ЗНАМЕНИЕТО НА ПРОРОК ЙОН – IV ГЛАВА

4. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ИСУС В ТЪМНИЦАТА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Искам да освободиш ума си от всякаква представа, че Господ Исус ще слиза в сърцето на земята, за да проповядва благовестието на умрели вълци, лисици, чакали, хиени или лъвове. Вярно е, че в указа на Ниневийския цар изрично се упоменаваше човек и животно да не ядат нищо и да не пият вода, но да викат и плачат към Бога, за да Го отвърнат от лютия Му гняв. Но ти имай разум да проумееш, че ако човек наистина може да вика и плаче към Бога, то животното не може да извърши това. Самата липса на разум в животното е достатъчен аргумент, че то няма да се покори на пророческия призив и царската заповед.
Какво са тогава животните в Ада? И защо тяхното беззаконие ги е поставило в самото сърце на земята, както и Исус ме предупреди за това?
Истината е, че животните в ада не са просто животни, но душите на човеци, лишени от разум и били в живота си на земята твърде страшни насилници и престъпници на Божия Закон.
Дава ли ни Божието Слово информация за тези животни?
Разбира се, че ни дава. Ако отворим “Второто съборно послание на Апостол Петър” то ще прочетем категоричните думи на Апостола, който заявява именно за тия животни, които Господ ще покаже на всички ни в сърцето на земята. Ето какво е записано за тях:
“Тия, обаче, като животни без разум, естествено родени, за да бъдат ловени и изтребвани, хулят за неща, които не знаят, и ще погинат в своя разврат, наближаващи да получат заплатата на неправдата – люде, които считат за удоволствие да разкошестват денем. Те са петна и позор; наслаждават се с примамките си, когато са на угощение при вас; очите им са пълни с блудство и с непрестанен грях; подмамват неутвърдени души; сърцето им е научено на лакомство; те са предадени на проклетия; оставиха правия път и се заблудиха, като последваха пътя на Валаама Веоров, който обикна заплатата на неправдата, но биде изобличен за своето беззаконие, когато ням осел проговори с човешки глас и възпря лудостта на пророка. Те са безводни кладенци, мъгли тласкани от буря, за които е запазена мрачна тъмнина [до века]…” (2 Петрово 2:12-17)
Виждаш ли колко точно Апостолът те е предупредил, че това са животни, за които е запазена мрачна тъмнина до века? Виждаш ли, че такива са оставили правия път и са се заблудили, като са обикнали заплатата на всяка неправда?
А сега трезво размисли, че в сърцето на земята, където отиде Христос в мига на Смъртта Си, не светят празнични полилеи, но всичко е сковано в мрачна тъмнина до века. Това трябва да те убеди, че ако пред Божия поглед един човек се е превърнал в животно, то такъв е изгубил всичко човешко, а следователно такъв вече няма Божия Образ и подобие, но изцяло се е уподобил и изобразил в образа и подобието на старовременната змия, която е дявол и Сатана. Така непременно разбираш, че за душите на човеците, станали животни, са запазени най-мрачните дълбочини на Ада.
Но нека разсъжденията ми сега да отстъпят на личното ми водителство от Исус и на видението, което Той разкри пред очите ми. Защото аз все още стоях с Него пред отворените порти на Смъртта и Ада, когато Исус ме хвана здраво с ръката Си и простря в другата Меча Си, като ми казваше:
“Сега ще видиш твоят Господ като Светкавица, която ще премине през мрака на тъмните селения, за да стигне до самото сърце на земята, откъдето да започне мисията Си…”
След тези думи на Исус Мечът в десницата Му просветля като изстреля гигантска мълния, която за част от секундата премина по цялото протежение на Смъртта и Ада, осветлявайки всичко около себе си. И тогава аз и Господ полетяхме в самата Светлина на мълнията. Толкова бързо и мигновено, щото очите ми не свариха да видят и забележат каквото и да е встрани от нас. И ето, че Господ вече ме беше завел в сърцето на земята. И докато с Него стъпвахме на една тясна каменна пътека, край очите ми и ушите ми оживя всичкият възможен ужас и проклятие, които нито бих могъл да си представя, нито биха ми дошли на ум. Защото там, в сърцето на земята, аз виждах душите на хиляди грешници и нечестивци, вързани здраво в железни вериги, които пламтяха с неугасим огън. Те пищяха и ревяха със зверски гласове, тъй щото в стоновете им аз не улавях нищо човешко. Но докато не можех да си поема дъх от ужаса на самото място, Господ стисна силно ръката ми и посочи с Меча Си напред като ми казваше:
“Виж дъното в сърцето на земята. Защото от това дъно тръгва всичкият ужас и всичкото проклятие…”
Погледнах към самото дъно и тогава очите ми видяха мъж и жена, вързани заедно и заровили главите си в пазвите си. Именно те стояха на дъното, а от сърцата им излизаше черно въже, подобно на дух, което влизаше в сърцата на грешниците след тях. Това ме накара да попитам Исус:
“Господи мой! Кои са тези двама човеци? И защо те са на дъното, сякаш че всичкото проклятие и ужас тръгват от самите тях?”
“Ами защото е точно така!” – отговори Господ и продължи:
“Този мъж и тази жена са Адам и Ева. И именно от техните сърца Смъртта премина през всичките човеци. И ти не виждаш ли самата Смърт?”
“Да, Исусе! Виждам я като черно въже, сплетено от нишките в сърцата на Адам и Ева. А това черно въже излиза от тях и преминава в потомците им…”
“Виж тогава първия от потомството на Адам и Ева. Как изглежда той в очите ти?”
Погледнах на първият след Адам и Ева. И тогава очите ми видяха не човек, а вълк. Вълчи бяха очите му. Вълчи бяха зъбите му. Вълчи беше воят му. Вълчо беше цялото му излъчване. И аз, като извърнах с ужас очите си казах на Исус:
“О, Господи мой! Та това е Каин, който уби брата си Авел на полето. А след него следват други потомци, които също са като животни в сърцата си. Защото виждам лисици и хиени, чакали и леопарди, тигри и лъвове…”
Слушайки думите ми Господ отново ми проговори, като казваше:
“Сега, когато съм в сърцето на земята, Аз ще издигна Гласа Си всред тези животни и ще им проповядвам благовестието на Царството. И като простра ръката Си към мълнията на Господния Меч, ще изтегля светли нишки на Спасение, за да ги дам на тия животни, та дано биха оставили адските вериги на животинското и да пожелаят Образа на Бъдещия, от Когото са отстъпили.
Слушай сега думите Ми, които изрекох на тези първи паднали поколения, които станаха животни…”
Ето, че Исус наистина простря ръката Си и пръстите Му започнаха да изваждат блестящи нишки на Спасение от самата мълния на Духа. И тогава Спасителят проговори на всичките мъртви, като им казваше:
“Аз съм Господ и Бог, от Когото отстъпиха Адам и Ева. Аз съм Създателят ви, от Чийто Живот ви отделиха греховете ви. Дойдох на земята в скончанието на времената. И както явих Спасението в земята на живите, така сега го явявам на вас, мъртвите. Протегнете ръцете си към нишките на Вечната Светлина и Спасение и призовете Името Ми, за да ви спася.
Защото Аз съм Исус Христос, Възкресението и Животът!”
Ето, че Исус хвана две от нишките и се приближи към вързаните Адам и Ева, като протягаше Светлината Си към тях. Но тогава първите човеци, като не искаха да извърнат главите си към Него, вдигнаха в ръцете си смокинови листа, като криеха лицата си зад тях. Така те отказаха да погледнат на Светлината и да я приемат. А останалите поколения и родове, всички в животинските си страсти, зареваха страшно и зазвънтяха с веригите си, като не искаха да чуят, нито да приемат благовестието на Исус. И ето, че Господ ме погледна с остър поглед, като ми казваше:
“Ето, опитай и ти, за да видиш, че животните всякога ще си останат животни. Вземи една от светлите нишки в ръката Ми и се приближи до Каин, за да го отвърнеш от вълчите му инстинкти…”
С вълнение взех светлата нишка на Господното Спасение, като се приближих до вълка, вързан с верига непосредствено до Адам и Ева. И като протегнах нишката на Божията Светлина, казах му:
“Каине, събуди се от вълчия си сън! Този Господ, Който някога те попита защо е помрачено лицето ти, днес идва за да освети лицето ти. Един единствен миг имаш, Каине! Не го отхвърляй! Не го пропускай! Пожелай Светлината на Господ!”
Чул думите ми, вълкът внезапно скочи и опъна веригите си, като се озъби страшно, тъй щото аз от изненада отскочих назад, като казвах на Исус:
“Боже мой, та тоя Каин е като вълк, който е готов да разкъса ръката, която иска да го спаси. Той не просто е стаявал злобата си против Бога, но все още я събира в сърцето си…”
В отговор Господ ми проговори, като казваше:
“Сега разбираш ли, че вълкът ще си остане вълк и всичките животни ще си останат животни? И първите Адам и Ева ще си останат всякога тука, в сърцето на земята. Понеже повторно вдигнаха смокиновите листа, за да скрият греховете си от Бога. И ако ти виждаш в това видение древните животни от времето на Ноя, то само можеш да предполагаш с колко зли животни се е напълнило сърцето на земята в последните дни, сиреч, в годините преди Моето пришествие. Но за свидетелство на цялата Ми Църква сега ще явя пред очите ти ново видение. Видение с последните животни, поради които адът се натъпка и препълни. Затова гледай! Гледай и не пропускай нищо от онова, което ще видиш…”
След тези Свои думи Господ замахна с Меча Си, тъй щото пред очите ми нещата мигновено се промениха. И тоя път аз виждах как сърцето на земята беше станало още по-огромно, тъй щото вече имаше гигантски купове от милиони грешници и нечестивци. Подобно на първото видение това отново бяха вълци и лисици, хиени и чакали, лъвове и тигри. Вързани с веригите на осъждението и пламнали в ужасен огън, те ревяха страшно и оглушително, а в самото пространство се въздигаха хули, крясъци и проклятия. А тогава показалецът на Исус посочи към едни от тях, като ми казваше:
“Иди до вълците. И като внимаваш и не се приближаваш много, за да не те разкъсат, попитай ги защо се намират в този мрак и ужас…”
Послушал Господ, аз пристъпих внимателно до вълците, като ги попитах:
“Защо сте в ада, вълчи люде? И защо не можете да погледнете моя Господ в очите?”
В отговор няколко от вълците изръмжаха зверски, като ми казваха:
“Питай Него защо сме тук! Защото не ние, но Той не опази Завета Си. Колко овце пасохме? Колко души обърнахме към Лоното на Църквата, а Той ни намери за неверни? Ние, великите водачи на Стадото Му! Ние, цветът на църковната аристокрация! Ние, великите помазаници, сега сме като едно нищо! Как да забравим за злото, с което Той ни се отплати? Господ, Който Сам заявяваше, че работникът заслужава заплатата си, ни намери за грешни, че получавахме заплати! Господ, Който Сам заявяваше, че трябва да умножаваме талантите Му, ни намери за грешни, че не просто удесеторихме, но стократно преумножихме благата Му!”
Думите им ме накараха с ревност да ги попитам:
“Господ ли не опази Завета Си или вие не опазихте Завета Му? За Него ли вие пасяхте овцете Му или за собственото си благополучие и благоденствие? Вие ли трябваше да бъдете велики пастири или Него да възвеличите като Великият и Единствен Пастир над Стадото Му? За земна заплата ли трябваше да работите на Господаря си или за наградата на Вечния Живот? В пръстта на егоизма ли трябваше да умножавате талантите Му или в Светлината и Любовта на Святия Дух?”
Думите ми накараха вълците да скочат, подобно на Каин, и да ми се озъбят страшно, казвайки:
“Стой далеч от нас, защото в тоз час ще те разкъсаме…”
Дочули рева на вълците, към тях започнаха да ръмжат и лисиците, като ми казваха:
“Как ти, който не си доктринален, се намери в Светлината на Господа? Как ти, неграмотен и неук, притуряш скръб в оковите ни и си намерен за помазан пред Него? Исус наистина е обърнал Завета Си в благовестие на простаци и глупци, а нас – мъдрите и всеведущите ни е зарязал, както не Му подобава…”
И от тия лисичи думи ревността ми отново пламтеше, тъй щото, обърнал се към хитрите им муцуни, вече им казвах:
“А не избра ли Бог глупавите и простите, за да засрами мъдрите? И не ви ли улови Бог в лукавството ви, за да ви въздаде в сетнината ви? Вие, които съблазнявахте с титли, дипломи и църковна кариера, не излъгахте ли сами себе си? И не лишихте ли Кръста Исус Христов от простотата и чистотата, която дължахте на Исус? Вие наистина сте животни – странни на Образа на Бога, странни на Живота на Бога, странни на цялото Небе и на всичките му обитатели. Затова аз благодаря Богу и казвам Му:
“Благословен да Си, Исусе! Затова, че въздаде на вълците от Гнева Си! Затова, че унищожи лъжливото перо на лисиците и върза камък на вратовете на съблазнителите, та всички до един потънаха в тая мрачна дълбочина…”
Не зная дали изговорих или извиках доста силно думите си, но в следващия миг цялото пространство в сърцето на земята видимо полудя. И Господ, като замахна с Меча Си, прекрати самото видение, като ми казваше:
“Ето това беше самото сърце на земята! И ето така приключи първият от дните на Човешкия Син. Ден, в който животните си останаха животни и не намериха място за промяна в сърцата си, понеже Отец ги е лишил от Разум, за да познаят Истинския Спасител и Истинското Спасение.
А на всички Мои, които искат да слушат и да се покоряват на Гласа Ми, строго повелявам:
Престанете да се съблазнявате от благоденствието и кариерата на вълците и лисиците, чакалите и хиените, лъвовете и тигрите. Защото всички те са насилници на дявола, лишени от Разум, но велики да насилстват над Стадото Ми. Всички те са търговци и престъпници, които категорично продадоха душите си на дявола. Затова не просто ще бъдат мъртви, но вързани с железните вериги на Ада. Ето, Смъртта бърза да отиде към всички тях, а Адът вече отваря устата си, за да ги погълне. Тъй щото те всички ще се намерят в сърцето на земята. Вързани във вечни връзки за Съда на великия Ден. За тях няма да се намери Божия Милост и Божие опрощение до века. Защото презряха покаянието и намразиха поуката от Господа.
А ти, слуго Господен, Ме последвай отново във втория от дните на Човешкия Син. Защото ще ти дам видение за човеците в съблазънта и изкушението…”

Leave a Reply