ПУЛСЪТ НА КРЪВТА – НАЧАЛО

НЯКОЛКО ДУМИ ОТ АВТОРА

Дълго време тази книга се раждаше в сърцето ми. Като всички християни приемах сила от Кръвта на Исус Христос. Разбирах, че в тази Кръв има голяма мощ. С нея изгонвах демони, възвръщах мира в сърцето си, усилвах Благодатта върху себе си, когато я споменавах в молитвите си към Небесния Отец. Но сякаш с това преставаше да ме вълнува самата същност на Христовата Саможертва. Бях повече потребител, отколкото съучастник в Небесната Благодат и никога не бях разсъждавал върху Христовата Кръв така, както Святият Дух искаше от мен.
Един ден умът ми беше смутен от внезапното прозрение, дошло в резултат на дискусия върху смисъла на кръвта. Опонентът ми, някакъв своеобразен “свидетел” на Бога, поддържаше тезата, че християнинът не може да бъде кръводарител, понеже тялото му, а следователно и кръвта му, са Храм на Святия Дух. “Така бихме осквернили себе си, понеже сме Храм на Живия Бог…” – твърдеше той. В известна степен неговите думи като че ли тежаха с непоклатима убедителност. Но точно тогава думите на Апостол Яков дадоха светлина върху темата:
“Защото, както тялото, отделено от духа е мъртво, така и вярата, отделена от дела, е мъртва…” (Яков 2:26) 
Кръвта ни, която е материална и е част от нашето телесно естество, също се състои от клетки, които духът ни е оживотворил. Според думите на Христовия Апостол би трябвало след като кръвта ни се отдели от тялото, в което обитава духът ни, да изгуби животворящата си функция, тоест, нейните клетки да умрат и сама по себе си кръвта да е мъртва. Но е факт, че кръвта, отделена от тялото, не умира, а запазва своите качествените и живителни свойства, когато бъде поставена при специални условия. Става ясно, че отделена от човешкия дух, кръвта продължава да живее и нейните живи пълноценни клетки, веднъж прелети в ново тяло, започват да вършат и в него своите функции. Беше нужен развой на тази дилема. Беше нужен отговор на въпросите:
Защо кръвта, отделена от нашето тяло и дух, не бърза да умира? Кой животвори отделената ни кръв, която сме дарили за спасението на ближния си? Специалните условия, в които се поставя нашата кръв, не биха могли да бъдат животворяща сила, понеже не са дух. Те само биха предотвратили естествения процес на съсирването. Следователно някой друг животвори кръвта.
Кой е този някой? Кой е този друг, но не човешки дух, който благоволи върху благородните мотиви на кръводарителя?
Именно Той! Именно Всевишният Бог със Своя Животворящ Дух върши тази чудна дейност, това велико проявление на Своята Милост и Любов.
Така разбрах, че има едно изключително благоволение от Бога върху кръвта, върху нейната дълбока и неразгадана тайна. Бог насочи ума ми върху смисъла на Христовата Кръв. Бог ме накара да мисля за Неговия Син, като за кръводарител и животодарител на целия човешки род.
За разлика от нашата кръв, която даряваме за спасението на ближните си при евентуални техни кръвозагуби, и която Бог животвори докато тя попадне под контрол от човешки дух, Христовата Кръв Бог оживотвори по много по-могъщ и чудесен начин, за да могат всички поколения човеци да ползват от безграничния й кредит.
Върху Кръвта на Исус, пролята на Голгота, винаги са възниквали много въпроси. Нейната актуалност и вечна сила са вълнували умовете на много Божии деца. С тази книга се надявам да провокирам у вас едно ново духовно отношение към Кръвта на Божия Син и ревност за още по-силно общение с нея. Вярвам, че Бог ще ви възнагради изобилно с прочита и осмислянето на следващите редове. Амин и Амин!

Вашият коментар