СЪГЛАСНИ В ИМЕТО НА ИСУС – III ГЛАВА

III. СЪГЛАСИЕТО С БЛИЖНИТЕ

След първите два принципа на съгласие ни предстои да навлезем в разглеждането на третия принцип – съгласието с ближните. Нашият живот не е изолирано явление, защото, освен нас, на този свят живеят милиарди човеци. Исус дойде на земята, за да спаси всички, които повярват в Неговото Име. Така разбираме, че вярваме не само ние, но и много други като нас. Темата, която ще разгледам в настоящата глава, е склонността ни към общение с нашите братя и сестри.
Бог е изявил Волята Си, че онези, които вярват в Него, съставляват Храм, в който Той обитава чрез Святия Си Дух, и Църква, която Той ръководи и направлява. Ако до вчера сме живели в света, то сигурно сме забелязали, че сме част от едно огромно човешко общество, разнолико и многостранно. Но дори в това общество човеците са се научили да се интегрират, съюзяват и кооперират в най-разнообразни общности – в клубове и партии, в агитки и профсъюзи, в училища и университети. Изобщо – във всяка сфера на живота човеците търсят съмишленици и съидейници. Бог ни пита в Словото Си:
“Ще ходят ли двама заедно, ако не се съгласят?” (Амос 3:3) 
Отговорът на този въпрос е ясен: Разбира се, че не! Именно затова човеците са склонни на всякакво съгласие, с цел да създадат общуване помежду си. В човешкият живот винаги се раждат проблеми, които да се решават, или интереси, които да се постигат и защитават. Така човеците стават зависими един от друг и търсят помежду си съгласие. А човек е склонен да постигне съгласие с друг човек само за това, от което препълва сърцето му. Ето ви и пример:
Колкото и да искаме да говорим с някой борсов посредник за поезия или изкуство, той ще отхвърля темата ни, понеже сме другоезични за него. Но ако темата ни бъде за курса на долара, за състоянието на пазара, за темпа на инфлация или девалвация, то непременно ще отприщим у нашия събеседник неподозирана енергия и желание за общение, тоест, ще бъдем съгласни с неговите желания и копнежи, с онова, което препълва сърцето му. Така разбираме, че способността за съгласие се явява основен белег на човешкото общество. Друг е въпросът дали това съгласие е благословено или осъдено от Бога.
Ако грехът и тъмнината в света са взели такива чудовищни размери, ако сребролюбието и суетата шестват с огромна сила в общественото съзнание, ако политическият театър се разтърсва от грозни и скандални спектакли, то причината е само една:
В този свят има достатъчен брой хора, съгласни с внушенията на дявола и причастници в нечестиви идеи и каузи!
Исус дойде на този свят, но не за да остане Сам. Божият Син потърси човеци, които да бъдат съгласни с Него. Исус събра около Себе Си Апостолите и те Го следваха навсякъде по земния Му, а след това – и по Небесния Му Път. Така Христос ни изяви една най-важна Божия Истина:
Съгласието на нечестивите не може да бъде победено без съгласие между праведните!
На силата на светските човеци, съгласни в тъмнината, Бог изправи Силата на християните, съгласни в Името на Исус. И за да бъдем наистина победоносни в пътя си, Бог ни остави и мъдростта на Апостолските послания, в които Той ни изяви, че като вярващи в Исус и родени от Един Дух, ние ставаме части един на друг, свързани чрез Силата на Любовта, тоест, ставаме едно Христово Тяло, проводник на една Небесна Воля – на Бог Отец!
В настоящата тема искам да разгледам най-важните белези на този принцип, който Бог е постановил, а именно:
Да бъдем съгласни в Името на Исус.

Leave a Reply