ПУЛСЪТ НА КРЪВТА – I ГЛАВА

1. ХРИСТОВАТА КРЪВ

Близо две хилядолетия една Кръв пулсира с могъща сила и очиства от смърт и грехове милиони човешки сърца. Христовата Кръв! Драгоценната Кръв на Божия Агнец, пролята на Голготския кръст! Стотици поколения от онзи миг до днес са били изтръгнати от веригите на смъртта, от челюстите на Сатана, от лабиринтите на света и разяждащия душите грях. Неизброимо число човеци са ползвали от великия кредит на тази Кръв.
Христовата Кръв! Нужно е дълбоко прозрение, за да разберем нейната стойност за нас. Затова нека в тези разсъждения да насочим духовния си поглед върху тази Кръв, чрез която дойде нашето Спасение…
Небесният Отец е нашият Творец. Той ни е създал по Своя Образ и подобие. Негово дело са всяка планета и звезда, всяка галактика, всяка молекула, всеки атом. Богати, величествени и неизброими са притежанията на Бога. Необхватна е Неговата скиния. Но има нещо в тази огромна Вселена, което Бог не притежава, а копнее да притежава. Има нещо, което е отлъчил от Себе Си, но желае да върне при Себе Си. И това сме ние – човеците, които с греховното си естество сме отлъчени от Животворящия Му Дух. Ако не бихме познали Бога приживе, и ако не се върнем при Него с вяра, то във вечността, която предстои за всеки от нас, сме направили ужасния избор на изолация и безсмислие, на общение с нечисти духове и всякакво зло, на вечна раздяла с Любовта, радостта, Мира и Светлината на Всевишния. Бог не желае това. Бог никога не е искал това. Този необятен и необхватен, неизследим и велик Творец, винаги е имал в Сърцето Си мисли за Неговите чеда, за изгубените Му човеци. Или както ни казва това Апостол Петър:
“…защото като овце блуждаехте, но сега се върнахте при Пастиря и Епископа на душите ви…” (1 Петрово 2:25) 
Божията Любов към човеците намери своя връх в Живота и Личността на Исус Христос, Когото Отец изпрати в света като Човек. Сам Отец не можеше да слезе в света. Но Оня, Който изпълва цялата Вселена, искаше да разбере човешката болка и страдание, да се сниши до човешките представи и зависимости, да победи греха и дявола. Затова Бог изпрати Своя Син, чрез Когото създаде духовния и материалния свят. Бог Отец положи Исус в човешко тяло, за да дойде между нас и да изпита върху Себе Си всички трудности, съблазни и изкушения на земното битие. И накрая да умре Съвършен и невинен на Голготския Кръст, проливайки Кръвта Си за изкупление и оправдание на всеки човек, който повярва в Него.
Кръвта Христова! Какво е тя?
Божието Слово ни учи, че в кръвта е животът ни:
“А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от човека, да! от брата на всеки човек ще изискам живота на човека…” (Битие 9:5) 
Кръвта е онзи посредник между духа и тялото ни, чрез който духът дава живот на всяка клетка, като я храни и поддържа. Ще ви помоля да запомните това, тъй като то има своя духовен преобраз спрямо Кръвта на Исус и Святия Дух. Нашата човешка кръв също е материална, но за разлика от тялото ни има специфична, генерална функция на животворяща система.
Исус Христос проля Своята Кръв. Спасителят не се опита да се освободи от гвоздеите, макар като наш Създател да знаеше прекрасно, че липсата на кръв означава смърт. Той остана прикован и разпнат на Кръста, докато издъхна и един от римските войници прободе Тялото Му за сетно уверение във физическия Му край. Любовта на Исус към нас беше по-силна от Личното Му желание за Живот. И изтичащите капки на Неговата Кръв покриха с вечно Спасение минало, настояще и бъдеще.
Днес ние молим Небесния Отец да ни поръси с Христовата Кръв и усещаме в сърцата си великата й сила. Но никой от нас след такава молитва не се е намерил покрит с капки от материална кръв, защото материална стойност и измерение Христовата Кръв няма. Земната телесна кръв на Исус бе изтекла от раните Му по калдъръма на Виа Долороса и на самия Голготски кръст. Тази изтекла кръв ли търсим ние днес? Нея ли желаем? Замисляме ли се, че когато Исус възкръсна от мъртвите, Той вече имаше ново, преобразено тяло? Какво обаче стана с пролятата Кръв на Спасителя? Отговорът е:
Пролятата Христова Кръв се бе превърнала в животворяща духовна Сила за повярвалите в Неговото Име!
Как да разбираме горното твърдение?
Вярвам, че по-нататъшните размишления ще ни дадат отговор за това. Исус добре знаеше мисията Си. Божият Син прекрасно съзнаваше, че отива на мъчителна кръстна смърт, за да прикове там греховете ни и така да положи върху Своята невинност греховността и виновността на целия свят. И на тези, които Го разбираха, и на другите, които Го отхвърляха, Исус казваше:
“Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден…” (Йоан 6:53-54) 
“Тежко е това учение!…” – ужасяваха се плътските умове на фарисеите – “че ние да не сме канибали…” Но фарисеите просто не разбраха, че не им говори човек, за да го разбират по човешки, но им говори Сам Бог, за да осмислят духовното Му послание.
“Прекрасно е това учение!” – разбраха Апостолите, които първи вкусиха от Христовата Плът и пиха от Христовата Кръв. Кръвта на Исус беше станала велика духовна Сила, даваща Живот, а Плътта Му, тоест, Тялото Му, се бе превърнала в Христова Църква.
Нека да обясня това по-задълбочено:
Ако Христовите последователи бяха плътски, а не духовни, то, за да изпълнят Волята на Исус, би трябвало в деня на Христовото Разпятие да събират всяка капка кръв, изтичаща от раните на Господ и да я пият, а след това да дадат на Йосиф от Ариматея доволно пари и да вземат Тялото на Исус, за да го изядат… Колко ужасно, гнусно и дивашко звучи подобно тълкувание! И то е такова, защото е плътско. Именно подобни тълкувания уплашиха голяма част от учениците на Месията и те отстъпиха от Него. Но Исус никога не говореше от Себе Си, а от Святия Дух, Който Го изпълваше. Затова и думите Му бяха духовни. Апостолите наистина пиха от Христовата Кръв и затова нека да видим как стана това. За повечето християни отговорът на този въпрос се изявява в нощта срещу Пасхата, когато Исус наля Вино и разчупи безквасния Хляб, като оприличи Виното и Хляба на Своите Плът и Кръв. Но това беше само началото на общение с Исус. Там, на тази вечеря Христос все още беше Човек, а Святият Дух още не беше даден на човеците. На тази вечеря Исус все още не беше пролял Кръвта Си на Кръста. Затова и разбирането на онова, което се случи на нея, трябва да бъде духовно, а именно, че Господ подготвяше Своите ученици за едно ново общение с Него. Исус все още беше в света, но си отиваше от света. Исус се връщаше при Своя Отец и отсега нататък Апостолите щяха да общуват с Него в една нова духовна реалност:
Реалността на духовната Христова плът и духовната Христова Кръв!
Моля ви да разберете това!
Бог е Дух и всякакво плътско разбиране на връзката ни с Него ще ни направи да се озовем в паяжините на религиозните демони. Вникнете в дълбочината на онова, което заявяват Апостол Павел и Тимотей:
“Затова отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече така Го не познаваме. Затуй, ако е някой в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, (всичко) стана ново…” (2 Коринтяни 5:16-17) 
Тези двама титани на вярата познаваха Христос по един нов начин, който ги направи да бъдат духовно силни и утвърдени в Божиите очи. Те бяха разбрали духовната стойност на Христовата Кръв и тя вливаше в сърцата им Сила и мощ. Нека помислим. Исус съвършено извърши Волята на Своя Отец, тоест, ако Бог Йеова можеше някак да се смали и придобие човешки вид, Той би сторил същото, което стори Синът Му.
А какво стори Исус?
Исус проля Кръвта Си за човешкия род!
А какво стори Бог Отец?
Ние вече разбрахме, че Отец е Дух. Ето защо и Той ще стори нещо, равносилно на Жертвата на Сина Му, а именно:
И Бог Отец проля духовната Си Кръв за човешкия род!
“Аз и Отец едно сме!” – казва Исус. Тази Христова изповед иде да ни даде едно голямо откровение:
Исус възкръсна от мъртвите и седна отдясно на Отца, като Глава на Своето Духовно Тяло – Църквата, а Бог Отец оживотвори и задвижи това Тяло с една Небесна Кръв, равносилна на Кръвта, пролята от Исус на Кръста! Бог изля над нас Святия Си Дух! Именно това истинско разбиране кара Апостол Йоан да заяви думите:
“Защото три са, които свидетелстват: Духът, водата и кръвта; и тия три са съгласни…” (1 Йоаново 5:8) 
Духът свидетелства на Кръвта, както и Кръвта на Духа – ето Истината, която ще ни приближи още повече до Небето.
Святият Дух е Кръвта от Небето, която Исус иска да пием!
Нека отворим сърцата си за нея и Животворната Сила на Бога ще ни направи непобедими.
Кръвта Христова! Днес я викаме с молитвен огън и хваление. И тя наистина слиза с нежен полъх в нас, за да ни очиства от всяко зло и тъмнина, да прави нечистите духове разтреперани и луди, като плява за Огъня на Всемогъщия. “Ако първият Адам стана жива душа” – пише Апостол Павел в посланието си към Коринтяните – то “Последният Адам стана Животворящ Дух…”
Защо Животворящ Дух?
Защото, ако се замислим, ще видим, че след Възкресението на Исус от мъртвите, Той се възнесе и отиде при Отец в Небето. Единственото от Исус, което остана на земята, бе Неговата пролята Кръв. Затова Отец изпрати Духа Си, за да свидетелства на тази Кръв. И когато вярващите викат Кръвта на Исус, Духът да я потвърди със Своята чудесна Благодат.
Кръвта Христова е Животворящият Святи Дух, даден на Христовото Тяло!
Можем ли да изпълним Волята на Исус и да пием от Кръвта Му? Да! Нека отворим широко сърцата си и те наистина ще бъдат напоени от Небесна Любов и Живот, от Христовата Кръв, от Святия Дух.
Непознаването на духовния смисъл на Христовата Кръв е причина да не сме толкова пълноценни в духовните реалности, колкото Бог желае да бъдем. Ако вярваме в Исус, ако сме истински християни, то сме части от Неговото Тяло. И както клетките на нашето тяло живеят чрез кръвта ни, така и ние, като клетки от Христовото Тяло живеем чрез Кръвта Му, чрез Духовната Кръв, изляна от Отца – Духът на Благодатта, Духът на Истината, Духът на Любовта.
В контекста на настоящите разсъждения искам да разгледаме най-важните принципи за Живота в Христовото Тяло чрез Христовата Кръв.

Leave a Reply