ВЯРА И СЛОВО – ПРЕДИСЛОВИЕ

ПРЕДИСЛОВИЕ

Колко много слово има в живота ни. Слово от книги, вестници, списания, радио, телевизия. Слово от нашите приятели и колеги. Слово, писано или изговаряно от нас самите. Както въздухът, водата и храната са жизнено необходими за телесното ни естество, така словото е необходимо за духа и душата на човека. Всяко слово се ражда като следствие от някаква причина и има свой естествен първоизточник. Многообразието на живота предполага и многообразие на словото. Има слово за история и култура, за морал и политика, за наука и техника, за религия и философия, за спорт и реклама. Има слово за всяко нещо под слънцето. Писано или говоримо, това слово играе първостепенна роля за изграждането ни като личности, в словесното общуване помежду ни, в знанието и познанието за действителността, която ни заобикаля.
Като личности, надарени с разум и съвест, ние сме забелязали колко различно може да бъде словото. Вечно или преходно, велико или жалко, мъдро или простовато, отровно или животворно, словото привлича сърцата ни и ние общуваме с него. Мнозина от нас ежедневно хранят душите си със слово, което е суетно, чиято стойност е с твърде ниска цена. Сигурно имаме и поуки от това, например, поговорката за непотребност:
“Като стар, прочетен вестник…”
Слово, което остарява за един ден? Това ли е словото, което ни е необходимо? Истината е, че съдбата на по-голямата част от словото, с което общуваме в света, е винаги една и съща:
Да събира прахта по библиотечните лавици, да се връща на вторични суровини или да се складира в дълбоките резервоари на паметта ни. Сърцата ни не могат да се напълнят със суетното слово, което предлага светът. Колкото и да се “храним” с романи, вестници, филми, новини или радиопредавания, то всичката им информация, целият им вътрешен заряд, се оказват неспособни да запълнят дълбокия вакуум в сърцата ни. И в повечето случаи следствието на светското слово не е добро и плодоносно, но ограбва душите и умовете ни, сее смъртоносни семена и подкопава духовните ни устои.
В настоящата книга ни предстои да общуваме със Слово, дошло от Вечността и написано, за да ни подготви и заведе във Вечността. Това е Словото като Глас на Твореца Бог, като общение с Господ Исус Христос, и като Сила, способна да промени нашите сърца и умове, нашето мислене, говорене и действие. С две думи – нашият живот.
Преди две хиляди години Исус дойде на този свят, за да изпълни написаното от Бога Слово, свързано със Спасението на човешките души. Божият Син дойде, за да ни примири с Небесния Отец и да покрие греховете ни със Святата Си Саможертва. Христовият Живот, Смърт и Възкресение са послания от Бога до всяко човешко сърце. През тези двадесет века Вестта за Исус премина неподвластна на времето, защото Святият Дух на Всевишния я бе превърнал в Слово, в Евангелие, достъпно за душите на всички човеци. С Благата Вест за Господ Исус Христос Божията Воля посещава всяко човешко поколение, за да отсее от него Верните и праведните и да прибере в обиталищата на Вечния и Свят Дух онези, които повярват в Божия Син и бъдат преобразени от Словото Му.
В Своите притчи нашият Господ описва Словото Си като семена, които попадат в личността на повярвалия човек. В зависимост от това къде попадат семената и как се грижим за тях, се определя по-нататъшната им съдба. Дяволът мрази всяко семенце от Божието Слово и обект на неговата яростна съпротива са хората, които са чули и повярвали на Вестта за Исус Христос. Някои човеци задушават Божиите семена, като се подлъгват от светските примамки и съблазни. Други пускат корен, но са краткотрайни, защото при гонение от нечестивия отпадат от утвърждаването си.
Но трети? Трети приемат Словото с пълна вяра и то се вселява в тях богато, за да извика в съществуване мощен духовен растеж и съвършено изявени плодове. Исус ни предупреждава:
“Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени…” (Матея 15:13) 
Ако нещо не е насадено от Бог, то непременно е резултат от отровните семена на лукавия. Резултат, чийто край ни показа Исус:
“…а плевелите са чедата на лукавия…” (Матея 13:38) 
Целта на всеки плевел е да задушава всичко Свято и истинско, да потиска растежа на благородните въжделения и стремления. Ето защо, ако искаме да имаме успешно противодействие на тези плевели, е нужно добра да усвоим и познаем Божиите семена, за да можем да растем, въпреки съпротивата на Злото.
По своята същност семената, които получаваме от Божието Слово, са:
Знание, Познание, Разум, Мъдрост и Трезвеност.
В първата част на тази книга аз ще разгледам семената, с които Исус пълни сърцата ни и тяхното животворящо действие и ефект върху живота ни, а във втората част ще разгледам плодовете, с които Отец прославя Името на Сина Си и Божието Царство.
Вярвам, че настоящите разсъждения ще допринесат за духовното утвърждаване на всеки, който с вяра приема Христовите истини.
Нека Господ Исус Христос ви направи плодоносни и силни!
Амин и Амин!

Leave a Reply