СИЛАТА НА СЪДБАТА – II ГЛАВА

II. ВЯРА И СЪДБА

“Истина, истина ви казвам: който вярва в Мен, делата, които върша Аз, и той ще ги върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца…” (Йоан 14:12)

Вяра! Дума, в чийто смисъл се крие толкова много сила и мощ! Връзката между съдбата и Вярата е най-важното нещо в човешкия живот. Показана чрез материален аналог тя е същата, както между лампата и електрическия ток. Няма друга сила, която така категорично да влияе на съдбата, както Вярата. Аз вече говорих в първата тема на тази книга колко важно е да приемем Божията Воля и да се облегнем на Божията Сила. Само, че тази Воля и Сила се намират в измерение, до което се стига, или което се отключва чрез Вяра. Божието Слово казва в тази връзка:
“А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които Го търсят…”  (Евреи 11:6) 
В своята същност Вярата е духовна настройка на сърдечната воля. Вярата е особен вид воля, не зависеща от сетивното или умозрителното в човека. Вярата е надсетивна и надлогична воля, разчупваща решетките на триизмерното човешко битие!
Всеки един от нас има някаква вяра в живота си. Всички искаме да вярваме или вярваме в добронамереността на съдбата си. Човекът вярва в толкова много неща. Вярва, че, качвайки се в автобуса, ще пристигне безпроблемно на своята спирка. Вярва, че като легне да спи, утре отново ще се събуди, готов да решава собствените си задачи и проблеми. Затова си позволява и планиране на бъдещето. Затова мечтае и проектира. Затова и инвестира. Човекът вярва. Вярва, че като посее, ще пожъне. И всичката тази вяра е едно упование в ненарушимостта на естествените закони на битието. Самият ни живот е устроен така, че не можем да направим дори стъпка напред, без тя да е облечена с мярката Вяра. А ето и главното:
Ако съберем всички тези наши способности за вяра и ги насочим и концентрираме с поглед в Небето, те ще бъдат достатъчни, за да чуем хлопането на Спасителя и отворим сърцето си за Него!
Виждате ли, Вярата премахва тежестта на житейските условности. С нея всичко идва на мястото си и въпросите намират отговорите си. С нея Истината от Бога ни носи мир, успокоение и смисъл, че сме тук и сега, че нашият живот е хубав и неслучаен.
Дали обаче винаги насочваме вярата си към Бога? Не е ли тя обект на сатанинското коварство и спекулации? В един от псалмите се говори за характера на Сатана, за седалището на нечестието, което е “хитро да върши зло чрез закон” (Псалом 94:20) Сатана е овладял много лостове с които хитро и лукаво провежда волята си Един от тези лостове е законът на Вярата.
Какво гласи този закон? Ето какво:
Вярата е фактор, чрез който човек усвоява духовна воля и съдба !
Този фактор е прицелна точка не само на Святия Дух, но и на Сатана. Силата на Вярата може да има не само животворящ, но и смъртоносен резултат върху душата на човека. Убедете се в това, като прочетете думите, с които Исус се обърна към фарисеите и книжниците:
“Горко вам, книжници, фарисеи, лицемери! Защото море и суша обикаляте, за да направите един прозелит; (езичник, приел юдаизма – б.а.) и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас…” (Матея 23:15) 
Този стих убедително показва, че Сатана обича да спекулира с вярата на човека и да я привлича като магнит към себе си. Ние не виждаме Бога, но също така не виждаме и дявола. Светът е място на битка между тези две духовни личности, така щото пред всеки човек стоят два избора:
Първи избор: Воля на Сатана
Втори избор: Воля на Исус Христос
Нека започна разглеждането на първия избор. Божието Слово определя Сатана като княз и господар на света. Естествено е, че един княз ще има власт и ще търси покорството на ония, над които владее. Когато приемат Сатана човеците проявяват два типа съгласие с неговата воля, тоест, два типа вяра:
Първи тип: Пасивна вяра
Втори тип: Активна вяра
А сега да видим коя е пасивната вяра. Има толкова много свидетелства за нея, щото, убеден съм, отговора знаем всички. Ние живеем в свят на страшно духовно насилие. Мизерия и престъпност, суета и порнография, скандали и войни… всичко това е пред погледа ни, пред нашето сърце. Всичко това е провокация и афиширане на дяволска воля! Тази воля търси ефект върху сърцата на хората. Тя иска да ги покори и поквари. Тя иска да ги убие. И мнозина човеци реагират така:
“Какво мога да сторя аз? Нищо не зависи от мен! Виновни са тия, които ни управляват! Имало престъпност! Ами как няма да има щом животът толкова поскъпна? Ще се мъчим! Това е! Какво да се прави… Така ни било писано…” – толкова познат е този калъп на мислене. Той е изповед на човек, който пасивно приема сатанинската воля. Човекът коментира не нещо друго, а именно съдбата, която Сатана е записал и предложил в живота му. И като обобщение:
Примирението е пасивен избор на сатанинска воля!
То е изповед на вяра, че нищо никога няма да се оправи!
Изповедта е крайъгълен камък на вярата. Вярата излиза от сърцето, а Господ Исус ни учи, че:
“…от онова, което препълва сърцето, говорят устата…” (Матея 12:34) 
Онези, които правят примирителни изповеди, не са нищо друго, освен дяволомолци, тоест, обратното на богомолци. “Дяволе, прави така, щото животът ми наистина да се превърне в жестоко страдание и безсмислие!” – ето такъв е зарядът на примирителната изповед. В нея няма сблъсък, няма конфронтация, но едно тъжно и глупаво съгласие, един пасивен акт на малодушие, една вяра в злия свършек на всички неща. Друго проявление на пасивната вяра е самоувереността, тоест когато човек афишира вяра в себе си.
Когато обстоятелствата в живота на човека не му пречат, но го удовлетворяват, настъпва едно измамно самоуспокоение, тоест, упование на собствени сили и възможности. Тук прицелът на Сатана е много точно пресметнат. Залогът е човешкия егоизъм. Отвръщайки човека от проблема на греха, с който той не може да се справи, дяволът концентрира жертвата да мисли и уповава на заложби, талант и сила, които имат привременен ефект, но само, за да увеличат падението и пропастта между грешника и Бога. Ежедневно, ежечасно, ежеминутно медиите на света бълват реклами за просперитет, показвайки успехите на един или друг човек, който бил повярвал в себе си и… ето – резултатът не закъснял. “Бъди като него” – шепне дяволът в умовете на хората. “Повярвай в себе си, за да успееш!” – ето кредото на стотици милиони хора. Нека ги предупредя:
Ако повярваш в себе си, ти можеш да решиш проблемите вън от себе си, но никога – проблемът вътре в себе си!
Спомнете си словото на Исус към подобни самоуверени хора:
“Понеже какво ще се ползва човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? Или какво ще даде човек в замяна на живота си?” (Матея 16:26) 
Знаете ли колко много хора не се вслушват в това слово? Знаете ли колко богаташи надменно заявяват:
“Каквото поисках в този живот – сторих го… Моят талант е сила, моят успешен бизнес, моята силна кариера и солидно образование – ето това са стълповете на живота ми! Няма преграда, която да не смачкам! Няма сила, която да ми попречи! Аз съм богат, красив и притегателен идеал за хиляди човеци! Светските хроникьори ме преследват на всяка крачка! Аз съм велик! Аз съм…”
Тази изповед е скрита вяра в княза на този свят. Жертвата не разбира това. Тя мисли, че вярва в себе си, но всъщност се явява изпълнител на точните думи на Сатана, който, обръщайки се към Исус, каза:
“На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), – и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде твое…” (Лука 4:6-7) 
Видите ли човек, който да афишира вяра в себе си, показвайки огромно благополучие и власт, нека в ума ви дойде този стих от Словото, за да разберете, че самоувереността е поклон пред Сатана и колкото по-голям е поклонът, толкова повече дяволът възнаграждава поклонника си.
Нека бъдем като Исус, когато дяволът ни предложи вяра в самите нас. Нека му кажем думите на Исус:
“Писано е: “На Господа твоя бог да се кланяш, и само Нему да служиш…” (Лука 4:8) 
А сега да се спра и на третото проявление на пасивната вяра в Сатана, което е много близко до самоувереността. Става дума за користолюбието, тоест подчиняването на всичко в името на печалбата, тоест:
Животът като сметка и келепир!
Користолюбивият човек стои с нозете си в една най-погрешна духовна плоскост. Той винаги търси благословения от източника, но никога – източника на благословенията! Безспорен е фактът, че Божията Воля е всеки човек да живее пълноценно и щастливо. Апостол Яков казва много точни думи в тази връзка:
“Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна…” (Яков 1:17) 
Користолюбивият човек много малко би се замислил, че ако има добронамереност в живота му, трябва да отдаде слава на Бога за нея. Не! Той простира ръцете си, за да трупа още и още. В тази връзка притчата на Исус ясно показва и следствието на всяко користолюбие. Нека я прочетем:
“Нивите на един богаташ родиха много плод. И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? Защото няма где да събера плодовете си. И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си. И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се. А Бог му рече: Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?” (Лука 12:16-20) 
Дано Бог ни даде да имаме в ума си мъдрост от тази притча. Дано бъдем изпълнени с просветление от думите на Исус, Който казва за всички користолюбци:
“Те вече са получили своята награда…” (Матея 6:2) 
Сатана непременно изисква душите на користолюбивите, защото те винаги са търсили неговата воля и са вярвали в неговите пътища.
След казаното до тук преминаваме към разглеждането на активния избор на сатанинската воля, тоест, активната вяра в съдбите на Сатана. Както Бог е дал откровение за Себе Си чрез Слово, така и дяволът не е останал по-назад и, подобно на актьор, намерил десетки превъплъщения, също е дал множество откровения за себе си. Сатанинските откровения запълват целия религиозен спектър, познат в света. Но аз искам да насоча вашето внимание върху най-модерната религия и най-актуалното слово на Сатана. То е толкова широко разпространено, щото, със сигурност знам, че няма човек, на когото днес дяволът да не го е предлагал. Това слово е Зодиакът! Жестоката му същност е скрита в излъчващата се на пръв поглед “безобидност”:
“Какво пък? Нищо и никакви си зодии! Я да видя какво ще ми покаже хороскопът за моята зодия!…”
Така, четейки хороскопа на зодията си, човек се сблъсква с една воля. Воля, която казва и предсказва какво ще му се случи…
Воля, която предлага съдба!
“Я да видя дали това, което ми говори зодията, е вярно! Ха, виж, тук наистина познава! И това тук, и онова…” – ето така човешкото сърце дава своето активно съгласие да бъде ръководено от слово на дявола. Зодията става нещо толкова лично, че се превръща в същност на повярвалия в Сатана. Жертвите на астрологията започват да имат зодиакален поглед върху хората. За тях хората вече не са нищо друго, освен”лъвове”, “риби”, “скорпиони”, “везни”, “водолеи” и др. Преди всичко нека разберем защо астрологията има толкова силна и магнетична власт. Както вече казах, тя е съдбоносно дяволско слово, което търси и изисква вяра към себе си. Точно тук, в това отношение настъпва препъване в човешкия ум, който заявява:
”Астрологията е авторитетно учение, защото много точно предсказва бъдещето и съдбите на хората!”
Вярно е. Тя наистина предсказва точно, но защо? Именно поради факта, че ако вярваш в съдбите на дявола, то ще ги видиш реализирани в живота си и тяхната реализация ще е нито повече, нито по-малко, плод от твоето сърдечно съгласие, от твоята активна вяра в Сатана!
Разбирате ли, че съдбите на дявола са истински, но не са съдби от Истината и според Истината? Респектът иде от там, че словото на дявола се превръща в реалност за човека, който не може да осъзнае, че ако откаже да вярва на зодията си, то ще откаже и съдбата на дявола и тогава словото на Сатана няма да съвпада с житейските реалности.
Но за да разберем, че над авторитета на астрологията има по-велик Авторитет, нека си припомним един факт от живота на Исус:
“А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим. И казаха: Где е Юдейският цар, Който се е родил? защото видяхме звездата Му на изток, и дойдохме да Му се поклоним. Като чу това цар Ирод, смути се, и цял Ерусалим с него…” (Матея 2:1-3) 
Няма по-убедителен пример от този, който в такава пълна степен да показва превъзходството на Исус над астрологията. Виждаме, че астролози от Изтока бяха изумени от една звезда, която не съвпадаше с естествения звезден атлас. И тези хора трябваше да признаят, че това е Божият пръст. Те бяха респектирани от знамението, което Всевишният беше заповядал. Словото ги нарича “мъдреци”, а не астролози. Защо “мъдреци”?
Защото с поведението си признаха, че над авторитета на астрологията се е появил много по-мощен и велик Авторитет – Името на Онзи, Който извършва съдба над всичко и всички!
Виждате ли, някога астрологията имаше огромно влияние над хората. Затова и фактът, че астролози отиват да се поклонят на Младенеца, хвърли в паника цар Ирод и целият Ерусалим. Никога не беше се случвало това – астрологията да се поклони на Някого и да Му принесе дарове.
Със знамението на Витлеемската звезда Бог накара съдбоносното слово на дявола да се поклони пред Живото Слово на Бога, пред Словото, Което стана плът, пред Господ Исус Христос!
Сатана сякаш е забравил този факт и днес неговите слуги търсят духовен реванш. Време е да му напомним, че е длъжен да се поклони пред съдбите на Бога. Време е да покажем Кой царува над живите и мъртвите.
Нека да продължа още малко с астрологията. За запознатите със същността на зодиите не е тайна, че всяка зодия има свой камък, който по препоръка на автора трябва да се носи от вярващия. Ние ще видим тези камъни и скъпоценни минерали не някъде другаде, но в изобличението, с което Бог разкрива същността на Луцифер:
“Ти си печат на съвършенство, пълен си с мъдрост и съвършен по хубост. Ти бе в Божията градина в Едем; ти бе обсипан с всякакви скъпоценни камъни: със сард, топаз, диамант, хрисолит, оникс, яспис, сапфир, антракт, смарагд и със злато…” (Езекиил 28:12-13)
Същите тези камъни, които Сатана така много обича, днес ще видим да слагат по пръстени и огърлици вярващите в Зодиака. Така контролът им от дявола се запечатва с абсолютна съдбоносна сила. Жертвите му вече нямат друг поглед, друга възприемчивост към света, освен чрез зодията си. Те вече са напълно убедени, че диамантът или сапфирът, ониксът или смарагдът им носят “щастие”, “успех”, “виталност” и “просперитет”. И това убеждение в тях не е случайно. То е внушение на демони. За обиталищата на дявола Словото казва:
“Корените му се сплитат в грамадата камъни; той гледа на камъните като дом…” (Йов 8:17) 
Носейки камъка от зодията си, човек прави обиталище за прикрепения към него демон, който може да въздейства върху мислите и желанията му, върху волята и намеренията. А оттук и съдбата на човека, като реализация от дявола.
Сатана е омотал света със стотици и хиляди информационни канали, които бълват ежедневно зодии, хороскопи, астрологически прогнози и нумерологични знаци. Това не са суетни напъни на дявола! Моля ви да разберете това! Сатана има в канцеларията си вашия живот през неговия поглед! Неговите служители (например Линда Гудман) ще ви предложат съдба не за един или два дни, но дори за цяла година! Когато излезете по пъстрите книжарски сергии, непременно ще видите протегната ръка на дявола към вашите сърца. Отвърнете погледа си и отминете! Не давайте простор на любопитството си или на “безпристрастния” интерес! От такова любопитство и такъв интерес Ева съгреши, като подведе и мъжа си.
Не повтаряйте нейния грях! Бъдете далеч от дявола!
“Искаш ли да разбереш какво ще ти се случи?” – ето струната в човешката душа, чийто звън трудно може да се преодолее. Любопитството от неизвестното винаги е било характерен белег на душевните пориви и желания. И както рибката, захапала стръвта на въдицата, не разбира, че е обречена за тигана с олиото, така и човеците, заболи нос в зодиите си, вече са обречени да приемат съдбите на Божия противник. А така животът на човека вече не е онова, което той иска и желае, но само това, което Сатана е казал и заповядал!
В предговора на тази книга аз споменах, че човеците могат да бъдат регистратори или режисьори на съдбите си. Да приемаш Зодиака и вярваш в него – това значи ежедневно да регистрираш съдбата си, зависеща вече не от твоята, а от дяволската воля! Оттук и изводът:
Вярата в сатанинската воля е съдбоносна и смъртоносна за човешката душа и дух! Тя превръща човека в регистратор на съдбата си, неспособен да промени пътя и целите си!
Остава да разгледам още един раздел от дяволската воля. Става дума за злощастието. В своята същност злощастието е насилствена промяна или неестествено прекъсване на човешката съдба. Винаги съм изтръпвал, когато очите ми съзрат некролог, който говори за рано прекършен човешки живот. Друг път съм виждал как млад човек, в разцвета на своите сили, се оказва инвалид, поради нещастно стечение на обстоятелствата. И тогава съм питал:
“Защо, Господи? Защо това е трябвало да се случи? Защо изобщо си го допуснал?”
“Аз никога не съм допускал подобно нещо!” – е отговарял Бог в сърцето ми, а след това е добавял:
“Един друг фактор, записан в Словото Ми е допуснал това!”
Нека видим този фактор! Нека го разберем, понеже той дава властта и мотивите, за да се случи в живота на човека факт от режисурата на дявола. Ето какво е записано в “Псалмите”:
“Злощастието ще затрие грешния…” (Псалом 34:21) 
Острието на смъртта и нещастието имат една мишена – грехът. Той е факторът, който прекъсва или помрачава човешката съдба. Запомнете:
Да живееш на този свят със сърце, натоварено от грехове – това значи съзнателно да заставаш пред дулото на демоничната ярост!
Бог не може да те предпази, ако ти самият си в конфликт с Неговата Воля. Да се намеси така в критични за теб обстоятелства – това значи в теб да настъпи духовен взрив и да умреш. Святостта и грехът са несъвместими. Святостта е защита на човека само при покрити, тоест, простени грехове. Грехът – това е позиция против Бога! Грехът прави човека белязан и така имат възможност да го наблюдават милиони демони и да въздействат върху съдбата му. Спомнете си от Библията как реагира Каин след като уби Авел. Какви думи каза той:
“Наказанието ми е толкова тежко, щото не мога да го понеса. Ето, гониш ме днес от лицето на тая земя; ще съм скрит от Твоето лице, и ще бъда бежанец и скитник на земята; и тъй всеки, който ме намери, ще ме убие…” (Битие 4:13-14) 
Греховете на човека правят така, че той бива намерен от дявола, понеже е скрит от Лицето на Господ. Спрете на това място и помислете! Ние вече прочетохме, че злощастието затрива грешния, но нека сега от същия псалом прочетем предходния стих:
“Много са неволите на праведния, но Господ го избавя от всички тях. Той пази всичките му кости; ни една от тях не се строшава…” (Псалом 34:19-20)
Праведността е защитата от злощастието!
Тя е живот с простени грехове от Праведния Бог!
Живот, покорен от Истината!
Когато Исус изцели един страдалец, тогава му каза и едни думи:
“Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо…”  (Йоан 5:14) 
Това по-лошо нещо, за което Исус предупреждава, е злощастието. Дяволската воля няма сила над сърце, което е покорено от Божията Воля. Ангелите на злощастието стоят на разстояние, когато Господ Бог благоволи в живота на човека. Като коментар върху злощастието възникват много въпроси. Мнозина казват:
“Защо онези, които свалят кожите от гърба ни, стоят живи и здрави, а хора, които никому зло не са сторили, си отиват за едното нищо?”
Да! Наистина има такъв момент! Много преди ние да го забележим, го е забелязал Соломон, който казва:
“Има една суета, която става по земята: че има праведни, на които се случва според делата на нечестивите, а пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните…” (Еклесиаст 8:14)
Забелязвате ли как мъдрецът казва, че това е суета? Какво има в предвид той? Нека ви дам отговора:
Това е суетата на Сатана! Това са напразните му усилия да съхранява нечестивите и да убива праведните!
За да се аргументирам по-добре, ще ви кажа, че ако Сатана вижда в живота на някой човек заплаха за царството си, ще намери и най-малката възможност или причина да го атакува! Колкото до слугите на дявола, то самата логика показва, че за Сатана е удобно те да съществуват дълго!
В крайна сметка всеки ще се яви там, където е мястото му, но наш дълг пред Бога е да доведем под благодатното присъствие на Духа онези, които и без вяра в Бога проявяват своята доброта, чистосърдечие и будна съвест сред хората. Така те ще бъдат не само опазени от дявола, но и съвършено употребени за Славата на Исус Христос.
Когато ние предадем живота си в ръцете на Исус, съвсем естествено, съдбата ни се променя. Една друга Воля идва да живее в нас, едни други мотиви и цели започват да вълнуват умовете ни. Това е прелюдията към разглеждането на втората част от темата:
Да усвоим с вяра Божията Воля!
Бог има план за нашия живот и Вярата в Исус ще започне да усвоява този план. Въпреки, че всеки християнин има своя лична съдба, начертана от Всевишния, съществуват общовалидни принципи на Божията Воля, с които ние винаги трябва да се съобразяваме, за да достигнем максимума и животът ни напълно да удовлетвори Исус Христос. Той ни дава първият основополагащ принцип за съдба от Бога:
“…да дойде Твоето царство; да бъде Твоята Воля, както на небето, така и на земята…” (Матея 6:10) 
Нашата Вяра в Бога трябва да бъде заредена с вечния огън на тези Христови думи. Ние сме призвани да разширим Присъствието на Христос по земята, за да бъде Църквата най-мощната организация от съмишленици, с която да се съобразява всеки и всичко. Твърде дълго вярващите са били предмет на хули и съжаления. Твърде много Божии служители са оставали незабелязани, защото малко са внимавали в думите на Исус:
Да бъде Божията Воля на земята такава, каквато е на Небето!
Това е великият стимул, който блика от Божието Сърце! “Да, но на Небето няма дявол!” – ще каже някой. Вярно е! Там няма дявол, защото Бог го е изхвърлил от Присъствието Си! “Да, ама на земята има дявол!” – ще каже друг. Ами нали именно затова Исус, учейки ни да искаме от Небесния Отец, каза, че трябва да свалим Божията Воля от Небето на земята, тоест, да упражним върху демоните същата съдба със същата Воля, която ги отлъчи от Небето! Както в Небето няма демони, така не трябва да има и на земята, за да бъде Божията Воля, както на Небето, така и на земята!
Това е Божията Воля, приятели! Тя наистина е в процес на развитие, защото цялата Църква трябва да се събуди и с атакуващи помазания да извърши Волята на Отца. Запомнете:
Ако съдбите на всички християни станат съдба на Исус, Който живее в тях, тази планета ще се стори твърде, твърде тясна за дявола!
Тази планета ще намери себе си покорена от Божия стих:
“Откак започнаха дните ти заповядал ли си ти на утрото и показал на зората мястото й, за да обхване краищата на земята, така щото да се изтърсят от нея злодейците…” (Йов 38:12-13) 
Независимо къде сме поставени от Бога в Църквата, без значение дали сме под пророческо, учителско или проповедническо помазание – нашата съдба от Бога е съдбоносна за тъмнината, така, както съдбата на зората е да унищожава нощта. Нека направим от този първи принцип два извода:
Първи извод: Съдбата на всеки християнин, новороден и кръстен със Святия Дух, е да бъде с живота си строител на Христовото Царство!
Втори извод: Нашата съдба от Бога е да свалим Небето на земята, тоест, да позволим на Божията Воля, чрез нашата вяра в Исус, да извърши над демоните същата съдба, каквато веднъж извърши в Небето!
А сега да продължа с втория принцип. Върху какво се основава той? В “Книгата на пророк Йоил” Отец говори за Святия Дух следното:
“И след това ще излея Духа Си на всяка твар; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, старците ви ще виждат сънища, и юношите ви ще виждат видения; още и на слугите и слугините ще изливам Духа Си в ония дни…” (Йоил 2:28-29) 
Виждаме колко много неща Духът ще извършва в нас и чрез нас, но едно от тях особено много трябва да ни вълнува. Става дума за видението. Какво е видението? Това е боговдъхновена проницателност в бъдещето на нашия живот за Исус Христос!
Нека обясня това. Когато един конструктор реши да създаде някаква машина тя първо присъства във въображението му. Тогава той казва:
“Решил съм да направя машина, която да върши това и това…”
Минава време и конструкторът вече има не само идеята и замисъла, но и точния план и чертеж на машината с всички нейни характеристики. Едва накрая машината е факт. Нещо подобно прави Святият Дух. Той иска да ни подготви, за да свършим някакво дело за Исус. Дело, което ще извършим само ние и никой друг. Другите също ще вършат някакви дела за Бога, но не нашето. Нашето ще извършим ние. Тогава Святият Дух ни дава видение, което е равносилно на следните думи:
“Ето, виж какво искам да направя Аз чрез твоята Вяра в Исус. Ти ще бъдеш такъв, защото Аз ще те направя такъв. Ти ще сториш това и Аз ще те благословя, за да го сториш. Ти ще бъдеш именно такъв и няма да извършиш нищо друго, освен това, което съм видял, че ще извършиш…”
Нека всеки постави в тези думи своето видение вместо думичката “това” и ще имате ясната представа каква е Божията Воля за вашия живот. Видението дава в сърцето на човек нова сила. То е мотор за дръзновение, каквото сме нямали, когато е липсвало видението. Една от препънките, която може да сполети християнин, имащ видение от Бога, е да доразвие видението си по човешки. Разбирате ли, че видението в началото е като силует на висок връх. Вижда се върхът, но не се улавят подробностите. Тогава някои си съчиняват тези подробности. Нека обясня това с един лек пример:
“Идва при теб Небесен пратеник и ти казва:
“Излез от къщата си, за да ти покажа къде трябва да бъдеш след известно време…”
Ти излизаш с него, а пратеникът посочва с пръст най-високия връх на планината. “Аз ли трябва да бъда там?!!” – чудиш се ти. “Да, именно ти!” – отговаря пратеникът и си отива. Така ти започваш да мислиш как да се качиш на това високо място. Умът ти е неспокоен и работи, за да измисли точно решение на проблема. Накрая решаваш:
“Ще спестя нужните пари и ще си наема вертолет, който много бързо ще ме качи на върха…”
Спестил парите, ти вече си тръгнал към летището, но по пътя ти пак те среща онзи пратеник. “Къде си тръгнал?” – пита той. “Реших да наема вертолет и да отида на върха, за който ти ми говори!” – отговаряш ти. “Аз наистина ти говорих за върха, но никога не съм ти казвал, че трябва да отидеш там с вертолет…” – казва пратеникът и след това продължава пред изненадания ти поглед:
“Нещо повече! Идвам при теб след толкова време, за да ти кажа, че ти не просто ще изкачиш с нозете си този връх, но по пътя ще събереш останалите хора, за които е казано, че трябва да бъдат с тебе горе. Това е задачата ти не за петнадесет минути, но за петнадесет години…”
Нашето видение не е нещо лесно, за да го доразвием по човешки. То ще събере около себе си много съдби и ще бъде благословение за мнозина. Затова нека от този пример направим главния извод:
Видението от Бога е приоритет на Силата на Святия Дух и в него няма никакво участие плътският ум. Всяко доразвиване на видение по човешки отдалечава времето за неговата реализация!
Времето!
Ето един от главните фактори на съдбата от Бога. Фактор, чието осмисляне може да извърши чудесна промяна в нас. За да се реализира видението е нужно време. Ние не трябва да измерваме това време с часовник или календар, защото така отново ще влезем в капаните на плътското мислене. Има друг начин за измерване на времето, който ще ни даде верния поглед докъде сме стигнали в пътя си. В “Еклесиаст” са казани много точни думи за това:
“Има време за всяко нещо и срок за всяка работа под слънцето…” (Еклесиаст 3:1)
За да ни дава Бог видение Той има време да го изпълни. И Бог ще го изпълни точно така, както е решил.
За удобство ние човеците винаги си поставяме някакви жалони на времето, свързани с нещо съдбоносно. Преди едно десетилетие светските ни управници имаха един жалон:
“Преди девети септември и след девети септември!”
Времената се промениха и на мода дойде друг жалон:
“Преди десети ноември и след десети ноември!”
Това показва как съвсем естествено е човешкият стремеж да имаме някаква отправна точка от времето, някакъв старт, от който трябва да отброяваме всяка стъпка и напредък. Така и повярвалият в Господ Исус Христос също има свой старт.
Личният старт на всеки християнин е неговото новорождение от Святия Дух!
Това е жалонът на времето, от който можем да разберем докъде сме стигнали по пътя си към небето! Ние можем да направим своето лично духовно наблюдение по схемата:
“Какъв бях преди да повярвам – какъв станах след като повярвах!”
А сега превърнете това “какъв станах…” във ваша следваща отправна точка, в нов жалон, за да можете след време отново да съпоставите себе си, но този път от позицията на растеж в Господ Исус Христос. Ето това е духовният часовник, който ще ви покаже движат ли се стрелките и има ли развитие във вашата вяра.
Това е духовната стълба към видението от Бога!
Вие трябва да се уверите, че стъпвате, че вървите напред! Не трябва да има огледална еднаквост между две съпоставени стъпки, защото тя ще ви засвидетелства, че зацикляте и стоите на едно място. Израстването на християнина е мощно, когато той има правилните критерии и стандарти от Святия Дух и винаги след като е покорил една духовна стълба се стреми към новата, по-висока от нея. Така ние ще сверим духовните си часовници по начина, който Исус иска. Само така можем да разберем дали всичко в нашите сърца е наред и движим ли се изобщо. Ако Бог Святи Дух работи във вас, то непременно ще придобиете една опитност, която аз наричам “духовно отместване”. Както, когато вървим на път, дърветата след нас се смаляват и в един миг се губят от погледа ни, така и когато вървим в Господния път първоначалните неща се смаляват и губят от погледа ни, за да дойдат нови, тоест, ние реализираме духовно движение и отместване. Ние променяме гледната си точка и духовните ни коментари за всяко нещо стават много по-точни и по-сигурни. Един от проблемите, който стои за разрешаване от много християни, е статичността, тоест, неподвижността, която имат, застанали на Божия път. Те са на пътя, но не вървят по този път. Техният критерии е: “Да стоим в пътя.”, а не: ”Да вървим в пътя…”
А колко малко прозрение е нужно, за да тръгнем!
Апостол Яков казва в четвърта глава, осми стих:
“Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той при вас…”
Ние ще започнем да се приближаваме, когато вървим, а не когато стоим. Много вярващи ще кажат:
“Не разбирам това! Какво искаш да кажеш?”
Има един велик призив от Святия Дух, който е отговор за реализация на всяко видение. Това е призивът към стоящите на Господния Път. Ето вижте какво гласи той:
“Поради това нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщение, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд…” (Евреи 6:1-2)
Някои хора си остават с първоначалното учение за Исус. Те вярват заради вярата, без да осъзнават, че вярата има един по-велик заряд – да ни дава стремеж към Съвършенство. Други чакат да бъдат ръкоположени. Изобщо – всички чакаме тогава, когато Бог чака нас. Не чакайте, а просто тръгнете, за да получите реализация не от човеци, но от Бога.
Моля ви, запомнете:
Видението от Бога не се чака! Видението се постига със стъпки на приближаване, със стремеж към Съвършената Божия Любов!
Дълбокото ми желание е тази книга да докосне всички хора, които ще я прочетат. Затова не мога да не се спра върху още един принцип на Божията Воля, чието осмисляне се надявам да бъде благословено за всички. Има един проблем в живота на всеки човек. Това е грешното ни естество и навиците, които то си е създало, за да го обслужват. Когато повярваме в Исус, настъпва като че ли взрив от грешни пожелания и ни се струва, че едва ли не грешим повече, отколкото сме го правили преди да повярваме. А истината е, че просто съвестта ни реагира по-болезнено на греха, понеже е осветена от Святия Дух. Тогава започва едно клатушкане, което продължава известно време. В този период Святият Дух е като хирург, който отстранява тумори. Операцията е болезнена! Не е възможно да не е болезнена, но е за добро. И тук, в това отношение, се реализират най-скъпоценните плодове на съгласие между Лекаря и пациент. Такъв плод е дълготърпението! Това духовно качество е скъпоценно в Божиите очи и Исус се радва, ако го проявяваме във времената на нашата скръб. Виждате ли, ако не се научим да търпим и очакваме със смирение Божията Воля, рискуваме да бъдем прибързани, нервни и дори бунтовни в Божиите очи. Святият Дух яви в ума ми много образно какво е грешната природа. Тя е като болен зъб в стадии на гангрена! Ако не го извадиш, боли постоянно, а ако тръгнеш да го вадиш – боли ужасно… Така мнозина предпочитат да не вадят гангренясалия зъб, предпочитайки да ги боли постоянно, вместо само един миг на ужасна болка, след който идва съвършено успокоение. Колко по-добре е да седнем на стола, да посочим болния зъб и да кажем:
“Святи Душе! Не искам повече така! Не мога повече така! Аз реших да Ти позволя да извадиш този зъб! Аз ще търпя колкото Ти поискаш, но нека вече се спре действието на тази гангрена и силата на тази болка…”
Бог няма да извърши нищо в нас, ако сърцето ни не е съгласно с Него. Той ни предлага Своята Воля, но уважава и нашата. А оттук и изводът:
Дълготърпението – това е съгласието на нашата Вяра с Божията Воля!
За много от нещата в този живот ще е нужно това духовно качество. Без него е невъзможна реализацията на съдба от Бога. Но онзи, който се покори на Божия Глас, ще бъде блажен, ще бъде обект на най-искрена радост от своите си. Спомнете си думите на Апостол Яков:
“Ето, ублажаваме ония, които са останали твърди. Чули сте за търпението на Йов, и видели сте сетнината, въздадена нему от Господ, че Господ е много жалостив и милостив…” (Яков 5:11) 
Пожелавам всекиму такава сетнина и благословена съдба от Бога!
А сега пристъпвам към разглеждане на последния принцип от Божията Воля. Принципът за отворената съдба на християнина. Бог иска всички ние да бъдем съдбоносни за ближните си, но това се реализира само тогава, когато имаме отворени съдби. Как да разбираме това? Именно така, че сборът от всички християнски съдби дава Съдбата на Христовата Църква.
Отворената съдба – това е Съвършената изява на Божията Воля чрез теб към твоите ближни!
Ако ти с любовта си съдбоносен за братята си и сестрите си, тоест, ако позволяваш чрез теб Бог да ги благославя, да снабдява нуждите им и разрешава проблемите им, то наистина притежаваш отворена съдба. Така не само, че служиш за благословение, но даваш възможност на Святия Дух да влияе чрез другите хора върху теб. Спомнете си думите от “Еклесиаст”, където е записано:
“Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш…” (Еклесиаст 11:1)
Когато хвърлим нашите благословения, труд и всичко, което имаме, в течението на великата Божия река, която е преобраз на съдбоносната Воля на Всевишния, тоест, когато вършим Доброто, което Бог иска от нас, то непременно всичко ще се върне отново към нас в ден и час, когато сме в нужда. Така можем да разберем, дали нашата съдба е от Бога.
Нека запомним:
Съдбата от Бога винаги е отворена като благословение за ближните!
Ние трябва да познаваме Волята на Бог. А същата тази Воля казва:
“Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, когато ти дава ръка да им го направиш. Не казвай на ближния си: Иди върни се пак, и ще ти дам утре, когато имаш при себе си това, което му се пада…” (Притчи 3:27-28) 
Разбирате ли, че чрез отворените съдби се реализира в пълна степен съдбата от Бога в живота на човеците. Словото казва, че много често в нас ще е онова, което се “пада”, тоест, което е отредено за ближния ни. Как ще постъпим ние тогава? Ще имаме ли вяра в Бога, за да послужим на ближните си? Спомнете си думите на Апостол Яков:
“Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? Ако някой брат или сестра са голи и останали без ежедневна храна и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза? Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва…” (Яков 2:14-17)
Нека запомним, че отворената ни съдба е свидетел за жива Вяра и пълнота в общението с Бога!
Много често християни се опитват да затворят съдбите си като казват:
“Какво търся в тази църква? Това не е моята съдба! Аз съм призван за велики дела, а тук какво…? Тук и до днес нищо не се случва…”
Подобна реакция принадлежи на човек, който не търси съдба от Исус, а от болните си амбиции. Ако някъде нещо не се случва, то не си ли ти фактор, чрез който Бог прави пробив над преградите и обстоятелствата?!!
В тази връзка искам да кажа още нещо:
Съдбата от Бога винаги е реализирана до онази степен, в която се намираш! Ако не ти харесва – промени я! Усвоявай повече Божия Воля в живота си, за да бъде по-успешна съдбата ти! Ние не трябва да бъдем кранчета, които църцорят едва-едва и искат обяснение от Исус:
“Господи! Това ли е съдбата ми?”
На подобен въпрос Исус ще отговори:
“И защо Ме зовете, Господи, Господи! и не вършите това, което казвам?” (Лука 6:46)
Тайната на успешната съдба се крие във факта доколко си я отворил за ближните. Сега Святият Дух говори в сърцето ми и аз искам да ви изявя това, което е съдбоносно за живота на християнина. Сърцето на вярващия е като една чешма, от която бликат живите води на Святия Дух. Колкото по-отворен е кранът на чешмата, толкова по-силно тече водата! Естествено е, че Бог ще събере жадните хора там, където изворът е изобилен и водата е достатъчно много. А така разбираме и духовното продължение на горното твърдение – колкото повече отворим съдбите си за ближните, толкова по-велика ще е Божията Воля в живота ни!
Нека се замислим. Доколко нашите братя и сестри пият Божия Воля, дошла чрез любовта в сърцата ни? Не са ли те жадни? Не пресъхват ли сърцата им от нашето високоумие и гордост? Това, което живеем и вършим, нашият живот ли е или Животът на Исус, Който пребъдва в сърцата ни?
Отворената съдба – това е Божия Воля навсякъде и във всичко!
В заключение на тази тема искам да ви споделя едно откровение от Духа. Един ден Бог ми каза:
“Вие, Моя Църкво, малко или никога не се замисляте колко огромно е духовното налягане над вас. Малко или никога не се замисляте, че ако отворите сърцата си и позволите на Моята Воля да тече през вас, то ще запишете съдбите си като нови “Деяния на Апостолите”. Позволете на Любовта Ми да бликне като гейзер от сърцата ви! Усилете проводимостта в сърцата си към Моята Воля, за да бъде животът ви именно това, което съм записал, че ще бъде…”
Ето тук е краят на тази тема. Вярата в Бога е Вяра в Неговата Воля. Разберем ли това, съдбите ни много скоро ще се променят и ще придобият онзи библейски вид, който да вдъхновява сърцата ни. Искам да вярвам, че истините, споделени тук, ще имат свое съдбоносно значение в живота ви.
Амин и Амин!

Leave a Reply