ЗАПЕЧАТАНИ В СВЯТИЯ ДУХ – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Нека никой по никакъв начин не смущава сърцето ти, че щом Божият слуга е на път да прекрати писането на пророчески книги, то времето му е отминало или вече си е изгърмял “патроните”. Истината е, че времето ми не просто не е отминало, а все още не е започнало. И “патроните”, които изглежда да съм изгърмял, бяха послания от Господ Исус Христос, обърнати по разбираеми езикови причини предимно към българските църкви, и за да се потвърди писаното, че никой пророк не е на почит в родината си (Вж. Лука 4:24). Но светът не започва и не свършва с държавата България, тъй щото прицелът на Божия Пророчески Дух няма да се ограничи само с тукашните християни, но непременно ще простре лъчите Си към всички останали християни по целия свят.
Другото, което те моля никога да не забравяш, е фактът, че Господният пророк служи на Вечен Бог и се подвизава на едно поприще, където пророческите видения няма да загубят своята значимост до Грабването на Църквата и Второто Пришествие, а някои от последните послания – дори до Вечността след Христовия Милениум. Тъй щото наистина имам ясното основание да твърдя, че времето ми все още не е започнало. Понеже в изминалите шестнадесет години аз се покорих на моя Господ, за да събирам Неговата чудесна житница от откровения, просветления, видения и Скрита Манна. А сега, когато житницата е достатъчно напълнена и препълнена, Той ще изведе пророка Си от тъмницата, за да изпълни великия Си проект, наречен “Цафнат-панеах”.
Съдейки по яростния вятър на дявола, който докара върху сърцето ми всичкото възможно угнетение, аз все по-често започнах да се замислям за съдбата на всичките ми братя и сестри, до които достигна Словото на Божия Пророчески Дух. То е като да знаеш, че за изминалото време си изкатерил ледените зъбери на някой висок планински връх, а по радиостанцията вече ти съобщават прогноза за дълготрайно влошаване на метеорологичните условия. Ти си горе, на самия връх, но останалите алпинисти са на палатков лагер, половин километър по-надолу. Да отстъпят от пътя към върха няма смисъл, а да тръгнат нагоре при тази промяна на времето е твърде ужасно решение. Да, наистина е ужасно решение!… Но по-важното е, че то няма алтернатива. И Званите, Избраните и Верните ще приемат да изкачат пътя до върха, каквото и да им коства това. Знам, че много ще ги боли… Знам, че ще претърпят ураганен вятър, който вледенява дъха и прорязва като бръснач… Знам също, че всеки от тях ще се срещне очи в очи със смъртта на стария си човек… Но зная още, че онзи, който е роден от Святия Дух, непременно побеждава духа на света, както и духовете на началствата и властите на нечестието в небесните места.
Но дали всички, които се наричат християни, са наистина родени и запечатани от Святия Дух? Дали всички са пораснали до пълнолетното мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота? Не е ли днес времето, когато мнозина имат фалшиво самочувствие, че са изпълнени от Святото Присъствие на Бога, когато всъщност това е лукавото присъствие на оня, който се преправя на светъл ангел? Знаеш ли каква остра горчивина претърпя сърцето ми точно от такива хора?
Човек, изстинал към нас в последните години, тези дни ми написа писмо, което в лукаво прикрит контекст гласеше приблизително следното:
“А бе ти още ли я караш така, без да работиш? Живееш си значи нашироко, и мислиш, че Господ е длъжен да ти задоволява нуждите… Все така ли ти пращат записи с финанси, а? Не си ли станал по-алчен и лаком от всички, които са били преди теб, та сега измамно да се изживяваш като бъдещ Цафнат-панеах? Едно време те харесвах и четях, понеже беше чист и безкористен, но сега си станал много по-зъл от пасторите, които изобличаваш…”
Така ли, мой неприятелю? И къде е грехът на злото ми? Или какво е престъплението ми спрямо Бога и Неговото домочадие? Защо опря само до въпросите в писмото си, а не написа и отговорите? Защо, докато аз я карах “така”, без да работя, от Хълма Господен се родиха стотици книги с прекрасни и освобождаващи пророчески видения? Ангели ли натискаха буквите на компютърната клавиатура, за да ми напишат книгите, докато някоя мила секретарка вадеше с пинсета чародейните тръни от главата ми? Ангели ли печатаха книгите ми на лазерен принтер, за да ги сгънат, подвържат и изпратят по пощата на верните ни приятели, или цял отдел от дизайнери, подвързвачи и пласьори се грижеше да върши делата на служение “Мория”? Ангели ли направиха сайта на Божия Пророчески Дух в Интернет или Божия слуга трябваше да изучи една сложна система за програмиране и електронен дизайн? Ангели ли преведоха на английски език вече половината от пророческите книги или това през годините стори моята съпруга Йовелина, а в последните месеци и синът ми Емануил? Не бяха ли през всичките години в моята тъмница само семейството ми и верния ми съработник, с които извърших повереното ми дело от Исус? И ако Господ беляза служението на пророка Си със скромност и достатъчност, понеже трима човека вършеха цялото Дело на Божия Пророчески Дух, то да кажем ли, че в нашите нужди сме били ненаситни пиявици, които са смучели благата на приятелите си, без да им дадат нищо Свято и достойно? Голямо нещо ли е стотина верни да послужат на трима посветени?
Дръзна ли някой в древността да пита какво работи пророк Моисей, та да му иска обяснение защо се ползва от Божиите блага? Дръзна ли някой да изкрещи в лицето на Елисей, че е сторил грях, като е зарязал земната си работа и е заклал дванадесетте си вола, за да последва пророк Илия в пътя към Святостта и нетлението? Дръзна ли някой да се съблазни в пророк Даниил, който сам живееше във Вавилон и три пъти на ден отваряше прозорците на дома си, за да се покланя и величае Всевишния Бог? Дръзна ли някой да иска подробен отчет от Исайя, Еремия, Езекиил или Йоил какво толкова правят за Бога, за да имат основания за прехраната и благата си? Дръзна ли изобщо който и да било човек, имащ страх от Бога и Отца, да се съблазни в Негов пророк и пратеник, след като последният е хранел Божието домочадие с Небесна Мъдрост, Светлина и Спасение?
И ако аз оцелявах през годините чрез безкористната щедрост и саможертвена любов на стотина човека, давайки им стотици послания от Кръговете на Божиите Святи Присъствия, то защо моят неприятел не попита как оцеляха през тези години пасторите, проповедниците и учителите на всичките църкви в България и света? Как може да се съблазнява в даването на стотина верни, които го правят без принуда – с радост и чисто сърце, а няма сила да попита къде отидоха даренията и десятъците на останалите триста хиляди християни в България? Как може да се взира в трохите на едно служение, дадени от бедните ми приятели с толкова много вярност и братолюбие, а не иска да отвори очите си и да види в какво стълпотворение от религиозни поклонници се превръщат всички православни храмове на Рождество, Сирни Заговезни, Великден и Задушница? Как не иска да признае, че на една тридневна църковна конференция в някоя софийска зала, поредният тщеславен шоумен събира в дискоса си стотици пъти повече блага, от тези, които Божият слуга би получил за месец или два? И тръгнал значи духовният ми неприятел и критик да се съблазнява от къшея ми хляб и паничката масло, които получавам от една вдовица от Сарепта Сидонска, а относно ояждането, пируването и позлатяването на Вавилонските царе и търговци мълчи като варосана гробница…
Къде ще отидеш с този дух, хулителю на слуги Господни? Пред кого ще застанеш с тази злоба в сърцето си? Няма ли един ден пред Съдията духът на Корей да бъде най-страшният ти обвинител, понеже си бил дързък в нечестието си да изплюеш отрова против сърцето на Божия пророк? Защо се взираш в чужда паница и търсиш сметка за чужди трудове, в които нямаш дял и участие? Или може би от мисълта за сетнината на Божия пророк като “Цафнат-панеах” не ти идва сън да заспиш?…
Усещаш ли ледения вятър, братко мой? Усещаш ли злобата и гнусното безсилие на дявола, който всячески ще потърси начин да съблазни, поклати и върне назад Божиите посветени? Усещаш ли планината от религиозна омраза и отрицание, която всички ние ще трябва да преодолеем, за да се съберем при Исус без петно и бръчка, и без никакво поражение в дух, душа и тяло? И давал ли ти е някога Господ мъдрост, та да проумееш, че нашите думи, мисли и дела оказват най-съдбоносно отражение върху запечатването ни със Святия Дух? Колко повече – когато ние днес сме поколение, много по-просветено от древното. Но древните християни имаха Свята и чиста Любов към Исус и затова твърде много внимаваха в думите от Апостолското послание:
“Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат; и не оскърбявайте Святия Божий Дух, в Когото сте запечатани за деня на изкуплението…” (Ефесяни 4:29-30) 
“Не оскърбявайте Святия Дух…” – предупреждава Христовият слуга. Защото да наскърбяваш Духа, то това значи съзнателно да изличаваш Печата, с който Отец те е запечатал в Него. А така може да дойде ден и час (да не бъде!) когато наскърбяването на Святия ще се превърне в хула, за която няма прошка нито в сегашното време, нито в бъдещия век на Обновлението. И какво още да ти кажа, братко мой, освен да те предупредя, че ако сред тъмните сили има постоянно съревнование по нечестие, то в топ десет на най-успешните богоборци са именно демоните, силни да подбуждат християните да похулят Духа на Благодатта. Защото наскърбяването на Духа е като подхлъзване на някой от ледените зъбери, а хулата вече е стремителното падане, чиято сетнина е духовна смърт. И ако един алпинист забива острия си пикел в леда и с цената на всичко е готов да се задържи върху коварната повърхност и да продължи изкачването, то и ние с точните думи на добрата изповед и правилните дела трябва да се задържим и възкачим във височината на Святостта. Защото такива като горепосочения ми неприятел, силен да хули, храчи и хвърля укор, ще стават все повече и повече поради умноженото беззаконие. И като паднат от високото, ще се намерят в местата без гонение, излъгани, че все още са запечатани в Святия Дух и нямат никакъв проблем с Бога. Но когато алпинистът е изгубил сблъсъка си с ледения ураган под върха, то напусто е било всичкото му изкачване, защото той вече е погинал – в някоя снежна яма или в дъното на дълбока пропаст. Тези демони, които са го бутнали от висотата му, ще упражнят всичкото си лукавство, за да го излъжат, че спасението му е сигурно. Но ти за справка потърси колко голяма е печалната статистика на погиналите и замръзналите под големите земни върхове като К2 и Еверест. И след това мъдро помисли каква ли ще е Божията статистика за духовно погиналите във времената на умноженото беззаконие. Аз не мога да стоя безучастен при мисълта за всичко това. А в личната ми болка да мисля и духовно да състрадавам на всички, които трябва да извървят своя личен път до Божия Свят Престол, се роди и тази пророческа книга. Книга за запечатаните в Святия Дух, които ще възвеличат в живота си Христовото Име и ще бъдат последните скъпоценни камъни, достойни да украсят короната на Небесния ни Цар Исус.
Последвай ме, мили мой братко, в дадените ми видения от Господ Исус Христос! Защото сега, когато вече сме получили от Него цялото възможно Освещение и Просвещение, ние ще трябва да платим цената да го задържим, тоест, да останем запечатани в Святия Дух!
На Господ, Който е Съвършеният Вдъхновител, Учител и Помазаник, отдавам цялата Слава за написването на тази книга! Амин и Амин!

Вашият коментар