ВЯРА И СЛОВО II – IV ГЛАВА

4. СЛОВОТО КАТО ПРОПОВЕД

“Колко са прекрасни върху планините нозете на онзи, който благовества, който проповядва мир! Който благовества добро, който проповядва спасение…” (Исайя 52:7)

Дълбоко, светло и мъдро е учението на Божия Син. Но като цялостен смисъл Спасителят го изявява в една Своя заповед:
“Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар…” (Марк 16:15)
Проповядването е кулминацията, тоест, кристализиралата Истина за богоугодност и богослужение. Проповядването на Словото е най-активното действие на Святия Дух в нашите сърца. Когато четем Свещеното Писание Бог ни изпълва с много думи, с много мъдри и убедителни истини, с които да накараме нашите ближни да повярват в Исус Христос. За да разберем по-добре Проповедта, като плод на Словото от сърцата ни, ние трябва да я свържем със златния девиз, изговорен от Исус в “Евангелието от Йоан”:
“Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат изобилно…” (Йоан 10:10)
Исус е изобилен Живот. Не само Име и Личност, но Живот, Който в сърцевината си е пълно благоволение и благословение от Небесния Отец! Проповядвайки Исус ние проповядваме Живот! Ако Неговото действие и Воля спасяват, ако Благодатните Му истини обръщат съдби и отварят очи, ако нежността Му и Любовта Му преобръщат коравосърдечието в мекота и всеотдайност, то наистина Словото като Проповед върши Волята на нашия Господ и Спасител.
Да проповядваш Исус! Това е най-отговорното, но и най-благословено задължение на нашата вяра пред Всевишния. Затова нека тук да разгледам самата същност на Проповедта, нейният спасителен и пречистващ Огън, нейното дълбоко изявено братолюбие.
Основата на Проповедта винаги е отговор от Исус за човешките сърца!
Сърцата, живеещи в неверието на света, натрупват в себе си тежести от неумолими въпроси на битието:
“Защо не ми върви? Защо толкова мъка? Защо съм като смазан? Защо не ми стига сила да се справя с проблемите? Защо не намирам истинско приятелство, а само такова – по сметка? Защо ме владеят толкова страсти? Защо? Защо? Защо?”
Колко много въпроси… А сърцата чакат своя отговор. Сърцата викат към Бога, дори умовете да не са съгласни с тях. Божиите очи събират в себе си мъката на милиарди сърца. И Бог търси начин да посети тези сърца, за да им даде отговор на въпросите. Нашето благовестие за Исус Христос, нашата проповед за Неговата Спасителна Саможертва на Кръста е самият Отговор от Бога за въпросите във всички човешки сърца. Исус е Отговорът на всички проблеми. Исус е Истината, която е липсвала и все още липсва на много сърца. Всички въпроси, на които земното битие не може да даде отговор, имат само едно сполучливо разрешение – вяра в Исус Христос!
Предстои да разгледам няколко най-важни принципа, на които Исус покори проповядването Си на този свят. Нека видим кои са те:
Първи принцип:
“Защо яде вашият учител с бирниците и грешниците? А Той, като чу това, рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните…” (Матея 9:11-12)
Втори принцип:
“Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесетте и девет, и не отива ли по бърдата са търси заблудилата се…” (Матея 18:12) 
Трети принцип:
“И който напои един от тия скромните само с една чаша студена вода, в име на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си…” (Матея 10:42) 
Нека да разгледам първия принцип. Когато започнем да посещаваме църква, то с цел за духовното ни утвърждаване Бог ще ни постави в един по-тесен кръг от вярващи, например: Домашна група. Естествено е, че всички не могат да бъдат пастири или проповедници, защото съразмерно на вярата ни, Бог дава на всеки различна дарба и служение. Но без значение дали сме слушатели или проповедници, ние трябва да познаваме Волята на Святия Дух в нашите духовни събрания. В домашните групи Присъствието на Духа е много силно и често тържеството и радостта стават най-изявените белези на духовното общение. Радостта е твърде желателно състояние. Хвалението и почитта към Исус са нещо съвсем естествено, което извира от сърцата ни. Понякога обаче може да стане така, че Проповедта да не постигне нужния духовен ефект и присъствието на Духа да се отдръпне от събранието.
Една от причините, които Бог изобличава, е:
Да предпочетем радостта и веселието пред Милостта и Състраданието.
Ако между нас има човек с духовни или физически проблеми, то непременно Божията Воля ще насочи Проповедта за нужното изцеление и възстановяването на човека. Така Исус ще се прояви като Лекар. Но ако проповедникът не улови Волята на Святия Дух, а завладян от настроението на повечето християни предпочете тържествените думи пред утехата, ходатайството и съучастието в страданието на ближния, то наистина ще дойде изобличаване от Святия Дух. Запомнете:
За Господ Исус е първостепенно премахването на Злото и едва тогава насаждането на повече Добро!
Ето защо в християнските събрания, като най-благословена от Бога практика е добро всеки да изявява проблемите си пред Святия Дух и чак след това свидетелствата за Божия прослава. Така съгласието между вярващите ще позволи на Духа да извърши чрез Словото изцелителното Си действие. Проповедникът трябва да осъзнае, че не може да се води по очакването на хиляда здрави, дори когато в събранието има само един болен! Здравите нямат нужда от лекар, а болните! И още – не винаги онзи, който е болен или има проблеми, намира сила да ги изяви. Обикновено такъв се свива и не иска да притеснява останалите с болката си. Но Исус вижда сърцето на този човек знае съвсем точно очакването му. Ето затова проповедникът трябва много внимателно да слуша сърцето си, защото много често именно чрез него Бог ще посочи страдащия. Исус вижда всичко в сърцата на вярващите и не може да измени на принципите и Словото Си. Толкова по първия принцип.
Как да разбираме втория принцип? Как става така, че Исус, Който е Пастирът на нашите души, остава деветдесетте и девет овце и тръгва да търси заблудилата се? Не е трудно да забележим как Спасителят прави това. Трябва само да се настроим духовно и да наблюдаваме Неговото действие в духовните събрания. Когато придобием известен опит от ходенето на църковни служби, то може да се случи да изпитаме известно раздразнение от проповедите на пастиря, понеже са “еднообразни”, а понякога дори прекалено простички и разбираеми. “Нищо ново не научих и днес…” – ще кажат някои, без да разбират защо Святият Дух и в тази проповед е дал това Слово на проповедника. После такива ще си тръгнат към домовете, а библиите им ще останат затворени, защото те са свикнали на храна само от амвона. На следващата проповед нещата ще се повторят отново. “Този пастор няма помазание…” – ще зашушукат “по-духовните” и ще тръгнат да си търсят църква по интересите си. Не е трудно да бъдат забелязани подобни хора. Ще ги отличим по вечните коментари преди или след събрание, по “дълбокото” им убеждение, че се чувстват призвани за “много по-велики дела”. Всъщност – лукавият много хитро отцепва отделни човеци от събранието.
Защо се получава така? Защо понякога хората не харесват проповедта на пастора?
Отговорът е:
Защото овцете се съблазняват поради факта, че Пастирят ги е оставил и е тръгнал по бърдата да търси заблудилата се овца!
Някои хора никога не са познавали характера на Святия Дух. Ние, които натрупваме духовен опит в Църквата, трябва да знаем, че тя се посещава не само от утвърдени християни, но и от съмняващи се или от невярващи човеци. Естествено е Божиите лъчи да потърсят пролука в невярващите сърца, в простодушните умове на слушателите!
Е, тогава каква ще е проповедта?
Мъдра? С дълбоки откровения? Със знания, достойни за Йов и Елиу?
Не! Не! Не!
Проповедта ще бъде за изгубените овце, за заблудените сърца!
Словото ще бъде като мляко за новородени, тоест, достъпно за все още подозрителния плътски ум, с думи, близки до живота на хората, до проблемите им и нуждите им!
Именно на това ни учи Апостол Павел, който казва:
“…проповядвам благовестието; не с мъдри думи, да не се лиши Христовият кръст от значението му…” (1 Коринтяни 1:17) 
“И говоренето ми и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и сила, за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила…” (1 Коринтяни 2:4-5) 
Да не лишаваме никога Христовия Кръст от значението му! – ето предупреждението към всеки проповедник. Защото значението на Кръста е, че Словото е Живот, че Христовите думи са мехлем за житейските рани на човеците. Истинските Христови думи винаги правят слушателя участник в духовното събрание. Те са мост, по който човешкото сърце се пренася в Божието Присъствие!
За проповедника има по-голяма награда за намерената заблудена овца и довеждането й при Господ Исус, отколкото говоренето на мъдрост пред деветдесет и девет праведника. Божията ревност търси преди всичко изгубеното паство, а чак след това тръгва да благославя Своето. Затова и насърчението, написано от Апостол Яков, трябва да ни бъде неотклонна цел в проповядването на благовестието:
“Братя мои, ако някой от вас се отклони от истината и един го обърне, нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове…” (Яков 5:19-20)
Вслушват ли се всички в тези Апостолски думи?
За съжаление не. Има пастири, които не тръгват да търсят заблудената овца, но предпочитат ръкопляскането на деветдесет и деветте, които имат в събранието си. Тези проповедници обичат да си правят лъскави проповеди. Те надуват един шарен тщеславен балон и го развяват над главата си и мнозина изпадат в евтин възторг от блясъка им. Само че това е балон, който издиша и няма никаква сила, понеже Бог не благоволи да облича Невястата в бляскавата бяла дреха, преди да е измил петната й, и преди да е изгладил бръчките й. Аз съм бил в събрание, където на последните редове са стояли десетина човеци, доведени от братя и сестри, за да приемат Исус, а отпред пасторът се е правил на палячо в лъскавите си проповеди и изобщо не е чул викът на Духа, желанието на Бог тези хора да Го изповядат пред амвона и да преживеят спасително покаяние и обръщане.
Представяте ли си това?
Едно сърце години наред е търсило ръката на Спасителя и когато най-сетне е стъпило в църквата и седнало притеснено на последния стол в залата, пасторът се е удоволствал в собственото си тщеславие и духовна гордост. За него е било без значение дали в залата има неспасени, когато той цял ден е репетирал своето артистично шоу и оригиналност. Знайте, че такива са мерзост в очите на Господа, защото не са се покорили на принципите на Исус. Лъскавите проповедници никак няма да наследят Царството. Те са разменили Славата на Бога за ефектите на собствената си мъдрост и оригиналничене. Затова и Всевишният ще ги отсече завинаги.
Моля ви, изпитайте духовното си стоене чрез онова, което четете!
Благодарете на Исус за всяка Проповед, която докосва и разплаква човешките сърца. Бягайте от събрание, което отдавна не е Божия Църква, но църква на пастора, жена му и двама-трима презвитери.
Нека дълбоките ни сърдечни мотиви бъдат най-вече радост от благословението на другите около нас със Словото на Духа, защото така самите ние ставаме благословени, понеже се подвизаваме във вярата на Авраам. Нека тържествуваме, когато се просвещават братята ни и сестрите ни, дори те да са по-необразовани или пък неугледни. А нашето лично желание за Знание и Мъдрост да открием сами в Божието Слово, като платим нужната цена с молитвен живот и упорство.
Аз свидетелствам на всеки, който чете тази книга или е чел други мои книги, че нищо от тях не е дошло от пасторски проповеди, библейски училища или теология. Защото моят Учител е Исус, а вдъхновителят на Небесното Му учение – Святият Дух.
А сега да разгледам и третия принцип на Проповедта, свързан със съдържанието на нашите думи. Вярвам, че никой не е тръгнал да разбира плътски Христовите думи и да налива вода на всеки, когото види пред себе си. Думите на Исус са Дух и Живот. Когато самарянката в разговор със Спасителя се учуди, че Той нямаше почерпало, за да извади вода от кладенеца, чу следните думи:
“Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот…” (Йоан 4:13-14)
Това иска Исус! Да напоим ближните си с нашата Проповед така, че да не ожаднеят никога, тоест да отворят сърцата си и в тях да бликне вечната Жива Вода – Благодатното Присъствие на Святия Дух! Тогава никак няма да изгубим наградата си, защото чрез нашата Проповед законът на вярата е задвижил сърцето на ближния ни.
А сега главното! За да може Проповедта да извърши Божията Воля, тоест, да напои братята и сестрите ни, е нужно тя да бъде в достатъчно количество и в нас самите. Защото, ако ние сме жадни, то следва да напоим първо себе си, а след това другите. Това не е някакъв духовен егоизъм, на най-важното условие за силния проповедник и благовестител. Защото, ако той няма нужното просвещение и Сила от Святия Дух, ако няма познание, то не би бил благословение за другите. Виждате ли как семената на Знанието и Познанието дават плод именно в Проповедта? Запомнете, че Проповедта се явява като усъвършенствано служение в Святия Дух. Сърцето на проповедника е чаша, пълна със студена вода, почерпена от изворите на Святия Дух!
Помислете колко важни и отговорни са думите на Давид от двадесет и трети псалом. Ето какво казва той на Бога:
“Помазал си с миро главата ми, чашата ми се прелива…” (Псалом 23:5)
Виждате ли каква е чашата на Давид?
Виждате ли колко е препълнено сърцето му с Божието присъствие?
Днес има “проповедници”, чиито чаши са пълни с паяжина…
Дотолкова са изгубили Присъствието на Духа и са запустели в религиозно високомерие. Без да разбират богопротивността на духа, от когото са оплетени, те пристъпват с нозете си в територията на най-голямото беззаконие, най-грозното и най-противно на Исус дело – да напояват ближните си с кал или пръст.
Как да разбираме това?
Отговорът е: Като размишляваме върху определението, което Исус дава за Своето Слово:
“Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са…” (Йоан 6:63) 
“Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух…” (Йоан 3:6)
Думите на Христос са родени от Святия Дух. Те са Живот. Когато Исус проповядваше на земята, беше време без касетофони и диктофони. И онези, които записаха думите Му, бяха отворили сърцата си за Духа на Истината. И Той беше Този, Който им припомни думите, делата и притчите на нашия Спасител:
“А Утешителят, Святият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое Име, Той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал…” (Йоан 14:26)
Бог иска и ние да изговаряме думи, родени от Святия Дух. Но ако ние не говорим от Бога, а от собствения си ум, то нашите думи няма да бъдат жива вода, а пръст, понеже умът е пръстен, тоест, притежава проекциите на плътта. Проповедникът трябва да бъде утвърден в Божието Слово. И, освен Жива Вода, в сърцето му не трябва да блуждаят никакви плътски мисли, защото, ако такива се намерят, резултатът между водата и пръстта ще бъде кал. Тоест – можем да казваме истини от рода:
“Исус е Господ! Той възкръсна! Исус е Пътят, Истината и Животът…” – това са истини, това е Жива Вода, защото е самото Слово Божие. Но я прибавете към това Слово и нещо подобно, например:
“Нека сега се прекръстим пред иконата на Младенеца, защото само който се кръсти, той ще бъде спасен…”
Резултатът от смесването на водата и пръстта, на Духа и плътския ум, ще бъде кал, тоест ще насади в сърцето на слушателя религиозни предразсъдъци и той ще разбира служението и поклонението пред Отец не чрез Дух и Истина, а някак си – с ритуали и Истина, с религиозно участие на плътската природа и ум! Така слушателят ще бъде обременен с плътски внушения и вместо да приближим Исус до сърцето му, ще Го отдалечим още повече…
Калта – ето убиецът на Словото като Проповед. Калта – ето бариерата и преградата, която религиозните демони на Сатана поставят между Бога и човеците. Ще стои ли Бог безмълвен пред усилията на дявола? Ще се съгласи ли дяволската кал да е свидетел на Реката на Живота?
Трябва да знаем, че Сатана провежда богопротивните си усилия чрез лъжепророци, чрез вълци, облечени в агнешки кожи. Ето какво заявява Всемогъщият против тях:
“…ето, Аз съм против вас, казва Господ Йеова. И ръката Ми ще бъде против пророците, които гледат суети и предсказват лъжи; те не ще бъдат в съвета на людете Ми, нито ще бъдат записани в списъка на Израилевия дом, нито ще влязат в Израилевата земя; и ще познаете, че Аз съм Господ Йеова. Понеже, да! Понеже измамиха людете Ми като казваха: Мир! А пък няма мир; и когато някои градяха една слабичка стена. Ето, те я мажеха с кал, кажи на ония, които я мажат с кал, че ще падне, понеже ще вали пороен дъжд, и ти, голяма каменна градушка, ще паднеш върху нея, и бурен вятър ще я съсипе. Ето, когато падне стената, няма ли да ви рекат: Где е калта, с която мазахте? Затова така казва Господ Йеова: Непременно ще я съсипя в яростта Си с бурен вятър, в гнева Ми ще вали пороен дъжд, и в яростта Ми ще падне голяма градушка от камъни, за да я разруша. Така ще съборя стената, която измазахте с кал, и така ще я съсипя на земята, щото да се открият основите й; тя ще падне и вие ще загинете всред нея…” (Езекиил 13:8-14)
Не сме ли ние днес онази каменна градушка, онзи Божий наплив от живи камъни, които ще съсипят калната стена, тоест, религиозната бариера, поставена от демоните на Сатана между Бог и човеците? Не е ли днес това последно изливане на Святия Дух онзи “пороен дъжд” на Божий гняв против религиозните демони, който открива основите на най-голямата лъжа и измама – измамата, че учението на Христос е религия, че да вървиш с Исус е равносилно на това да пазиш до умопобъркване и умопомрачение догми, доктрини и ритуали. Но Словото ясно и категорично казва, че:
“Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят…” (Йоан 4:24) 
Колко повече нашите проповеди трябва да са Дух и Живот, а не кал. Калта ще ви направи обекти на Божия гняв и ярост, а не на Божиите благословения. Плътският ум е смъртен и грешен, а грехът, както знаем, не може да обитава в Светлината на Святия Дух. Естествен е изводът, че плътските размишления и думи винаги пълзят в орбита около идеята за Божията непостижимост! Бог наистина е непостижим за плътското мислене, но не и за нашия дух и духовен човек. Именно затова изобличителните истини от Божието Слово падат върху тези водачи, които, робувайки на религиозни демони, плътско тълкуване и църковни традиции, поставят прегради за достъпността, която Исус ни дава към Престола на Благодатта. Религиозността или калта, за която размишляваме, е бариерата пред общението с Исус. Казвам “с Исус”, а не със смъртни човеци, които ви говорят за Него. Религиозният човек е хванат в плевелите на собствения си ум и плътска природа, обилно избуяли и подхранвани от дявола, и не може никак да намери Божието Присъствие. “Бог – високо, цар – далеко!” е неговото кредо. Той е пленник и заложник на онази категория сатанински служители, за които Исус каза:
“Но горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред човеците, (с онази кална стена, за която Бог предупреди в стиха от “Езекиил” – б.а.) понеже сами вие не влизате, нито влизащите оставяте да влязат…” (Матея 23:13)
“Горко на вас законници! (привържениците на религиозните канони – б.а.) Защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте, и на влизащите попречихте…” (Лука 11:52) 
Това, че се намериха слуги на дявола, които затвориха Небесното Царство с калните бариери и стени на религията, това, че се намираха законници, които узакониха заблудата на гибелните ереси и притуриха на Божието Слово канони и традиции, човешки поучения и жития, това, че срещу Христовата вяра Сатана противопостави лицемерието и фанатизма, са свидетелства за дяволската нетърпимост към всички, които се покланят на Отец в Дух и Истина.
Моля ви, вземете предупреждението от тези редове и не се насилвайте да ядете кал. Тя не е от Исус Христос! Тя е от Адам! Първият човек е от земята. Последният човек е от Небето. Първият е пръстен. Вторият – Небесен. Първият ще ви предложи кал. Вторият – бистри ручеи от Реката на Живота. Ако някой ви предлага кал, то просто станете и напуснете това събрание, защото то попада под Божия гняв. Запомнете, че всеки, който ви задължава, но не убеждава, е служител на религиозен демон.
След всичко, казано дотук, искам да знаете, че оня, който проповядва Божието Слово, трябва да моли Исус за съвършена Святост в мислите, думите и делата. Само Божиите думи имат спасяващо и пречистващо действие. Погледнете на какво ни учи Апостол Петър:
“Ако говори някой, нека говори като такъв, който прогласява Божии словеса…” (1 Петрово 4:11) 
Бог ревнува за думите, които ни дава като Проповед, и няма да размени Славата Си за никакви човешки амбиции. Затова е предупредил всеки проповедник:
“Не притуряй на Неговите думи, да не би да те изобличи и се окажеш лъжец…” (Притчи 30:6) 
А сега да обърнем внимание и на другия аспект на Христовия принцип за “чашата студена вода”. Общото въздействие, което лъха от това определение, е, че това е вода, непосредствено почерпена от Извора, от дълбокия кладенец. За да бъде студена водата ни, трябва да притежаваме директно общение с извора. Тогава и водата е току-що наточена, тоест, проповедта току-що е бликнала от сърцата ни!
Много проповедници в стремежа си да бъдат като световноизвестните проповедници на американското тщеславие, изпадат към подражателство, като по този начин излизат от плановете на Исус за тяхната лична духовна реализация. И това е станало, защото са искали тяхната чаша вода да бъде “по-студена”, отколкото насъщната в сърцата им.
Внимание проповедници!
Това подражателство не е угодно на Святия Дух!
Божието Слово изрично ни предупреждава:
“Пий вода от своята си щерна, и оная, която извира от твоя кладенец…” (Притчи 5:15) 
Има нещо тъжно, срамно и религиозно в онези, които събират купища книги в домовете си и решават, че ще учат християните на богопознание чрез накълвани истини от тук и там. Досущ като в светско училище мнозина решават, че това е начинът да познаем Бога. Такива хора с гордост се наричат “учители по теология” и забравят да прочетат какво казва Апостол Яков за тях:
“Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане…” (Яков 3:1) 
Нашият Учител е Един и Той не е от плът и кръв. Той не е завършил теология, нито пък има диплома. Нашето училище е Небето и Оня, Който ни изпитва, не е човек, а Бог. Апостол Яков не казва, че мнозината учители ще получат благословение от Бога, но “по-тежко осъждане”. И как няма да е осъждане, след като самото заявление, че си учител, вече те поставя в конфликт с Единствения Учител. Но ако някой наистина иска да се нарича “учител”, то е, защото има не Небесна, но светска подплата, понеже в света се намират онези, които се наричат “учители”. Ето защо теологията е от света и тя няма никакъв прием или достъп в Небето.
Моля ви, не превръщайте светския дух в стъпало към Бога, защото така наистина ще отидете при някой бог, но това няма да е Богът на хълма Сион, а по-скоро – началникът на Вавилон.
Особено опасно е да напояваме ближните си с вода от минали времена, престояла векове наред. Ами че тя вече не е бистра! (Тук не говоря за Библията, понеже тя е вечно Слово и при нея няма минало и бъдеще, а за онези, които, вдъхновени от нея, поясняват духовните неща на духовните човеци.) Ако Тома Аквински или Августин Блажени са били благословение за вярващите, то те са го направили в рамките на своя живот и пред човеците от своето поколение. Но днес в света има други човеци от друго поколение, с коренно различен мироглед от този на предците си. Нека доразвия това съждение, за да разберете прицела, който Духът ми дава.
Святият Дух е дух на вечно движение!
Той е “потокът край пътя”, за който се споменава в чудесния сто и десети псалом на Давид. И както едно превозно средство в движение сменя своето местоположение, така и Святият Дух ни движи към непрестанно развитие и усъвършенстване на Църквата. Ако в по-стари времена е имало успех едно движение на Святия Дух, то в настоящото време има друго движение. Движение, в което сърцата ни чуват пророческия възглас:
“Ето, Младоженецът иде!”
Днес Святият Дух подготвя Църквата за Грабването й от Исус. Днес изворите на Духа изтласкват нови води. Проповеди на разкрепостяване, на разчупване на догмите и предразсъдъците, на отделяне на теология от богопознание, на разбиването на мистиката и каноните, на отделяне на религия от Истина – едни мощни импулси на обновление, един своеобразен духовен Ренесанс. Тази е причината водата да бъде бистра и студена! Затова проповедите трябва да идват директно от Святия Дух! Не проповед-теология, не проповед-дидактика, не проповед-есхатология, не проповед-урок, не проповед-история или проповед-минало, но Проповед-настояще или Проповед-бъдеще! Проповед, като директно бликнал извор от Тронната Зала на Всемогъщия Бог!
Директността предполага чистота и актуалност, точност и адекватно отношение към съвременността, тоест:
Всички онези фактори, които правят водата бистра и студена!
Исус Христос е Изворът на нашите проповеди. Нека общуваме със Словото Му така, че да навлезем дълбоко в Този Извор. Защото колкото по-дълбок е кладенецът на нашата вяра, толкова по-бистра и студена ще е водата от него! Вие няма да откриете тази вода в локвите на теологията, тъпкани от всякакви нозе и донесли със себе си всякаква кал. Вие няма да откриете тази вода в мухлясалите жития, тропари или акатисти на православната религия. Вие няма да откриете тази вода в черната смола на теософията. Вие ще откриете тази вода единствено в Евангелието и то тогава, когато ясно усетите, че държите ръката на Спасителя.
Така приключвам темата за Проповедта, като плод на Словото. Вярвам, че истините, споделени тук, ще помогнат на всеки, който има в сърцето си призвание да бъде благовестител и проповедник на Исус Христос.
Бог да ви благослови! Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s