СЪГЛАСНИ В ИМЕТО НА ИСУС – II ГЛАВА

II. СЪГЛАСИЕТО МЕЖДУ УМА И СЪРЦЕТО

Когато Бог чрез Духа Си дойде да живее в сърцата ни, Той желае докрай да разшири Своето присъствие в нас. Като неизменен буфер в началото на нашата вяра се явява умът ни, който е бил слуга на плътското ни естество и е създал определени навици и рефлекси, за да го обслужва. Така умът ни в началото ще изразява остро несъгласие със сърцето ни и най-вече с Онзи, Който обитава в него. Гравитацията на греха и света винаги държат човешкият ум като заложник срещу духовното естество и затова е необходимо този ум да се промени и обнови според Божията Воля. Има само една сила, която може да го промени и това е нашата вяра в Исус! Това са лъчите на Святия Дух, които, имайки широко отворените ни сърца, започват да въздействат върху ума ни и да го концентрират върху смисъла на вярата, върху силата на Любовта и Мъдростта на Святия Бог. Става така, че сърцето превзема ума чрез вяра и го покорява. Тогава умът ни целенасочено започва да следва сърцето, защото се е уверил, тоест, покорил се е на вярата и нейните принципи. Следствието на това е, че ние се изпълваме с увереност, дързост и сила. Ако трябва да определя това с думи, то те биха се предали със следното съждение:
Увереността е действие на нашия ум, покорен от вярата ни в Исус Христос!
В това състояние ние сме много близко до Бога и притежаваме истинска готовност да проявим Неговата Воля в света. Това е така, понеже Святият Дух вече е постигнал съгласие не само с духа ни, но и с ума ни. Апостол Йоан ни казва:
“И увереността, която имаме спрямо Него е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша. И ако знаем, че ни слуша, за каквото и да Му попросим, знаем, че получаваме това, което сме попросили от Него…” (1 Йоаново 5:14-15) 
Да имаме увереност в Бога, да знаем, че Той ни слуша, е нещо наистина превъзходно. А Един Свят Бог може да послуша само Святи личности, сиреч, хора с осветени умове и сърца. Нека забележим още как Йоан казва, че ако попросим, знаем, че получаваме попросеното. Не просто предполагаме или се надяваме, но знаем. Затова, ако не сме стигнали до тази чудесна духовна позиция – да знаем Божия отговор, то все още у нас предстои работа за съгласие между ума и сърцето. Апостол Павел ни съветва:
“Всеки да бъде напълно уверен в своя ум…” (Римляни 14:5) 
Ако нашата вяра не е покорила напълно ума ни, то ние не сме придобили онова пълноценно общение с Бога, което Той иска да имаме с Него. Ние трябва да сме съгласни за всичко със Святия Дух! Трябва да платим цялата цена в покорство, смирение и послушание, за да придобием тази наистина чудесна власт и сила, за която ни говори Апостол Йоан. Затова запомнете правилото:
Увереността в избрания път на вяра в Исус е пример за съгласие между ума и сърцето!
Човешкият ум е склонен да анализира обстоятелствата и да прави изводи и препоръки. Често пъти той може да се окаже ахилесовата пета на нашата вяра, мястото, което нечестивият атакува. Ако сме слаби в познанието за Бога и за Неговата Сила и Мощ, то рискуваме да попаднем в капана на собствените ни страхове. Страхът от обстоятелства е първият баласт в умовете ни, който категорично трябва да изхвърлим. Страхът е свидетелство за човешката невъзможност да се победят обстоятелствата! Но вътре в нас живее Бог! Той е по-велик от обстоятелствата! По-велик от дявола! Той е Богът на Авраам и Моисей, на Давид и Даниил, на Петър и Павел! Той не познава страха, ако и ние да сме го познавали! Затова нашият дълбок мотив в увереността трябва да бъде следният:
“Господ е светлина моя и избавител мой; от кого ще се боя? Господ е сила на живота ми; от кого ще се уплаша? Когато приближиха при мене злосторници, противниците и неприятелите ми, за да изядат плътта ми, те се спънаха и паднаха. Ако се опълчи против мене и войска, сърцето ми няма да се уплаши; ако се повдигне против мене война и тогава ще имам увереност…” (Псалом 27:1-3)
Ето такава увереност ни е нужна днес. Нашият ум трябва да бъде преобразен именно по този начин. Често пъти обстоятелствата в света ще ни налагат един модел на реакция – рационалният или аналитичният подход на ума. И тогава съображенията ни ще станат плътски и наивни. “Това не може да стане!” или “Това не може да бъде!” .
Неувереният ум води след себе си клопки и примки. Неувереният ум ограничава Силата, която Бог ни е дал. Той довежда като неизбежни сподвижници колебанието и съмнението. А вярата в Исус е действие. Не просто статуя, вкаменелост или постулат. Ако вярата не преобрази ума ни, то или не е истинска, или е задушена от човешки контрол и религиозни чувства. Защото за вярата Божието Слово казва:
“А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме…”  (Евреи 11:1) 
От тези стихове разбираме, че вярата е процес. Процес на изработване на твърда увереност, на преобразен и осветен ум, покорен и послушен на Божията Воля. Увереният ум – това е съгласие с Бога докрай!

Leave a Reply