3. ВИДЕНИЕТО С НЕБЕСНИЯ ПЕЧАТ В МАСЛОТО И ОГЪНЯ НА СВЯТИЯ ДУХ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Колкото и трудни да са последните метри от Сионовото състезание или стъпките на измръзналите до височината на Ветил, аз нямам никаква причина да се усъмня, че запечатаните в Святия Дух ще издържат, за да се нарекат победители на вяра. Никой не тръгва на дълъг път, без да се подсигури с нужните провизии – били те храна, гориво и каквото изобщо е нужно за подобно начинание. В това отношение думите ми никак не са голословни, защото раницата на плещите ми е не просто пълна, но натъпкана до краен предел. Няма да ти казвам как се носи духовния товар на сто и седемдесет пророчески книги, пълни с Дух и Истина, когато моят Господар ме иска като Верен и Истинен свидетел на всяко от откровенията и виденията, които ми е давал.
Някога в древността, когато спартанците са искали да подготвят атлетични мъже и войници, които да пазят царството им, те са прибягвали в обучението си до една мъдрост, която наистина ги е превърнала в нарицателни за мъжество, дисциплина и последователност. На малките и невръстни момчета са били стягани оловни тежести на краката, за да свикнат да ходят с тях. И не просто да ходят, но да тичат и вършат всичките си упражнения. И колкото повече детето се е превръщало в младеж, толкова по-голяма е ставала оловната стяга. Така е идвало миг, когато боецът е излизал на участие в битка. И точно тогава тежестите са били сваляни от нозете му, а той е тичал на бойното поле с бързина, която е съкрушавала погледа на враговете му.
Същото е и с вярата на духовния човек, която е призована да носи Кръста Исус Христов. Свикнеш ли да носиш тежестта на Господния Кръст, то тя става част от теб. И колкото повече растеш в Бога, толкова повече тежи Кръстът. Аз няма да ти кажа, че Господният товар е лесен, но непременно ще те насърча с другото, а именно:
Ако расте товарът, то значи, че расте и силата, с която го носиш!
В противен случай товарът би те смачкал… Но Бог не е неправеден, за да ти даде да носиш тежест, която не отговаря на силата ти.
Тъкмо обратното:
Апостол Павел е записал за всички ни в посланието си, като е казал:
“Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите…” (1 Коринтяни 10:13) 
Най-скъпоценните думички в цитирания стих, които мнозина пропускат да осмислят, са “изходният път”, за който Павел споменава.
Но какво е “изходният път”, братко мой?
Той в никакъв случай не е бягство от отговорност, нито свалянето на Христовия Кръст от плещите. Истината е, че Изходният Път е Пътят до Изхода. А Изходът е мястото, откъдето се излиза, за да се пристъпи към друго място.
Изходът е разпятието на Голготския Кръст!
Всичко, което ни тежи до пътя към Кръста, е тежест от стария човек, който не иска да умре и да се покори на Святия Дух. Болката, ужасът, драмата, горчивината, съмненията, колебанията, изкушенията и страстите – всичко това се вкопчва в личния ни кръст и иска да го счупи и прекърши, за да не можем да извършим призванието си за Господа. Тази е причината днес да виждаш една християнска религия, тръгнала от някъде и стигнала доникъде. Усъмнили се в Истинския Свят Дух на Бога, Който единствен може да им даде Изход, християните са побили биваци по Пътя към Кръста и са останали да векуват в тях. И когато случайно Бог им проводи пратеник, дошъл оттатък Кръста, този Божий свидетел им се струва разноезичен и твърде мъчен за разбиране. Защо твърде мъчен? Ами именно защото за този Божий слуга Кръстът е станал смисъл на целия му живот. Да живее за него е Христос, а да умре – придобивка! Той вече няма угнетителните съпротивления на разпнатата плът, и затова Силата му да бъде свидетел на Исус е станала удивително голяма. Не толкова удивителна, че да удиви Бога, понеже пред Всемогъщият само Исус е стандартът на новото създание и прицелната точка на Вечното Благовестие. Но за онзи, който е останал като зрител пред Кръста, свидетелите оттатък Голгота са или неприемливи и странни или твърде радикални и удивителни.
Преди шест и половина години Исус донесе чудесна промяна в живота ми за Него. Защото ми даде да изживея едно чудесно духовно извисяване и проникване до самия Престол на Благодатта. И от този момент нататък пророческите книги, които започнах да пиша, вече не бяха като тези преди Кръста. Аз се докосвах до един чуден и съвършено реален Господ, Който ме допусна до Сърцето Си. Един Господ, Който ми даде да превърна в Дух и Живот прекрасния двадесет и трети псалом на слугата Си Давид. Един Господ, Който се яви като “Пастир мой” – за да ми даде тихите Си Води и правите Си пътеки, да ми покаже Жезъла и Тоягата Си, да помаже със Святото Си Миро главата ми, и да направи чашата ми да се прелива.
Аз вече бях в Кръга на Маслото, оттатък Кръста!
Верните приятели, които ме подкрепяха и следваха, усетиха по могъщ и категоричен начин тази промяна. Защото пророческите книги напуснаха земното Битие на Исус и се въздигнаха в Славата на Небесния Ерусалим. Там, където в псалома със “Соломоновата песен на възкачванията” се проумяват пътеките на Божията тайнствена премъдрост. Там, където Божиите хвалители докосват струните на Божието Съвършено благоволение от “Арфата на Давид”. Там, където потомците на Яков и Йосиф пребъдват “С Крилата на Белия Гълъб”. Там където пламенните боголюбци плащат цената, за да се изпълнят с Примера на “Йеова-Нисий”! Там, където жадуващите да пребъдват пред Святата Мантия на Отца научават от “Елиу” за съкровените тайни на Божия Суверенитет и чудното тайнство на Неговия “Емануил”! Там, където Отец е силен да разкрие скъпоценните камъни на разпознаването Си, изявени в “Мъдростта на Агур”. Там, където на белия Си мраморен Трон Исус е Първият и Последният, Началото и Краят, “Алфата и Омегата”. Там, където от пролома между Небето и земята заблестя светкавичният Меч на Божия Пророчески Дух – за да яви виденията от “Дните на Злото” и да прогласи думите на Отеческата Святост към всички Сионови пленници – “Излезте от нея, люде Мои!”. Там, където Седрах, Мисах и Авденаго възвеличават “Четвъртия в огнените пламъци”, а “Вечният дял от Дървото на Живота” вече ни подготвя за Вечността с Исус. Там, където в събора на първородните, и в Съвета на Светиите всички говорят “Небесният Език на Любовта”.
Какво ще кажеш за всички тези пророчески свидетелства, братко мой? Ще махнеш ли безразлично с ръка, сякаш те не касаят твоя дух и сърцето ти? Защото именно с такова самоубийствено безразличие пастирите от Вавилон шумно се изсмяха на Божия пророк:
“Този Главчев за какъв се взима, че такива книги да пише? Нямаме ли си ние цяла плеяда от платени и титулувани пророци, за да четем странните измишления на нек’ъв от Добрич?”
Ами точно в това е трагедията на сърцата ви, понеже не се допитахте до Бога дали ви говори “нек’ъв” от Добрич, или ви беше пратен пророк от Сион! Защото ако Добрич не бихте искали да сравните с Тулса Оклахома, то и най-бляскавия земен град не бихте сравнили с Небесния Ерусалим, нали?
И така, братко мой, слугата Господен извървя целия Кръг на Маслото, като яви от него всички спасителни и чудни видения от Маслините на Двора Господен. И когато може би всички мислеха, че Делото на Божия Пророчески Дух стигна края си, Исус отвори един най-ревниво утаяван и пазен Кръг на Божието Свято Присъствие. Кръг, с който щяха да оживеят Вечните Му думи от Евангелието, които гласят:
“Защото всеки ще се осоли с огън, и всяка жертва ще се осоли със сол. Добро нещо е солта; но ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си…” (Марк 9:49-50) 
Кръг, чрез който божествената ревност на моя Господ щеше да изяви думите Му:
“Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил? Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и колко се утеснявам докле се извърши!” (Лука 12:49-50) 
И тогава, верен да ме въведе в Кръга Си, Исус ми даде първата от книгите на Солта в думите на Собственото Си утеснение и огнено кръщение – “Елои, Елои, Лама Савахтани”. От този миг в началото на две хиляди и пета година аз вече знаех, че животът ми, слугуването ми и свидетелствата ми вече никога няма да са същите. Защото, кръстен в Огъня на моя Господ, аз завинаги щях да имам съдбата да бъда един от жертвените Му юнци. А Святостта и дълбочината на пророческите послания щяха да надминат всяка представа за помазание и даден достъп до Престола на Благодатта. След “Знамението на пророк Йон”, “Водите на поруганието” и “Огънят на негодуванието”, пред сърцето ми щеше да се яви Благодатната Лоза, Чийто Земеделец е Небесният Отец. И онези най-съкровени и жадувани Плодове на Лозата, с които Отец се прославя, щяха да станат най-жадуваната реалност за сърцето ми. Тъй щото “Гроздовете в Господния Шатър” наистина да бъдат моето запечатване в Святата Любов на Исус. И онзи Свят Небесен Храм, свързан с името на служението, поверено ми от Спасителя, щеше да заблести с красотата и изяществото си в “Последния Храм на Хълма Мория”.
А какво още да кажа за “Захкей” и “Гетсимания”, за “Галилея” и “Венецът на Славата”, за “Скъпоценния Камък от Сион” и Неговите Вечни символи? Какво още да напиша за “Дните на Ноя” и “Божията Вечност”, за “Свитъците на Господното напомняне” и “Съградени на Канарата”, за “Скритото Евангелие на Голгота” и “Ясно очертания Христос”, за “Родът на Елиаким” и “Портите на Правдата”, за “Реката на Живота” и “Тайните на Царството”, за “Ветил” и “Сватбената вечеря на Агнето” и накрая – за “Милениумът” и “Цафнат-панеах”?
И как да бих пропуснал великото въртене на Меча на Божия Пророчески Дух, който показа на дявола, че беше и остава смазано нищожество за всички Божии свидетели от Кръга на Солта? Как да бих пропуснал “Изчадията на тъмната троица” и “Мерзостта, която докарва запустение”?
Как да не бих споменал “Веригата и Присъдата” и “Тъмната сянка на човекоубиеца”, “Денят на Страшния Съд” и “Вечното проклятие на огненото езеро”? Как да не величае сърцето ми Божията освобождаваща Мощ в книги като “Ерихон” и “Реките на Времето”?
Сам би трябвало да разбереш, братко мой, че след огненото кръщение в Святия Дух, Божият Печат става не просто съдбоносно дълбок, но белязан от възможно най-голямото Божие благоволение. Понеже жертвените юнци на Всевишния са всякога пред Божия Свят Олтар, и имат изобилен достъп до Скритата Манна на Духа, и до всичките съкровища на Божията тайнствена премъдрост.
Но искат ли църквите на великата блудница Огън от Олтара, когато си имат толкова представителни червеи, които не умират и огън, който не угасва? Ще се трогнат ли теолози, магистри и професори, че Бог обърна на глупост всичките им мъдрувания, и предаде на запустение всичките им бръщолевения? Ще се трогнат ли подкованите с теология пастирчета, които само с тапия от духа на Езавел имат право да бълват змии и гущери от амвоните си? Ще се трогнат ли омаяните и манипулирани овце, на които им е така удобно в църковните кошари? Ще потърсят ли най-сетне Печатът на Святия Дух в сърцата си, та дано го биха намерили, за да станат и излязат от местата на мерзостта, която докарва запустение?
Искам да знаеш, братко мой, че Сам Исус ме предупреди, че те няма да се трогнат, дори и десет пъти по сто и седемдесет книги да напише пророкът Му. Знаеш ли защо? Отговорът се открива в Мъдростта на Духа, и в думите на Божия Син, че дойде Огън да хвърли на земята. Ако някой не се подпали от Огъня в една пророческа книга, нима ще го запали Огъня на останалите книги? Ако не пламнеш от една запалена клечица, то кой би те излъгал, че ще те подпали пещ?
Не казва ли Апостол Яков с двояка мъдрост именно това:
“Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва!” (Яков 3:5)
Знай тогава, братко мой, че огън се търси с огън точно така, както Печат се търси с Печат.
Запалените от дяволския огън ще си търсят проповедници с греха на Аароновите синове!
Запалените от Божия Огън ще търсят проповедниците от седемте Божии духове на Святата Отеческа Менора!
Солта на Бога ще потърси осолените за Бога – които с потта, сълзите и кръвта си са станали съразпнати с Исус на Неговия Кръст!
Солта на дявола ще потърси осолените за дявола – които с ненаситна похот са се предали на светско и езическо сладострастие, за да вършат тайните грехове на баща си!
И аз, като зная, че Отец е силен да събере в Славата на Сина Си само запечатаните в Святия Дух, за последен път ще възридая и пророня сълзи за най-нечестивото и проклето поколение от създанието на света, което със страшно безумие се отказа от Печата на Святия Дух, и не прие да носи Кръста Исус Христов, за да намери Изходния Път от Бога и Отца!
Плача за вас, безумци и лицемери, които не разпознахте времето, в което бяхте посетени от Сион! Плача за вас, туристи в Евангелието, които не стигнахте по-далеч от измишленията на собствената си плът! Плача за вас, хулители и опозорители, които не дадохте покой на устните си, поради прекомерния бяс на демоните зад крепостите ви! Плача за вас, голи, слепи, осакатени и проядени от червеи проповедници, понеже мръсните ви дрипи са същинското ви проклятие от Вечния Съдия! Плача за вас, потъмнели камъни, които намерихте сила да излезете от палатите на Вавилон, но не намерихте ревност и боголюбие, за да се съхраните в Канарата от Сион! Плача за вас, предатели и отстъпници, които скришно ядохте от Хляба, Маслото и Солта на Божия пророк, но в сърцата си останахте сухи пръчки, неспособни да родят Плода на благодарението и преклонението! Плача за всички вас, излъгани от дявола! И това са последните сълзи, които проливам за едно изгубено поколение, което не намери Сила за покаяние, нито Печат, за да има непоколебим Дух за Исус!
Аз един ден ще се върна при моя Господар, и вие при вашия! Но и моето дело и вашите дела ще бъдат поставени пред везните на Вечния Съдия, защото на Него Отец е дал да съди живите и мъртвите! Словото, което Той е изговорил в Завета Си – то ще ви изпита и съди! Посланията, които Той даде чрез слугата Си, те ще ви бъдат Святото обвинение!
А колкото до нещо повече от всичко, написано по-горе, аз сега отново ще се възвися при моя Господ, защото духът ми оставаше при Него. И ето думите, които Той ми проговори:
“Слуго Мой! Като един, който в последните шест години пребъдва оттатък Кръста, Аз те направих могъщ да свидетелстваш за Маслото и Огъня Ми! И колкото по-страшна и угнетителна беше тъмницата ти, толкова по-славно и помазано беше пророческото благовестие на слугуването ти!
Аз не искам повече да проливаш сълзи за плевелите на лукавия, защото те се откарват във вечния плен на външната тъмнина, която са заслужили с помислите, думите и делата на ръцете си! Нека пресъхнат очите ти за нечестивите, защото Солта от сълзите ти няма да ги направи Сол за Господа! Нека престане да кърви сърцето ти за предателите и коварните, защото Солта от кървенето ти няма да ги направи Сол за Господа!
Но непременно бъди ходатай и се застъпвай за запечатаните в Святия Дух! Защото Солта от сълзите ти ще осоли и техните сълзи! Непременно имай мисъл и молитва за Божия Свят остатък от оцелелите! Защото Солта от кървенето ти, непременно ще осоли и техните сърца! Понеже великата тайна на Изходния Път в последното време Отец е поверил на слугите Си пророците! Техният пример и слугуване, техните послания и свидетелства ще бъдат светлите въжета, с които никой от привързалите се алпинисти няма никак да падне в пропастта! А какво да кажа за теб и твоя пример, освен могъщо да те препоръчам на запечатаните в Святия Дух, за да утвърдят още повече Печата на Изкуплението Си? Какво да кажа за светлите въжета на Спасението, които прострях отсред сърцето ти към Званите, Избраните и Верните? Виждали ли са те някога колко дълбоко е запечатано името ти в Книгата на Живота? И проумяха ли най-сетне, че те потвърдих като пророкът на Сион и най-изобилният извор на последното време?
Да търсиш ли пророци по сергиите, Църкво Моя, или да пристъпиш при Кръста Ми, където имам пророк на Един Дух с Мене? Да търсиш ли светила по суетните и шумни конференции или да пристъпиш до Раните Ми, станали Рани и на слугата Ми, от които блести Съвършената Светлина на Сион? Да чакате ли Мигът за Сватбата там, където едни други се женят и разжегват, а никак да не видиш, че на слугата Си дадох Святото Посвещение за Пръстените на Младоженеца и Невястата? Да търсите ли земни църковни милионери, та да ги разпознавате като “Цафнат-панеах”, след като всичките им свидетелства са плесен и червеи от хляба на лъжепророка, или да побързате да облечете мантията на Йосиф, та скоро да разпознаете къде пребъдва Благочестивият?
Ето, слуго Мой! Както ти казах във видението с Йосифовия период, така и тук ще покажа на Църквата Ми, че Моят пророк непременно ще послужи, за да може Емануил да се превърне в ясно очертан Христос! И като претърпи Разпятието и Смъртта, да се въздигне във Възкресението и Възнасянето до Хълма Сион.
А ти гледай, приятелю на Сърцето Ми, и запиши последното видение в тази пророческа книга за запечатаните в Святия Дух…”
С вълнение погледнах към видението, което Господ разкриваше пред очите ми. И ето, че отново видях протегнатите Отечески ръце с разтворената Книга на Живота и с имената, написани в нея. А когато Отец я приближи до Разпнатото Тяло на Сина Си, от неколцина твърде изпъкнали имена започнаха да изтичат Масло и Сол и да се разливат върху останалите имена, запечатани в Книгата. И колкото повече Масло и Сол излизаха от имената, толкова повече целия списък от последните съдбоносни страници на участниците в Грабването ставаше маслено-солен, тъй щото нямаше записани имена, които да не преживяваха последното Отеческо докосване чрез Неговите жертвени юнци. А когато Духът Исус Христов обгърна всички в Огъня и Светлината Си, Святият Дух отново се преобрази като Бял Гълъб, Който въздигна всички нагоре, към Небесния Ерусалим. А във височината на Духа Господ отново ми проговори, като казваше:
“Мир като река, и Любов като планина нека препълнят сърцето ти, Мой пророко! Никой от запечатаните в Святия Дух няма никога да забрави тази последна пророческа книга, която ти дадох! Никой от Божиите чеда няма никога да престане да те обича и почита с благата си, заради Святите въжета от Масло и Сол, с които Отец ги върза на дланите Си! А ти сега погледни към сърцето си и виж как заслужи пред твоя Господ там да светят Апостолските стихове за Маслото и Солта! Стихове, които превръщам в Печат на твоето слугуване и примера, който даде на Църквата Ми!
Стихове, с които запечатаните в Святия Дух всякога ще помнят твоето пожертвувание за Царя на Сион:
“Но макар че се принасям аз като възлияние върху жертвата и служението на вашата вяра, радвам се и с всички вас се радвам. Подобно се радвайте и вие, и с мене заедно се радвайте…” (Филипяни 2:17-18)
Аз, Господ на Небесния Печат и Единствен Писар върху Книгата на Живота, дадох тези най-святи видения на пророка Си!
Аз ги изговорих! Аз ги изрекох!”