ЗНАМЕНИЕТО НА ПРОРОК ЙОН – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЕТО С ПОРТИТЕ НА СМЪРТТА И АДА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Преди да те въведа в първото от виденията, свързани със знамението на Господ Исус Христос в сърцето на земята, аз искам да проумееш, че у никой, който е Божий, не може и не бива да има страх от Смъртта и Ада. Защото Смъртта е просто врата към Исус. Не просто физическата, но онази истинска Смърт, когато Господ ти даде да вкусиш от Неговото убиване и да се уподобиш в Неговия Образ. Някога Исус погледна на ученика Си Симон, като му каза:
“Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят…” (Матея 16:18)
Виждаш ли колко категорично е заявлението на Господ? И ако наистина портите на Ада не могат да надделеят над Неговата Църква, то колко по-малко трябва да се страхуваме от Смъртта?
Истината на Бог ще каже на всички ни, че от Смъртта могат да се страхуват само плътските и естествени човеци, които не са станали нови създания на Бога, нито са свързали сърцата си с вяра в Исус. Такива наистина има защо да се страхуват. Защото в сърцата си не виждат друг живот, освен земния и друг дял, освен делът на този свят. Ето тук дяволът става твърде силен и страшен. Защото страхът от Смъртта се превръща в най-страшната му юзда върху сърцата на езичниците, а и на не малка част от неутвърдени във вярата християни. Тъй щото всяка дяволска провокация, хитрост или гонение вече стават заплаха за земния живот на човеците, който те считат за единствен. Само можеш да предполагаш на какво е способен човек, за да си отърве кожата и да запази жалкото си живуркане. Той е готов да предаде, да похули и да се отрече от всичко, което не е угодно на Сатана, само и само да избегне алтернативата на Смъртта. Но Божият слуга Апостол Павел не говореше за Смъртта, като за загуба или нещо твърде страшно. Не! Друго каза той в посланието си:
“Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка. Но ако живея в тялото, това значи плод от делото ми; и така що да избера не зная, но съм на тясно между двете, понеже имам желание да отида и да бъда с Христа, защото, това би било много по-добре; но да остана в тялото е по-нужно за вас…” (Филипяни 1:21-24)
А Павел стигна в саможертвата си дотам, щото с думи на дълбоко убеждение и съвършена искреност заяви в друго послание:
“Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелства с мене в Светия Дух, че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си. Защото бих желал сам аз да съм анатема от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини…” (Римляни 9:1-3) 
Разбираш ли сега, че Павел даде на Църквата едно твърде чудно и прекрасно свидетелство? Свидетелството, че не се страхува нито от Смъртта, нито от Ада. И ако ти искаш да разбереш пълнотата на Павловите изповеди, то проумей, че Сам Христос в сърцето на Апостола беше неговата Сила, неговата дързост и неговата неустрашимост.
Пиша ти за всичко това, понеже Господ изпълни сърцето ми със Себе Си. И аз, погледнал на Него във видението, също нямах никакъв страх, нито от Смъртта, нито от Ада. Нещо повече – хванал здраво лявата ръка на Спасителя, аз развълнувано Го попитах:
“Исусе! Наистина ли ще заведеш слугата Си в дълбочините на Ада и в сърцето на земята?”
А тогава Господ ми отговори, като казваше:
“За слуга, когото Отец Ми е въздигал най-горе, не е голямо нещо, ако слезе най-долу. Но сега ти казвам, че ти пишеш виденията в тази книга заради Моите братя и сестри. Защото те трябва да укрепят вярата си. Вярата, Стефане! Тази вяра в Човешкия Син, Който по Дух на Сила и Святост Отец изяви на всички като Божия Син. Без тази вяра в Мене, без съвършената увереност, че държите ръката Ми и вече сте преминали от Смъртта към Живота вие няма да устоите. А Волята на Отец Ми е всички да бъдете не просто победители, но повече от победители над дявола. Не говореше ли с такива думи Апостолът Ми на сърцата ви?”
“Така е Господи мой!” – отговорих с вълнение аз и продължих:
“Но какво значи да бъдем повече от победители?”
Господ се усмихна на въпроса ми и продължи да ми говори, като казваше:
“Това значи да тържествувате чрез Божия Син над цялата сила на врага! Това значи да повярвате и да знаете какво действително е извършил вашият Господ в тъмницата, за да съкруши веднъж завинаги всичките сили на мрака и Злото. Тогава непременно сте повече от победители, понеже Господ ви дава да тържествувате явно – облечени в Неговия Живот и свидетели на Неговото Възкресение. Защото Аз съм Възкресението и Животът! И ако някой вярва в Мене, то такъв вече живее вечно…”
След тези сладки за сърцето ми думи Исус ме погледна с твърде остър поглед, а след това простря Меча Си към самата земя, като й извика с властен Глас:
“Разтвори се!”
Чула властното повеление на Исус, земята разтвори пръстта си, тъй щото почвата под самия Кръст на Голгота се разпука и внезапно стана силен земен тръс. А тогава пред очите ми се яви широка пукнатина, чийто край се губеше в дълбочините на мрака. И ето, че стиснал здраво ръката ми, Господ започна да слиза с мен в самата пукнатина, тъй щото погледът ми изгуби земния хоризонт, а аз започнах да се взирам надолу. Не беше никак трудно да гледам, понеже Духът на Исус светеше като слънце и мракът бягаше отпред Него. Така, след известно слизане аз забелязах остри и димящи скали, които видимо запечатваха подобно на похлупак пространството зад тях. Изглеждаше така, сякаш че слизането ни беше приключило. Но тогава Господ ми даде знак с ръката Си, като ми казваше:
“Ето, че двамата с теб стигнахме до самите порти на Смъртта и Ада. Но нека сега да се приближим до тях, за да ги видиш съвсем ясно…”
След тези Свои думи Исус ме приближи още повече до портите на Смъртта и Ада. И ето, че очите ми забелязаха огромен надпис на портите, който не беше на никой от земните езици, но по-скоро – на специфичен демоничен език, известен само на оня, който го разбира. Самите букви на надписа изглеждаха като оловносиви змии, вплетени една в друга, тъй щото една змия-символ докосваше с раздвоен език друга змия-символ. Това ме накара да попитам моя Господ, казвайки:
“Какъв е тоя надпис, Исусе? Кой го е написал и какво е значението му, понеже никак не го разбирам?”
“И не е възможно да го разбереш! Защото този надпис е приветственото слово на старовременната змия, която е дявол и Сатана. Слово, с което той посреща душите на всичките мъртви, които са му предадени до определено време. Но Аз сега ще простра Меча Си към самия надпис, тъй щото Светлината на Духа ще ти преведе написаното според неговия смисъл и послание…”
Ето, че Господ простря Меча Си към надписа, а тогава змиите-букви изсъскаха, сякаш бяха живи. И като се сгърчиха от острието на Меча, увиснаха опърлени. А Светлината на Духа вече превеждаше на родния ми език написаното от Сатана, което гласеше:
“Влезеш ли през портите на мрака –
не добро, а само зло те чака.
Затова дошъл си под земята –
да си син до века на змията.
Щом сърцето приживе ми даваш –
вечен дял от мене получаваш.
Туй ти е последната награда –
да си пленник на Смъртта и Ада…”
Стиховете бяха едновременно заредени с такава категоричност и безнадеждност, щото аз извърнах погледа си към Исус, като Му казвах:
“О, Исусе! Макар и написан от дявола, този надпис изглежда много правдоподобен. Той ми напомня за адът, описан от Данте Алигиери, за който прочетох в младежките си години. А и до днес помня един стих от тази книга, показващ надписа пред вратите на Ада:
“О, вий, кои прекрачвате тоз праг – надежда всяка тука оставете…”
Чул думите ми, Господ отново ми казваше:
“Поетът от Флоренция наистина е имал известно вдъхновение да запише стиховете си. Макар, че не е казал, нито е видял всичко. Но ти сега непременно ще го видиш…”
Ето, че Исус за втори път простря Меча срещу портите на Смъртта и Ада, като извика с твърде силен и гръмовен Глас:
“Аз съм Възкресението и Животът! Отвори портите си, пазителю на мрачните селения!”
Думите на Исус бяха заредени с толкова могъщество и власт, щото скалите, запечатали пространството над вратите, започнаха да се ронят и разпукват, като отломките им падаха встрани от мен и Господа, като димяха страшно и имаха остър дъх на сяра. И докато аз чаках някой да отвори тежките и масивни порти, високи около стотина метра, то противно на очакването ми не се случваше нищо. Това накара Исус да простре Меча Си и да натисне една от портите, чийто изваян камък започна да гори от Огъня на Господ. А след това – с още по-гръмовен и страшен Глас Исус отново извика:
“Аз съм Възкресението и Животът! Отвори портите си, Сатано! Инак Сам ще ги разруша и ще изпепеля обиталищата ти!”
Тоя път Дъхът на Исус премина като ураган през скалите, като ги разсичаше подобно на бръснач и те падаха, идеално срязани, встрани от нас. А Огънят от Меча Господен лумна пред вратите подобно на страшен взрив… Този път портите на Смъртта и Ада послушно реагираха на Господния Глас. И тежките и масивни врати се отвориха с грохот. А зад тях, пълзейки като змия и свил черни крила пред лицето си, се появи дяволът, като казваше на Исус:
“Небесни Царю и Господарю! Все що е мое – Твое е! Ти Си направил дори нас нечестивите заради Себе Си! Вземи ключовете на Смъртта и Ада и стори в обиталищата ми все що Ти е угодно…”
Пълзейки все така пред Господ, Сатана с трепереща ръка Му подаде връзката с ключовете. А Исус, като я взе, със страшен Глас му проговори, казвайки:
“Махни се отпред Мене, Сатано! Скрий се в дупката си и не смей да излезеш докато не свърша Делото Си в сърцето на земята. Да не си излязъл, нито мръднал и извършил нещо в тия три дни и нощи, в които ограбвам началствата и властите ти. Защото с Меча Си ще те изпепеля и с Дъха Си ще те довърша…”
Отстъпвайки назад пред Исус и не смеейки да разтвори крилата пред лицето си, Сатана се скри в тъмнината и просто изчезна от погледа ми. А аз, разтърсен в сърцето си както никога, казах с голямо вълнение на моя Господ:
“Исусе! За първи път виждам дявола толкова жалък, съкрушен и съсипан, щото едва сега осъзнавам, че Ти Си Творец, а пред Тебе той е едно нищожно творение…”
“И повече от това ще видиш! Защото ти казвам, че Отец е предал всичката Си Слава и Сила в ръцете на Сина. И дал Му е да извърши съдба над всяко коляно от небесните, земните и подземните същества. И ако ти видя как Сатана се преклони пред Силата Ми и Славата Ми, то колко повече пред Името Ми ще се преклонят всички началства, власти и сили?
Виж сега ключовете на Смъртта и Ада, които дяволът предаде в ръката на твоя Господ. Знаеш ли какво означава фактът, че Ключарят на тъмницата съм станал Аз?”
“О, Исусе! Сега в сърцето ми горят Твоите думи, които Ти изрече на всички ни в Евангелието, като каза:
“Това, което ви говоря в тъмно, кажете го на видело; и което чуете на ухо, прогласете го от покрива. Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро бойте се от Оногова, Който може и душа и тяло да погуби в пъкъла…” (Матея 10:27-28) 
И сега, Господи, виждам, че Ти ми говориш пред портите на самата тъмница за да явя думите Ти като видело на цялата Ти Църква. А Оногова, Който може душа и тяло да погуби в пъкъла, Си станал Ти! Ти Си Спасителят на чистите и смирените, но също така Ти Си Погубителят на нечестивите…”
Господ се усмихна на думите ми и погали с ръка главата ми, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Да, така е! И сега за свидетелство на всичките Ми чеда искам да запишеш думите Ми:
Аз съм Господ на всяка твар и на всеки дух! Господ на праведните и Господ на нечестивите! Праведните Ме познават като Господ приживе, а нечестивите ще Ме познаят като Господ отпосле!
Но ти виж сега ключовете в ръката Ми и ги разгледай добре. Прави ли ти нещо впечатление в тях?”
Погледнах към десницата на Господ, която беше прибрала Меча в ножницата, и вече държеше ключовете на смъртта и ада, увиснали на сребърна верига. А тогава забелязах, че единият от ключовете изглеждаше глинен, а другият – железен. И докато отварях устата си, за да проговоря на Исус, Той ме изпревари, питайки:
“Кой е глинения ключ? И кой е железният?”
“О, Исусе! Би трябвало глиненият да е ключът на Смъртта, а железният да е ключът на Ада. Понеже за Смъртта, като сетнина на Адам, Отец го предупреди като каза:
“…докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш…” (Битие 3:19) 
А железният ключ би трябвало да е ключът на Ада, понеже Адът е по-зъл от Смъртта и отговаря на онази прегоряла съвест, която се закоравява към Закона Господен и към Гласа на Божия Свят Дух. Тъй щото като желязо и железни Словото Ти описва всичките чеда на ада. Чедата на “железарската пещ” на дявола…”
“Точно така е, момчето Ми. Ти правилно си видял, разбрал и проумял що ще рекат ключовете в ръката Ми. Но сега искам да проумееш още нещо. Нещо, което Апостолът Ми Петър благовести на всички ви в посланието си, като каза:
“Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по Дух; с Който отиде да проповядва на духовете в тъмницата, които едно време бяха непокорни, когато Божието дълготърпение ги чакаше в Ноевите дни…” (1 Петрово 3:18-20) 
Как мислиш? Защо Аз слизам, за да проповядвам на духовете в тъмницата? Не затова ли, понеже там, където проповядва Синът, има Спасение?”
“О, Исусе! Словото Ти ни показва, че Ти се яви на земята като Човешки Син чак четири хиляди години след грехопадението на Адам и Ева. А това са четиридесет века, в които са се раждали, живели и умирали човеци. Тези човеци не са имали прекрасния и уникален шанс да Те познават като Спасител, Господ и Бог, понеже в тяхното време Отец не е примирил света със Себе Си чрез Жертвата на Сина Си. И душите на тия хора са останали пленници – било на Смъртта, било на Ада. Аз не зная – Ти знаеш. Но за да отиваш Ти в сърцето на земята в мига на Смъртта Си, то е, понеже Отец показва преголямата Си Благост и Милост към изчезналите родове и поколения от лицето на земята. Защото, било че са умрели по плът, пак душите им не могат да изчезнат. И ако Ти, Исусе, проповядваше на земята, а Словото Ти не се върна празно при Отца, то и при проповядването Ти на духовете в тъмницата Словото Ти няма да се върне празно. Понеже у мнозина мъртви са останали чест и правда, вярност и приятелство, морал и достойнство…”
Усмивката на Господното Лице ми подсказваше, че наистина в тоя миг говорех на Исус с Неговия Дух на устните си. А Той, като протегна Меча Си надолу към тъмницата, отново ми казваше:
“Аз излязох от Сърцето на Отца, което е в неизмеримата височина, за да сляза в сърцето на земята, което е в неизмеримата дълбочина. И сега ти казвам, че неслучайно, но нарочно Апостол Павел написа на всички ви думите:
“Това слово е вярно и заслужава приемане; понеже за това се трудим и се подвизаваме, защото се надяваме на Живия Бог, Който е Спасител на всичките човеци, а най-вече на вярващите. Това заръчвай и учи…” (1 Тимотей 4:10-11) 
Виждаш ли как Апостолът говори за Мене, казвайки, че съм Спасител на всичките човеци? А всички човеци ли чуха благовестието от Сион или само тия, които докосна Духът на Евангелието след Моето Възкресение?
Но ето затова, понеже е Спасител на всичките родове човеци, Човешкият Син слезе в сърцето на земята. За да изпълни в Дух и Истина знамението на пророк Йона и да занесе Спасението Си като дар и в дълбините на земята. И така да изпълня писаното:
„Като възлезе на високо, плени плен и даде дарове на човеците“. (А това „възлезе“ що друго значи, освен че бе и [по-напред] слязъл в местата по-долни от земята. Тоя, Който е слязъл, е Същият, Който и възлезе по-горе от всичките небеса…” (Ефесяни 4:8-9) 
Имате ли тая вяра, люде Мои? Имате ли вяра, че Тоя, Който е слязъл в сърцето на земята, е Същият, Който възлезе по-горе от всичките небеса?
Ето, казвам ви, че давам посвещение на пророка Си от най-скришното на Сърцето Си. За да имам люде, които Ме познават като Възкресението и Животът. Като Оня, Който взе ключовете на Смъртта и Ада и ограби силите на Злото.
А оттук нататък не ти остава друго, освен да разбереш тайната в знамението на пророк Йон и да Ме последваш в сърцето на земята…”

Leave a Reply