ВЯРА И СЛОВО I – II ГЛАВА

2. СЛОВОТО КАТО ПОЗНАНИЕ

“И няма вече да учат всеки ближния си и всеки брата си, и да казват: Познайте Господа; защото те всички ще Ме познават, от най-малкият до най-големият между тях, казва Господ…” (Еремия 31:34)

Чудесно е, когато нашето Знание се превръща в Познание. Знанието разширява мирогледа ни, но Познанието увеличава позициите ни. Искам да направя това по-ясно и разбираемо с един пример. Едва ли има човек, който да не знае, че Еверест е най-високият връх на земята. Ето едно знание, което не може да се отрече, защото е истина. Мнозина са хората, знаещи, че Еверест е първенец всред планинските върхове. Но ако на тези хора бъде зададен въпросът:
“А познавате ли връх Еверест?”
– то едва ли някой би отговорил утвърдително. Трябва да имате невероятен шанс да попаднете на алпинист, изкачвал този връх, за да чуете отговор:
“Да!”
Така разбираме, че хората знаят за Еверест, но не го познават, тоест, никога не са дръзвали да го изкачат, като приемат предизвикателството на ледените страховити зъбери! Така проумяваме колко огромна е разликата между Знание и Познание. И докато светските знания са нещо, което не ангажира знаещия с нищо повече от факта на знанието, то Знанията от Библията са стъпала, на които трябва да стъпим с духовните си нозе, тоест, не само да знаем за Исус, но да познаваме Святата Му Личност и Вярността Му върху всичко, което е обещал и изговорил.
Исус изрече велики думи, които искам да прочетем, за да ни въведат в темата:
“Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат…” (Матея 24:35)
Христовите думи не са само Знание, защото ако бяха само Знание, щяха да преминат, тоест, да бъдат забравени. Думите на Спасителя стоят вечно, защото са живи, тоест, водят човека до Познание и Съвършено общение с Бога. Аз се учудвам, но е факт, че голяма част от християните знаят за Исус, но не Го познават. Има хора, които рецитират дълги пасажи от Библията и са станали своеобразни енциклопедии в знанията си, но пак не познават Исус. И тази тенденция е нещо, което Христос е предвидил и забелязал, че ще се случва. Затова Той е категоричен по въпроса с Познанието и Неговите думи са генерално предупреждение за Църквата:
“В онзи ден мнозина ще ми рекат: Господи, Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонихме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие…” (Матея 7:22-23)
Ако ние не познаем Исус, то и Исус няма да ни познае! А да познаваш Божия Син не е нищо друго, освен с пълна вяра да извикаш действието на Святия Дух за потвърждение на Христовите думи и знания! Именно така даваме възможност на Исус да ни познава, защото, превръщайки Знанието в Познание, влизаме в лични отношения с Пастира на нашите души. Библията е духовна стълба към Небето. Давайки възможност на човеците да познават и разбират Словото Му, Бог ги прави господари над света, демоните и техните обстоятелства. Всяко стъпало от тази стълба се превзема с вяра. Вяра, че Знанието от Исус е Истина, която непременно действа и се реализира в живота ни. Разбира се, не всичко е лесно. Знанието от Исус е духовно и само духовното в нас съумява да го усвои и осмисли. Спасителят казва:
“Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са. Но има някои от вас, които не вярват…” (Йоан 6:63-64)
Оня, който истински е отворил сърцето си за вяра в Бога, никога не оставя Знанието да си остане Знание, но го превръща в Познание. Огромно е Христовото благоволение върху онези, които Го познават. Затова семето на Знанието ни се дава с една единствена цел – да покълне, тоест, да се превърне в Познание. Като обобщение в края на тази глава искам да завърша с точните думи на Всемогъщия Йеова. Божии думи за християнска дързост и насърчение:
“Така казва Господ: Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, силният да не се хвали със силата си, и богатият да не се хвали с богатството си; но който се хвали, нека се хвали с това гдето разбира и познава Мене, че съм Господ, Който извършвам милост, правосъдие и правда на земята; понеже в това благоволя…” (Еремия 9:23-24)
Разбрали в какво благоволи нашият Господ, нека ежедневно се стремим да познаваме Волята Му. Само така Библията, като вдъхновено Божие Слово, наистина ще се превърне в Живот за нашите души и сърца. Живот в пълноценно общение и познаване на Господ Исус Христос.

Leave a Reply