ПУЛСЪТ НА КРЪВТА – III ГЛАВА

3. ХРИСТОВАТА КРЪВ – НАШЕТО НОВОРОЖДЕНИЕ

Има две паметни дати, които християнинът помни през целия си живот. Това са нашето физическо рождение и духовното ни новорождение. Чудесно е когато се ражда човек. Малко нежно и розово същество излиза от утробата на майката. Пъпната връв, свързваща детето с майчиния организъм, се срязва. Гърдичките се пълнят с въздух, детенцето издава вик и животът за роденото човече започва…
Когато повярваме в Исус, ние също имаме подобен процес на раждане. Ние изповядваме Исус за наш Господ и Спасител. Сърцата ни вдишват от Святия Дух, от Неговата Светлина и Живот и ние се раждаме.
Бог ни новоражда!
Животът ни, като родени в Духа, започва… Един момент! Толкова просто ли е всичко? Толкова просто ли е новорождението? Не забравихме ли нещо? Мнозина го забравят, забравял съм го и аз. А това е пъпната връв! Защото както има пъпна връв на детето с майчиния организъм, така има пъпна връв със Святия Дух и пъпна връв с духа на света. И ако пъпната връв със Святия Дух е нашата вяра в Исус, то какво е пъпната връв с духа на света? Може ли нашият духовен живот за Исус да започне, ако сме задържали в сърцата си пъпната връв със стария свят? Можем ли да сме подвластни на тази плацента, с която светът е формирал нашите сърца и умове? Истината е, че трябва да се отречем от пъпната връв на света, за да бъдем наистина родени с Исусовата Вяра в Духа и така да станем пълноценни за Бога. В противен случай сърцата ни ще продължат да се захранват от неверие и суета, от похот и страст, от сатанински внушения, съблазни и лъжи. В своето “Второ послание към Коринтяните” Апостол Павел и Тимотей казват думи, които вече цитирах, но отново ще се позова на тях:
“Затуй, ако е някой в Христос, той е ново създание; старото премина; ето всичко стана ново…” (2 Коринтяни 5:17) 
За да може старото да премине и всичко да стане ново трябва да се отречем от пъпната връв на света, която е тровила сърцето ни години наред с похот, страст, суета и заблудителни религии. Нашето желание за новорождение категорично изисква това. Защото, ако за малкото току-що родено пеленаче е невъзможно да се върне в утробата на майката, то твърде силен и притегателен става пътят към утробата на света, след като повярваме в Исус Христос.
Да се отречем от пъпната връв на света, за да съхраним пъпната връв в Духа – ето това е себеотричането, на което Исус ни призовава! Това е личният ни кръст, който трябва да вдигнем и да следваме Исус!
Христовата Кръв ни дава новорождение. Но само онези, които живеят чрез нея, са личности в очите на Небесния Отец.
Запомнете: Не просто новорождение, но пълноценен живот след това!
За да посрещнем Вечния Ден на Христовото Пришествие с нужната увереност, мир и непоколебимост, то нека се родим ние в Бога и Той да се роди в нас! Нека бъдем части от Христовото Тяло, изобилно напоени с Христовата Кръв!

Leave a Reply