СИЛАТА НА СЪДБАТА – IV ГЛАВА_2

2. ОГЪНЯТ, КОЙТО ПРЕОБРАЗЯВА

(ЛЮБОВТА, КОЯТО ПРЕЧИСТВА)

Идва миг, когато човек осъзнава колко много се нуждае от помощ. Идва миг, когато разбираме, че в нас е вкоренена една система от навици, страсти, рефлекси и пожелания, които никога не ни носят добро. Мнозина заявяват:
“Какво да правя, като съм такъв? Много добре си знам недостатъците, но нищо не може да помогне! Нямам сили да се справя с проблема в мен. Това е положението…”
Самият аз съм изговарял подобни думи и съм бил вързан с въжетата на непреобразеният си ум. Човек наистина, сам по себе си, няма сила да се справи успешно с греха, който живее в него. Пророк Еремия казва:
“Господи, познавам, че пътят на човека не зависи от него, не е дадено на човека, който ходи, да оправя стъпките си…” (Еремия 10:23)
Думите на пророка са абсолютната Истина. Затова между много измерения на Благата Вест, която ни донесе Исус, има едно, вдъхващо съвършена надежда и увереност. Божият Син ни казва:
“Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святия Дух…” (Деяния 1:8)
В притчата, която вече прочетохме, видяхме как човекът имаше едно първоначално смущение. Той се плашеше от горещината на Огъня и не можеше да издържи Присъствието му. Когато повярваме в Исус, започваме постепенно да осъзнаваме колко дълбоки поражения е оставил грехът върху мисленето и делата ни.
Светлината ни харесва, но топлината ни плаши. Истината ни покорява, но разпъването на грешното естество ни ужасява. Грехът се плаши от Божия Огън. Той ни е владял толкова дълго, щото в никакъв случай не иска да предаде позициите си. Той разбира, че е безкрайно по-слаб от Огъня на Духа и затова търси начин да задържи властта си върху ума и сърцето ни. Бог Святи Дух силно желае с Присъствието Си да прегори властта на греха и да ни освободи. Големият проблем пред много хора е: Могат ли да влязат в Огъня? Имат ли нужната увереност в сърцата си, за да изхвърлят непотребното от себе си, тъй щото Огънят да го изпепели завинаги? Винаги съм обичал да казвам, че всеки човек е като една златна ваза. Много често тази ваза е толкова замърсена с кал и нечистота, щото самият човек вече не е сигурен дали калта и нечистотата не свидетелстват за дълбоката му същност. Но нека видим какво казва Божието Слово по този въпрос:
“А в един голям дом съдовете не са само златни и сребърни, но и дървени и пръстни; и едни са за почтена употреба, а други за непочтена. Прочее, ако някой очисти себе си от тези заблуждения, той ще бъде съд за почтена употреба, осветен, полезен за стопанина, приготвен за всяко добро дело…” (2 Тимотей 2:20-21) 
Примерът, който Апостол Павел дава е дълбок и много поучителен. Виждате ли, много хора живеят със заблудата, че са непотребни съдове. Те са в плен на лъжата, че нищо не струват, че са дървени и пръстни и никога не могат да сторят нещо Свято и Добро. Едва вкусил от Божията Любов, грешникът бяга от Църквата, мислейки си:
“Тук не е за мен. Тези хора са Святи, а аз порочен. Тези хора Бог обича, а от мене е отвратен. Никога не съм бил способен на нещо свястно и никой не е длъжен да търпи присъствието ми в Божия Дом. Там е само за златни и сребърни съдове, а в моя живот мръсотия никога не е липсвала…”
Прочее, ако грешникът очисти себе си от този заблудителен начин на мислене, ще бъде съд за почтена употреба. Какво искам да кажа ли?
Именно това, че ако калта и нечистотата, полепнали по златната ваза бъдат отстранени, тя ще блесне в цялата си красота!
Нека се научим да гледаме на себе си с Божиите, а не с човешките очи. Ако отворим книгата на пророк Захарий ще открием как Бог гледа на Своята Църква. Ето Неговите думи:
“И в цялата земя, казва Господ, две части от жителите й ще се изтребят и изчезнат, а третата ще се остави в нея. И тая трета част Аз ще прекарам през огън, пречиствайки ги както се чисти среброто, и изпитвайки ги, както се изпитва златото. Те ще призоват Моето име и Аз ще ги послушам; ще река: Тия са Мои люде; а те ще рекат всеки един: Господ е мой Бог…” (Захария 13:8-9)
В Божиите очи ние сме сребърни и златни, тоест, благородни и достойни за Спасение. “Достойни защо?” – ще попита някой. Достойни затова, защото сме купени с драгоценната Кръв на Божия Агнец. И ето това благородство иска Бог да заблести в нас, като се покорим на Духа Му и оставим Огънят Му да ни пречисти и изпита. Така разбираме какво има в предвид Апостол Петър като казва:
“Възлюбени, не се чудете на огнената изпитня, която дохожда върху вас, за да ви опита, като че ли се случва нещо чудно; но радвайте се загдето с това вие имате общение в страданията на Христос, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата слава…” (1 Петрово 4:12-13) 
Не случайно Петър казва “Не се чудете!”, понеже мнозина почват да се чудят. Те са счели, че кръщението със Святия Дух е достатъчно, но са забравили да прочетат както казва Йоан Кръстител за Исус:
“Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън…” (Матея 3:11) 
Именно в огненото кръщение ще проличи дали наистина сме Христови и ставаме ли участници в страданието Му. Защото за огненото кръщение Исус казва:
“Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя и колко се утеснявам докле се извърши!” (Лука 12:50) 
Ако Исус е имал утеснение, то и ние ще имаме, но не да се уплашим, а още повече да се одързостим и извършим Божията Воля. Пречистващото действие на Христовата Любов е наистина съдбоносно за нас и това може да стане още по-убедително със следващия пример.
Нека поставим пред съревнование два абсолютно еднакви модела автомобили, с еднакви двигатели и мощност. А сега да прикачим на единия две ремаркета, натоварени максимално, а другият да оставим ненатоварен. Даваме старт и автомобилите потеглят. Ще видим как автомобилът без товар ще развие максимална скорост, докато другият ще пъпли едва-едва. По-бързо ще се движи и пристигне до целта си ненатовареният автомобил.
Когато Бог ни освободи от товара на греха, ние ще имаме голяма сила в живота си и ще финишираме успешно. Животът, натоварен с грехове, не само, че е слаб, но финишира на погрешното място – в дълбоката тъмнина и вечна изолация от Исус Христос. Поради тази причина нека се стремим да влезем в пречистващия Огън на Духа.
Нека знаем, че има нещо по-важно и актуално от собственото ни мнение и това е Божията Воля, изявена в Библията. Запомнете:
Влизането в Огъня става тогава, когато се съобразиш не с онова, което ти мислиш, а с това, което казва Бог!
Оставиш ли калта и нечистотата да развият формули и позиции в ума ти, ще пропуснеш мига на просветлението, че си златен, а не пръстен съд!
Мнозина ще се запитат:
“Сигурно ли е, че след като вляза в Огъня ще бъда преобразен?”
Доказателствата за положителния отговор на този въпрос са много, но преди да ги приведа искам да положите в ума си следващите няколко изречения. Библията е необикновена книга. Необикновеното в нея е това, че разкривайки ни Себе Си, Бог прави това по начин, достъпен за човешкия ум. Светлина и мрак, огън и вода, вятър и звезди – това са словесни заместители, които Бог използва на много места, за да ни накара да проумеем, че освен физически явления, съществуват и духовни такива, които в духовния свят въздействат така, както познатите ни до този момент – в материалния свят.
Ако огънят в материалният свят преобразява всяко нещо, което гори, то какво да кажем за Божият Огън? Ако материалният свят се покорява на ненарушими закони, то колко по-ненарушими ще са законите на Духа. Когато Исус казва “Огън”, то това е огън! А щом е огън, то ще притежава всичките свойства на огъня. Друг е въпросът дали този Огън ще гори в нас. Но щом сме се видели истински във Вярата и Надеждата, щом сме имали желание да прочетем книгата до тук, то ще имаме и силата да разберем това послание.
А сега нека да разберем кога влизането в Огъня ще бъде съдбоносно и ефективно. Аз отново ще се върна на притчата, с която започнах тази тема. Там видяхме, че човекът влезе в Огъня, но важното за нашия поглед е фактът, че около този Огън имаше хора. Тези хора поддържаха Огъня постоянно и той беше силен. Човекът бе влязъл в Огън предварително разпален от други хора. Човекът беше попаднал в общество от люде, които го обичаха, които бяха готови да се жертват за него, да се молят за спасението му, да поемат теготите му, да съпреживяват в страданието му, да му вдъхват кураж и решителност.
Човекът бе влязъл в Христовата Църква!
Църквата е огнището, в което ще изгори старото ни естество!
Църквата е място на изобилен Огън, където пълноценно и съдбоносно се запалват човешките сърца!
Ако до този момент сме били християни, непознаващи съдбоносното значение на Огъня за слабите и неуверените, грешните и непокаяните, то върху нас попада укор от Бога. Когато човек влезе в църковното събрание той трябва да чувства Огъня, да гори от Огъня, да бъде запален от личния ни пример на братолюбие и жертвоготовност.
Много от нас са имали собственото си наблюдение, че в Църквата идват много хора, но остават малцина. Не сме ли се замисляли, че за да устоят нашите братя и сестри на атаките на света и дявола, е нужно да бъдат запалени много силно, тъй щото да усетят Христовата Любов като щастие без аналог, като пълнота, която не ще намерят на никое друго място. Ние не можем да хвърляме укор върху човека, който е дошъл веднъж и повече не желае да идва за общение с нас. Проверихме ли гредата в собственото си око? Бяхме ли изобилни в любовта си към него? Исус казва:
“По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си…” (Йоан 13:35) 
Ако някой не е познал, че сме Христови, проблемът не е в него, а в нас самите. Градът, поставен на Хълма, не може да се укрие, но не се ли получава на практика нещо друго?
Не става ли така, че светът успява да скрие града?
Знайте, че ако успява, причината е една:
Ние не сме построили града на Хълма Сион, а в долината на светското подражателство и религиозна политика!
Христовата Любов е велика отговорност за всеки последовател на Божия Син! Поддържането и разпалването на Божия Огън, с цел – огненото кръщение на всеки християнин, е най-дълбокият смисъл на Спасението в Господ Исус Христос.

Leave a Reply