Христос сте получили еднаква с нас скъпоценна вяра…” (2 Петрово 1:1) 
Тези думи показват, че Бог Отец има еднакво отношение на Любов и Благодат към всеки, който повярва в Исус, но не всеки повярвал има отношение към Бога, еднакво с това на Апостолите.
“По какво се различават едните и другите?” – би попитал някой.
Отговорът е:
По Помазанието!
Онези, които имат правилното отношение, рано или късно порастват в Сила пред Бога и човеците.
Но как да пораснем в Сила? Кое е правилното отношение към Бога?
Тези въпроси са прелюдия към разглеждането на самата сърцевина на Помазанието.
Винаги съм възприемал посланията на Апостолите като споделена християнска опитност, целяща да ни доведе до Съвършено служение за Исус Христос. Във всички послания намирах едно по-дълбоко откровение, оставащо на пръв поглед утаено от читателя. Откровение, целящо да промени отношението ни към Небесния Отец. Откровение, даващо крила на онзи, който го приеме и го пази в сърцето си.
Нека го споделя с вас!
Общото въздействие от прочита на цялото Свещено Писание е Силата на вярата. Вярата на човек в Живия Бог, нейното животворящо спасително значение. С идването на Исус Христос на този свят, вярата придоби един по-дълбок смисъл. До този момент човеците вярваха в Бога, а сега – когато Христос беше Човешкият Син – Бог повярва в Човека. Бог не би изпратил Исус Христос в плът, ако не бе повярвал, че Човешкият Син ще извърши Волята Му. Но понеже Отец повярва в Сина Си и Го изпрати в света, то по тази причина Христос бе наречен “Помазаник”!
Небесният Отец заяви за Човека Исус Христос:
“Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение…” (Матея 3:17)
Благоволението на Отец не остана само върху Исус. То продължи мощно да се изявява и върху Апостолите Му, които вършеха чудеса за прослава на Христовото Име. Така разбираме, че има един втори сигнал на Вярата в Бога – Вяра от Бога, доверие от Небето, пълно благоволение от Всевишния върху нашия живот! Помазание от Господа!
Ето това е тайната на Помазанието:
Бог да повярва в твоето служение за Сина Му!
Запомнете: Дълбока същност на стремежа към Помазание е желанието да накараме Бог да ни повярва! Ние вярваме в Него, но това никак не е достатъчно! Трябва и Той да повярва в нас!
Какви са стъпките, които Бог предприема, за да разбере може ли да ни повярва? Как Бог се убеждава, че сме достойни за Неговата Вяра?
Апостол Петър ни говори именно за това:
“Възлюбени, не се чудете на огнената изпитня, която дохожда върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно; но радвайте се за гдето с това имате общение в страданията на Христос, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата слава…” (1 Петрово 4:12-13) 
За да дойде в сърцата ни Славата на Исус Христос, тоест, Помазанието от Бога, е нужно да издържим Огнените изпитания на Всевишния. Неговото Слово е в сърцата ни, Неговият Дъх иска да ни покори, но Бог желае да разбере доколко ефективно е Словото Му. Ето защо в живота на християните идват всякакви бури и препятствия, защото Вярата от Бога трябва да се спечели, да се плати цена за нея. Никой разумен инженер няма да сложи подписа си за пускане и експлоатация на строително съоръжение, ако преди това не се е уверил в неговата надеждност и здравина, функционалност и ефективност. Бог е далновиден Инженер и няма да позволи да се пропукаме или срутим, когато градим служение или църква. Преди всичко Той ще ни изпита и чак след успеха в изпита ще ни даде Помазание за духовните дела.
Как да разберем имаме ли Помазание от Бога?
Отговорът е много простичък, но изключително важен:
Така, както шофьорът на колата разбира дали е заредена с бензин!
Какво прави той? Включва двигателя, натиска педала, и, ако има бензин, колата потегля. А сега забележете, че с автомобила той ще си свърши работата много по-бързо, отколкото, ако ходи пеша!
Огънят в сърцата ни, Божията Сила в нас е тази, която свидетелства на Помазанието. Когато вършим делата си под Божието Помазание ние не усещаме никаква умора, слабост и разочарование. С Помазанието от Бог Словото ни прави такива, каквито е писано, че трябва да бъдем:
“Никой измежду тях не ще се умори, нито ще се спъне. Никой не ще задреме, нито ще заспи. Нито ще се разпаше поясът около кръста им, нито ще се скъса ремъкът на обущата им…” (Исайя 5:27) 
Поясът на кръста ни и Обущата на нозете ни са най-важните условия за Помазание от Бога. Без тях ние никога няма да го получим. Зная, че ще се появи въпросът:
“Какъв е този Пояс и какви са тези Обуща?”
Ще отговоря не аз, но Апостол Павел, който казва:
“Стойте прочее препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник, и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира…” (Ефесяни 6:14-15) 
Животът в Истината и готовността за проповядване на благовестието са основите на Помазанието, които Божието Слово е положило в нашите сърца и души! Ето тези основи Бог иска да види в нас, за да ни повярва. С трепет и молитвена дързост, със Съвършено упование и твърдост ние трябва всекидневно да ги изработваме и постоянно да ги утвърждаваме.
Помазанието е най-великият Плод на Словото!
Святият Дух подготвя всеки от нас, за да спечелим Небесното доверие и така да родим този плод. Има две думи, които най-точно определят проявлението на Помазанието:
Власт и Авторитет!
Когато бъдем помазани в нашето служение, ние ще принудим всички демони да се съобразяват с това. Те ще напускат завоюваните територии в човешките души и тела преди още да е започнала битката, защото в духовния свят Помазанието се забелязва като Божие Слово в настъпление!
Няма дейност в живота ни за Господ Исус Христос, която да не изисква Помазание. Спектърът на Помазанието е много широк. Има Помазание за проповядване, хваление, изцеление, полагане на ръце, вършене на чудеса, писане на книги и други. Важна особеност на Помазанието е неговото ежедневно упражняване в живота ни на вяра. “Чашата ми се прелива…” – възкликва Давид. И нашите сърца преливат, когато дойде Помазание от Бога. Тайната на здравото Помазание е:
Да не задържаме никога Божията Сила! Да не задържаме Небесните благословения! Да бъде служението ни като крайпътна чешма с постоянно течащи чучури, за да могат да утоляват жаждата си всички които минават по пътя край нас!
Ако речем да задържаме Помазание, да го пазим като лично съкровище, то, несъмнено ще изпитаме върху себе си духовното състояние на пророк Еремия, който казва:
“Но ако река: Няма да спомена за Него, нито ще продумам вече в Името Му, тогава Неговото Слово става в сърцето ми като пламнал огън, затворен в костите ми; уморявам се да го задържам, но не мога…” (Еремия 20:9) 
А сега да поговорим за най-изявените дяволски провокации срещу Помазанието. Дяволът не ги е измислил вчера и те винаги са били печат на неговата активност срещу християните. Когато бъдем помазани от Святия, в сърцата ни ще има голяма Сила. Сила, способна да удиви човеците. Сила, която може и по свръхестествен начин да направи безпрепятствен пътя на благовестието. Тогава онези, които са в аудиторията на Божия помазаник, могат да насочат възхищението си не към Исус, но към Божия слуга. Нямайки знанието, че той е само инструмент в ръката на Святия Дух, хората могат да започнат да го идолизират и боготворят, да му отдават внимание, по-голямо, отколкото като техен брат заслужава. Ето така срещу помазаното сърце застава дългата ръка на лукавия – гордостта.
Тя е най-смъртоносното сатанинско внушение!
Внушение, фатално не само за Помазанието, но и за самата вяра в Исус Христос. Аз няма тук да се позовавам на известните примери с някои Божии служители, които са паднали не от нещо друго, но от гордост. Целта на тази глава е друга, а именно – да ни научи да пребъдваме в Божието помазание.
Искам да знаете, че:
Гордостта и липсата на разум са болестни състояния на Сатана, от които той никога не се е излекувал, нито някога ще се излекува! Същата диагноза се отнася в пълна степен и за демоните му! Дяволът е заразно болен и желае да зарази с внушенията си всички, до които намери власт и достъп. Така, както змията в предсмъртната си агония търси начин да забие отровния си зъб в плътта на човека, така и дяволът, когато губи властта и контролът си върху човешките души, изстрелва срещу Господния служител жилото на гордостта.
Нека се убедим в това, като прочетем за дяволския капан против помазанието на Апостолите Павел и Варнава:
“А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете, куц от рождението си, който никога не беше ходил. Той слушаше Павел като говореше; а Павел, като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен, рече със силен глас: Стани на нозете си. И той скочи и ходеше. А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаонски: Боговете, оприличени на човеци, са слезли при нас. И наричаха Варнава Юпитер, а Павел Меркурий, понеже той беше главният говорител. И жрецът при Юпитеровото капище, което беше пред града, приведе юнци и донесе венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва. Като чуха това, апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки: О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко, що има в тях…” (Деяния 14:8-15)
В тези стихове виждаме как един истински християнин може да брани Помазанието си, като отхвърля от себе си жилото на дявола, изразено чрез боготворене от тълпата. Павел и Варнава раздраха дрехите си, но не допуснаха гордост и себелюбие да плени сърцата им. Апостолите отдадоха Славата от станалото чудо на Оня, Който го бе извършил – Святият Божий Дух. Ако това драстично проявление на Сатана се е случило във времена на невежество и тъмнина, то нека не мислим, че днес гордостта е “персона нон грата” в християнските служения. Има хиляди фини начини, с които лукавият може да ни възгордее. Затова нека с Помазанието от Бога да приемем и онова семе на Мъдростта, тоест, на страха от Бога, както и Смирението, защото именно те са неизменни спътници на нашето служение. Знайте, че отдаването на Слава на Исус Христос за всяко добро или съвършено дело, е нашата най-голяма защита от гордостта на лукавия!
Апостол Павел предупреждава да пазим сърцата си, като казва:
“Но някои се възгордяха, като че нямаше да дойда при вас. Но, ако ще Господ, аз скоро ще дойда при вас, и ще изпитам не думите, но силата на тия, които са се възгордели. Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила…” (1 Коринтяни 4:18-20) 
Цитирам този стих, за да стане ясно, че отслабването на силата в нашето Помазание свидетелства за наченки на гордост и високоумие в сърцата ни!
Втората дяволска активност срещу помазаните Божии проповедници е криворазбраното приятелство или властта на човешки авторитети, караща ни да преотстъпваме мястото ни в Духа на човек, който няма Помазание.
Внимание!
Това е разменяне на Божията Слава за човешки авторитети!
“Исусе! Нямам друг избор! Неудобно ми е да му отказвам! Та нали той завърши теология в Америка и даде за моето служение толкова много пари! Той ми обеща връзки с много проповедници в Америка, а някои от тях дори ще покани при нас. Последният път той плати наема за залата…” – ето така би могъл да мънка пасторът, за да оправдае човешкия контрол или още по-лошо – контролът на парите, под който е попаднал, без да разбира, че думите на един непомазан човек могат да разрушат и най-здравите основи в Църквата!
Няма по-лесен начин да изгубите благоволението от Небето от този да се покорите на човешки авторитети, политики и пари. Направите ли веднъж реверанс към Мамон и Госпожа Теологията, то след него ще последват и много други реверанси и накрая ще стоите сред духовните развалини, които е донесло вашето съгласие с духа на света. Помазанието от Бога предполага не само Сила, но и огромна духовна отговорност за живота и духовното израстване на вярващите, които Бог ни е поверил да ръководим. Нека послушаме заръката на Апостол Петър:
“Пазете Божието стадо, което е между вас; надзиравайте го, не с принуждение, а драговолно, като за Бога; нито за гнусна печалба, но с усърдие…” (1 Петрово 5:2) 
Нека изпитваме духовно силата на онези, на които се доверяваме, за да не заприличаме на Самсон, легнал в скута на светската Далила. Нека не разменяме Помазанието си за никакви човешки авторитети и политики.
В заключение искам отново да се върнем на Словото. То е , което ни дава вярата в Исус. То е, с което Бог ни изпитва, за да ни повярва. Когато нашата вяра в Исус се съедини с вярата на Исус в нас, тогава в сърцата ни живее Бог Слово. Неговата Воля и Сила, Неговото присъствие и ревност са:
Помазанието, което имаме в нашия живот за Исус!
Нека търсим помазание от Исус с цялото си сърце!
Нека бъдем от онези, на които Апостол Йоан написа:
“…а колкото до вас, помазанието, което приехте от Него, остава във вас, и нямате нужда да ви учи някой; затова, както Неговото помазание ви учи за всичко, и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило да правите…” (1 Йоаново 2:27)

Leave a Reply