ПУЛСЪТ НА КРЪВТА – II ГЛАВА

2. ХРИСТОВАТА КРЪВ – НАШЕТО СПАСЕНИЕ

“Господи Исусе!” – изговаряме ние и товарът на греха се опитва да ни смущава и върне назад, сякаш ни кара да бъдем недостойни за Спасение пред Пречистия Бог.
“Моля Те, Исусе! Спаси ме! Поръси ме с Кръвта Си и прости греховете ми!”
Думите се изтръгват, сълзите рукват, а мъката и тежестта, като някакви чужди тела излизат от нас, за да ни остане чудното състояние на утеха и мир, на безвъзвратно отишло си минало, на проглеждане в нова реалност и битие.
Ние вече сме живи! Ние вече живеем! Да! Ние сме повярвали в Исус и сме поставени в Тялото Му според Волята на Небесния Отец. Исус вече ни е спасил, защото в нашите сърца е бликнала Неговата Кръв, за да животвори, животвори, животвори…
Отсега нататък Бог гледа на нас, като на част от Самия Себе Си, понеже сърцата ни се движат и очистват от Неговата Небесна Кръв. Бог гледа на нас, като на живи клетки, поставени в Неговото Тяло, където ще растат и ще се движат, където ще се сплотяват с други като тях за Славата на Господ Исус Христос.

Leave a Reply