ВЯРА И СЛОВО I – III ГЛАВА

3. СЛОВОТО КАТО РАЗУМ

“…чрез Твоите правила станах разумен; затова мразя всеки лъжлив път…” (Псалом 119:104)

Третото важно семе, което Исус ни дава чрез Словото Си, е Разумът. Той е ключовото проявление на Божията Благодат в живота ни. За Исус е от огромно значение да бъде осветено мисленето ни и да бъдат поставени в душите ни онези верни стражи, които да ликвидират още в зародиш всяка гибелна и отровна мисъл.
Нашето плътско естество има нужди и стремежи, за които информира духа ни и получава позволение, тоест, тласък на волята, която ще ги удовлетвори. Така плътта ни активира ума, тоест, способността да мислим и разсъждаваме, и в сърцето ни се раждат мисли и намерения от най-различен вид и порядък – да се нахраним, да се облечем, да отидем на разходка, да слушаме музика и други подобни. Осъществявайки желанията си ние реализираме нашите мисли. Това чудесно взаимодействие между духа и тялото е дадено и заповядано от Твореца, но от грехопадението на Адам и Ева и до днес има два фактора, които са смъртоносни за човешката личност.
Първият фактор: Действието на греха, който живее в нас чрез всяка страст и похот.
Вторият фактор: Действията на дявола, който перфектно е овладял лостовете за подклаждането на плътските и душевни желания, тоест, съблазните и изкушенията на земното битие, както и произтичащите от тях болести, страдания и всякакво зло.
Когато повярваме в Исус, Бог ни прощава греховете и ни показва Пътя към Спасението. Път, свързан с изпълняването на Христовите заповеди и пълноценно общение с Божието Слово и Дух. Тръгнали по този Път, ние започваме постепенно да осъзнаваме колко пагубни са последиците, които грехът е наслоил в мисленето ни. Ден след ден и месец след месец нашето противене на греха спира смъртоносната инерция на навиците и страстите.
За да се противим на греха ни е нужна сила. Това е силата на нашата вяра в Исус и Присъствието на Святия Дух, което воюва с демоничните или плътски внушения. Така умът, облечен с Божията Благодат, се превръща в Разум, тоест, мисловна конфронтация с дявола и позиция против греха, съблазните и позивите на плътското естество!
Разбирате ли, че умът е една способност, докато Разумът – друга?
Умът е способност да се разсъждава, докато Разумът – способност да се побеждава.
Ето затова Разумът е възможен само в Господ Исус Христос, защото неговата същина е противене на Злото. В “Книгата Йов” можем да прочетем интересно определение за разума:
“Отдалечаване от злото, това е разум…” (Йов 28:28) 
Ние можем да се отдалечаваме от Злото, само, ако му се противим, защото то е близо и винаги иска да ни превземе. Естествено е и светът да си създаде гледна точка за разума, свой удобен вариант за него, но това в никакъв случай не е Разумът, който Бог желае да притежаваме. В “Притчи Соломонови” е записано:
“Няма мъдрост, няма разум, няма съвещание против Господа…” (Притчи 21:30)
Ако светът и неговите тресавища са против Господа, ако политиките и ученията му са против Истината, то за какъв разум в света може да става дума?
Разумът е извисено състояние на ума, свързан с познание за Силата на Святия Дух, свързан с мисли, родени от вярата в Исус Христос и Словото Му! Оня, който не вярва в Бога, не може да извиси ума си. А в желанието си все пак да опита, прегръща дяволския фалшификат на Разума – високоумието. Последното е най-големия враг на Разума. При него мислите нямат потвърждение от дела, така че превишават сърцето и възможностите на онзи, който го употребява. С една дума – високоумието е примка, която се затяга около сърцето на грешника с цел да го задуши в гордост и себелюбие. Като противовес на тази дяволска активност Апостол Павел ни съветва:
“Не давайте ума си на високи неща, но предавайте се на скромни неща…” (Римляни 12:16) 
Така разбираме, че скромността е придатък на Разума и естествена почва за неговото усвояване. Тя е най-успешното лекарство за болния от високоумие. Разумът от Господ Исус Христос ни е даден с една единствена цел:
“Знаем още, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаваме истинния Бог…” (1 Йоаново 5:20) 
Именно Разумът е този, който чрез силата на вярата превръща Знанието от Словото в Познание. Най-трудната битка, която Разумът води, е на територията на нашето мислене. Там изкушенията влизат в двубой с убежденията и разумът трябва да бъде много силен за да победи. Така с всяка победа ние покоряваме плътската си природа дотогава, докато мислите от сърцето станат чисти и богоугодни.
Разумът е воюващата Мисъл в нашата личност. Мисъл, която разбива сатанинските внушения и побеждава греха и светските зависимости. Най-желателно състояние за Разума са мислите, родени от Божията Благодат. Това ние усещаме като Благоразумие. Самото съчетание между Благост и Разум показва, че движещите сили на Разума са Любовта и Милостта, добротата и жертвоготовността, тоест, всичко, което е плод на Святия Дух. За да се превърне Разумът в Благоразумие е нужно той първо да се справи с проблема за греха и едва тогава да послужи по съвършен начин на Божията Воля. Исус има специални планове за всеки един от нас. Неговата Воля определя силата на Благодатта върху сърцата ни и нашите служения. Ето защо ние трябва да имаме едно ново отношение върху Божието Слово, понеже – вътре – в страниците на това Слово ще намерим своето призвание и утвърждаване. Нужно е Разумът да следва Личната Воля на Исус, като ежедневно търси от Святия Дух своето място в духовния фронт. Идва един миг, когато Бог е показал на Разума духовните реалности и пътят, който да следваме. Тогава в нас се е родило ново духовно състояние, наречено видение.
Видението е Божия програма пред нашия разум!
Програма, която той ще следва до край!
Видението е нашето самоопределяне в духовния свят!
За да осъзнаем Божията програма е нужно да отърсим от себе си всяка неувереност и лично мнение за възможностите ни:
“Изковете палечниците си на ножове, и сърповете си на копия; слабият нека каже: Аз съм юнак!” (Йоил 3:10)
Дяволът никога няма да се съгласи, че сме силни. Той ще ни преследва със съмнения или угнетяващи мисли, за да забави, ако е възможно, реализацията на видението ни.
Ще му позволим ли да направи това?
Не! Божието Слово ни показва духовния отпор срещу сатанинските атаки. Този отпор е твърдостта.
Искам да знаете, че твърдостта не се дава!
Твърдостта се изгражда!
Кога ще изградим твърдост в душите си?
Отговорът е:
Когато се осланяме не на човешката си слабост, а на Божията Сила!
Нека да очистим мисленето си! Нека да вникнем в дълбоките думи на Апостол Петър:
“Ето, възлюбени, пиша ви това второ послание; и в двете събуждам чрез напомняне вашия чист разум…” (2 Петрово 3:1) 
Христовият Апостол ни напомня, иска да ни събуди. Петър иска в нашето мислене веднъж завинаги да се възцари чистият Разум, Умът на Святия Дух, който побеждава навсякъде и във всичко, който избистря съзнанието ни, за да прозрем колко силен и благословен може да бъде животът ни за Исус Христос. Ние трябва да престанем да се съобразяваме с човека в нас и да разберем какво желае Бог в нас! Защото, ако с човешки усилия и мислене можем и постигаме някакъв относителен напредък, то колко повече с Божията Мисъл ще вървим напред. Забележете живота на Авраам! Той имаше огромно изпитание в живота си. Той трябваше да принесе сина си Исаак в жертва. И когато малкото момче попита баща си къде е овенът за всесъжението, Авраам му отговори:
“Господ ще промисли!”
Виждате ли какво осланяне има Авраам в Ума на Святия Дух?
Виждате ли каква вяра има в очакването на Авраам?
Той се отказа да мисли по човешки и остави Бог да мисли вместо него. Именно това е чистият Разум, за който ни говори и Апостол Петър! Това е Словото като Разум, който получаваме с вяра в Исус! Истинските мисли в Божиите очи са воюващите мисли, които побеждават греха и дявола! А те са такива, само, ако са облечени в Божието Слово!
Апостол Петър е разбрал колко голяма и велика е силата на Разума и затова ни е насърчил в посланието си:
“И тъй, понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото пострадалият по плът се е оставил от греха, за да живеете през останалото в тялото време, не вече по плътски страсти, а по Божията воля…” (1 Петрово 4:1-2) 
Въоръжен е онзи човек, на когото му предстои сражение. И на нашия Разум му предстои същото. Това е битката с плътското мислене, за да може то да пострада, да се свие и никога повече да не вземе контрол върху сърцето ни. Само така Словото, тоест, Божията Воля, се превръща в Разум.
Има две най-опасни клопки за Разума. Това са идолопоклонството и суетата. Първо ще се спрем на идолопоклонството, понеже то е по-характерната изява на дявола против християните.
Какво е идолопоклонството?
Това е въоръжаване на разума с одухотворени по човешки материални стойности, които не струват нищо в битката срещу дявола, но самите те са белег за демонично надмощие и власт! Вместо с вяра човек да отиде в присъствието на Божията Слава и Сила и оттам да се бие с духовното нечестие, то много често, робувайки на сетивата и страстите, религиозният християнин разменя Славата на Бога за плътска символика, за да си спести разпъването на плътското естество и да “върви” към Исус с цената на компромиса – като Го нарисува и предпочете общението с идола пред животворната връзка със Спасителя.
Това е смъртоносна клопка за разума. В нея той отстъпва място на фанатизма и религиозните чувства! Точно за това недвусмислено ни е предупредил Апостол Павел:
“Като се представяха за мъдри, те глупееха, и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини…” (Римляни 1:22-23) 
Злото има много проявления и едно от тях е да убива вярата, като я задуши с идоли. Ако Разумът не може да се пребори с идолопоклонството, той вече не е Разум, но нещастен религиозен ум, послушен на плътските страсти и демонични внушения!
Нека се научим да бдим и пазим непокътнати сърцата си от подобни сатанински стратегии. Нека знаем, че спектърът на идолопоклонството е много по-широк и не можем да го свързваме само с иконите или ваяните идоли. Апостол Павел говори, че идолопоклонството е размяна на Божията Слава срещу образи. Всеки образ изгражда някакъв авторитет сред поклонниците си. Той може да бъде икона, но също така може да бъде сребролюбие, смъртен човек, философия, светски поглед върху Библията и други подобни. Това ни дава знанието, че всеки авторитет, който измества Авторитета на Исус Христос, Святия Дух и Бог Отец, е идол, и онези, които му се покланят, са идолопоклонници!
Втората клопка за Разума е суетата.
Как да разбираме това?
Естествено е, че в земното битие ще имаме много трудности. Липсата на дом или финанси, работа или благополучие, е причина хората да активират мисленето си за преодоляване на пречките и трудностите. Борбата за насъщния хляб е най-забележимото нещо в света. Всеки иска някак си да се устрои и да посреща бъдещето спокойно и без сътресения. Безспорно е, че лишенията и мизерията, безпаричието и липсата на перспектива, са злини, против които човек също проявява своя разум.
Но дали този разум винаги съвпада с Божията Воля?
Няма нищо лошо в това да живееш щастливо и Бог е съгласен с правото ти на щастие. Нещо повече – Той те прави истински щастлив. Само че в преследването на щастието някои изгубват крайната цел – вечност с Господ Исус Христос. Дяволът умее да лъже хората и да ги примамва в своите пътища. Това той прави най-успешно. Мнозина са хората, които преследват изпълнението на своите плътски желания. Има и такива, за които злото приключва с разрешаването на житейските им проблеми и те забравят откъде и накъде са тръгнали, за да останат закрепостени в суета на някоя гара, заети с преследване на собственото си благополучие. Не разбирате ли, че в ръката на Сатана, освен бич, има и златна каляска? Когато той не може да ви спре с гонение, ще опита с благополучие… Искам да знаете, че суетата блокира болката за изгубените души и гладът за проповядване на Евангелието. Тя прави човек да изгуби Разума, понеже в сърцето му е натегнало житейско удоволствие. За подобни хора Исус казва:
“Те вече са получили своята награда…” (Матея 6:5)
Получихте ли вие вашата награда?
Или все още я очаквате с вяра при Второто завръщане на Исус?
Изпитвайте сърцата си с тези въпроси, за да разберете състоянието на вашия Разум. Направете го днес и сега, за да ликвидирате на точното време суетата и вашият Разум отново да стене “неспокоен” в съвършения смисъл на думата.
Суетата е клопка, но Христос ни е дал Светлина, за да я забележим отдалеч и да предпазим нозете си от нея. Той ни казва:
“И тъй, не се безпокойте и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? (защото всичко това търсят езичниците) понеже Небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави…” (Матея 6:31-33) 
Нека бъдем като пътници, които преследват и се надяват на крайната гара от маршрута, а не на междинните. Така в живота ни винаги ще има изобилие от Бога.
Разумът е съвършено проявление на Божието Слово в сърцата ни. Той винаги извиква огромно удовлетворение в Божието Сърце. Разумните човеци живеят в Присъствието на Всевишния и остават недосегаеми от Злото. Разумните никога не остават в отбранителна позиция. Те всякога атакуват. Ето защо чрез Разума става пълноценна реализацията на Божията Воля в света.
Нека прегърнем Разума в нашия живот на вяра. Така пътят ни, начертан от ръката на Спасителя, ще следва винаги посоката, изречена от Соломон:
“За разумния пътят на живота върви нагоре, за да се отклони от ада долу…” (Притчи 15:24)

Leave a Reply