ВЯРА И СЛОВО I – I ГЛАВА

ПЪРВА ЧАСТ: СЕМЕНАТА ОТ ИСУС

1. СЛОВОТО КАТО ЗНАНИЕ

“Господи, Ти Си сторил добро на слугата Си според Словото Си. Научи ме на добро разсъждение и знание, защото аз повярвах Твоите заповеди…” (Псалом 119:65-66)

Знанието е първото семе, което получаваме от Божието Слово, след като бъдем спасени, призовани и новородени от Святия Дух. Това Знание ни е нужно, за да се освободим от лъжите, на които е робувало нашето мислене и е бил заложник нашият ум. Същността на Знанието е защита, защото неговото усвояване прави ума ни внимателен и съобразителен. Божието Слово определя жаждата ни за Знание, като духовен прозорец, зад който се наблюдават и осъзнават невидимите духовни реалности. Искам да осъзнаете това и да го запечатате в умовете си, защото ще откриете прозореца като символ на жажда за Знание по страниците на цялата Библия. Ако отворим “Притчи Соломонови” ще се вдъхновим от духовната опитност, която ни дава Соломон, като разкрива как Бог го води по пътеките на Знанието. Ето какво заявява Божият мъдрец:
“Понеже като погледвах през решетките на прозореца на къщата си, видях между безумните, съгледах между младежите един млад, безумен човек…” (Притчи 7:6-7) 
Соломон не би получил Знанието за духовното блудство, ако не беше гледал през прозореца на дома си, но понеже гледа през него, то и Божията Истина го посещава в ден и час, за да му разкрие определени духовни реалности. Всеки от нас има по един духовен прозорец и Исус желае да проникне през този прозорец със Светлината Си. Отново Соломон ще ни каже в “Песен на песните” какво е желанието на Божия Син:
“Ето, стои зад стената ни, гледа в прозорците, надзърта през решетките…” (Песен на песните 2:9) 
Духовният дом на човек е така устроен, че винаги има място, откъдето да влиза Знанието, Божието Знание. И това място е прозорецът. Бог иска нашите прозорци да бъдат обърнати към Истинското Слънце, Което дава Светлина, топлина и Спасение. За да получим Знание, ние трябва да отворим страниците на Библията и с молитва към Бога да започнем да я четем. Тази молитва отговаря на това, че вече сме застанали на прозореца и каним божествения Дух на Мъдрост и Откровение към сърцата си. Първата промяна, която Словото ще направи в сърцата ни, е да премахне фактологичната нагласа на ума ни. Ако досега сме възприемали знанията като факти за едно или друго явление, същност или природно развитие на нещата, то Знанието от Словото е Сила, която трябва да усвоим.
Бог не ни дава Знанието, за да расте нашият интелект или да повишаваме образованието си, но:
За да се утвърди нашата вяра в Исус Христос!
Вярата е тази, с която ще изпитаме истинността на Знанието, за да получим пълно и превъзходно общение с Божията Благодат. Знанието, което получаваме от Святия Дух, е предназначено за осъзнаване на мястото ни в духовния свят, за осъзнаване на властта и наследството, които имаме в Името на Исус Христос. Те повишават и духовната ни ефективност в битката срещу силите на Злото.
Днес повечето хора робуват на безплодното знание, усвоено в света. Ако тръгнем по улиците и анкетираме човеците с въпроса:
“Знаете ли кой е Исус Христос?”
– то несъмнено в повечето случаи ще получим утвърдителен отговор. Да! Хората знаят за Исус Христос! Чували са за Него! Но тяхното знание е безплодно. Техните прозорци са с дръпнати завеси. Те искат завесата да им говори за Светлината, а не Светлината да им говори сама за Себе Си.
Те имат знание, което не се е съединило с вяра!
Знание, което не е докоснало сърцата им!
Светското знание прилича на примера с онзи нещастник в пустинята, който знае, че само на крачка от него има Извор със Спасителна Жива Вода, но въпреки това човекът страда и умира от жажда. Той знае за Извора, но не прави крачката към Него. И това е така, защото не е позволил на Извора да говори за Себе Си, а е приел друг да го информира.
Моля ви, запомнете:
Насаждането на фактологично възприемане в умовете на хората е сатанинският контраудар против Знанието от Бога!
Ние ще видим Личността на Господ Исус Христос, записана във всички реномирани речници и енциклопедии. Ние ще видим Живота Му, записан там от “А” до “Я”.
Но доколко този факт ще се свърже със Спасението на света? Доколко Знанието за Божия Син е променило онези, които са го положили в енциклопедии?
Задавам тези въпроси, за да разберем, че единствено с вяра в евангелската вест за Исус Знанието за Него се превръща в Спасителна Сила!
Абсолютна същност на Знанието е Истината, която е Христовият поглед и коментар за всичко и върху всичко. Знанията, получени от общение с Библията, може да са много, но събрани заедно те образуват Истината. Най-важното им качество е тяхната освобождаваща Сила. Исус казва в тази връзка:
“Ако пребъдете в Моето учение, наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни…” (Йоан 8:31-32)
Няма по-разрушаваща дяволските дела Сила от Истината. Ето защо желанието на дявола винаги е било да изпреварва Истината, тоест, да сее лъжи и заблуди там, където Истината не е дошла или не е усвоена. Дяволът обича да извращава Знанието от Библията и да крие неговата велика стойност. Той се стреми да облича в тайна всяка истина, която е смъртоносна за царството му. Така Сатана проявява същността на своето коварство, която е като печат на неговата активност срещу Знанието от Бога. Ето какво откровение е дал Христовият ангел на Апостол Йоан за сатанинската активност:
“И на челото й имаше написано това име: Тайна; великий Вавилон, майка на блудниците и гнусотиите на земята…” (Откровение 17:15)
Да превръща Христовия Живот в мистика, в забулени догадки, в тайна – това е програмата-максимум на Сатана. Ние ще открием свидетелството за неговите стремежи, когато видим как светските човеци определят Живота на Исус. За тях делото на Спасителя е табу, забранена територия на мисълта, изградена в продължение на векове от религиозните демони на Луцифер. Вечерята, на която Исус прогласи Истината за Своята мисия и Живот, автоматически бе обявена за мистика, за “Тайна вечеря”, с цел – човеците, за които Исус проля Кръвта Си, никога да не дръзват да разберат Истината. Така в сърцата на мнозина религиозният демон шепне:
“Щом вечерята на Христос е тайна, то ти ли си този, който ще дръзне да я разкрива? Не ти е работа да се ровиш в тайни, нито пък имаш право на това! Не предизвиквай Бог с високоумието си, за да не бъдеш наказан!”
Подобни внушения спират достъпа на Светлината и така мнозина нямат дори сила да отворят “Евангелието от Йоан”, за да разберат, че Христовата вечеря е най-явното нещо там, записано в цели пет глави.
Друг обект на дяволска активност са хората, които имат някакво знание за духовните реалности, но нямат вяра в Истинския Бог. Тогава тяхното знание така умело се фалшифицира, че се превръща в окултизъм, в мъгляви предположения за нещо неразбираемо и сложно.
Кой казва, че Исус е сложен?
Исус никога не е бил сложен!
Апостол Павел говори за “простотата и чистотата”, която дължим на Христос, а не за дълбоката Му неразбираемост и сложност. Има друго нещо. Другото е това, че сложни понякога стават нашите пътища за общение с Бога, понеже ни се противи нечист дух, който поставя всякакви прегради и бариери, за да затормози нашето разбиране и възприемчивост, за да изгради неправилен фокус към “друг Исус”, “друг дух” и “друго благовестие”.
Онова, което ще отвори сърцата ни за Знанието от Божието Слово, е вярата в Исус. Затова има нещо, което искам да знаете.
Запомнете долното изречение:
Дяволът може да скрие знанията, но той не може да скрие Божията Благодат!
Ако вярата ни е истинска, то умът ни ще бъде облечен в присъствието на Святия Дух. Присъствие, което ще ни даде сила, за да изградим “града на хълма…”, а:
“Град, поставен на хълм, не може да се укрие…” (Матея 5:14) 
Друга същност на Знанието от Божието Слово е неговото свойство да ни приближава към Бога. В това отношение има известно развитие в християнина, развитие в неговите знания от Бога. Има знания за плътта, знания за душата и знания за духа. Знанията за плътта са просто знания. Човек отваря Библията, чете я и запомня съдържанието й. Това е знанието за плътта. Соломон казва за това следното:
“…много четене е труд на плътта…” (Еклесиаст 12:12) 
Това знание не може да ползва вярващия. То е само сигнал да продължи да общува с Библията, понеже Божията Воля не е в плътското, но в духовното общение. Така, след продължително и усърдно общение с Библията човек получава друг вид Знания, които са за душата му. И тези Знания Божието Слово определя като Просветления. Просветлението вече е не просто знание, но действие на Святия Дух, Който свързва определени знания от знанията за плътта и ги пълни с Небесно потвърждение и пълнота, така щото християнинът вече притежава не просто отделни щрихи от духовните реалности, но вече напълно изградена картина. Има една занимателна игра, която се нарича “пъзел”. Вие със сигурност сте я виждали. Това са отделни късчета от една цяла картина, които трябва да се подредят по правилния начин, за да се получи картината. Е, имайте разбирането, че знанията за плътта са именно такива късчета, от които вярващият, общувайки със Святия Дух, в един миг нарежда картината. Тогава идва огромно удовлетворение в сърцето, защото Просветленията са свидетелство за активно действие на Святия Дух в сърцето на човека, за “обратна връзка” от Небето, за пълно благоволение от Господ Исус върху сърцето на вярващия. Такива са Просветленията.
Ето, че идва ред на най-голямото благоволение от Бог върху човека. Това най-голямо благоволение е когато Бог вземе сърцето ти и ти се открие по свръхестествен начин, като ти даде във видение не земния поглед към Небето, но Небесния поглед към земята. Чак тогава християнинът получава Дух на Мъдрост и Откровение. Откровението е върхът на Знанието и негова стопроцентова реализация в сърцето. Апостол Павел казва за това в “Ефесяни”:
“…непрестанно благодаря Богу за вас и ви споменавам в молитвите си, дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде Дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете…” (Ефесяни 1:16-17)
Но как да стигнем до Откровението? Как да платим цената, така щото Бог наистина да ни говори и да ни се открива?
Отговорът на тези въпроси се крие в третата същност на Знанието, за която ще говоря сега. Тази трета същност на Знанието е неговата задължителност. Знанието от Бога задължава онзи, който го получава. То е равносилно на това, щото един родител да даде парички на детето си. В зависимост от това как ще използва малкото парички, които е получило от родителите си, детето ще получи и повече от тях. Вие не бихте дали на детето си десет лева, когато то не се е научило какво да прави с един лев. Така и Бог няма да ни даде Откровение за Себе Си, ако е видял, че Знанията и Просветленията не са изградили у вярващия покорно, чувствително и послушно към Гласа на Святия Дух сърце.
Отново повтарям, че Знанието задължава. Вярвам и съм убеден, че и до днес Апостолите на Исус Христос са обект на благородна завист от мнозина. Техният пример ни насърчава и вдъхновява и ние си казваме:
“Апостолите наистина бяха блажени…”
Но как Исус направи блажени последователите Си? Какво условие им постави? Нека го прочетем:
“Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате…” (Йоан 13:17)
Яков и Йоан, Петър и Павел, Филип и Вартоломей, имаха много Знание от Бога, но само неговото изпълнение и живеенето на онова, което им говореше Господ, донесе блаженство на душите им. Всяко Знание от Словото е стълбичка, на която с вяра можем да се качим и приближим повече до Исус. Тогава Знанието претърпява една своеобразна промяна, за да се превърне в нещо, за което ще разсъждавам във втората глава.

Leave a Reply