ПУЛСЪТ НА КРЪВТА – VI ГЛАВА

6. ПУЛСЪТ НА ХРИСТОВАТА КРЪВ

(ИЛИ КАК ДА УСИЛВАМЕ НАШЕТО ОБЩЕНИЕ СЪС СВЯТИЯ ДУХ)

От предишните глави вече разбрахме какъв е духовният еквивалент на пролятата Христова Кръв и как да го използваме в нашия живот. Понеже желанието на Отец е да бъдем духовни, а не плътски:
“Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му…” (Йоан 4:23) 
Нашето дълбоко познаване на Исус трябва да започне, след като стъпим на евангелския фундамент, че сме части на Неговото Тяло, а Сам Той е Главата. Той ни споява и животвори със Своята Кръв – не онази човешката, която проля на Голготския Кръст, но чрез Небесната Си Кръв, защото Христос е Всевластен Господар над духа и над материята. Исус е отдясно на Бог Отец, за да царува завинаги. Негови сме не само аз и ти, но и милиони други като нас. Всички взети заедно представляваме Неговото действие в света – да съсипваме делата на дявола, да връзваме всичките му демони и да прогласяваме Благата Вест за Небесното Изкупление и освобождение от Исус. А всичко това да вършим в Името и чрез Кръвта на Исус.
Животворната Кръв, която ни дава Исус, тоест, Благодатта на Святия Дух, е заключителната тема на настоящата книга.
Нека започна нейното разглеждане. Някъде – горе – в неизследимите небеса и височини на Отца седи Господ Исус Христос. Той е там и царува. Но от това непознато “горе”, от този бленуван от всички ни Рай, има един мощен пролом, един могъщ духовен коридор, който е дошъл до нас, за да ни подготви за Вечността и Славата. Този коридор Отец сътвори за всички, които отворят сърцата си за вяра в Исус Христос. През този коридор Кръвта на Исус слиза до всяко сърце, за да го очисти и освети. За да разберем това по-добре, ще си послужа с една истина, дадена ни от Божието Слово:
“И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие…” (Битие 1:26)
Апостолите добре са използвали тази истина, за да могат чрез посланията си да просветлят умовете ни за нещо най-дълбоко и важно – тайните на духовния живот и общение със Святия Дух. А дълбокото и важното е, че Христовата Църква е Христово Тяло, и, че както сме ние в нашите тела, така е и Христос в Своята Църква. Има някои истини в телесното ни естество, които, ако разгледаме в духовен план, ще ни доближат повече до познаване на Божията воля и промисъл.
Кои са тези истини?
Първата истина е, че от нашето сърце към целия ни организъм се изтласква кръв, богата на кислород, която храни клетките и осъществява процес на горене и оросяване. Така и от Божието Сърце към вярващите се изтласква духовна Кръв, която ни храни и оросява:
“…за да сте послушни и да бъдете поръсени с Кръвта Исус Христова; благодат и мир да ви се умножи…” (1 Петрово 1:2) 
Тази Кръв стимулира в нас един процес на горене. Всички ние, като повярвали в Исус, имаме вътре в нас Огъня на Святия Дух, който е предназначен да изпепели старото ни естество и ежедневно да разгаря в сърцата ни ревност за Христовото дело. Ние горим. Всички християнски сърца горят. Слабо или силно, буйно или мъждукащо, но… горят.
Втората истина е, че кръвта ни е в постоянно движение. Тя идва от сърцето чрез артерии и капиляри, и изпълнила ролята си, се връща отново към него чрез вените, за да се върне обогатена отново към целия организъм, тоест, осъществява се едно постоянно кръвообращение. Така и Христовата Кръв е във вечно движение. И при нея има вени, артерии и капиляри. Когато Бог влезе със Святия Си Дух в нас, то Кръвта на Исус е дошла, за да ни оживотвори и спаси. Това са Артериите и Капилярите на Небесния Отец, които носят вътре в себе си Благодат, Мир, Опрощение и Изцеление. Техният вътрешен заряд е изобилие от плодове и дарби на Святия Дух. Те ни дават Освещение, Мъдрост и Просветление. С една дума – всичко за нашия живот на вяра и общение с Исус. Но скоро това всичко, като че ли привършва. Първоначалният тласък, дошъл от Божието Сърце, като че ли е заглъхнал. Едва ли има утвърден християнин, който да не е изпитал върху себе си тази опитност.
Защо това всичко привършва?
Бог ли ни е забравил? Бог ли е виновен?
Отговорът е:
Не! Бог не ни е забравил и не е виновен!
Виновни сме ние, защото сме нарушили законите на духовния живот. Но какво сме нарушили? Именно това, че не сме подсигурили обратния път на Небесната Кръв към Божието Сърце, тоест, не сме създали Вените.
Какво са Вените в Христовото тяло?
Те са обратната връзка, която Бог очаква от нас! Те са нашите силни молитви на силна вяра, чрез които Христовата Кръв отново се връща към Божието Сърце. А там – в Божието Сърце – заредена с нови благословения и велик Огън – Кръвта ще се върне стократно по-силна, мощна и победоносна към нас.
Какво още са Вените?
Ще ги намерим в нашето неспирно Хваление, Поклонение и Радост пред Троицата!
В благодарствените приноси на устните ни за всичко в живота ни!
Осъществяването на това кръвообращение е главната задача пред Христовата Църква!
Мнозина християни стигат само до половината от истината, че:
Когато Бог говори – Църквата слуша!
…но не са склонни да приемат и другата половина, че:
Когато Църквата говори – Бог слуша!
Всички ние ликуваме и тържествуваме, когато усетим върху себе си Артериите и Капилярите на Всевишния, но малко или почти нищо не правим, за да задвижим Христовата Кръв обратно към Небето с одързостен молитвен живот. Невъзможно е да получим Освещение в Святия Дух, ако сме в застой. Нека само за миг си представим какво би станало, ако собствената ни кръв спре за десет минути, за да си почине… Христовата Кръв не знае почивка и ние се съмняваме в Исус, ако не сме проводници на Неговата Кръв и не осъществяваме ежедневно живителна връзка с Божието Сърце. Някога се питах:
Кой път е по-дълъг? Пътят от Бог до моето сърце или пътят от мен до Бога? Пътят на Благодатта или пътят на молитвата? Артериите или Вените?
Един ден Святият Дух ми отговори така:
“Стефане, ако нищо в теб не спира пътя на Благодатта, то нищо няма да спира пътя на молитвата. Ти се молиш, защото си под Благодат и си под Благодат, защото се молиш!”
Тогава разбрах, че двете се неразривно свързани и си дават среща в моето сърце, а пътят е еднакво къс или еднакво дълъг. Разбрах още колко опасно е, ако си гладен, а мълчиш и ако си сит, а не благодариш…
В заключение стигам до най-чудесната позиция за всеки християнин. Това е въпросът, свързан с пулса на Христовата Кръв или как и кога засилваме в живота си Божията Воля и ревност.
Хей, приятелю! Ти, който допрочиташ тази книга – усещал ли си пулса на Христовата Кръв? Знаеш ли какво значи това? Надявам се, че не харесваш особено християнски църкви, в които нищо никога не се случва. Години наред там хората си посещават събранията, пеят си песните, слушат си триточковите проповеди, плащат си десятъка, пишат си в тефтерчетата поредната тема, но някак мързеливо лъкатуши животът им. Те приличат на крак или ръка, в които вените са толкова тънки, щото е невъзможно да се долови някакъв пулс.
Защо така слабо пулсира там Христовата Кръв? Защо?
Търсих този отговор от Бога и Словото Му и един ден Святият Дух ме спря на следните думи от “Първото послание на Апостол Павел към Коринтяните”:
“Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите…” (1 Коринтяни 9:24)
След това Бог ми каза:
“За да разбереш отговора Ми излез в парка и започни да тичаш!”
Излязох и се затичах. Но в началото не беше тичане. Просто ходех малко по-бързичко.
“Искам от тебе не пълзене, а тичане! Тичай, тичай! По-силно, още по-силно! Дай всичко от себе си!”
– това дочувах в ума си, докато тичах.
Не зная дали дадох всичко от себе си, но в един момент Бог ми каза:
„Спри! Това е Моят отговор! Това е наградата, за която Павел ви писа…“
Спрях… Цялото ми същество се тресеше. Сърцето ми подскачаше като лудо. И в един момент забелязах нещо чудно. Усещах повече от всякога пулса на сърцето си. Усещах го навсякъде – в гърдите, в ръцете, в краката, в слуха. Усещах как всяка моя клетка пулсираше поотделно и се вливаше с ударите си в общия пулс, разтърсващ тялото ми. Тогава Бог допълни:
„Кажи на тези, които искат да доловят Пулса Ми и Волята Ми, кажи и на всички, които тичат по игрището, че ще успеят, когато видя с тях да тичат и всички останали! Когато видя в Тялото Си ревност за Моите пътища и помисли! Когато Ме зарадват с дързост за победа! Когато се запалят от Мене с Любов, която ще променя цели нации! Когато дадат всичко от себе си в Моята ръка…“
Вярвам, че чрез тази опитност става ясно как можем да бъдем пълноценни за Бога. Като се покорим на Христовата Кръв и тя ни задвижи максимално със Сила от Небето. Не само пътят на Бог до нас, но пътят от нас до Бога – нашият дълбок копнеж по обиталищата на Божията Слава и Мощ ще ни направи плодоносни. И накрая:
Животът в Христовото Тяло не е нищо друго, освен благодатното движение на Небесната Христова Кръв в сърцата на вярващите.
Има ли движение – има Живот. Има ли тичане – има движение.
Има ли ревност – има тичане. Има ли Любов – има ревност.
Нека Исус насити Душата Си с нашата безрезервна преданост към Словото Му, към Делото Му, към добродетелите Му. Нека бъдем изпълнени от нов и Свят Христоподобен ум, освободени от страсти и религиозни предразсъдъци. Нека дълбоко в сърцата си да се запитаме:
Аз вярвам в Исус, но дали Исус вярва в мене? Аз разчитам на Святия Дух, но дали Той разчита на мен? Аз се родих чрез Кръвта Христова, но дали живея чрез нея?
Положителният отговор на тези въпроси ще бъде най-добрата утеха за автора на тази книга.
Бог да ви благослови и ороси с Кръвта на Исус Христос!
Амин и Амин!

Leave a Reply