КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ ЗНАЕ ЗА КНИГИТЕ НА “МОРИЯ” – I ГЛАВА

1. КНИГИТЕ НА “МОРИЯ” СА ИЗЯВА НА ДАВАНЕ, А НЕ ИЗМАМА ЗА ДАДЕНОСТ

Всеки, който е влязъл в блога на служение “Мория”, трябва да бъде наясно, че в него е изявено Словото на Божия Пророчески Дух. Слово, което не е написано за една седмица или един месец, но е резултат от Посвещение, което продължава цели двадесет и седем години. Кръстът на това Посвещение беше изричната Воля на Господ Исус Христос книгите Му да бъдат давани даром, за да не се хвърли никакъв укор или сянка върху изобилната Божия Благодат, дошла в сърцето ми.
За съжаление – свободният достъп до пророческите книги накара мнозина да превърнат свободата в измамно покривало на собствената си плътска, а не Небесна природа. Те решиха, че щом нещо им е дадено, то могат спокойно да го нарекат “даденост”, защото с това отношение могат да останат абсолютно необвързани или длъжни към Божията Благодат. Със собствената си неблагодарност и анонимност те показаха презрение към Святата Господна повеля “Даром сте приели, даром давайте!” и към изричното послание от Апостол Павел в “Галатяни”, което гласи:
“А тоя, който се поучава в Божието слово, нека прави участник във всичките си блага този, който го учи. Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне. Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот…” (Галатяни 6:6-8)
Без всякакво съмнение, всеки от анонимните посетители ще изложи човешките си доводи, че посещава църква и там сее благата си, с които показва почит към Бога и към Божиите служители, които го поучават в Божието Слово.
А какво тогава търси такъв в блога на служение “Мория”, след като се чувства достатъчно нахранен и духовно благословен в църквата, която посещава? Кой би тръгнал да преяжда в собствената си ситост?
Истината е, че в много църкви се чувства остър глад за истински Божии послания, откровения и видения. А когато някой в сърцето си вече не чувства наситеност и пълнота, той тръгва да компенсира глада си с други алтернативи. И като дойде в блога на служение “Мория” – бърза да изтегли три, пет, десет или петдесет книги.
Книги, които са Даване, а не даденост!
Книги, зад които стои усърдието да бъдат написани!
Книги, напоени с молитви и сълзи, които само Бог вижда! Книги, за които е платена цена от гонение и демонично насилие върху техния автор! Книги, пълни с послания, които не са били известни на получателя, нито той някога е слушал като проповед от църковния амвон. Но понеже анонимният посетител е духовно свързан с църквата и пастора си, а не със служение “Мория”, то затова сърцето му остава безплодно и неблагодарно към извора, откъдето даром е получил духовните си благословения.
Ето с това отношение към Господ Исус Христос и слугата Му – да считат Даването за даденост – анонимните посетители навличат на сърцата си тежък грях и така падат пред Божието Лице в неправедност, понеже отказват да се покорят на Съвършения принцип на Благодатта – след като даром са получили, даром и да дадат.
За последните десет години в тези черни грехове на анонимността и неблагодарността участваха десетки хиляди християни. Те стигнаха дотам, че влизаха просто да си изтеглят поредната написана пророческа книга, а Божият съд, употребен за написването, оставаше за тях предмет на апатия, презрение и поругание. Истината е, че така те презряха не мен, а Онзи, Който ме е пратил, и се поругаха не с моето даване, а с Неговата Благодат, като натрупаха в сърцата си греховете на религиозното коравосърдечие, станало възможно поради умноженото беззаконие. А служение “Мория” си придоби “ореол” на евтина и достъпна гостилница, в която никой никога не дължи нищо на Небесния дарител, дори най-простичко писмо с три думи:
“Благодаря, брат Стефане!”
А ако случайно някой да би се “изтървал” да ми напише:
“Господ да те благослови!”
…то в писмото му винаги оставаше невидим подтекст, който гласи:
”…обаче не чрез мен, защото аз на друго място давам благата си…”
Аз имам толкова нужда от подобни писмени “благодарности”, колкото изворът от вода или пламналата пещ от искра.
Защо ми е зле прикритата ви неблагодарност, религиозни лицемери? Или защо са ми възторжени цитати от Библията? Не знаете ли, че за тези двадесет и седем години, в които се трудя на попрището на Божия Пророчески Дух, Господ Исус винаги намираше начин да освежи душата ми с тези, които са верни не на думи, а на дела?
Именно те помнеха колко усилен и изтощителен е трудът ми в Господа, и затова ме правеха участник на всичките си блага. Да бих оставил и занапред блога на “Мория” като евтина гостилница за анонимни читатели, без да ги предупредя за беззаконието, с което омърсяват сърцата си, то значи сам да хвърля укор върху иждивяването на приятелите си, които (за разлика от анонимните, изтегляли всички книги на служението с едно кликване на мишката), бяха усърдни и верни да чакат всяка Божия книга на времето й – месец след месец, и година след година.
Ето затова, с влизането си в блога на “Мория” нека всеки знае, че влиза в Свято място на Божието Даване, което никога не бива да превръща в даденост, ако иска да бъде угоден с вярата си и стоенето си пред Господ Исус Христос. И когато получи – нека бъде ревностен да роди плода си – не на думи, а с дела. За да бъде изпълнител на апостолските думи:
“Дечица, да не любим с думи нито с език, но с дело и в действителност…” (1 Иоаново 3:18)

Вашият коментар