СИЛАТА НА СЪДБАТА – I ГЛАВА

I. ВОЛЯ И СЪДБА

“Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; да! законът Ти е дълбоко в сърцето ми…” (Псалом 40:8)

В тази тема ще се спрем на главния фактор, определящ съдбата. Факторът на волята. За да разберем смисъла на волята е достатъчно да се обърнем с наблюдение върху самите себе си. Ние сме личности, които имат воля, а следователно и фактор за извършване на съдба. Нашата воля е съдбоносна в истинския смисъл на тази дума. Ние определяме съдбата на толкова много неща. Откъсваме цвете и променяме съдбата му. Убиваме комар – отново съдбоносно действие. Сечем дърва за огъня – отново съдба. Така разбираме, че съществуването на цветето, комара или дървото са покорени на нашата воля. Ние ще решим каква да бъде съдбата им. Цялата власт, която Творецът ни е дал, можем да открием в стиха от “Книгата Битие”, където Бог заповяда за човека:
“…и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко живо същество, което пълзи по земята…” (Битие 1:26) 
Развитието на човешката цивилизация недвусмислено показва, че човек вече е постигнал максимума на своята съдбоносна власт. Той владее над земята, извлича ресурсите й, преобразява релефа й, вдига водните й извори в електроцентрали, използва природните й закони в служба на прогреса, владее над всяко живо същество.
Човекът е владетел, който извършва съдба над толкова много неща…
Нека сега обаче се поставим в положение на субекти, които не извършват, но над които се извършва съдба. Тук мнозина ще се почувстват засегнати. “Никой няма право да се бърка в съдбата ми!” – ще кажат те. Чудесна позиция! Разбира се, че съдбата е нещо лично, но освен личен придатък, съдбата е и лична отговорност! Тя трябва да се покорява на принципите и законите на Твореца, Който е заповядал нейното действие.
“Аз имам свободна воля!” – ще каже друг. Това е много отговорно и задължаващо твърдение. И всеки, който прави подобна изповед, трябва да има нужните основания за нея. Свободната воля – това е воля на свобода! А къде е свободата? Отговор ни дава Апостол Павел:
“А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, там е свобода…” (2 Коринтяни 3:17)
Нека разсъждаваме върху това. Нашата воля – това е събирателният образ от желанията на нашето сърце. По своето положение волята ни може да е свободна, тоест, естествена, както и зависима, тоест, контролирана. Бог създаде човека, за да бъде човекът Негов образ и подобие. Човекът имаше в себе си естествена нужда от Бога. Бог и човек имаха отношения като Баща и син. Човекът беше създаден, за да живее вечно в Божието Присъствие. Така, че свободната воля в своето естествено проявление бе воля за общение с Твореца, за съгласие и хармония с Неговата Воля !
Но ето, че над свободната човешка воля бе упражнен натиск от друга воля, волята на дявола. Свободата на човешката воля беше смъртоносно заплашена и човекът отстъпи под натиска на чуждата воля. Тогава Адам и Ева изгубиха своята свобода, защото в сърцата им вече бяха влезли два смъртоносни фактора – бунт и грях. Те от своя страна бяха волята на Сатана, преследваща една единствена цел – промяна в човешката съдба. А промяна наистина настъпи, защото се появи най-жестокият враг на съдбата – смъртта. Това ме кара да мисля, че вън от Бога човеците нямат свободна воля, защото са зависими от волята на греха и неговия подбудител. Онези, които обичат да пледират и спекулират с волята, разбират свободата с възможно най-лукавата й интерпретация, а именно:
Воля, освободена от дълг и отговорност!
Ето това вече е познатият почерк на дявола. Защото не друг, а пръв Сатана презря отговорностите си като личност в Божиите очи. Той презря и задължаващата Божия Святост, срещу която се разбунтува и естествено бе изхвърлен от Небето. Ето защо наставленията на Апостол Петър следват точно тази логика на Божията Воля и коментар върху свободата:
“Защото това е Божията воля, като правите добро, да затуляте устата на невежите и глупави човеци; като свободни, обаче, не употребяващи свободата за покривало на злото, но като Божии слуги…” (1 Петрово 2:15-16) 
От казаното дотук можем да направим някои изводи:
Първи извод: Волята е фактор, който извършва съдба.
Втори извод: Волята е свободна, когато е освободена от внушенията и посегателствата на дявола.
Трети извод: Бунтът и грехът са действия и резултати от сатанинска воля, извършваща съдба над човека.
А сега нека продължим с неизбежните въпроси, които пораждат тези изводи. Естествено е във всеки от нас да възникне желание да възстанови свободната си воля. Има само един начин за това. Той от своя страна се дели на два етапа:
Първи етап: Ликвидиране волята на греха.
Втори етап: Ликвидиране волята на бунта.
За изпълнението на тези етапи Бог изпрати на света Своя Единороден Син Исус Христос. Той понесе греховете ни и сключи с нас Своя Нов Завет, за да можем чрез Христовото учение да преминем от бунт към покорство на Бога. Така стигаме и до четвъртия извод:
Четвърти извод: Прощението на нашите грехове чрез вяра в Исус Христос и Неговото учение е възстановяване свободата на човешката воля!
Защо се възстановява човешката воля? Преди всичко – затова, защото тя вече се съобразява с Истината на Бога, с Неговите духовни повеления и правила. Да вървиш против Истината – това значи да се противиш на Божията Воля и да насочиш против себе си не благословения, а проклятие. Но да бъдеш в Истината е нещо друго. Спомнете си думите на Исус:
“Ако пребъдете в Моето учение, наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни…” (Йоан 8:31-32)
Не можеш да бъдеш свободен без Истина, защото тогава лъжата е твоят затвор, твоят смъртоносен враг, твоят духовен убиец. Нещата обаче не спират дотук. Исус възстановява свободата ни, но опасността остава. Греховете ни са простени, но изкусителят е близо. Лъжата е премахната, но не и възможността отново да ни завладее. Има ли смисъл да излезем от затвор, в който отново ще попаднем след два дни? Разбира се, че не! Свободата ни трябва да се отстоява всеки ден. Нашата свободна воля се нуждае от защитата на Воля, по-силна от нея, по-силна от греха, по-силна от дявола.
Ние се нуждаем от Божията Воля! Тя е единствената, която предлага пълноценна и победоносна съдба за човешката личност!
Предстои ни да вникнем и да разберем най-важните принципи на Божията Воля. Като начало ще се спрем върху назначението на Божията Воля за човека. Ние сме свидетели на толкова много проявления на Бога, че би трябвало всеки един от нас да бъде респектиран, учуден и изпълнен с благоговение пред онова, което наблюдават сетивата му. Целият Всемир, който ни заобикаля, говори и носи послания към сърцата ни. Дали ще бъдат звездите със своя непрестанен хилядолетен ход или вълнението на океана, дали ще бъдат сезоните със своите постоянни палитри или птиците със своята жизненост и устойчивост, е все едно. Всички те ни говорят и провокират с невидимото послание за величието на Твореца.
Божията Воля извиква в съществуване толкова много неща. Божията Воля се грижи за хиляди чудни процеси и явления. Божията Воля пронизва всеки атом от Вселената и го държи в подчинение. И ето, че тази Божия Воля идва по един чудесен начин при нас. Като Божие Слово за Спасение и Воля за пълноценно изживян живот.
Аз не мога да си представя как човешка душа може да пренебрегне зова на Божието Сърце. Аз не мога да проумея как хората искат да уповават на себе си при свидетелствата за това величие, трайност и неизменност. Едно от клишетата на човешкият ум, като продукт на лъжата, е, че покорявайки се на Божията Воля, човек губел своята идентичност. Сега ще видим как този сатанински капан престава да действа. Сега ще разберем, че Божията Воля не изтрива и потиска, но спомага за съвършено разкриване и реализация на заложбите в човешката личност!
Нека прочетем стиховете от първи псалом, показващи назначението на Божията Воля:
“Блажен оня човек, който не ходи по съвета на нечестивите, и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи; но се наслаждава в закона на Господа, и в Неговия закон се поучава ден и нощ. Ще бъде като дърво, посадено при потоци води, което дава плода си на времето си, и чийто лист не повяхва; във всичко що върши ще благоуспява…” (Псалом 1:1-3) 
Чудесно е това сравнение! То показва толкова много неща. Виждате ли, Божията Воля не желае нещо друго, но да помага на дървото, да му дава сила, за да може то да роди плодовете си. “Потоците води” в този стих са благодатните намерения и сили на Божия Дух, които подпомагат и катализират жизнените процеси в дървото, за да даде то плода си, неговия си плод. Ако моята мечта е да бъда музикант и аз зная, че това са моите заложби, моят талант, Бог няма да ме принуди да бъда градинар, но ще ме благослови, за да стана съвършен изпълнител. Аз ще дам моя си плод на времето му и талантът ми няма да увехне. Именно чрез Божията Воля аз ще реализирам пълноценно моята воля и амбиция. “Във всичко, що върши, ще благоуспява…” – говори този псалом. Не във всичко, което му е заповядано да върши, но в онова, в което благоволи сърцето му. Бог не е бог на безличието и шаблона, но на разнообразието и красотата. Един друг “бог” обича да обезличава човека. Един друг “бог” обича да поставя всички под идеологически щампи и шаблони. Ако на нашия Бог Му беше нужна щампа или шаблон, то всички щяхме да приличаме на лимонадени шишета с еднаква форма и вместимост. Но погледнете и вижте, че човек с човек еднакви няма. Всеки от нас е като една малка вселена. Всеки е неповторим сам по себе си. Това говори само за факта колко много ни обича Бог и как Волята Му е назначена да бъде Сила за нашата реализация и съществуване. А оттук и изводът:
Назначението на Божията Воля е да даде сила и възможност на всеки от нас, така че да разкрием максимума на своите заложби и способности!
Всяко друго тълкувание и определяне на Бог като вмешател в живота на човека би било плод на ум, обременен с фанатизъм или с религиозен страх. И за да е отношението ни към Бог искрено, сърдечно и правилно, искам да ви провокирам с едни въпроси. Ако оприличим нашата човешка воля като една капка вода, то нека помислим докъде ще стигнем, ако се осланяме на капката? На какво е способна тя? Не пресъхва ли при най-малкия пек? Не замръзва ли при най-слабия студ? Божията Воля, обаче, е нещо друго. Нещо, на което можеш да разчиташ. Нещо, в което капката може да се влее, за да улови силата на вярното течение.
Божията река – ето такъв е точният преобраз на Божията Воля!
За нея в “Псалмите” е записано:
“Бог е нам прибежище и сила, винаги изпитана помощ в напасти, затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила, и планините се преместили всред моретата, ако и да бучат и се вълнуват водите им, и планините да се тресят от надигането им. Има една река, чиито води веселят Божия град, Святото място, гдето обитава Всевишният. Бог е всред него; той няма да се поклати…” (Псалом 46:1-5) 
В този свят, където очите ни са свидетели на страшно клатушкане и залитане, където проводници на сатанинска воля решават съдбите на цели нации, където човек е повече свидетел, отколкото владетел, са нужни повече от всякога тези знания за Божията Воля.
Да се веселиш, когато всичко около тебе се разпада! Да имаш мир и увереност, когато медиите застрашително бълват страхове и психози! Да бъдеш различен от сивотата на хорското безволие, тласкано от водите на нечестието – ето това значи да съединиш твоята воля с Божията, да се влееш с твоята капка в реката, чиито води веселят уповаващите в Името на Исус!
А сега пристъпвам към разглеждането на първия принцип от Божията Воля. Това е принципът за Божията безгранична и всеобхватна Промисъл. В Господните мисли са начертани, видяни, заповядани и изчислени съдбите на всички човеци от всички поколения в миналото, настоящето и бъдещето. В един от псалмите Давид говори за това, казвайки:
“Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; и в Твоята книга бяха записани всичките ми определени дни, докато още не съществуваше нито един от тях. И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им…” (Псалом 139:16-17) 
Този коментар учи на много истини. Ние не можем да изненадаме Бог с живота си. Той го е видял! Естествено е тук да се отприщят много въпроси, като част от тях ще се облягат на парадоксалното и необяснимото:
“Има ли тогава смисъл да вярвам в Бога, или да не вярвам? Щом Бог е видял всичко, то няма ли да бъде именно това, което е видял, а не нещо друго? Имам ли шанс да се спася, ако Бог е видял, че ще умра? Има ли опасност да умра, ако Бог е видял, че ще живея?…”
Хубави са тези въпроси! Техният прицел е дълбок и отговорите са ни нужни. Но преди да им отговорим, трябва да положим за основа отговора на един друг въпрос:
“Какво всъщност е видял Бог?”
Истината е, че Бог е видял живота ни през два духовни коридора. Първият коридор е нашата съдба в живот за Исус Христос. Вторият коридор е нашата съдба в живот за дявола. Откъде правя тези изводи? Преди всичко от факта, че Бог е Верен на Словото Си и принципите Си.
В Божието Слово има една протегната ръка на съдбата. Тя ни казва:
“Пазете всякога Божиите заповеди!
Вървете в Господните пътища и ще живеете!”
Библията ни дава възможност за избор. Най-категорична илюстрация този избор ще намерим в Книгата “Второзаконие”, където Моисей казва на израилтяните:
“Днес викам небето и замята за свидетели против вас, че положих пред вас живота и смъртта, благословението и проклятията; затова изберете живота, за да живееш ти и потомството ти; избери да любиш Господа твоя Бог, да слушаш гласа Му и да бъдеш привързан Нему, (защото това е животът ти и дължината на дните ти)…” (Второзаконие 30:19-20) 
Пред всеки човек има само два пътя:
Път на живот или път на смърт.
От нас зависи кой двата пътя ще изберем. Бог ни е създал като личности с неприкосновена воля. Ако Той е искал абсолютно покоряване, то нямаше да ни дава свободна воля, а инстинкт. Бог може със сигурност да каже:
”Всички овце ще пасат трева и ще дават мляко и вълна!…”
Но, взимайки предвид свободната ни воля, не може да заяви:
“Всички човеци ще се спасят и ще последват гласа Ми!…”
Ако имаше такава възможност, то нямаше да има ад, нямаше да се насрочва Страшен съд и да се прави огнено езеро… Естествено е, че в тази връзка има една важна подробност, която слага нещата на мястото им. Тази подробност е свързана със заложбите ни, дадени от Бога. В много от нас, образно казано, тиктака своеобразен часовников механизъм, който Бог в угоден Нему ден и час ще направи да прозвъни, за да ни събуди и реализира Своята Воля. Има една категория хора, за които е записано, че са познати от Бога още в утробите на своите майки. Това са личностите, които са предузнати и чието съществуване е заповядано за Спасение на човешкия род. Такива хора са под специалната Божия протекция и техният живот неотклонно следва Божиите предначертания. Животът на Пророк Йоан Кръстител е убедителен пример за това. Архангел Гавриил благовести за Кръстителя на Захарий, неговия баща, като му даде пророческо послание за живота на Божия слуга. Йоан още не беше се родил, а Захарий вече знаеше как ще изглежда живота му. Но, независимо каква е Божията Воля за живота и съдбата ни, ние във всеки миг трябва да бъдем сигурни, че Исус е промислил за нас най-превъзходната реализация с вечна стойност и цена. Словото казва, че:
“Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните…” (1 Коринтяни 1:27) 
Този стих иде да покаже, че всеки от нас може да бъде прицел на Божията ревност и благоволение. А за този прицел не се изисква нищо повече от това да предадеш живота си в ръката на Исус Христос.
Вторият принцип от Божията Воля е широкият кръгозор и далечният прицел в живота на човека.
Как да разбираме това?
Именно така, че Божията Воля е воля на перспективата!
Бог не заключва намеренията Си в кратки срокове и ултиматуми. Докато се покоряваме на Гласа Му, Той ще извършва съдба над нас. Божият поглед стига там, където е невъзможен достъпът на всяка мисъл и мечта. Той превръща съдбите на людете Си в мостове между поколенията, така щото една съдба повлича след себе си множество други съдби, едно служение ражда след себе си стотици нови служения, един пример издига след себе си хиляди последователи. Така разбираме, че съдбата от Бога в живота на човека става съдбоносна не само за самия него, но и за ония, които поучава, насърчава и възпитава с познаване на Истината!
Една от причините да не достигнем съдбата си от Бога, са препънките на ума, които поставяме пред нозете си. Умът иска доказателства и факти. Умът иска мислите на неизследимия Бог да станат удобни за логиката му, а пътищата Му – предвидими и канализирани.
Може ли да стане това на практика?
Отговорът е: Не! Нужно е смирение, скромност и мъдрост, за да не попаднем в клопките на високоумието. Защото Бог изрично е казал:
“Моите помисли не са като вашите помисли. Нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ. Понеже както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, и Моите помисли от вашите помисли…” (Исайя 55:8-9) 
Престанем ли да искаме факти и доказателства от Бога, тоест, приемем ли всичките Му обещания с вяра, то тогава вървим по стъпките на Авраам. Спомнете си писаното как Всевишният, преди още да е извършил съдба над Авраам, му разкрива далечният прицел на Своята Воля:
“Ти ще бъдеш отец на множество народи!”
Авраам не искаше факти и доказателства за това обещание. Той просто вярваше и се осланяше на Божията Воля. Много пъти ми се случва да чуя как някой търси оправдание за непокорството си, казвайки:
”Ако можех да чувам Божия Глас би било друго! Но понеже аз не го чувам, действам според собствените си мисли и желания!
Грешно ли е това?”
Да! Грешно е!
Нека се мотивирам защо. На всеки от нас Бог е дал Своето Слово – Библията. Казано по начина в контекста на темата – на всеки от нас Бог разкрива Своята Воля. Той ще извърши в живота ни това и само това, което е заявил чрез пророците, евангелистите и Апостолските послания и откровения. Това трябва да ни даде увереност, че и без да имаме специална покана, тоест, видение, ние позволяваме на Бог да върши съдба над нас от мига, в който отворим страниците на Божието Слово и се доверим на Христовия Завет.
Ако вие търсите Бога, то и Бог ще търси вас!
Ако вие се приближавате към Него, то и Той ще се приближава към вас! Стъпили в Словото Му вече сте на Неговата духовна територия и Той ви забелязва.
Аз не познавам друга Личност, освен Исус Христос, Която с такава категоричност да провежда гласността на Своята Воля през вековете. Двадесет века не са успели да заличат нито буква и запетая от Новия Завет. И ако тази гласност е толкова голяма, тя свидетелства за три неща:
– Могъща Воля и Слово.
– Генерално съдбоносно значение за всяко човешко поколение.
– Вечна актуалност.
Като пълна противоположност на широкоперспективната Воля на Бога – тази на Сатана е пълна с метаморфози и тайнственост. Падналият херувим сменя през вековете своите учения като носни кърпички. Римските и гръцките богове си отиват, но на тяхно място идват нови религии. Зевс и Юпитер няма да устоят против Словото на Живия Бог, но затова пък ще му се противят Мохамед или религиозната християнска традиция. А когато и те станат слаби и недостатъчни, ще избухне взрив от всякакви бесовски учения, основани на окултизъм или извратени прочити на Библията. Но виждате ли, докато сатанинската воля се мята наляво и надясно като риба на сухо, Словото на Живия Бог вечно стои.
“Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат…” (Матея 24:35)
Тези думи на Исус трябва да ни насърчат. Те свидетелстват не за нещо друго, но за Силата и трайността на Божията Воля, за далечния прицел на Божият поглед, видял Началото и Края, Спасението и осъждението. Няма друга воля, освен Божията, която да дава такъв пространен мироглед и фокус на духовното ни зрение. Това е особено важно, тъй като приемайки Божията Воля, ние виждаме не само съдбата си, но и следствието на тази съдба. Обратно – в сатанинската воля грешникът не е наясно какво става. Нозете му стъпват напосоки, опитвайки една или друга почва. Духовна слепота владее състоянието на човека и той не може да вижда по-далеч от носа си. Той няма правилната представа и оценка за съдбата. Исус казва в тази връзка:
“…а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата…” (Матея 15:14)
Нека сега да разберем как Сатана държи хората в постоянна слепота. Какво върши той? Има една негова най-характерна проява, един прийом, доказал през хилядолетията своя ефект. Това е прийомът на щедрото “ще”. Дяволът е измамлив дух, залагащ на обещанията. И докато той мазно нашепва:
“Аз ще ти дам…”
Бог открито заявява:
“Аз ти давам!”
От грехопадението насам и до днес политиката на “ще”-то е завлякла много човешки души, макар в основата си да е лесно изобличима и плитка. Дяволът прекрасно разбира, че обещанията му никога няма да напуснат глаголното бъдеще време. Той винаги ще унищожи с волята си човека и няма никакъв шанс, ако му изяви истината, например:
“Здравей човече! Аз съм дявол ! Искаш ли да те убия?”
Такова “предлагане” на сатанинска воля само по себе си е обречено на неуспех. Виж обаче:
“Аз съм твоят благодетел! Аз ще ти дам успех, сила, изобилие…”
– ето една привлекателна фасада на гробница, пълна с мъртвешки черепи и кости.
Божията Воля е открита воля!
Тя няма от кого или от какво да се страхува!
Истината е нейното превъзходство и притегателност. За тази Воля, извършваща съдби от Истина, псалмопевецът възкликва:
“Съдбите Господни са истинни, и без изключение, справедливи. Желателни са повече от злато, повече от изобилие чисто злато и по-сладки от мед и от капките на медена пита…” (Псалом 19:9-10) 
Искам да обърнем внимание на този стих. Да пожелаеш съдбите на Всевишния – това значи да разрушиш рамките на материалното си битие и насочиш духовното си очакване към вечността, към съдбата от вечността. Ето затова Давид говори, че Божията Воля е по-желателна от злато. Златото е преобраз на богатството на света, в стремеж към което мнозина определят съдбите си. Но това богатство е факт с материална и плътска стойност, имащ някаква относителна съдбовност в рамките на петдесет или осемдесет години. Това ще бъдат в най-добрия случай годините “награда” за сребролюбеца. Но в тази съдба липсва перспективата и непреходността. И най-лошият ученик би сметнал, че всяко число е по-малко от Вечността. Твърде суетна и ограничена е волята на света. А такива, естествено, са и съдбите му. Размишлявайки за далечния прицел на Божията Воля нека имаме в ума си Вечността, тоест, мястото, където ще отидат нашите души. Този прицел е най-важното нещо в живота на християнина.
Съдбата от Бога е Спасение от Бога и цената, която трябва да платим за него, (макар понякога да смятаме, че е твърде висока) е единствената, чрез която печелим не само нашето настояще, но и цялата Вечност с Бога. Апостол Павел казва в тази връзка:
“Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас. Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове…” (Римляни 8:18-19) 
Каквито и трудности да имаме в живота си на вяра, те не могат да се сравнят със сетнината, която Бог ни е приготвил.
Нека сега да обобщим казаното дотук в няколко най-важни извода, които винаги ще са ни потребни за осмислянето на Божията Воля:
Първи извод:
Божията Воля е Воля с далечна перспектива.
Втори извод:
Божията Воля и Божието Слово са едно и също нещо. Приемайки и изпълнявайки Божието Слово, ние приемаме в живота си Божията Воля.
Трети извод:
Съдбата от Бога не се заключва в рамките на земното ни битие, но преминава в измерението на Вечността.
А сега да пристъпя към втората тема от тази книга.

Leave a Reply