ПУЛСЪТ НА КРЪВТА – IV ГЛАВА

4. ХРИСТОВАТА КРЪВ – НАШИЯТ ИЗТОЧНИК ЗА БЛАГОСЛОВЕНИЕ

Когато заживеем в Христовото Тяло ние сме части на Христос и като такива сме изключително ценни в очите на Бог. Нашите нужди и проблеми, вълнения и копнежи, стоят неизменно в Божието Сърце. В “Евангелието на Лука” Исус говори за Божиите благословения, като казва:
“И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте, защото всичко това търсят народите на света, а Отец ви знае, че се нуждаете от това. Но търсете първо Божието царство и всичко това ще ви се прибави…” (Лука 12:29-31) 
Бог знае как да ни даде очакваното, но много често ние не знаем начина на неговото получаване. Как да получим от Бога? Отговорът е:
Чрез Христовата Кръв!
“Никой никога не е намразил своето тяло…” – говори Божието Слово. Ако ние ежедневно се грижим за тялото си и го храним и ако нашият дух поддържа чрез кръвта ни всичките ни клетки, то колко повече Исус ще храни Своето Тяло и чрез Кръвта Си ще ни дава благословения? Ако още не сме ги получили, то причината не е в Господа, а в нас самите. Бог винаги е абсолютно верен на Словото Си. По-скоро Вселената би се разклатила, отколкото Бог да не изпълни обещанията Си. Той е Верен!
Но дали ние сме толкова Верни на Словото Му, колкото е Той?
Ако сме християни, ако искаме да сме като Исус, то нека си припомним евангелската истина, че Небето прие Исус след Неговата Кръстна смърт и Възкресение. Именно Небето е въпросното място, където се натрупват благословенията от Отца и чакат да бъдат придобити от нас чрез вяра. Апостол Павел ни казва за това:
“Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места…” (Ефесяни 1:3) 
Е, как тогава да стигнем до Небесните места? Как наистина да получим всяко благословение? Исус ни е казал това точно:
Като вдигнем кръста си и Го следваме!
Всяка стъпка на Господ Исус е в посока към Небето. Не разпънем ли плътското си естество на личния си кръст, не умрем ли за света, не възкръснем ли за Светлината на Отца, то Пътят към Небесните места остава затворен за нас, а следователно и благословенията. Или не знаем, че някога, когато бяхме невярващи в света, дяволът беше инвестирал в умовете ни хиляди внушения и посял в сърцата ни стотици семена? Това е неговото богатство! Той ще ни преследва, за да си го върне с лихвите! Но ако ние умрем за света, за плътските страсти и желания, то тогава положението коренно се променя. Защото може ли някой да преследва умрелия? Може ли да получи нещо от умрелия? Може ли да изисква от умрелия? Не! Не! Не! И може ли майката да дава спокойно пари на малкото си момче, като знае, че всеки път, когато му даде, то ги слага в скъсания си джоб на панталона и ги губи? Естествено е майката да поиска да закърпи дрешката на своето дете. Така и Бог желае да Му позволим да заздрави сърцата ни, да се покорим на Неговия Глас и да умрем за света, съблазните и изкушенията на дявола. Едва тогава сърцата ни стават здрави мехове, които няма да разпилеят и капчица от Божиите благословения. Тогава Исус пълни сърцата и живота ни с Небесно изобилие, както за духовното, така и за телесното ни естество.
Да се почувстваш причастен в Христовото Тяло, да усещаш и да се покоряваш на Волята на Святия Дух, да се движиш с останалите братя и сестри в Любов и съгласие – това наистина са сигурни стимули за Божии благословения. За мнозина прекрачването на границата от личното им его-битие към живот, ръководен от Исус, се явява най-трудната част от Пътя към Небето.
Божието Слово ни учи, че ние не принадлежим на себе си, но на Исус, Който ни изкупи с Кръвта Си. И докато чувството за принадлежност към себе си ни владее, то ние сме вън от Христовото Тяло. Какво се случва тогава с нас? Движи ли ни Кръвта на Исус Христос? Отговорът на тези въпроси се изявява в това, че и от естеството на самите себе си знаем:
Кръвообращението е валидно само за тялото и вътре в тялото!
Срежете си с нож ризата и ще видите, че от нея кръв няма да потече. Тя не е част от тялото. Ето защо, ако не сме наситени и благословени, ако търпим изобличения от съвестта си и не усещаме Божията Сила в нас, то нека направим трезва преценка пред самите себе си доколко искрено и истински вярваме в Исус и не е ли нашата вяра само фалшива показност и лицемерие. Моля ви, запомнете:
Божиите благословения идват единствено чрез Кръвта на Исус!
Затова нека се стремим всеки ден и час да бъдем вътре в Тялото Христово, да участваме в Живота на това Тяло – всеки, според както му е дал Бог. Само така Христовите живителни сили ще се вливат в нас, а благословенията от Отца ще бъдат съдбоносни в най-чудесния смисъл на тази дума.
Да усетим пулса на Христовата Кръв, да се влеем в мощния тласък на Божието Сърце, да бъдем оросени с диханието на Всемогъщия – ето тази опитност ни е нужна, за да превърнем нашето его-битие в Бого-битие.

Leave a Reply