ВЯРА И СЛОВО II – III ГЛАВА

3. СЛОВОТО КАТО ЗАПОВЕД

“Всяка заран ще погубвам всичките нечестиви на земята, за да изтребя от града Господен всички, които вършат беззаконие…” (Псалом 101:8)

Като плод на Словото в сърцата ни, Заповедта е най-ревностното проявление на Святия Дух. Исус желае не само да бъдем мъдри и знаещи, здрави и благословени. Нещо повече – Той иска да бъдем духовни войни, облечени с властта и Авторитета на Всемогъщия. Нашият Господ не на ангели, но на човеци заяви:
“Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди…” (Лука 10:19)
Ние се намираме в свят, който е потънал в беззаконие и грях. Дяволът е негов едноличен господар. Всеки ден неговите змии и скорпии вършат смъртоносните си задължения. Със своята безмилостна коса смъртта жъне много човешки души. С болести, кражби, убийства, войни, с целия си наличен арсенал демоните на Луцифер се стараят да следват генералното си направление – разрухата и човешкия род. От две хилядолетия обаче сатанинските духове удрят на камък. Бог изправи срещу тях Своя велик противовес – Христовата Църква. Не ние ще се съобразяваме с дявола. Напротив – той ще се съобразява с нас. Господ Исус Христос победи цялата сила на мрака, но не за да остане Сам със Славата Си. Божият Син ни даде правото и увереността да побеждаваме дявола в Неговото Име.
За да разберем смисъла на това велико право и съвършена надежда е нужно да разгледаме какво представлява Заповедта като плод на Словото. Спасителят ни казва:
“Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас…” (Матея 12:28) 
Божието Царство е върху нас! Дошло върху нас! Бог го е изпратил, за да влезем ние с вяра в него и с властта на царски синове и дъщери да накажем с огън всяко сатанинско беззаконие. Знаем също, че Царство има там, където има власт, а власт има там, където има закони! Исус донесе на човешкия род Власт и Небесен Авторитет, с които да победим всичките си духовни противници. Библията се явява като Небесна конституция и няма сила, която да не се съобразява с нея!
“Дяволът не се съобразява с нея…” – ще отговорят по религиозен навик мнозина и именно към тях ще се обърна не аз, но Бог:
“А опитали ли сте Силата на Небесните Закони, за да проверите истинността на вашите твърдения? Наказвали ли сте с Моя огън бесовете? Връзвали ли сте ги с Моите думи? Изпепелявали ли сте ги с Моето Слово?
Не стана ли Моят възлюбен Син човек, за да покаже, че върху човеци ще бъде Моето благоволение и Моят Дух? Как тогава твърдите, че дяволът не се съобразява с Мене и с Волята Ми?”
Тези Божии въпроси чакат своя отговор и настоящата глава е един опит в тази посока. С изливането на Святия Дух в сърцата на християните, Бог реализира пророческите думи, записани в псалома, където се казва:
“Светиите ще тържествуват славно, ще се радват на леглата си. Славословия към Бога ще бъдат в устата им, и меч, остър от двете страни в ръката им. За да отдават възмездие на народите и наказание на племената, за да вържат царете им с вериги и благородните им с железни окови, – за да извършат над тях написания съд! Тая чест принадлежи на всички Негови светии. Алелуя…”  (Псалом 149:5-9)
Словото ни говори за “славно тържествуване”, а не за духовно изтощение. За “радостни славословия”, а не за плач и ридание. Време е да повярваме в това, което Бог казва за нас, а не ние за себе си. Целият стих, който цитирах, носи заряда на превъзходната Истина в Исус. Истината, че всеки, който отвори сърцето си за вяра в Исус и евангелската вест за него и бъде кръстен със Святия Дух, придобива тази чест – да отдава възмездие за беззаконието на дявола, да връзва началствата и властите му с вериги и с железни окови!
Да притежаваме двуостър Меч в ръцете си! – това наистина е огромно благоволение от Бога върху нас. Първоначалното внушение от двуострия Меч би ни дало известна доза рицарско самочувствие, но нека оставим мечовете на рицарите в музеите, за да се изпълним с Истината за това велико оръжие:
“Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето…” (Евреи 4:12) 
За лукавият, който обсебва душите и сърцата на човеците, няма по-опасно и ужасно нещо от това – да усети Огъня и жилото на Божието Слово, изговаряно против него от осветени Божии войни. Дяволът трепери при мисълта, че изговореното от Бога Слово го връзва завинаги! Казах “изговорено от Бога”, а не от човеци! Една от причините за нашите неуспехи в битките против дявола се дължи на това, че говорим ние, а не Бог. Но дори и десет хиляди думи да изговорим против нечистия дух, то когато те не носят Дъха на Всемогъщия са просто празни думи, даващи сила на Сатана да хвърля укори и хули срещу Божиите Избрани. Ето защо Заповедта, като плод на Словото, е много важна в нашия живот на вяра. Ние трябва да копнеем за усвояването на тази велика Сила, дадена ни в Името на Исус. Ако трябва да бъде дефинирана някак, то би изглеждала така:
Това е благоволението и ревността на Всевишния Бог върху нашите заповеди срещу силите на мрака! Това е упражняване на Небесния законов контрол и възмездие върху бесовете на Луцифер!
Най-убедителният стих, който съм открил в Библията, и е свързан с тази тема, ще открием записан в “Книгата Йов”. Ето как Бог определя там Съвършения Си служител:
“Украси се сега с превъзходство и достолепие, и облечи се в чест и величие. Изсипвай преливащия си гняв; и гледай на всеки горделив, и смирявай го; гледай на всеки горделив, и снишавай го; и стъпквай нечестивите на мястото им; скрий ги купно в пръстта; вържи лицата им в скритото място. Тогава и Аз ще изповядам пред тебе, че твоята десница може да те спаси…” (Йов 40:10-14) 
Фактът, че Бог би изповядал Спасение чрез нечия десница, означава, че Той говори за Собствената Си десница. Тази десница Той днес ни дава в Името на Исус. Тази десница е Заповедта, като плод от Неговото Слово. А сега нека да разгледам най-важните принципи на Заповедта:
Първи принцип:
Дяволът не може да бъде вързан и победен без вяра в Исус Христос.
Втори принцип:
Дяволът не може да бъде вързан без знанието за дяволската стратегия и тактика, както и без познаване на Божиите закони.
Трети принцип:
Дяволът няма да получи възмездие, ако се борим с последствията, а не с техния причинител.
Четвърти принцип:
Дяволът се побеждава единствено в Името на Господ Исус Христос.
А сега да се спра на първия принцип.
Единствената Сила в историята на човешката цивилизация, която победи смъртта, ада и цялото сатанинско войнство и е тържествувала категорично над тях, е Възкресенската Сила на Господ Исус Христос!
Тази Сила получаваме като присъствие и Благодат от Святия Дух, ако вярваме в Името и делото на Спасителя. Всички човешки усилия за борба срещу дявола без вяра в Исус са обречени и нищожни. Дяволът е духовно същество, което е по-силно от впримчения в плът човешки дух и залогът за неговата сила е грехът, който ни владее, както и тлението, което царува във вътрешностите ни! За да станем по-силни от дявола, трябва да се справим с проблема на греха в нас. Човешки сили и възможности за това нямаме. То е по силите единствено на Твореца Бог. Затова днес ни е дадена Божия Благодат и Свято Присъствие, за да бъде изкоренен от нас грехът и престъпленията ни покрити.
Вярата в Исус е даден достъп на Божия Светлина в сърцата ни!
Светлина, която хвърля демоните в паника и ги държи на почетно разстояние от нас!
Апостол Яков го дава по друг начин:
“Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят…” (Яков 2:19) 
Нека сега да разберем втория принцип на Заповедта, свързан със Знанието за дяволската стратегия и тактика и познаването на Божиите закони. Ние можем да вярваме в Господ Исус и въпреки това да търпим поражения. На какво се дължат те? Отговорът е, че се дължат единствено на незнание, тоест, на непознаване на Божиите закони. Затова семето на Знанието е особено необходимо, за да бъде Заповедта ни плод от него. С болка трябва да кажа, че през изминалите векове Църквата е изгубила нещо скъпоценно и днес тепърва ще то преоткрива. Това изгубено нещо е Ключът на Знанието. Много от нас са забравили предупреждението на Исус в “Евангелието от Лука”:
“Горко на вас, законници! Защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте, и на влизащите попречихте…” (Лука 11:52)
Къде не влязоха законниците? С какво те попречиха на влизащите?
Истината е, че законниците не влязоха в тържествуването на Исус! Законниците попречиха и на влизащите в това тържествуване! Словото казва, че Исус ни дава власт над дявола, но законниците превърнаха това “над” в “против”. Така Църквата влезе в духовна война, защото изгуби позициите си на тържество. Църквата изгуби Небесните места на Слава в Исус и тръгна да се бие с поднебесните сили, за да си върне отново предишното състояние.
Защо е всичко това? Не разбирате ли, че ни е достатъчен Ключът на Знанието? Не разбирате ли, че ако насочим вярата си в Христовото тържество, то самите ние ще сме част от това тържество?
Някои “духовни” ерудити казват:
“Църквата е призвана да се бие! Църквата е тръгнала на бой срещу Сатана!”
Така ли? А не е ли по-добре да кажем друго, например:
Църквата на Исус не е тръгнала да се бие, но да се жени!
Подготовката за сватбата струва повече от подготовката за битка!
Някои може да помисли, че отричам духовното воюване, но това не е така. Аз просто искам християните да ходят, както е ходил Христос на тази земя. Аз искам всички повярвали да са движени от “1 Йоаново 2:6”.
Христос не воюваше с дявола! Христос смъмряше дявола! Разликата е голяма. Разликата се нарича Духовен Авторитет. А стратегията на Сатана бе тази – да извика последната Ева на своя територия, за да я атакува и тя да получи удари отвсякъде.
Моля ви, извикайте към Бога с цялото си сърце, за да ви върне Ключа за разбиране на Властта, която имаме в Името на Исус!
А сега да видим и другата страна на нещата. Дяволът се определя като престъпник и беззаконник, понеже не иска да се покорява на Божиите закони и тласка хората да го последват в неговия бунт.
Но помислете! Ако не познаваме Божиите закони ще можем ли да регистрираме престъпленията на Сатана? Можем ли да следим за нещо, което не сме познали? Не! Ето защо Исус предупреждава:
“Бдете, прочее, (защото не знаете кога ще дойде господарят на къщата – вечерта ли, или в среднощ, или когато пеят петлите, или заранта) да не би, като дойде неочаквано, да ви намери заспали. А каквото казвам на вас, на всички го казвам: Бдете…” (Марк 13:35-37)
Нашата бдителност е именно това – да следим спазването на Божиите закони. Един прост пример би ни убедил в точността на тези размишления:
Можем ли да сигнализираме в Небето, че дяволът е откраднал от нас благословения, ако не знаем, че Бог е заповядал:
“Не кради!” (Второзаконие 5:19) 
Най-вероятно ще оголеем и обосеем, докато разберем, че против живота ни се извършва беззаконие. Но ако бдим върху благословенията си, дадени от Бога и държим далеч дявола от тях, тоест, ако ги пазим с вяра и истина в сърцата си, то демоничните опити за кражба ще бъдат суетни и наивни. Запомнете:
Познаването на Божиите закони е онзи светъл прожектор, с който, като се прибираме в къщата си, ще заслепим крадеца, влязъл в нея под прикритието на тъмнината. И той ще бъде заслепен, изобличен, вързан и наказан за своето зло! И още – крадецът се опитва да влиза само там, където е сигурен, че стопаните спят, че е тъмно и никой не го вижда. А познаването на Божиите закони са онези искрящи абажури, които правят дома ни светъл и непревзимаем от дявола. Той няма шанс в светлото, защото се страхува от всяка искрица светлина.
А сега, в контекста на семето на Познанието, ще разгледам още едно проявление на Божиите закони, защото то е огромно насърчение за нашата вяра. Знаем, че Бог отлъчи Сатана и всичките му ангели от Небето и ги хвърли на земята. Това Бог направи, защото засеняващият херувим се разбунтува против Него, възгордя се и спечели одобрението на една част от Небесните служители. Така той бе изхвърлен от Божието Царство със свитата си. Но днес Божието Царство не е само на Небето, защото Исус прокламира за него, казвайки:
“Божието Царство не иде така, щото да се забелязва; нито ще рекат: Ето тук е! или: Там е! защото, ето, Божието Царство е всред вас…” (Лука 17:20-21) 
Бог Отец, както не търпя беззаконие в Небето, но го наказа, така не търпи беззаконие и на земята, понеже и на нея се намира Неговото Царство. Исус съедини Небето и земята, за да може земята да се просветли от Неговата Слава, което не е нищо друго, но съвършено очистване от всички демони и зло! Божиите закони са еднакво силни и строги, както на Небето, така и на земята. Ние имаме записана в Словото една съвършена молитва, за чието утвърждаване трябва да се облечем със Святостта на Божии служители:
“Да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята Воля, както на небето, така и на земята…” (Матея 6:10) 
Божията Воля в Небето бе тази, че Всемогъщият Бог Йеова изхвърли Луцифер и всичките му демони на земята. Но Божията Воля на земята е същата – да бъдат вързани всичките демони и техния началник. Това става разбираемо с думите на Исус:
“А във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми…” (Матея 13:30) 
Да заповядаш срещу дявола! Да бъдеш заплаха с вярата си за легиони от демони – ето такава Власт и Авторитет ни е оставил Исус. И за да разберем какво става, когато се изпълним със Светлината на Святия Дух, отново ще си послужа с един пример:
Нека си представим, че вървим по тъмна улица и изведнъж срещу нас се задава един автомобил със запалени фарове, които ни заслепяват. От светлината на фаровете ние не можем да видим нищо друго около нас. Ние дори не можем да разберем какъв човек стои в колата, понеже той се намира зад светлината на фаровете. Същото е и с дявола. Когато сърцата ни излъчват Божията Светлина, той е заслепен и всичките му сили са блокирани. Дяволът разбира, че не е в двубой с човеци, но със самата Божия Светлина, с тази, която го тръшна на земята!
При това положение той е вързан, разбирате ли?
Той не се сражава – той бяга…
Нека точно тук ни дойде наум истинският стих от “Евангелието от Йоан”, който гласи:
“И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана…” (Йоан 1:5)
Нека се стремим да бъдем светли, да познаваме Божиите закони, защото, ако ние сме под Благодат, дяволът е под Закон. И назначението на Божията Благодат е това – да упражняваме Силата на Закона против Сатана и всичките му нечисти духове. Именно затова, обръщайки се към Сатана в пустинята, Исус казваше:
“Писано е…”
Неговият пример показва, че Бог има отношение към нас, като към стражи на Небесната Конституция. Днес Бог копнее да види Своите стражи. Днес Бог вика от Небесния Си Хълм към онези, които ще изпълнят Словото Му, което казва:
“На стените ти, Ерусалиме, поставих стражи, които никога няма да мълчат, ни денем, ни нощем. Вие, които припомняте на Господа, не замълчавайте и не Му давайте почивка, догдето не утвърди Ерусалим, и догдето не го направи похвален по земята…” (Исайя 62:6-7)
Когато стоиш пред противник, за теб има две възможности – да бягаш от него или да го атакуваш. Ако бягаме от дявола, то правим изповед, че ни е страх от него, тоест, станали сме религиозни, като сме забравили каква Власт и Авторитет ни е дал Бог. Ако атакуваме дявола, то сме в първите редици на Божията войска, на гребена на вълната на Святия Дух, готови да шестваме в тържествен дух над цялата сила на врага. Време е да дадем на света свидетелството, че не Христовата Църква е под гонение от дявола, но дяволът е под гонение от Христовата Църква!
Бог се гнуси от религиозните клишета на православния динозавър. Ако някой иска да живее в страх от дявола, то такъв нека се върне към някоя година от преди новата ера, когато хората са нямали Благодат в Името на Исус. Но да стоиш скръбен и страхлив сега, при свършека на времената, при най-мощното изливане на Святия дух, това означава да правиш изповед, че никога не си познал Исус като свой Спасител, но си попаднал в паяжината на някоя закрепостяваща догма и си станал религиозен.
Предстои ни да размишляваме над третия принцип, свързан с борбата не срещу последствията, а срещу техния причинител:
Честото пренебрегване или непознаване на този принцип са причина за неуспехите на много християни, за тъга и скръб в техния живот. Когато под въздействието на изкусителен дух ние съгрешим, става така, че повече сме склонни да се вторачим към греха и да търсим опрощение, да се вайкаме или обвиняваме, вместо да вържем и накажем онзи, който го е причинил. Отново се налага с пример от делничния ни живот да покажа колко смешни и наивни можем да изглеждаме понякога:
Ако хулиган хвърли камък срещу къщата ни и счупи стъклото на прозореца, то ние не хукваме да хванем и вържем престъпника, ами се вайкаме, тюхкаме и търсим ново стъкло. Купуваме стъклото, поставяме го с удовлетворение на рамката, но на следващия ден хулиганът отново хвърля камък и чупи стъклото…
Става така, че купуваме и поставяме стъкла, само, за да бъдат отново счупени от хулигани!
А можем ли цял живот да харчим заплатите си за нови стъкла?
Исус желае не само да ни прости греховете, но да бъде наказан и вързан оня, който хвърля камъка, който ни тласка към греха, като ни изкушава да го извършим.
Как да постигнем това, щото да хванем хулигана, преди да е счупил стъклото?
Духовната опитност подсказва, че най-сигурният начин да вържем дявола е да го блокираме със стих от Библията в мига на самото изкушение, тоест, да постъпим така, както Исус постъпи в пустинята!
Има две думи, които, ако дяволът чуе, се изпарява моментално, защото знае какво следва след тях…
“Дяволе, писано е…” – ето така започва успешната атака на християнина. И тя трябва да започне не след като сме съгрешили, не при свършения факт, но при несвършения, тоест, в мига на предстоящото действие. Запомнете, че грехът като факт означава, че дяволът вече е избягал, а ние търпим последствията, но грехът като възможност за избор, показва, че дяволът е близо до нас и ни тласка към беззаконие. Точно това е моментът да го вържем в Името на Исус, като му покажем, че сме разбрали целта и характера на неговото изкушение!
Бог иска всяко дяволско намерение да бъде смазано още в зародиш. Да се научим на това общение със Святия Дух, при което да предугаждаме плановете на Луцифер. Да бъдем като Апостол Павел, който, увещавайки Коринтяните, заявява:
“…да не би сатана да използва случай против вас, защото ние знаем неговите замисли…” (2 Коринтяни 2:11) 
Виждаме още веднъж колко важно е семето на Знанието в битките ни против силите на тъмнината, защото да знаеш замислите на враговете си – това значи, че си ги победил наполовина!
Толкова превъзходна е Властта, която Бог ни е дал!
Нашият живот е скрит с Христос в Отца и дяволът няма знание за нашите замисли, докато ние имаме знание за неговите. Това е златен принцип на нашето заповядване срещу тъмнината. Принцип, който ни прави стопроцентово победоносни.
А сега да разгледам и последният принцип на Словото като Заповед. Ние можем да връзваме дявола единствено и само в Името на Исус. Нека обаче първоначалното впечатление за лесна победа при споменаване на Господното Име, да отстъпи на едно по-дълбоко размишление върху смисъла му. Името на Исус е символ на съвършено проявена Любов към човека, на готовност дори да умрем за живота и щастието на ближния. Когато издаваме заповеди против нечестивия и споменаваме Господното Име и ние самите трябва да сме носители на това Име, тоест:
Да притежаваме Духа, добродетелите, ума и характера на Исус!
Виждате ли, става дума за победи в Христовото Име. Името означава всичко онова, което стои зад него. Помислете, че вашето собствено име олицетворява всичко във вашата личност. То е носител и изразител на вашия дух, душа и тяло. Така Христовото Име е изразител на Исус Христос. Когато кажем: “В Името на Исус…” – ние изразяваме Христовата пълнота, Власт и Авторитет в духовния свят. И ако нашата вяра съумее да приеме стопроцентово тази пълнота, Власт и Авторитет, то това е равносилно на факта, че в този миг не ние, но Сам Христос е застанал срещу демона, за да го смъмри. Ето защо трябва да отделим време и да разсъждаваме върху Името на Исус. Това Име е оръжие, но има ли войник, който няма да прегледа оръжието си, да види от какво се състои, как действа, как се смазва, тоест, с какво помазание действа. Толкова много неща пропускаме в нашия живот на вяра, а те са така необходими за успеха на духовното воюване. Ние ще разберем, че Името на Господ е заплаха за дявола, само, когато с живота и вярата си в Исус, носим достойно званието “християнин”. Заповядвайки срещу Злото, ние водим духовна битка и сатанинските духове ще използват всеки наш пропуск, за да ни победят. И ако не усетят присъствието на Исус в нашите сърца, те ще имат сила не само да отклонят заповедта ни, но и да ни атакуват. Всяко користолюбие и гордост трябва да напуснат сърцата ни, когато воюваме срещу дявола. И цялата Слава от победата над тъмнината трябва с благодарност да отдадем на Господ Исус Христос, за да се издига Неговото Име, което печели нашите победи. Нека сега да ви прочета откъс от “Деянията на Апостолите”, за да стане ясно докъде води напразното споменаване на Господното Име:
“А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса на тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, Когото Павел проповядва. И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник. Но веднъж злият дух в отговор им рече: Исуса признавам и Павла зная; но вие кои сте? И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях, и, като надви над двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща…” (Деяния 19:13-16) 
“Вие кои сте…” – какъв въпрос само… Тези заклинатели заповядваха в Името на Исус, но не притежаваха Името на Исус. И едва ли някой би искал да го сполети участта на тези изобличени самозванци. Но Бог е допуснал този случай да бъде записан в Словото Му, за да ни покаже, че битката с демоните е изключително отговорна и не е игра на хазарт. Не можем да се осланяме на принципа:
“Ако стане – стане… Ако мине – мине…”
Тези заклинатели бяха навлезли в територията на дявола, защото нарушиха една от най-важните заповеди на Небесния Отец:
“Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му…” (Изход 20:7)
Името на Исус е Сила само тогава, когато присъствието на Господа в сърцата ни свидетелства на това Славно Име.
Но да разчиташ на хазарт и користолюбие?
Това е смъртоносно високоумие с непредвидими последици.
Като плод на Словото, Заповедта е велико право, дадено ни от Бога. Тя се явява като огнева мощ на Святия Дух срещу царството на тъмнината. За да можем да заповядваме успешно, трябва преди това да сме пораснали и усвоили Божията Сила не само като Меч, но и като Щит за нашите дух, душа и тяло.
Нека се научим да използваме изложените тук принципи и ще видим как Бог ще потвърди тяхната истинност.
Нека прибавим на вярата си дързост и ревност, ако искаме демоните да треперят от нашите служения. Нека пораснем дотолкова, че да заявим на Исус:
“В спасението Ти ще се зарадваме, и в името на нашия Бог ще издигнем знамена…” (Псалом 20:5) 
Истинският Божий воин е войнът на възмездието над дявола!
Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s