ЗНАМЕНИЕТО НА ПРОРОК ЙОН – I ГЛАВА

1. “ОТЧЕ, В ТВОИТЕ РЪЦЕ ПРЕДАВАМ ДУХА СИ!”

Братко мой! Верни ми приятелю!
Стоейки във видението до моя Господ и съразпнат с Него, аз трябваше да дочакам мига на Неговото издъхване. А този миг се бавеше и не идваше дни наред. Дни, през които смъртта от дявола се вкопчи в сърцето ми с всичките възможни тръни и бодли, които лукавият е способен да намери и насочи против служението ми за Исус. Бих казал, че в никоя друга пророческа книга Исус не ми беше давал толкова дълго да пребъдвам в Негово видение. Защото от сутрин до вечер и от вечер до сутрин аз чувствах смъртта по един и същи начин – като разпятие, което поглъща всичката ми жизнена сила и целия ми дух. А в тия дни ме крепяха единствено стиховете от Апостолското послание, които не просто шепнех и повтарях, но преживявах с всяка клетка на тялото си и с всяка фибра на душата си.
“Всякога носим на тялото си убиваното на [Господа] Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса. Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът. Така щото смъртта действа в нас, а животът във вас…” (2 Коринтяни 4:10-12) 
Така и аз, носейки в тялото си убиването на моя Господ, все така гледах към Него във видението, като чаках мига на издъхването Му. И ето, че тоя миг наистина настъпи. Защото Исус, повдигнал с огромно усилие клюмналата Си глава, набучена от тръни, погледна към Небето, като казваше на Отца:
“Отче, в Твоите ръце предавам Духа Си…” (Лука 23:46)
Миг след изричането на думите Му, аз видях как Тялото на Исус видимо пребледня, сякаш че Кръвта Му се дръпна към Сърцето Му. А тогава от самото Тяло се отдели Духът на Исус – пречист и блестящ като Слънцето в силата си. И докато аз гледах чудото на Христовото Изтление – от самото Небе се отвориха врати. И към Духа на моя Господ се простряха огнените и Святи ръце на Отца. Те не просто Го укрепиха и направиха да пламти, но Сам Отец проговори на Сина Си от Небето, като Му казваше:
“Исусе! Възлюбен Мой Сине! Проля се Кръвта Ти и свърши се Скръбта Ти! А времето на Славата Ти препуска да дойде към Тебе! От Мен излезе и в Мене скоро ще се върнеш. Но сега иди и за три дни и нощи разтвори портите на Смъртта и Ада и слез в дълбините на земята. За да явиш Спасението на тия, чиито гласове викат от мрака към Небето хиляди години. Които Те приемат и познаят отсред древните – въздигни ги нагоре със Себе Си! За да влезеш като Славен в Славата Си и като Спасител на всичките човеци в Спасението Си…”
След тия Свои думи към Исус Отеческите ръце мигновено Го облякоха в бляскава златна ризница и Го наметнаха с огнена мантия. А след това, давайки на Сина Си излъскания Меч на Духа, Отец Му посочи дълбочините на земята, като казваше отново:
“Всичко съм покорил под нозете Ти, Сине Мой! Небе и земя! Смърт и Ад! Началства и власти! Сили и господства! Слез долу в дълбочината и бъди Потвърденият от Сърцето Ми и Прогласеният от устните Ми!”
След тези думи на Отца, ръцете Му се въздигнаха и скриха през вратите на Небето. А Исус се обърна с Духа Си към мен. И като простря Меча Си и ме освободи от тръните и бодлите на Смъртта, вече ми казваше:
“Сега вече наистина си в тайното Евангелие на Божия Син, което е познато само на Отец, Сина и Духа, както и на ония, на които Троицата би благоволила да го открие. И на теб, който слушаше Гласа Ми и изявяваше Правдата Ми, казвам, че ще те направя като Господните уста. За да прогласиш на цялата Ми Църква знамението на Човешкия Син в сърцето на земята, на което образ и сянка беше знамението на пророк Йона.
Защото има древен свят, скрит под пластовете на вековете, в който едно неизброимо число човеци се раждаше и умираше без да познае Спасение, нито да чуе Глас на Пастир и свидетелство на Миротворец. Тоя свят отговаря на древната Ниневия – първият от големите градове, построени от Нимрод. И както Йон беше пратен от Отца Ми, за да проповядва покаяние на Ниневия, но същият беше погълнат от морското чудовище и престоя във вътрешностите му три дни и три нощи, така и Човешкият Син, изявен по Дух като Син на Бога и Отца, слезе в дълбочините на земята, за да проповядва на духовете в тъмницата.
Ето това ще видиш, слуго Господен! Славата на три дни и нощи в сърцето на земята, която е равна на Славата на трите години, в които благовестявах и спасявах от Йордан до Голгота…”
Гледах Величието на моя Господ, а сърцето ми съвсем се сниши пред Него. Защото Исус изглеждаше не просто като Небесен вестител, но по-скоро – като Цар на Силата и Бог на могъществото. Славната Му огнена мантия, блестящата Му златна ризница и излъсканият Му Меч всяваха най-големият възможен респект и благоговение във всеки, който Го погледне.
Така, хванал ръката ми с левицата Си и прострял надолу Меча с десницата Си, Господ започна да разкрива пред очите ми едни от най-величествените, разтърсващи и славни видения, които някога съм получавал от Него.
Моля те, братко мой!
Събери всичкото възможно благоговение и преклонение в сърцето си, за да ги отдадеш на Исус, докато прочиташ виденията в тази пророческа книга. Защото всичко в нея е от скритото знание на Бога, назначено да бъде украшение и дар на човеците, които Сам Исус ще посочи като Свои царе в Славата Си. За да се сбъдне писаното:
“Слава за Бога е да скрива всяко нещо, а слава е на царете да издирват работите!” (Притчи 25:2)

Leave a Reply