ПУЛСЪТ НА КРЪВТА – V ГЛАВА

5. ХРИСТОВАТА КРЪВ В ГЕТСИМАНИЯ

(ИЛИ ЗА СИЛАТА В МИГОВЕ НА СТРАДАНИЕ)

Понякога става много трудно. Толкова трудно, че имаме чувството, че няма да издържим. Адът застава против нас и иска да ни победи. Желае да ни пробие с огнените си стрели и да ни върне в света, да ни окове в старите вериги. Дяволът се стреми да ни откъсне от Исус Христос. В такива мигове страданието стига своя връх. Твърдостта, която би трябвало да имаме като християни, стои някъде встрани и само педя не ни достига, за да я хванем и да се облечем в нея. Тогава пълзим, смазани от огромния товар на внушенията и лъжите, на демоничната злоба и коварство.
На много места в Библията се описва как Божиите Святи хора са минавали през ужаси и изключителни изпитания. Всичко това те са правили със Силата, дадена им от Бога, за да издържат. В един от псалмите си Давид описва ясно какво представлява демоничната атака:
“Връзките на смъртта ме окръжиха; порои от беззаконие ме уплашиха. Връзките на преизподнята ме обвиха; примките на смъртта ме стигнаха…” (Псалом 18:4-5)
Не му е било леко на Давид. Ужасът неизменно го е преследвал на пътя му и дяволът се е вкопчвал в душата му, за да го отклони от Бога. Това място на изпитание, през което е преминал Божият слуга, се нарича “долина на мрачната сянка”. За него Давид отново в псалмите казва:
“Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя няма да се уплаша от зло; защото Ти си с мене…” (Псалом 23:4) 
Долината наистина е генерално изпитание на вярата в Бога и през нея неизбежно се преминава. И не защото Бог не ни обича, или не ни е благословил, но за да премахнем онази излишна част от нас самите, която ни пречи да се издигнем нагоре по пътеките на Святостта. Животът ни предлага много примери, с които можем да си обясним какво са връзките и какво – свободата. Нека наблюдаваме един детски балон, който детската ръчичка е хванала здраво с връвчица. Балонът е пълен с хелий и се стреми да полети нагоре, но връвчицата го задържа. Какво представлява тази гледка? Много просто – тя е нагледна илюстрация за духовното състояние на мнозина от нас. Балонът не полита към небето, понеже е вързан. Но ако тази връзка бъде прекъсната, ако вземем ножица и отрежем връвчицата, то балонът ще полети нагоре. Нека разсъждаваме повече върху това! Когато Святият Дух дойде да живее в нашите сърца, то ние приличаме на този балон, който се изпълва с нещо, което е от Небето, което е по-силно от гравитацията на земята.
Святият Дух е много по-силен от гравитацията на греха и света!
Святият Дух, Когото Отец изля в Името на Исус, е от Небето. Той ни зове към Небето! Той ни привлича горе. Горе – в прекрасните места, в областите на Божия Слава, във великата свобода и мир, в блаженството и неповторимостта на общение с Исус. Чудно хубаво е, ако наистина отидем там. Но преди това трябва с цената на всички усилия да отрежем връзките на света и плътта, тоест, нейния послушен ум. Ножицата, която ще среже тази връзка, е изпитанието, което Бог е изпратил в живота ни. Това изпитание е малко по-различно от останалите, понеже изпитва нашия дух, вътрешния ни човек, който е длъжен чрез Силата и присъствието на Святия Дух завинаги да победи и постави под контрол цялата ни личност. Ударите, дошли от неуспехите в това изпитание, рикошират дълбоко в сърцата ни. Затова и страданието, свързано с него, е много по-голямо. Именно тогава ние сме в “долината на мрачната сянка”. В тази долина трябва да погребем мрачното си естество, което е формирано от тъмнината на света. Трябва да ликвидираме сянката, която хвърляме в живота си, когато бъдем огрени от Господната Светлина. Ако ние приемаме напразно Божията Благодат, тя въпреки всичко свети върху нас, но онова, което идва като отражение в живота ни, е именно сянката, тоест, нашите грехове и стар начин на живот, въпреки вярата ни и надеждата ни.
Ако се замислим и се опитаме още по-добре да разберем какво е сянката, ще забележим, че тя винаги е белег на недопусната светлина, тоест, нашата сянка показва, че не сме допуснали Бог да освети пълноценно всички кътчета на нашите сърца, за да бъдем самите ние светещи и пълни с Божията Любов и мир. Ние все още не сме толкова прозрачни и кристални, колкото Божието слово иска да бъдем. Затова известно време ходим именно в тази долина, където ужасът на собствената ни сянка желае да ни уплаши и отчая. Много християни задълго остават в тази долина, пленени от лъжите на дявола, че са безполезни за Исус, че са много мрачни и не светят, че Бог вече ги е отхвърлил и забравил.
Каква опашата сатанинска лъжа! Какво опасно сатанинско внушение!
Нека никога не забравяме, че наличието на сянка в нас показва не само нашето грешно естество, но и присъствието на Светлина от Бога.
В противен случай как бихме разбрали за самата сянка, ако я няма Светлината? И изобщо – може ли да съществува сянка без да съществува светлина? Бог винаги ни дава да разберем за нашата сянка чрез действието на съвестите ни. Той ни изобличава, но не ни осъжда. И винаги Неговата ръка държи за нас утеха и прощение. Опасно е не осъзнаването на греха и тъмнината. Но истински опасно е, когато задоволството притъпи духовния ни поглед и лъжливият комфорт прегори съвестта, тоест, когато приемем мракът да ни бъде светлина:
“Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината…”  (Матея 6:23) 
Може би сме виждали подобни хора, изградили около себе си стена от “непогрешимост”, за които контактуването с грешници е равносилно на осквернение. Нека се пазим от тях, защото те самите са пленници на много опасна категория демони.
Как да излезем от долината на мрачната сянка?
Как да станем прозрачни за Божията Светлина?
Отговорът е отново в Христовата Кръв. Защото Божият Син също имаше в Своя Живот това огнено изпитание на вярата. И Спасителят премина през долината на мрачната сянка, но за разлика от нас – без да хвърля никаква сянка – Съвършен и чист. Исус понесе и претърпя в Себе Си наистина огромно противоречие, защото стана виновен без да има вина, и осъден, без да е извършил престъпление. Когато майката на Заведеевите синове поиска от Исус чедата й да застанат отляво и отдясно на Него в Царството Му, Той попита двамата братя:
“Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Казват Му: Можем. Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите…” (Матея 20:22-23) 
Тази горчива чаша, която Исус изпи, и ние днес пием в живота си на вяра. Исус ясно казва, че ще пием от Неговата чаша. Онази истина, която днес ни трябва, е да знаем, че глътките на това непосилно страдание също бяха заплатени с Кръвта на Божия Син. Нека да прочетем и видим този страшен епизод от Живота на нашия Господ:
“И Той се отдели от тях, колкото един хвърлей камък, и, като коленичи, молеше се, думайки: Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, но Твоята да бъде. И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше. И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята…” (Лука 22:41-44) 
Лично за мен това изпитание на Исус стои най-високо спрямо всичките Му страдания за човешкия род. Когато Отец заповяда на Сина Си да отиде в Гетсимания, Той вдигна от Него Святия Си Дух, за да се сбъдне писаното, което казва:
“Защото изложи душата Си на смърт и към престъпници биде причислен и защото взе на Себе Си греховете на мнозина и ходатайства за престъпниците…” (Исайя 53:12) 
В този миг Исус бе станал просто човек. Божията Святост и невинност задължаваха Небесният Отец да вдигне Присъствието Си от Исус, понеже Святият Дух не може да бъде причислен към никое беззаконие. Исус понесе на плещите Си проклетията и отлъчването от Бога, за да бъдат приети в Съвършена невинност всички, които повярват в Неговото Име.
Отново ви моля да забележите стиха от пророчеството на Исайя. Там се казва, че Исус изложи Душата Си на смърт. Като духовни човеци ние знаем, че духът и душата са вечни и не умират, но ето, че пророк Исайя пророкува, че Исус изложи Душата Си на смърт. Какво имаше в предвид пророкът, за да заявява тези думи? Именно това, че:
Вън от Святия Дух няма Живот! Вън от Святия Дух е смърт!
В Гетсимания Исус изложи на смърт не Тялото Си, но Душата Си. Разбирате ли това? В Гетсимания страданието на Христос беше достигнало своя връх. Един огромен ужас беше изписан на Лицето Му. Пророк Исайя бе предсказал това с думите:
“Както мнозина се чудеха на Тебе, (толкова бе погрозняло Лицето Му, повече от лицето на който и да е бил човек, и образът Му от образа на кой да е от човешките синове)…” (Исайя 52:14) 
Исус пиеше горчивата чаша за нас и я заплащаше с Кръвта Си. Аз вярвам и зная, че там – в градината – се бе проляла Христова Кръв. Кръв, бликнала от върховното страдание, от неописуемия ужас и утеснение, на които бе подложена Душата на Спасителя. Тази Кръв, бликнала от порите на Христовото чело, има своята велика, освобождаваща Сила. Сила за онези, които са утеснени в духа и душата си повече от друг път. Огън за онези, които са на път да разпнат плътското си естество. Победа за всички, които минавайки през долината на мрачната сянка, желаят, дори до смърт, да устоят с вяра в Исус.
Когато попаднем в ситото на дявола, в долината на мрачната сянка, в огнената изпитня, където големите води на нечестието преливат и искат да ни потопят, то нека се обърнем към Исус и кажем:
“Господи Исусе! Нека Твоята кръв, която проля в Гетсимания, да ми даде сили, за да устоя! Нека тя ме изпълни, за да издържа и дойда при Тебе чист и неопетнен, с непокътнати дух, душа и тяло…”
Тогава Бог ще ни послуша. Бог непременно ще ни отговори и ще ни благослови. Защото, ако е имало миг от Живота на Исус, в който Божието Сърце най-много да е страдало, най-много да е бдяло и гледало с надежда към Исус Христос, то това беше мигът в Гетсимания. Такава бе горчивата чаша, която Исус изпи за нас – поръсена с капки Свещена и побеждаваща Кръв. Ние трябва да се научим да живеем като Исус. Трябва да приемем като неизбежен път онова, което казва Апостол Павел:
“Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участваме в Исус Христос, кръстихме се да участваме в смъртта Му?” (Римляни 6:3)
Наистина е много трудно да се участва в тази смърт, в това отстраняване на плътския ум, на който са робували сърцата ни. Много болезнено е всичко това, но не е невъзможно. Защото то винаги бледнее пред Страданията Христови. Затова нека постигнем онова общение с Бога, при което да благодарим за всичко на нашия Спасител. За радостите и мъките, за успехите и разочарованията. Тогава наистина ще бъдем Негови. Защото Той познава нашия състав и предварително знае нашите мисли и намерения. Нека заживеем с истината, че не само ние страдаме. По света има хиляди и милиони като нас и всеки носи своя кръст и следва Исус. Всички Божии хора са пили и ще пият горчиви чаши. В историята на Църквата много Божии слуги са били прицел на злото. Луцифер се е опитвал да ги върне в света и е извършвал безброй ужаси против тях. Поставял е прегради и бариери. “Отвън – борби, а отвътре – страхове” – както го е изпитал Апостол Павел. А той дори стигна дотам, че писа за себе си:
“…една нощ и един ден съм бил по морските дълбочини…” (2 Коринтяни 11:25)
Ако потърсим духовното в тези стихове, то ще разберем, че Павел не е бил водолаз в онези времена, но скритият смисъл на Апостолските думи е този, че Божият слуга е бил наистина в морето, тоест, в дълбочината на света, в най-мъчителното човешко състояние – на пълно отчаяние и скръб. Това е била “дълбочината” за този Христов воин. И той ни пише това, за да се насърчим. Защото Бог е по-силен от страданието, по-силен от мъката, по-могъщ от демоничните внушения. Размишляваме за всичко това и аз ви моля да разберем колко важно е да се доверим на Христовата Кръв. Да разберем, че като Негови части трябва да живеем от Неговата Кръв. Да се научим на всяко място да оставяме не нашия ум, но Неговата Кръв да ни движи, не ограничените ни усилия, но Неговата Кръв да побеждава. А ние можем да сторим това, защото имаме в сърцата си великата истина, че в Кръвта е Животът и Силата. В Христовата Кръв е нашият живот и нашата сила! Скръбта винаги ще идва към нас. Тя е нещото, което неизменно присъства в живота на вярващия, защото и Апостолите някога увещаваха Христовите последователи в същото:
“И утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство…” (Деяния 14:22) 
Но следствието на всяка мъка и скръб по Божието Царство е голяма радост и Слава. Там, където е марширувал ужасът, ще танцуват Мирът и Благодатта. Защото Бог е праведен и верен. За Неговата праведност и вярност Апостол Павел написа:
“Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите…” (1 Коринтяни 10:13)
Искаме ли изходния път? Искаме ли Силата? Искаме ли победата? Кръвта на Исус, пролята в Гетсиманската градина, е за силните Божии чеда! За тези, които се превръщат в огнена заплаха против духовните сили на нечестието. Кръв за всеки, който иска да се нарече победител! Ако Исус в Гетсимания проля Кръвта Си и устоя, то е записано от евангелиста, че в мига на върховната скръб ангел от Небето се яви на Спасителя и Го подкрепяваше. Днес, върху самите нас, върху нашите духовни естества, също стоят ангели, които са готови да изпълнят Волята на Отец и да ни подкрепят, когато сме утеснени.
Нека си припомним за един миг от живота на пророк Илия. Този могъщ Божий слуга беше дотолкова отчаян и утеснен, че отиде в пустинята, за да умре. Но какво се случи там? Това, че ангел Господен дойде, за да го подкрепи и утеши. Илия получи от Бога храна и питие, с които придоби необикновена сила и пътува четиридесет денонощия до планината Синай, без да се умори или заспи. Но защо Илия спечели Божието благоволение? Защото уповаваше на Отца. Защото не искаше да живее в свят, в който не почитат Живия Бог, а се кланят на Езавел и на нейните лъжепророци. Небесният Отец бе верен да повдигне Илия от мъката му, като видя колко чиста беше тя в сърцето му.
А сега да помислим. Ако Илия получи храна и питие от Бога, пълни с огромна сила, то Бог днес не е ли Същият, както по времето на Илия? Нямаме ли ние днес велика храна и питие? Какво казва Исус за всички, които повярват в Него?
“Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот…” (Йоан 6:54)
Днес ние имаме достъп до най-чудесната храна и до най-животворното питие. До Плътта и Кръвта на Исус. Тяхната стойност е много по-голяма и безценна за нас, защото чрез Исус пътят до Престола на Бога е сигурен и благословен. Бог ни е дарил с онова, което мнозина в древността са искали от Него. Сила – по-велика от болката и по-могъща от злото, защото мракът отстъпва, а Христовата Кръв гори все по-буйно и величествено.
Страданията са нашият път за Спасение. Те са изпитанията, с които Бог ни утвърждава. И сетнината им е твърдостта, на която сме призвани.
Как иначе ще станем твърди, освен, ако Святият Дух не ни утвърди?
Как ще придобием онази гранитна упоритост, освен като преминем победоносно през житейския си път?
Случва се да не издържим изпитания. Но това само показва, че те отново ще дойдат в живота ни – този път, за да ги издържим. За да отидем по-нататък… За да се качим на следващата стълба. Защото зад всяка може да се появи Небето, Славата и победата. Зад всеки ден, час, минута може да настъпи грабването на Църквата. А ние ще бъдем сигурни и подготвени за това, когато ходим в стесненият Път на Исус Христос и всеки от нас издържи в личната си Гетсимания. Бог да ви благослови! Амин и Амин!

Leave a Reply