СЪГЛАСНИ В ИМЕТО НА ИСУС – III ГЛАВА_3

3. СЪГЛАСИЕТО, КАТО ДВИГАТЕЛ НА ХРИСТОВОТО ТЯЛО

Всички ние, които вярваме в Исус и сме кръстени със Святия Дух, сме Живата Църква на Бога, която Той ръководи според Волята Си. И понеже Бог е Един и Волята Му една, като ясно изразена чрез Словото Му, а ние сме много, то ни е нужно единство и съгласие в една Воля и в един Дух, за да изпълним всичко онова, което Бог е набелязал. Ако искаме напълно да разберем смисъла на християнското съгласие, можем да си послужим с един простичък пример:
Нека да погледнем към тялото си. А след това да си намислим извършването на някакво действие. Например:
Протягаме ръка към масата, за да си отчупим хляб. Ето, ние вече сме направили това. А сега да пристъпя към извода:
Ръката е послушала волята ни и е изпълнила подадената заповед. Пръстите ни са отчупили от хляба с чудесен синхрон помежду си. Лакътят се е задвижил към тялото ни и ние сме взели къшей от хляба. Няма никакъв конфликт между ума ни и ръката ни. Волята ни се е изпълнила. Ние сме напълно удовлетворени, че ръката ни е изпълнила волята ни.
Нещо подобно става в Духа!
Бог гледа Тялото Си, сиреч нас – Неговата Църква. Той напряга Волята Си, за да вдигне ръката Си и да върже всяко нечестие в света. Но ръката не се движи както трябва! Палецът е притиснал показалеца, а безименният пръст е парализиран… Бог не може да вдигне ръката Си! Неговата Воля е рикоширала пред крепости от предразсъдъци и предубеждения, в стени от нищо не значещи видения и пророчества. Божията Воля не е задвижила цялото Тяло, понеже отделни негови части са парализирани от религиозен контрол и човешки политики.
Ето затова Бог днес чисти Тялото Си от всички злини и несъгласия, от всеки светски квас, от всяко петно и бръчка, от всяка гордост и бунт. Защото ако Бог ни е нарекъл Христово Тяло, то несъмнено го е направил, за да ни подсети, че има само една воля, която го задвижва! Волята на Святия Дух, Който ни движи чрез Словото Си!
Липсата на съгласие между отделните християни, между отделните църкви и като цяло – липсата на пълно съгласие между Църквата и Бог, между Тялото и Христос, е причина да не виждаме благовестието, изявено в онези световни мащаби, които желаем да бъде.
Ако някога Апостол Павел е молил Коринтската църква с едни думи насърчителни, но и отговорни, то със същите думи днес провокира нашите сърца и умове:
“Моля ви се братя, за Името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие, и да няма раздори между вас, но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл…” (1 Коринтяни 1:10)
Ако в примера с ръката ние взехме къшей от хляба, то го сторихме, защото Бог съвършено е съединил клетките на ръката ни в един ум и в една мисъл – нашият ум и нашата мисъл! Нека разсъждаваме върху това! Нека бъдем безукорни! Нека молим Бог за придобиване на склонност към съгласие и съдействие с всяка част от Неговото Тяло. Но едновременно с това никога да не забравяме, че части на Тялото Христово са само онези човеци, които са спасени, новородени и кръстени със Святия Дух. За да проявяват дарбите Му и да раждат плодовете Му. Защото е писано:
“Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовият Дух, той не е Негов…” (Римляни 8:9)
Вярвам, че добре се знаят замислите на Сатана, който ще се опита да изкористи Божията повеля за съгласието, като повеля за съгласие с религията и света.
На това какво да кажем?
Именно думите на Апостол Павел:
“Не се впрягайте заедно с невярващите, защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината? И какво съгласие има Христос с Велиала? И какво съучастие има вярващият с невярващия? И какво споразумение има Божият Храм с идолите? Защото ние сме Храм на Живия Бог…” (2 Коринтяни 6:14-16)
Ако ние сме Храм на Живия Бог, то сърцата ни ще са отворени за съгласие с всички, които също са Храм на Живия Бог. Но те ще останат затворени за всякакво споразумение с базилики, катедрали, манастири, камбанарии, свещници, литургии, панихиди, задушници, икони и раса, както и с ония човеци, които са се вплели с връзките на подобни идоли и не желаят да се освободят от тях. Но нека запомним и долното послание, понеже то днес изобличава всички църкви, които имат самочувствие, че стоят далеч от религиозния дух:
Сърцата ни трябва да останат затворени за споразумение с всички, които са опиянени от кваса на този свят и са донесли търговията в Храма на Живия Бог!
Сърцата ни трябва да се погнусят от тщеславието и превъзнасянето, характерни за църквите, които са обикнали света!
Нека не се подаваме на никакво съгласие с човеци от двете крайности на дяволската заблуда. Защото в едната ще ни погуби религията на Вавилонската традиция, а в другата – на Вавилонското тщеславие! Но и в двата случая ние ще отпаднем духовно от съгласието ни с Господ Исус Христос!
Друга важна особеност на нашето дълбоко съгласие е духовността, като изявен начин на християнско общение. Във “Второто послание към Коринтяните” Апостол Павел и Тимотей заявяват:
“Затова отсега нататък не познаваме никого по плът, ако и да сме познали Христос по плът, пак сега вече така Го не познаваме. Затова ако е някой в Христа, той е ново създание…” (2 Коринтяни 5:16-17) 
Ние трябва да насърчим Исус, Който живее в сърцето на ближните ни. Неслучайно тези Христови мъже казват, че ако и да са познали Христос по плът, пак сега вече така Го не познават.
Какво желаят да ни подсетят те с тези думи? Именно това, че те вече са познали действието на духовния Христос в своите сърца и умове!
Ако се научим да гледаме на братята и сестрите по Дух, а не по плът, тоест, ако отделим скъпоценното от нищожното, вечното от онова, което преминава, то непременно ще насърчим Исус в сърцата им. Знайте, че:
Святият Дух не познава друго проявление на Самия Себе Си, освен това да изобразява Исус в повярвалото сърце! Ако ние сме съгласни в Христовото Име, то и Исус е между нас, станал реален чрез дарбите и плодовете на Святия Дух. Затова трябва да гледаме на ближните, като на потенциални носители на Христовото божествено естество.
Да познаваме ближния по Дух! Да знаем как Бог провежда Любовта Си чрез него! Ето това е сигурен стимул за едно по-чудесно общение, за съгласие между братята. Бог винаги ще допълва мярката на Христовата Любов и ще я разпределя според нуждите на вярващите. Ето защо Божията Воля за нас е всячески да изобилстваме в познаването на Святия Дух, не просто като Личност, но самите действия на Духа, разпределени между нас и ближните ни! Нека никога не гледаме на ближните по плът и да ги обвързваме в сърцата си с някакви плътски белези – били те социалното им положение или местоживеенето им, но да молим Бог да изяви Волята Си за тези хора, като части на Тялото, в което сме и ние. Ако християните са различни по характер и призвание, по професия и образование, то тези техни разлики са само един прекрасен пример, че могат да се допълват и да си служат един на друг – всеки, според дарбата и възможностите, които Бог му е отредил.
Сега Святият Дух насърчава всички ни с тази книга, за да започнем да се вълнуваме от духовния живот и общение с ближните. И нашите молитви и любов, и цялата ни жертвоготовност да усилват плодовете на Духа в живота им. Това неизменно ще ни доведе до онова съгласие, което ще движи Църквата напред. Нека държим здраво в сърцата си откровението, което сега ни дава Духът:
Ако гледаме на братята и сестрите си през очите на Святия Дух, непременно ще видим, че Исус живее в сърцата им! Когато поискаме да изявим Исус в ближните ни, тогава сме пораснали до победоносно съгласие!
Съгласни ли сме с думите на Святия или още имаме съмнения? Нека тогава да помислим как в Църквата са се появили духовни звания, като апостоли, пророци, учители, презвитери или дякони! Не иде ли това да ни покаже, че вярващите са се насърчавали в Духа и с Любов помежду си са усилвали действието на Божията Благодат? Този велик пример, останал от Ранната Христова Църква, ни е нужен днес! Нужна ни е онази покорност и смирение, онова служение към братята, което е служение към Исус. В Своята притча Спасителят ни е казал точно това:
“Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили…” (Матея 25:40) 
Ако живеем с твърдото убеждение, че в Църквата сме на среща с Исус, че в братолюбието даваме на Исус, че във всяко служение служим на Исус, то съгласието ни с ближните ще бъде като пълноводна река.

Leave a Reply