ВЯРА И СЛОВО I – V ГЛАВА

5. СЛОВОТО КАТО ТРЕЗВЕНОСТ

“Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, нито за князете да кажат: Где е спиртното питие? Да не би като се напият, да забравят закона и да онеправдаят угнетяваните…” (Притчи 31:4-5)

“Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина…” (1 Петрово 2:9)

“Аз съм Истинската Лоза, и Отец Ми е Земеделецът…” (Йоан 15:1) – така започва една от най-важните изповеди на нашия Спасител. На този свят Исус дойде като въплътеното Божие Слово, за да ни заведе при Отец, като промени сърцата и умовете ни с истините на Евангелието.
В тази глава ще разгледам една от най-важните теми, темата за Виното, като духовен символ на Свещеното Писание, но и като опасен духовен алкохол. Исус говори за Своето Вино като казва:
“И никой не налива ново вино в стари мехове; инак новото вино ще пръсне меховете, и то само ще изтече, и меховете ще се изхабят. Но трябва да се налива ново вино в нови мехове…” (Лука 5:37-38)
Исус дойде, за да проповядва Небесното Царство. Но около Него имаше предимно стари мехове, пълни със старо вино. Тези стари мехове, тези човешки умове, подквасени със старото вино на юдейската религия, трябваше да се превърнат в нови мехове, за да усвоят новото Вино, тоест, учението на Исус Христос.
Със сигурност всеки един от нас е виждал през живота си пиян човек. Впечатлението, което най-често оставя пияният, е смесица от възмущение и съжаление, поради тежкото му състояние на изгубен разсъдък. Тук аз няма да преследвам нравоучителни беседи за отказ от спиртни напитки, но ще разгледам духовния еквивалент на пиянството, тоест:
Как Библията от Слово на Живот може да се превърне в опасен духовен алкохол!
Вече казах, че Исус дойде със Своето ново Вино, за да го налее в нови мехове, така щото оня, който пие Христовото вино, да изгуби разсъдъка си за света, но да го намери преобразен като разсъдък за Божиите неща! Това е целта на Христовото Вино, тоест, на Неговото учение. Същевременно Божиите пророци в Стария Завет, както и Апостол Йоан в “Откровението” говорят за едно друго вино, което е виното на разрухата и унищожението. Ето как вижда това пророк Еремия:
“В ръката Господна Вавилон е бил златна чаша, която опиваше целия свят; от виното му пиеха народите, затова народите избезумяха…” (Еремия 51:7) 
А сега и коментарът от “Откровение”, тоест, думите на Божия ангел:
“Падна, падна великият Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудстване…” (Откровение 14:8) 
Нека разберем кое е това вино и в какво се състои смъртоносната му същност. Като обект на наблюдение тук ще поставя най-непримиримите и зли противници на Христовата мисия – фарисеите. “Свръхерудираните” религиозни лидери в някогашния Ерусалим имаха претенциите да познават изцяло Свещеното Писание и да го изследват. Към тях Исус се обръщаше с думите:
“Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелстват за Мене, и пак не искате да дойдете при Мене, за да имате живот…” (Йоан 5:39-40) 
Фактът, че фарисеите имаха свидетелството за Божия Син и Неговата мисия и въпреки това не пожелаха Неговото Спасение, показва, че бяха общували с Библията не за благословение, но за заблуда на самите себе си. Свещеното Писание не бе преобразило сърцата и умовете им. При тях Словото се бе явило като духовен алкохол, от който те бяха обезумели и връх на безумието им бе угнетителният съд, който те скалъпиха против Божия Син, за да Го разпънат след това на Голготския Кръст.
Тези хора бяха пияни. Лукавият бе опиянил сърцата им и ги държеше в ръката си. И то не по друг начин, а именно, като бе създал смъртоносни интерпретации на Свещеното Писание в умовете им. Тази склонност на дявола да борави с Библията и да я извращава за целите си, е предмет на настоящата глава.
Аз вече казах, че виното има един по-дълбок смисъл. Смисъл на учение, което променя сърцата и умовете, като ги прави съгласни и съпричастни с неговата същност! “Аз съм Истинската Лоза…” – ни казва Исус. Тези Негови думи несъмнено искат да ни предупредят, че освен Истинската Лоза, има много други лъжливи лози, и освен Истинското Вино, има и вино, което убива и разрушава човешкия дух и именно това е виното на Вавилон.
Нека си послужа с една притча, продиктувана ми от Святия Дух, за да разберем още по-ясно това:
“Един Стопанин имал обширно лозе. То било насадено от Неговите слуги. Стопанинът имал и врагове, които по природа били крадливи. През времето, когато Стопанинът не бил в къщи, враговете Му влезли в лозето и натоварили толкова грозде, колкото могли да носят. Занесли гроздето в палатите си и в един дълбок лин го примесили с отрова. После тъпкали, тъпкали, тъпкали… докато гроздето се превърнало във вино. Това отровно вино враговете на Стопанина изнесли по пазарищата, като гръмко извикали:
“Ние сме винарите на великия Стопанин! Купувайте от виното на великия Стопанин! Идвайте и пийте виното, направено от най-доброто грозде!”
Хората се тълпели в огромния пазар на търговците, купували виното, а после го пиели. Скоро целият град се напълнил с пияни и обречени хора. Разбрал Стопанинът за грозното дело, разгневил се на коварните крадци и търговци и изпратил Сина Си, за да обработи лозето и да даде на простолюдието истинско и благословено вино. Дошъл Синът и цели тридесет години обработвал лозето, като накрая направил новото вино и го изнесъл на пазара, за да вкусят от него всички хора. Делото на Сина се сторило много омразно на крадците и търговците, понеже така Той изобличавал кражбите им и отровното им вино, като ги наричал “змии” и “рожби ехиднини”. Затова много пъти те Го гонели и заговорничели против Него, а накрая скалъпили и угнетителен съд, където Го обвинили пред простолюдието:
“Ето Този – крещели те – влезе в лозето на великия Стопанин, открадна много грозде и днес ви предлага отровно вино, като ви учи да отхвърляте нашия чуден еликсир…”
“Ето Този – скърцали със зъби мъртвопияни търговци – нарича сам Себе Си Лозе и твърди, че е Син на великия Стопанин, като хвърля укор и върху лозето, и върху Стопанина…”
Заблуденият и пиян народ много се разгневил на Сина на Стопанина и Го осъдил на позорна смърт…”
Така стигаме до отговора на въпроса какво всъщност е виното на дявола:
Това е религията, тоест, Свещеното Писание, погледнато през призмата на плътския ум и демоничните внушения със всички, произтичащи от това последици!
Нека сега да разберем докъде може да ни доведе религията. Бог е дал на човеците да живеят в свят с три измерения – време, пространство и материя. Тези измерения са решетките на земното ни битие, с които се съобразяваме навсякъде. Бог и Неговото Свято Присъствие са четвъртото измерение. Бог не зависи от времето, пространството и материята, но те зависят от Него. Вярата в Исус е:
Даденият достъп в четвъртото измерение, в областта на Святия Дух!
Като плод на дявола, религията спекулира с вярата ни, като създава от трите измерения на нашия живот един опасен затвор, една бариера, която ни пречи да пристъпим с вяра в Божието Присъствие. Религията ни закрепостява в триизмерния свят и ни забранява всякакъв достъп до Божия Дух. Как прави тя това? Ето белезите на нейната активност:
Първо: Религията представя невидимия Бог като подобие на видим и заставя човеците да се покланят на рисувани с творчески произвол лица по икони и стенописи. Така тленното измерение на нетленния Бог се превръща в бариера за действителното осъзнаване на Божията Личност. Тези идоли попадат под огромно осъждение от Словото, където за Христос е казано:
“Когото никой човек не е видял, нито може да види…” (1 Тимотей 6:16)
След Своето Възкресение и Възнасяне при Небесния Отец, Исус седна отдясно на Божията Сила, и, обитавайки в непристъпна Светлина, стана невидим за плътските очи на който и да е човек. Онези, които приемат образите от иконите за боговдъхновени, манифестират по най-изразителен начин пълната си духовна неграмотност и непознаване на Божието Слово.
Второ: Религията измества Авторитета на вдъхновеното Божие Слово с авторитет към канони и към догми, наложени така, че да обслужват настъплението на религията за сметка на похулената Истина. Към каноните се прибавя и авторитета на традицията, която има ефект на запечатване на съответната заблуда, с цел да се вкорени в масовото съзнание като нещо обичайно и задължително. Така пътят на религиозните човеци отново си остава път към света, понеже от света, а не от Бога, са всички притурки към Свещеното Писание, известни като жития и апокрифи.
Трето: С цел да превъзмогне над общението със Святия Дух като единствен Посредник между вярващите и Христос, религията създава много посредници – “светии”, като умело тласка заблудените човеци към молитвено общение с тях, а не със Святия Дух. Сетнината на такова общение е духовна смърт, защото в основата си това е флирт с религиозни демони. За онези човеци, които не са сигурни в това, което пиша, са предназначени следващите думи на един Левиев потомък, който бе водещ певец при внасянето на ковчега на Завета в Ерусалим. Ето неговите думи, отправени към Бога:
“Кого имам на небето, освен Тебе? И на земята не желая никого, освен Тебе…” (Псалом 73:25) 
Вярвайте, че на Асаф можем много повече да се доверим, отколкото на напъните на хиляда религиозни апологети. Никой друг, освен Бог не може да бъде посредник на човеците с Исус Христос. И в този случай това е Третото Лице на Божеството – Бог Святи Дух.
Четвърто: Религията насочва огромно светско влияние в Църквата и църковно влияние в световните политики. Най-категоричен пример за това е Римокатолицизмът. Фактът, че неговият престол във Ватикана е със статут на град-държава, говори убедително колко огромно и силно е светското благоволение към тази религия и колко властно и дълбоко е влиянието на Римокатолицизма върху световната политика. В обобщение:
Общувайки с отровното вино на дявола хората стават религиозни, а в крайна степен и фанатични!
Нека сега нагледно да илюстрирам признаците на пиянството, тоест, религиозните предразсъдъци. За виното на дявола Словото казва:
“Виното е присмивател, и спиртното питие – крамолник; и който се увлича по тях е неблагоразумен…” (Притчи 20:1) 
Няма нищо по-естествено и присъщо за религиозния човек от това да се присмива и създава крамоли. Когато нашият Спасител беше хванат от стражата на първосвещениците, Той беше охулен и презрян, подиграван и осмиван именно от тях – жертвите на духовното пиянство. Ето как религията проявяваше своята нетърпимост към Истината. Тези хора бяха надъхани и изгубили разсъдъка си, пленени от лъжите на надменните и високомерни техни вдъхновители – фарисеите. А колко ясно и точно бе ги определил Исус можем да разберем, като съпоставим два цитата от Словото. Ето и първият цитат от Христовите думи против фарисеите:
“Змии! Рожби ехиднини! Как ще избегнете от осъждането в пъкъла?” (Матея 23:33)
Исус нарече фарисеите “змии” и “рожби ехиднини”. Ако се опитаме да разберем първопричината, поради която Той ги нарече така, ще я намерим в книгата “Притчи Соломонови”, където мъдрецът предупреждава същата категория люде с думите:
“На ония, които се бавят около виното, които отиват да вкусят подправено вино. Не гледай виното, че е червено, че показва цвета си в чашата, че се поглъща гладко. Защото после то хапе като змия, и жили като ехидна…” (Притчи 23:30-32) 
Няма нищо поразително във факта колко сходни и близки са двата цитата. С думите на Исус ние дръпваме плътските завеси пред умовете си, за да стане разбираема Мъдростта, бликаща в Стария Завет. Мъдрост, която ни показва за какво всъщност вино предупреждава Соломон. Вино, което превръща хората в змии и ги прави рожби на ехидна. Слуги на заблудителното учение на религията – ето такива бяха гонителите на Христос. Защото наистина виното на дявола се поглъща леко и гладко. Много лесно е да бъдеш религиозен, защото така не се разделяш с плътското си мислене, нито вдигаш кръста си, за да следваш Божия Син. Плътта ти е презадоволена от символи и идоли. Но ако опиташ от новото вино на Исус, то трябва да подготвиш и нов мех за Него, тоест:
Да имаш чисто, вярващо и чувствително към Святия Дух сърце!
Искам да подчертая, че няма никаква промяна в характера на Сатана от онези времена до днес. А ако промяна има, то тя е, че дяволът е станал още по-жесток и лукав. Виното на Вавилон охотно се лее по целия свят. Князът на света е оставил своя лукав печат във всички международни конвенции:
“Свобода на религиозните убеждения!”
Имайки тази “свобода” мнозина “свободно” тръгват с нозете си по пътищата на беззаконието. Сатанинските служители свободно продават отровите си, а излъганите свободно ги пият. Така върху съвременните фарисеи тегне присъдата и изобличението от Христос:
“Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото море и суша обикаляте, за да направите един прозелит (езичник, приел юдаизма – б.а.) и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас…” (Матея 23:15) 
Тези думи показват докъде води духовното пиянство, докъде се стига, ако човек не вдигне кръста си, за да разпъне плътските си помисли, а предпочита по-широк път за нозете си – пътят на религията.
А сега няколко думи за религиозната реалност в нашата българска действителност. Привидната хрисимост на българските религиозни водачи и догматици, както и техният фанатизъм в “правото” им дело, в “правото” славене на Бога (православието) приличат на примера с онзи “прозорлив” богаташ, на когото някой си благовестител казал:
“Покай се, защото Бог ще накаже всяко сребролюбие!”
– на което богаташът отговорил:
“Е, тогава съм спокоен, защото не се интересувам от среброто… Аз търгувам предимно със злато и скъпоценни камъни. Те са нещо повече от среброто…”
Така Божиите изобличения срещу идолопоклонството, записани в Библията, не стряскат особено днешните фарисеи и книжници, защото и те, подобно на богаташа, не търгуват със сребро, но с онези човешки души, които са като скъпоценни камъни и злато за Бога. И те, подобно на богаташа, заявяват:
“Ние сме спокойни, защото сме прави. Наименованието на религията ни е точно такова – православна. Иконите, свещите, кандилата, панихидите, литургиите и житията са дошли по канонически ред в църквата и против тях Бог няма да каже и дума. Всички тези неща са нещо повече от идоли…”
И наистина всички тези религиозни атрибути са “нещо повече” от идолопоклонство. Защото, ако в стари времена човеците си лееха и рисуваха идоли, на които се кланяха (като зад тях стояха дежурните заблудителни демони на Ваал и Астарта) но тези езичници имаха някакво относително оправдание, поради незнанието си и дяволската тъмнина…
“Ако бяхте слепи, не бихте имали грях…” (Йоан 9:41) 
…то днес отново се изливат и рисуват идоли, които религиозните човеци наричат “Исус”, “Богородица”, “Свети еди кой си”, и по този начин, общувайки с абсолютно същите дежурни заблудителни демони на Ваал и Астарта, хвърлят хула против Святия Дух.
Защо е похулен Святия Дух ли? Отговорът е:
Защото, за разлика от старовременните, които бяха в мрак и незнание, днешните православни духовници имат Библията, но четат житията и апокрифите. Имат Евангелията на Исус, но предпочитат “Житията на светиите”, имат Извора, но предпочитат мътилката, имат изявената Истина и Дух в Словото, но предпочитат лъжливите страсти на плътската вяра, която според похотта си изиска цял арсенал от “духовни” символи – икони, свещи, камбани, клепала, раса, кръстове, кадилници, олтари, боя за яйца и… яйца. До всичко това доведе пиянството онези, които не изпитаха духовно истинността на своето служение и стоене пред Бога.
Дебрите, в които се загубват религиозните човеци, са нещо много по-страшно от физическата смърт. Защото има ли нещо по-страшно от това:
Да стоиш само на крачка от Христовото Спасение, обесен с въжетата на плътската си вяра. Да наричаш с най-живото Име на Исус онова, което не е Бог, а дърво, метал и боя. Да се взираш в пламъка на свещта, който и най-слабия вятър ще угаси, със затворено сърце за Огъня, който хиляди води не могат да угасят. Да наричаш “Отче” фарисея, облечен в черно расо, а не Господа твоят Бог, препасан със Святост и Светлина.
Опасно нещо е пиянството. Ние трябва да разбираме това. Пияният човек е лишен от възможността да разсъждава. Мисли не той, а градусът, който е в него. Пияният върши нещата под диктат и без всякаква вътрешна опозиция. А когато изтрезнее се удря с длан по челото и възкликва:
“Как съм могъл да сторя това? Явно не съм бил на себе си! Губят ми се часове, а и никой не ме е предупредил или предпазил…”
Огромната грешка на мнозина духовни пияници е тази, че се сещат да задават подобни въпроси, след като вече са извършили мерзостите, за които са били посочени от дявола. Днес е ден и сега е час да отворим страниците на Божието Слово, за да видим предупреждението и защитата:
“Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне. Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата…”  (1 Петрово 5:8-9) 
С тези стихове преминаваме към естествената развръзка на тази най-дълбока тема. Виното на Вавилон е смъртоносно за човешкия дух и само Трезвеността на вярата в Исус е тази, която ще ни опази от него. Затова нека разгледам най-важните истини от Словото, свързани с Трезвеността. Нужни са нови мехове за новото Вино на Евангелието. Вино, което няма да ни направи пияни и обезумели, но ще преобрази умовете и сърцата ни, за да бъде вярата ни проницателна и силна да вижда нещата, които се различават. Нужни са сърца, осветени от присъствието на Святия Дух, за да може Словото да се влее в тях, без да се разпилее и капчица от него.
Ето някои принципи за Трезвеност, които убиват в зародиш всяко религиозно внушение:
Първи принцип: “Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са…” (Йоан 6:63)
Какво можем да кажем за този принцип? Божието Слово е родено и вдъхновено от Святия Дух. Връх на Божията Любов към човеците е Новият Завет, където боговдъхновени евангелисти са записали за поколенията земния Христов Живот, Христовите проповеди и дела. Това, което спасява душите и сърцата, са думите на Господ Исус Христос и посланията на Неговите Апостоли. Общувайки с тези думи и послания ние пълним сърцата си с Христовото учение, с Неговото Животворящо Вино. “Плътта нищо не ползва…” – ни казва Исус, за да ни напомни за сетен път, че старите мехове не издържат на новото вино, а се съдират и то изтича! Какво е старият мех? Това е плътският ум. Това е сърцето, живяло години наред по волята на лукавия. Това са напиращите религиозни чувства, с които мнозина са възприели Исус Христос и Божия зов за Спасение!
“Повярвай в Исус!” – чух преди години и старият ми мех се смееше:
“Че кой вярва днес в Исус?!! Само стотина бабички, които се кръстят и палят свещи, като ходят все в черно…”
Ето така плътта ми си представяше общението с Божия Син и съвсем естествено съвестта ми не искаше да допусне, че ще заприличам на скръбна бабичка, която по цял ден се кръсти, ходи на гробища или диша тамян в “храма”. В този миг Бог ме е наблюдавал и аз вярвам, че е бил удовлетворен, ако не от нещо друго, то поне от факта, че ненавиждам религията. Малко по-късно Той ми протегна ръка, която хванах завинаги. Новото сърце, новият мех, който Исус сътвори във мен, ми позволи да осъзная и почувствам колко е велика свободата. Свободата от всякакви идоли и канони, от самозванци и горделивци, сектанти и догматици, дръзнали да стават посредници между вярващите и Бога.
Използвайте този първи принцип и бъдете свободни. Не позволявайте на плътския си ум да ползва от Божието Слово, защото той ще си го материализира, за да затвори духа ви още повече!
А сега да премина към втория принцип.
Втори принцип: “Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят…” (Йоан 4:24)
Да се покланяме на Отец с “дух и Истина”. Как да разбираме това?
Отговорът е, че вярата е свойствена на духа, а не на ума или плътта! Вярата не е съзнателно усилие. Тя не се облича с логика или анализ, но само с Истина. Но какво тогава е Истината? Това е Божието Слово като окончателен авторитет и съветник за всичко в нашия живот!
Да съчетаем вярата в Исус с Божието Слово, тоест, да съединим духа си с Истината – ето това е поклонение пред Небесния Отец!
Желанието на ума за ерудиция и образованост, точност и логичност, може да направи така, че да подложим шепите си в изворите на лукавия. Мнозина са тези, които смятат, че Библията не може да даде отговор на въпросите, родени от съвремието и затова са склонни да поставят под съмнение нейната обективност и вечна актуалност. Нека обаче да знаем, че всички усилия на човешкия гений да изравни везните си с Божия Авторитет, ще останат суетни и белязани със знака на неумолимото разпадане, защото:
“Всяка твар е като трева, и всичката й слава като цвят от трева; тревата изсъхва, цветът й окапва, но словото Божие трае до века…” (1 Петрово 1: 24-25)
Ограничеността на земното битие, краткото време, което ни е отделено на този свят, не позволяват да съзрем в пълнота този стих, но вярвам, че той сам по себе си е достатъчно убедителен. Някой би отбелязал, че живеем в един много технологичен свят, пълен с всякакви удобства и постижения, но трябва да знаем едно:
Този свят може да промени нещата около човека, но не и нещата вътре в човека! Този свят не може да ни направи Святи и Съвършени. Както преди двадесет века, така и днес смъртта е коварна и ненадейна. Както в дните на Ирод, така и днес светските човеци робуват на едно и също нещо – пари, блудство и суета. Както някога, така и днес има време за съзидание, но и време за пропиляване. Да се покланяме на Отец с Дух и Истина – това значи да бъдем не религиозни, но трезвени. Понеже Бог не е за подиграване и ако някой сее в сърцето си лъжа, ще пожъне смърт. Апостол Павел имаше ясен поглед върху процесите в Ранната Христова Църква. Още тогава той забеляза как Сатана препъва с религия живи християни, тоест, такива, които са имали вяра в сърцето си и Живот от Святия Дух. Но когато са се отклонили от пределите на Истината, са попаднали под смъртоносното влияние на дяволското вино. Обръщайки се към Тимотей, Апостолът ни показва кои всъщност са противниците на истинския християнин и как той е длъжен да им противодейства:
“С кротост да увещава противниците, та дано Бог би им дал покаяние, за да познаят истината и да изтрезнеят, като се избавят от примката на дявола, (от когото са уловени живи) за да вършат Божията воля…” (2 Тимотей 4:7) 
Като личности, покланящи се на Бога с Духа Му, ние сме получили велико право от Исус Христос. Това право е нашето Съвършено Всеоръжие срещу религията. За него Апостол Павел ни насърчава, като казва:
“Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва…” (1 Коринтяни 2:15)
Да изпитваме всяко слово, дух или служение в Истината! – ето това ще ни направи непревзимаеми за религиозните демони на Луцифер.
Така стигаме до третия принцип на Трезвеността.
Трети принцип: “А отхвърляй скверните и бабешките басни и обучавай себе си в благочестие…” (1 Тимотей 4:7)
Да отхвърляме скверните и бабешките басни и да заживеем живот на Съвършено Благочестие! – това е заръката на великия Христов Апостол. Защото през вековете до днес много басни заобиколиха като паяжина Свещеното Писание. Изникнаха нови “светии” и “великомъченици”. В култ се издигнаха икони и мощи. Името на Исус остана скрито някъде в ъгъла на религиозната йерархия. Затова пък излезе на мода “Света Богородица”, (име без библейско потвърждение, дадено на Мария, земната майка на Христос) на която религията съчини собствено възкресение и висш духовен статут като на Бог. Всичко това направиха онези, които бяха на достатъчно голям градус от виното на лукавия. И ако някой мисли, че Бог е бил изненадан от стратегиите на Сатана, то просто трябва внимателно да преговори посланията на Апостол Павел, който предупреди:
“Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти, и, като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните…” (2 Тимотей 4:3-4) 
Какво са басните?
Това са всички онези жития, тропари, акатисти и апокрифи, които са смехотворни за оня, който познава Божието Слово. Това са всички заблудителни учения, присламчили се към Новия Завет, които нямат библейско потвърждение, но са били внушени от религиозни бесове, за да влизат в конфликт с Истината.
Изобщо – запомнете, че:
Басните са оня фарисейски квас, с който дяволът замеси тестото, за да съществува днес като явление християнската религия!
Благочестието – ето нашият щит на вярата в Исус Христос, с който ще отблъснем всяко религиозно внушение. В нашите сърца Бог е поставил да живее Святия Му Дух.
А Святият Дух е Личност!
Личност, Която има чест и достойнство!
Личност, Която може да се радва или да скърби!
Личност, Която ни обгръща с Небесна Милост и Благодат!
Когато започнем да отстояваме честта и достойнството на Святия Дух и да пазим ненаскърбени Неговите Милост и Благодат, то тогава наистина живеем благочестиво и праведно.
Запомнете, че в своята същина Благочестието е съвършена трезвеност и въздържание на нозете ни от каквито и да са светски пътища!
В заключение – само Христовото Учение може да промени ума ни за чудния свят на Божията реалност. Всяко друго вино е сатанинска гнусотия, чиято сетнина е смърт и ад. Исус Христос сее в сърцата ни много семена, но особено важно е семето на Трезвеността.
Нека бъдем трезви! Нека в духовните ни мехове да искри и се вълнува виното на онзи Божий слуга, който извика:
“Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска. Ето, коремът ми е като вино неотворено, близо е да се разпукне като нови мехове…” (Йов 32:18-19)

Leave a Reply