СЪГЛАСНИ В ИМЕТО НА ИСУС – III ГЛАВА_4

4. СЪГЛАСИЕТО НА ЕДИН ДУХ – ВИСША СТЕПЕН НА СЪГЛАСИЕ

В тази глава стигаме до един от най-великите върхове в християнската вяра. Това е постигането на онова съгласие между вярващите, с което съвършено се изпълняват думите на Исус:
“Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата…” (Матея 18:19) 
Неслучайно Исус ни говори за двама, защото това съвършено съгласие е наистина много трудно достижимо при по-голям брой хора. Новият Завет ни е дал добра представа за този вид съгласие и за да го постигнем, ние действително трябва да разберем за какво става дума. Ако отворим “Евангелието от Йоан”, то ще видим, че Словото говори за Йоан, като за ученика, когото Исус обичаше:
“А на трапезата един от учениците, когото обичаше Исус, беше се облегнал на Исусовото лоно…” (Йоан 13:23) 
Съгласни ли сме, че Исус е Божият Син, в Когото Отец въплъти Съвършената Си Любов към всички човеци? Да, разбира се! Амин на тези думи! Съгласни ли сме, че Исус умря от Любов за всички нас? Да, разбира се! Амин на тези думи! Каква е тогава тази особена привързаност, тъй щото дори Словото да отбелязва, че Йоан е ученикът, обичан от Исус? Видно е, че тук става дума за особена близост, за изключителна духовна връзка между Исус и Йоан. За да разберем смисъла на тази връзка, то нека прочетем и самият край на “Евангелието от Йоан”:
“Петър, обръщайки се вижда, че иде подире му ученикът, когото обичаше Исус, този, който на вечерята се обърна на гърдите Му и каза: Господи, кой е този, който ще Те предаде? Него, прочее, като видя Петър, казва на Исус: Господи, а на този какво ще стане? Исус му каза: Ако искам да остане той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви след Мене. И така, разнесе се между братята тази дума, че този ученик нямаше да умре. Исус обаче не му рече, че няма да умре, но: Ако искам да остане той, докле дойда, тебе що ти е? Този е ученикът, който свидетелства за тия неща, който и написа тия неща. И знаем, че неговото свидетелство е истинно…” (Йоан 21:20-24)
Исус виждаше, че е възможна поява на съблазън у Петър и останалите ученици и затова му рече думите:
“Тебе що ти е?” и “Ти върви след Мене!”
В този момент учениците Му просто не разбираха, че Йоан беше на един дух с Исус. Йоан щеше да остане докато Исус отново дойде…
Какво означаваха тези думи на Спасителя Христос? За Пришествието ли ставаше тук дума или за нещо друго? А сега нека разберем и отговора:
“Евангелието от Йоан”, като стил на автора, показва, че Исус наистина се беше “върнал” при Йоан, тоест, Апостолът беше родил съвършено Христос в себе си! Затова Евангелието, написано от този Христов Апостол, при когото Исус се беше “върнал”, е по-различно от останалите три, при все, че всичките са боговдъхновени. Това е Евангелието, написано от Самият Христос, изпълнил личността на Апостол Йоан!
Ако Бог е поставил това Евангелие в Словото Си, то не е, за да го обявим за по-добро от останалите, но за свидетелство пред Църквата и целия човешки род какво действително означава човек да бъде на “един дух” с Господа. Едно е други да бъдат свидетели на Христовия Живот – Матей, Марк, Лука, а съвсем друго е Исус Сам да бъде свидетел на Себе Си! Йоан направи именно това. Той беше създал с Исус едно много по-голямо съгласие от останалите Апостоли. Затова именно той бе ученикът, когото Исус обичаше, именно върху него падна доверието и предсмъртната Воля на Спасителя да се погрижи за земната Му майка, именно върху него дойде Божието благоволение да бъде жив, докато дойде Исус и докато Святият Дух го преобрази като Съвършен Христов говорител.
А сега, за да разберем още по-пълно защо Йоан беше на един дух с Исус нека прочета от “Първото съборно послание на Йоан” следния стих:
“Никой, който е роден от Бога, не съгрешава, защото неговият зародиш пребъдва в Него, и не може да съгрешава, защото е роден от Бога…” (1 Йоаново 3:9) 
Когато бъдем кръстени със Святия Дух, в нас се е появил зародиш, тоест зачатие на божественото естество. Това зачатие е духовно! Нашата вяра и Любов към Исус е тази, която може да развие този зародиш, понеже знаем, че Бог е Живот. Ако у една жена има зачатие, тоест, ако тя е бременна, Бог развива нещата до пълноценно роден човек.
Същото е и в Духа!
Ако във всеки един повярвал християнин има зародиш на Христос, то Бог желае да го развие до пълноценно роден Христос у него!
Ето затова Исус се върна при Йоан!
Ето затова Йоан беше на един дух с Господаря на Вселената!
Друг пример за постигнато съгласие на един дух може да видим в посланията на Апостол Павел, където той ни говори за своя съработник Тимотей, като за единствен, с когото е на един дух:
“А надявам се на Господ Исус Христос да ви изпратя скоро Тимотей, та и аз да се утеша, като узная вашето състояние. Защото нямам никой друг на еднакъв дух с мене, който да се погрижи искрено за вас…” (Филипяни 2:19-20) 
Този стих не означава, че Павел не е имал съгласие с останалите Апостоли, но че съгласието му с Тимотей е по-превъзходното. Виждаме, че наистина Божието Слово ни е оставило чудесна надежда и пример за насърчение в съгласие на един дух. Защо е по-превъзходно това съгласие? Какво има в него? Как да го разбираме? Как да го постигнем? Вярвам, че в следващите редове ще намерим отговор на тези въпроси.
Ако нашата вяра е в Господ Исус Христос, Който възкръсна от мъртвите и се възнесе в Небето, то нека знаем и обещанието Му:
“Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми, и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него…” (Йоан 14:23) 
От тези думи разбираме, че Исус не е само в Небето, но присъства и в нашите сърца. Ако ние се научим и постигнем това – да вярваме в Исус, Който е в нашия ближен, то тогава сме направили крачката към съгласието на един дух. Защото крачката е именно тази:
Да повярваме в ближния не като в човек, но като в Исус, Когото Святият Дух е изобразил в личността му!
Казано още по-точно: Ако нашето съгласие и доверие прави така, че Личността на Исус в нашия брат се изявява ежедневно, и ако той прави същото спрямо нас, то тогава сме на път да постигнем съгласие на един дух. Най-важният мотив в това съгласие е молитвата пред Бога и Любовта помежду ни, които да доведат до там, че Христовият зародиш в сърцата да порасне до съвършено роден Христос, пълноценно обитаващ нашите дух, душа и тяло. Ако нямаме този мотив, то не можем да постигнем подобен род съгласие, защото великото в него е Вярата!
Вярата в Бога, който обитава в брата ни!
Вярата в Силата на Святия Дух, която е изобилна и предостатъчна, за да изобрази Христовия ум, характер и Дух в нас и в нашия ближен!
Насърчение за такова съгласие ни дава Апостол Павел в “Посланието към Филипяните”:
“Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса… ” (Филипяни 2:5) 
и още:
“Но който се съединява с Господа, е един дух с Него…” (1 Коринтяни 6:17)
След едно по-дълго общение с нашите братя и сестри в Църквата, Бог непременно ще ни покаже човек, склонен да постигне съгласие на един дух с нас. Именно тогава трябва целенасочено и устремено да се молим ние за него и той за нас, за да се изяви между него и нас пълнотата на Божията Любов. Ето една нагледна графика за това:

agree

Ако Божията Светлина и Присъствие протекат от нашите сърца и от сърцето на ближния ни и така действие на Святия Дух от нас се спои с действие на Святия Дух от ближния ни, то помежду ни е Исус. Тогава, гледайки на ближния ни, ние не виждаме в него човека, но Бога. Също така и той, гледайки към нас, вижда в нас не човека, но Бога.
Нека запомним, че това е съгласие с вяра в действието на Святия Дух! Вяра, чрез която извикваме в Присъствие Личността на Исус от ближния, както и той от нас самите! За подобна вяра е ни е нужна безпределна съпричастност в мислите, надеждите и стремленията на нашия ближен.
И в обобщение:
Съгласието между двама в Името на Исус е сливане на две сърца чрез Святия Дух и задействане на Божията Воля чрез изповедите и молитвите, направени от тях!
Ако видиш Исус в ближния си и той Го види в теб, и двамата повярвате в Неговата чудесна Сила у вас, то наистина сте постигнали съгласие на един дух! Постигането на такова съгласие е скъпоценно пред Бога и Неговата ревност изобилно го възнаграждава.

Leave a Reply