СЪГЛАСНИ В ИМЕТО НА ИСУС – III ГЛАВА_2

2. ПРОСТИТЕЛНОСТТА, КАТО МОСТ ЗА СЪГЛАСИЕ

Чудесно е да нямаме грехове! Превъзходно състояние на духа е знанието, че всичките ни грехове са простени от Отец в Името на Исус и чрез кръвта Му. Естествено е, че тъмните сили и власти винаги ще бъдат непримирими противници на християнското съгласие. Затова те всячески ще се стараят да нарушат мира между християните. Едно от изпитанията, което може да ни препъне, е невъзможността да се справим с греха, извършен против нас. Когато ближният ни наскърби с греха си, ние можем да попаднем под мъчителен дяволски контрол. Обидени сме незаслужено или пък сме излъгани за нещо. Обзема ни чувство на възмездие, желание да бъде наказан нашият брат за отношението му към нас. Това състояние се нарича непростителност и само по себе си вече е изгубено съгласие с ближния!
Някога Апостол Петър явно често е бил жертва на хорска злоба, нетърпимост и грехове от ближните си. И затова е решил в един момент, че седем пъти прошка е достатъчно, за да бъде удовлетворен Бог. Но какво му каза Исус:
“Не ти казвам: До седем пъти – до седемдесет пъти по седем…” (Матея 18:22)
Ако ние сме поръсени с Кръвта на Исус и тя е премахнала всичките ни грехове, то нека вземем Сила от тази Кръв и с Любов да простим на нашия ближен. Святият Дух, Който живее в нас, е нежен, любящ и безкрайно простителен. Атаката на дявола не е била срещу нас, но срещу Неговото действие да ни сплотява в Любов и в съгласие. Нашата непростителност, като плод на личния ни егоизъм, затваря сърцата ни и от двете страни – и към Бог, и към ближните. Затова трябва да знаем, че непростителността е действие на демони, специализирани да ни изолират от братолюбието, съгласието и Бога. Непростителността винаги държи под контрол и двете страни. Както човекът, който е съгрешил, така и другият, към който е съгрешено. Но за да разберем колко огромна е Силата да се прощава, то нека ви припомня Христовите думи, свързани с нея. Повод за тези думи беше реакцията на един фарисей, който видя отношението на Исус към една блудница. Тогава Божият Син му каза:
“Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи. Някой си заемодавец имаше двама длъжника. Единият дължеше петстотин динара, а другият петдесет. И понеже нямаше с какво да му отплатят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече? В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето…” (Лука 7:40-43) 
“Затова ти казвам: Прощават й се многото грехове, защото тя обикна много, а комуто малко се прощава, той малко обича…” (Лука 7:47)
Искаме ли да накараме ближният да ни обича повече? Тогава нека му простим съгрешенията против нас. От все сърце нека забравим всичкото зло, което той ни е сторил! Така второто съгласие между нас ще стане много по-мощно от първоначалното. Ние много сме простили, а затова и много сме обикнати! Бог извиква наистина чудесна промяна в сърцата, които прощават и на които е било простено!
Простителността съвършено заздравява Църквата!

Leave a Reply