ЗНАМЕНИЕТО НА ПРОРОК ЙОН – VI ГЛАВА

6. ТРЕТИЯТ ДЕН НА ИСУС В ТЪМНИЦАТА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Знаеш ли кога човек е готов да промени сърцето си според Съвършената Божия Воля? Това е, когато бъде наистина уплашен от Божиите справедливи съдби. Защото тогава, паднал по очи и на колене пред Господ, той би оголил гърба си и би извикал:
“Бичувай ме, Господи мой! Направи така, че сърцето ми да се тресе от скръб, а очите ми да не пресъхват от сутрин до вечер. Защото Ти бичуваш всеки син, когото приемаш и това е Истинската Ти и Свята обхода с тези, които Си възлюбил довека!”
Но искат ли всички да бъдат бичувани от Господ? И готови ли са всички като Ниневийските жители да се покрият с вретище и пепел и три дни да не ядат хляб и да не пият вода, но да плачат и викат към Бога, за да Го отвърнат от яростния Му гняв.
Истината е такава, че днешното последно поколение е много по-зло от онова, което искаше знамения от Исус. Истината е, че днешните предпочитат да се хихикат и кикотят, както и да падат по гръб на конференциите си, тъй щото такива ще преживеят пир по време на чума.
Пир по време на чума!
Замисли се върху тези думи, братко мой! Защото чумата на последния Вавилон тръшва смъртоносно мнозина. И такива, като са слепи да видят тъмните петна на заразата по гърдите си, са готови да пируват с църковната върхушка, без да се замислят, че в тъмницата не ще могат да изплатят поръсената Кръв на Завета, която са стъпкали и поругали.
Аз виках и писах достатъчно, за да чуят дори глухите и да прогледнат и най-слепите. Но гордият църковен член, ходещ на църква в сряда и неделя и инвестирал цяло състояние за диплома по теология, не иска и да чуе за пророческо слово, нито за покаяние и смирение.
Такъв е праведен в собствените си очи и има гледна точка (разбирай доктрина) за всяка страница от “Битие” до “Откровение”. Но как такъв ще обясни с доктриналните си възгледи стореното от Исус в сърцето на земята? Как ще се приближи до Христовата Смърт на Кръста, когато не е готов да получи дори драскотина за Господ Истината е, че всички, които стоят пред Кръста, а не преминат след него, ще останат завинаги зрители на видимото и земното. Те ще прочетат всичките Евангелия, но ще си останат същите стари и естествени човеци. Те ще рецитират с възторг цели пасажи от посланията на Апостол Яков, Петър, Йоан, Юда и Павел, но стиховете им всякога ще бъдат мед що звънти и кимвал, що дрънка. Те ще продължат да четат конкордансите на Стронг и Банков, или препратките под библиите си, но нито повече, нито по-малко ще приличат на строители, които не са сложили и един камък върху основата на духовния си дом. А когато завали дъждът, придойдат реките и духнат ветровете, такива ще бъдат завлечени и отнесени като хилядите преди тях. Понеже са били вярващи, а не верни. Понеже са били изследователи, а не последователи.
Понеже никога в живота си не са платили цената, за да бъдат царе на Господ Исус Христос!
Нужни бяха тези начални думи преди видението, което Исус разкри пред очите ми. Защото в това видение пред мен оживяха едни от най-покритите думи на Спасителя, изречени в Евангелията. Думите за Южната царица и Ниневийските мъже. Сиреч, за тия, които ще се явят при Съда на Христос, за да осъдят поколението на Вавилон и всичките нечестиви човеци.
Нека да ти разкрия и самото видение, което имах от Господа. Аз все така стоях с Него в сърцето на земята, когато Той се усмихна и посочи с ръка нагоре, като ми казваше:
“А сега нека да се качим най-горе в сърцето на земята. Там, където я няма силата на Ада, но е само и единствено Смъртта. Защото има да видиш неща, които истински ще те изумят и учудят…”
След тези свои думи Господ тръгна нагоре, а аз Го последвах. И ето, че колкото повече вървяхме, толкова повече Адът се отдалечаваше от сърцето ми и аз вече не чувах стенанията и писъците на осъдените. Така, след известно ходене, очите ми видяха бледи светлинки в далечината на мрака. Това ме учуди, тъй щото сочейки ги на Исус, аз Го попитах:
“Какви са тези светлинки, които мъждукат в далечината, Господи?”
А Исус ми отговори, казвайки:
“Това са сърцата на древните царе. Сърцата на тия, в които са останали чест и достойнство, вярност и доблест. И ако наистина искаш да разбереш в пълнота всичко, то ти казвам, че това са сърцата, поради които твоят Господ се нарече Цар на царете и Господ на господарите. Нали помниш от знамението на пророк Йона, че след човеците и животните следват самите царе?”
“Да, Исусе! Помня това и то е пречудно за мене. Но кои ще видим в далечината, Господи?”
“Имай търпение, момчето Ми и само Ме следвай! Защото след миг ще разбереш всичко…”
Отново ходех след Исус, като не можех да сдържа вълнението на сърцето си. И ето, че светлините вече се превръщаха в сърца. А сърцата осветяваха лицата на човеци, които изглеждаха много по-различно от предишните обитатели в сърцето на земята. Защото върху тях имаше белези на неизгубено благородство. Така дойде миг, когато Господ се спря. И като простря Меча Си над хиляди души, направи мълнията на Духа да ги озари и освети. А след това с развълнуван Глас Исус извика на душите, като им казваше:
“Древни царе от вековете! Виждам сред вас Фараон, който въздигна Йосиф! Виждам сред вас Дарий и Кир! Виждам сред вас царицата на Шева и царят на Ниневия! Виждам сред вас люде, които умираха с чест и достойнство, с доблест и безстрашие! Виждам най-сетне царския закон, “Да обичаш ближния си”, който сте опазили до времето, в което ви посещавам.
Аз бях невидимият Цар в живота ви, Който положи в сърцата ви Закона, който не се изменява! Аз бях, Който ви дадох да обичате Израиля и да вършите Волята на Отец Ми, Когото не познавахте, но на Когото служихте! Ето, Царят призовава царете Си, и Могъщият от Сион прибира древното Си офирско злато!”
Думите на Исус бяха толкова запленяващи и Святи, щото край Него мигновено се събраха хиляди благородни. Така аз видях Фараон, който Му се поклони доземи, като Му казваше:
“Благословен Богът Йосифов, Който направи Йосиф Цафнат-Панеах на древността, а Сам стана Цафнат-Панеах на Вечността!”
Така Му се поклониха Дарий и Кир, като Му казваха:
“Благословен Богът Даниилов, Който възвеличи Закона, който не се изменява! Благословен Богът Даниилов, Който затули лъвови уста и изпрати Лъва Си в сърцето на земята!”
Така му се поклони и Шевската царица, като Му казваше:
“Благословен мъдрият Бог на Соломона, Който ме нудеше, за да дойда от краищата на земята и да чуя Соломоновата Мъдрост, защото сега пред мене стои повече от Соломона!”
Така Му се поклони и царят на Ниневия, който Му казваше:
“Благословен да Си, Небесни Царю, понеже изпрати пророка Си да вика и плаче из цяла Ниневия! И днес очите ми виждат повече от Йона! Защото Йон престоя в корема на рибата, а Ти Си дошъл и престоял в сърцето на самата земя! И аз зная, Царю мой, че Небесният Бог, Който Те изпрати, Той ще и заповяда да напуснеш сърцето на земята и да Му се явиш в Слава!”
Прегърнал и докоснал всички, които Му се покланяха, Господ ме погледна с твърде нежен и топъл поглед. А след това ми каза:
“Ето, Стефане! Сега наистина виждаш Славата на Човешкия Син в сърцето на земята! Слава, за която никой от слугите Ми не е писал! Слава, която откривам в свършека на времето, за да издиря и подготвя последните Си царе на земята.
И на вас, които искате да слушате думите Ми и да явявате Словото Ми като Светлина на света, днес казвам:
Царят на Сион прибра царете Си от сърцето на земята. Тъй щото от мига на Моето Възкресение всичко благородно се възкачи нагоре и повече царе в сърцето на земята няма. А ако има царе, то те не са Моите, нито Аз съм ги ръководил и вдъхновявал.
Бъдете царе, люде Мои! Бъдете благородни! Имайте доблест и смелост, вярност и чест, достойнство и безстрашие! И най-вече – чиста съвест! Имайте Закона Господен в сърцата си! Спазвайте царския закон “Да обичаш ближния като себе си”, понеже така никога няма да отпаднете! Понеже на всички вас казах, но отново ще повторя думите от Моето Евангелие. И който има разум, той непременно ще разбере какво говоря:
“Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Иона. Защото, както Иона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи. Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото те се покаяха чрез Ионовата проповед; а ето, тука има повече от Иона. Южната царица ще се яви на съда с това поколение и ще го осъди, защото тя дойде от краищата на земята за да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тука има повече от Соломона…” (Матея 12:39-42) 
Не видяхте ли и не проумяхте ли, че след думите за знамението на пророк Йона Аз вече говорех за Ниневийските мъже и Южната царица? И какво друго да стори Царят, освен да се възкачи в Слава с царете Си?
Ето, водя пророка Си към най-светлото знамение на Сина! Към Възкресението, с което Отец прослави Тялото на Сина и Го върна от Смъртта във Вечния Живот!”

Leave a Reply