РОДЪТ НА ЕЛИАКИМ – III ГЛАВА

3. ВИДЕНИЕТО С РОДА НА ЕЛИАКИМ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Едва ли мога да дам простор на всички неизказани думи, които изпълват духа и сърцето ми след видението, което Господ ми даде да преживея в Небесния Ерусалим. Тогава със сигурност тази пророческа книга би набъбнала от хваление и славословие към Отца, Сина и Святия Дух. Аз обаче, както съм бил научен от Исус, ще оставя Духът да изпълни сърцата с всичката радост и благоговение, с всичкото тържество и Небесно благословение. И като надигна към устните си златната стомна със Скритата Манна, ще отпия най-дълбоките глътки от Божията Тайнствена Премъдрост, назначена да изявява Божията Слава и великолепие.
Няма смисъл да те питам дали би пожелал друго толкова чудесно благословение, каквото е Ключът на Давид, защото съм сигурен, че той е най-скъпоценният дар на Божието Царство. Макар преди много години вече да бях писал за този Ключ в книгата “Лаодикия и Филаделфия” и няколко години по-късно в книгата “Дойдете вие, благословени от Отца Ми!”, смея да твърдя, че тогава Господ още ни е щадял, и не е разкривал напълно ослепителната Светлина, свързана с Давидовия Ключ. Той ни е чакал да пораснем, да се утвърдим и да бъдем готови, и едва тогава наистина да ни разкрие Съвършения достъп, който получаваме с Небесния Дар. А аз вярвам, че точно днес е денят, часът и мигът, когато ние ще се превърнем в род на Елиаким и Всемогъщият Отец ще изпълни древното слово, благовестено от пророка Му Исайя. Защото след рухването на Ерихонските крепости Пътят пред Божия Пророчески Дух вече е открит, и оцелелите наистина ще бъдат загърнати от Божията Благост и Милост, и облечени в дрехите и стегнати с поясите на Небесното Царство.
Преди да те въведа в скъпоценното видение, което Господ даде на сърцето ми, аз искам да отворя дума тук за вярата. Не просто за нашата вяра в Бога, но за Неговата Вяра в нас. Защото между едната и другата вяра съществува разлика, равносилна на пропаст. И ако едните стоят от едната страна на пропастта, другите се намират от другата й страна.
Как да разбираш това ли? Ето как:
Още стоят живи и сякаш току-що изречени думите, които Господ ми проговори преди близо девет години, когато пишех книгата против “Златното теле на църквата”. И там моят Спасител изрече едно най-свято предупреждение, което гласеше:
“Кажи на братята и сестрите Ми, че последното време е време на битка между образи. Моят Образ срещу образа на звяра. Истината срещу лъжата. Божието помазание срещу сатанинското засеняване…”
Как разбираш Господните думи, братко мой? Как проумяваш това, че последното време е време на битка между образи? Защото аз ще ти кажа, че смисълът на всяка вяра е именно в утвърждаването на образа от духа, който я вдъхновява. И през тези години, в които аз се изпълвах с Образа на Исус, трябваше да водя жестока битка с много други образи. С образите на телето, лъва и орела. Със златния човешки образ, станал причина църквите да се превърнат в място за кариеризъм, лицемерие и първенствуване. С образите на насилници, търговци, предатели, сластолюбци, чародеи, и всякакви религиозни манипулатори. С образите на политици, шоумени, “звезди”, съблазнители, изкусители и прочие отвратителни безумци.
Боже мой, колко много образи се втурнаха против сърцето ми, за да воюват против Образа на Исус! Светът се втурна със светските си образи, искайки да ме направи светски човек. Религията се втурна с религиозните си образи, искайки да ме направи религиозен човек. Тщеславието се втурна с тщеславните си образи, искайки да ме покрие с печата на мерзостта и отстъплението от Завета на Господа. Но всички тези образи се разпиляха като прах пред вятъра, и като дим пред вихрушката. Защото Исус беше Верен да съхрани Образа Си в мен, и Истинен да порази всяка лъжа, която би се опитала да прониже сърцето ми.
Зная, че ще ме попиташ защо започвам размишленията си именно с образите, родени от една или друга вяра. А аз, братко мой, ще ти кажа, че родът на Елиаким, е род на Съвършения Божий Образ, който в едни ще се яви като Давид, а в други ще се яви като Авраам. А и двата образа, родени от Святия Дух, ще бъдат Съвършен отпечатък от Образа на Исус. Защото има две най-скъпоценни изяви на Христовия Образ, които събират в себе си смисъла на Давидовия Ключ. И тези изяви са:
Слугуването и пожертвуванието!
Слугуването е, което принадлежи на Давид. И то е свързано със смирение и кротост, и с незлобие и ревност.
Пожертвуванието е, което принадлежи на Авраам. И то е свързано с покорство и послушание, и с упование и боголюбие.
А ти, братко мой, ако наистина от цялото си сърце искаш да се утвърдиш в рода на Елиаким, помисли върху въпросите, с които ще те попитам:
Кой днес ти проповядва слугуване, и сам се превръща в Корен Давидов, за да възрастяват потомците на Божията Правда? Има ли изобщо такива, съвършено предадени на Божието Дело човеци, които да не търсят своето си, но онова, което е Исус Христово? Има ли слуги, които биха ридали пред Бога и биха разкъсали дрехите си пред Него, ако в един момент имената им са станали твърде видими? Има ли такива боголюбци, които с плач биха казали на Господаря си:
“О, Исусе! Направи ме невидим, за да бъда Твой слуга! Защото когато аз съм невидим, Ти Господи ставаш видим в събранието! Защото смисълът на един корен не е да се вижда той, но да произрастява Твоят Образ от делата му! Зачети ми, Святи мой Господи, изповедта на Йоан Кръстител, че Ти трябва да растеш, докато аз се смалявам и снишавам! Не давай никога на слугата Ти да се надигне, но въздигай Сам Себе Си, Господи! Защото родът на Елиаким – това Си Ти, Който Си въздигнат в сърцата на човеците!”
И ако така стоят нещата със слугуването, то какво ще ми кажеш за пожертвуванието? Колцина са човеците, преминали с Неговата Вяра оттатък пропастта, та да приемат в сърцата си, че по-блажено е те да се пожертват за людете, отколкото людете да се пожертват за тях? Колцина са Божиите юнци, които са готови да приемат смърт, когато Бог излива над стадото Живот? Къде изобщо ти видя смърт по Бога всред събранията, които посещаваше, и всред църквите, които шумно възклицаваха, че са Негови девици? Къде изобщо сърцето ти съзря Огъня на всесъжението, който е предал на всеизгаряне жертвата на Авраамовия потомък? На каква жертва изобщо са способни костюмираните и лицемерни лидери, които са забравили подпухналите от ходене нозе на Апостолите, след като всички те се возят с луксозни автомобили? На какво боголюбие са способни църковни величия, които се гнусят да споделят дома на вдовицата и бедната й трапеза, а си заплащат нощувките в реномирани хотели и храната в изискани ресторанти? На каква жертва е способно нахаканото пасторче, което бърза да си повдигне стандарта на живот, като сменя малката квартира под наем с нов петстаен апартамент в центъра? На какво иждивяване е способен маститият църковен лидер, чиито пухкави ръчички забравят какво е химикалка и лист, понеже вече има на разположение две секретарки? Или на какво братолюбие е способен наемникът, който не приема да го наричаш приятелски по име, но държи да му изговориш титлата и фамилията, и да го потърсиш в указаните пред офиса му приемни дни и часове?
Всичко това са образи, братко мой! Образи, родени от вяра, която не е Исус Христовата! Образи, родени от духове на Сатана! Образи, които са твърдe силни да съблазняват и покваряват човешките сърца. И ако в изминалото време сърцето ми се превърна в една непрестанно кървяща рана от хиляди забивани стрели и всякакви хули, укори и опозорявания, то е, защото Образът в сърцето ми никак не намираше съгласие и разбиране с образите, които се проповядват в църквите. Току виж, че вярващите скоро биха се отказали от образа на наемника, за да потърсят Образа на слугата. А тогава какво ще стане с бизнеса на този наемник? Или какво ще се случи с търговията му? Но ето затова гнусният църковен Вавилон никога няма да престане да храчи, да бълва и излива потоци от помия срещу Божия слуга от Хълма Мория. Но за тези, които веднъж вече са били просветени от Божия Пророчески Дух, и са вкусили от великите дела, които въвеждат бъдещия век, аз ще продължа да се подвизавам в попрището си. И не просто ще се подвизавам, но ще увелича Радостта в Сърцето на Господаря си, и ще изявя всичките Му думи на Вечен Живот. А сега, братко мой, нека ти запиша думите, които Исус ми проговори, миг преди да ми разкрие видението с рода на Елиаким. Ето какво ми каза Той:
“Слуго Господен! Никак да не отпада сърцето ти относно всичките противни на Бога образи, които те мразят и не могат да те понасят. Защото те мразят не тебе, а Мен! Защото Аз съм Образът, който е възцарен в сърцето ти! И Този Образ боде като мъчителен трън нечистите съвести на хиляди наемници, лицемери и кариеристи!
И сега отново ще потвърдя на всичките Ми братя и сестри думите, които записа по-горе, а именно, че между Моята Вяра и религиозната вяра на християнската религия има пропаст, която е твърде дълбока и страшна, до огнените челюсти на самия ад. И между Моя Образ и образите, поощрявани от великата блудница, няма никакъв мост, никакво съгласие и никакво споразумение! Защото какво споразумение да има между Мен и Велиала? Или какво съгласие да има между Мен и Мамон? И най-вече – какъв мост да има между Божия Свят Храм и идолите?
Не проумяват ли Моите, че е време разделно, време на разкъсване, когато всеки ще определи сетнината според образа в сърцето си? Да държите ли тогава на душевните си връзки с човеците в мерзостта, или здраво да се вържете с въжетата на Моето Възнасяне?
Да останете ли род, роден от човешки брътвежи и съскане на ехидни, или да направите последното усилие на сърцата си, за да бъдете родът на Елиаким? Да държите ли всякакви други ключове, които са абсолютно безполезни за сетнината ви във Вечността, или вдъхновени от Мене да поревнувате за Ключа на Давид?
И ако разумните биха казали “Амин” на думите Ми, то нека сега те Ме последват! Защото Аз съм Верният и Истинен свидетел, Който ще ви разкрие как да употребявате Ключа на Давид, и да бъдете родът на Елиаким!
А ти, слуго Мой, сега Ме последвай! Защото ще те въведа в Небесния дом на Апостола и Пророка Си Йоан. За да ти дам да видиш как в един от пергаментовите му свитъци заблестява Ключът на Давид, и се открива родът на Елиаким…”
След последните Си думи Господ докосна с ръка главата ми, тъй щото духовно се въздигнах с Него до Небесния Ерусалим, и скоро нозете ми вече вървяха след Исус по златните улици на Божия Град. Не зная колко вървяхме, но някъде много близо до Божия Дворец на Святостта, аз видях дом от бял мрамор. И Господ, като отвори вратата на дома, ме подкани, казвайки:
“Влез след Мене! Защото сега те въвеждам в дома на слугата Си Йоан…”
С радост пристъпих след Спасителя, като заизкачвах стълбите на дома. Така ние влязохме в една от стаите, която ме заплени и покори с излъчване на вълни от Святост и Божия Любов. Самата стая грабваше сърцето ми като прегръдка, или по-скоро като шепа. Чувствах се толкова блажен и загърнат, щото можех да стоя в нея с часове…
Но ето, че Исус пристъпи до библиотеката на самата стая. И като взе един от пергаментовите свитъци, поставени на нея, се приближи до мен, като ми казваше:
“Ключа на Давид направих явен в сърцето ти! И сега ще го накарам да заблести, понеже му предстои да отваря Врати, които никой няма да затвори…”
Докато Господ още ми говореше, Святият Дух изпълни съвършено всичките ми помисли и целия ми дух. А аз, нетърпелив, попитах Исус, казвайки:
“Как Ключът на Давид ще подейства отсред мене, Господи? И какво се готвиш да ми покажеш?”
Слушайки думите ми, Спасителят сърдечно се разсмя. А след това, приближил пергаментовия свитък до очите ми, започна да го разгъва пред мен. И ето, че думи върху пергамента пламваха като огнени. И Врати се явиха зад пламналите думи, като ги направиха да пръскат искри от Благодат и Истина. И докато аз гледах, останал без дъх от знамението, Исус отново ми проговори, като казваше:
“Хайде, слуго Господен! Извърши очакването на твоя Господ! Защото думите от пергамента на Йоан пламнаха по причина на Давидовия Ключ, който положих в сърцето ти. Виж Вратите, които отваря Ключът! И прочети пламналите думи, понеже са свързани именно с рода на Елиаким…”
С огромно вълнение, което ме заливаше като река, аз отворих устните си, за да прочета пламналите думи. А те гласяха:
“Пиша вам, дечица, защото ви се простиха греховете заради Неговото име. Пиша вам, бащи, защото познавате Този, Който е отначало. Пиша вам, младежи, защото победихте лукавия. Писах вам, дечица, защото познавате Отца. Писах вам, бащи, защото познавате Този, Който е отначало. Писах вам, младежи, защото сте силни, и Божието слово пребъдва във вас, и победихте лукавия…” (1 Йоаново 2:12-14)
Докато още прочитах думите от Апостолското послание, Вратите зад думите заблестяха като Слънцето в Силата Си. И аз, озарен от блясъка им, едвам успях да изрека на Господа:
“О, скъпоценни мой Исусе! Виждам родът на Елиаким и отворените Врати от Ключа на Давид! Виждам как Небесни лъчи от тези Йоанови думи ме препращат до пророчеството на Исайя, което гласи:
“В оня ден ще извикаш слугата си Елиакима Хелкиевия син, и като го облека с твоето облекло и го стегна с твоя пояс ще предам властта ти в неговата ръка, и той ще бъде един баща на ерусалимските жители и на Юдовия дом. И ще положа на рамото му ключа на Давидовия дом; той ще отваря, и никой няма да затваря, и ще затваря и никой няма да отваря…” (Исаия 22:20-22) 
Тези дечица и младежи, за които пише Апостолът Ти Йоан, непременно са жителите на Небесния Ерусалим, а бащите, към които се обръща слугата Ти, непременно са олицетворение на Отеческия Избор върху Елиаким, чрез който Отец става “един баща на Ерусалимските жители и на Юдовия дом”. И аз сега разбирам, че в Ранната Ти Църква Ключът на Давид е бил твърде познат и употребяван…”
“Точно така е, слуго Мой! Ранната Ми Църква беше Църква на братската Любов и род на Елиаким! Тя беше Църквата на Началото! Но ако Аз, твоят Господ, съм Алфа и Омега, Началото и Краят, то няма ли, щом такова е било Началото Ми такъв да бъде и Краят Ми? Няма ли родът на Елиаким в Началото да бъде и родът на Елиаким в Края? И има ли друга Църква на земята, на чиито чеда да съм обещал, че ще ги направя стълпове в Храма на Моя Бог, и люде, които ще избавя от времето на изпитанието, което идва да помрачи света? Но ето затова Моите трябва много да внимават в думите, които сега ти говоря, и които по нов и благословен начин се откриват чрез Ключа на Давид. Виж тогава отново думите върху пергамента на Апостола Ми Йоан, и с Мъдрост от Святия Ми Дух постави всяко от поколенията на посоченото му от Бога място. Започни с първия от пламналите стихове. Какво ти казва той?”
“О, Исусе! Първите пламнали думи гласят:
“Пиша вам, дечица, защото ви се простиха греховете заради Неговото име…”
“А кои са тези дечица, слуго Господен? Не са ли това християните, които още стоят в Кръговете на Водата, Хляба и Виното? Не се ли нуждаят дечицата от Вода, за да се измият, от Хляб, за да пораснат, и от Вино, което в Образа Ми е Кръвта, която ги очиства от греховете им?”
“Да, Исусе! Така е! И аз виждам как думите в Йоановото послание са въжета, които да издърпат дечицата след Кръста на Голгота…”
“А там, след Кръста, дечицата още ли са останали дечица? Няма ли да пораснат под Съвършената грижа на бащите, които ходят в Духа и Силата на Авраам и са силни в пожертвуванието?
Но ти виж следващия от пламналите стихове. Какво гласи той?”
“О, Господи! Думите в следващия стих гласят:
“Пиша вам, бащи, защото познавате Този, Който е отначало…”
“А Кой е Този, Който е отначало? Не е ли Отец Ми? И ако бащите познават Отец, то те не са ли отворили Вратата на Сърцето Му с Ключа на Давид? Не са ли утвърдени пред Него в Духа и Силата на Авраам, който беше наречен “Отец на множество народи”? Сега разбираш ли, че всеки от тези бащи, според пророчеството за рода на Елиаким, наистина ще бъде “един баща на Ерусалимските жители и Юдовия дом”, понеже от сърцето му ще прелива Любовта и Вярата от Единия Отец на небесата?
Така ли е, пророко Господен?”
“Да, Господи мой! Наистина е така! И аз съм съвършено запленен от думите на Мъдростта Ти!”
“Виж тогава пламналите думи от следващия стих. Какво гласят те?”
Погледнах към следващите думи, а след това казах на Исус:
“Господи мой! В следващите думи заблестява помазаникът Ти Давид, слугата по Сърцето Ти! И за всички, които се намерят в Духа и Силата на този Твой слуга, Апостолът Ти е записал:
“Пиша вам, младежи, защото победихте лукавия…”
Господ се развълнува от думите ми и ме прегърна. А след това със съкровен Глас ми проговори, казвайки:
“Кажи на чедата Ми да не търсят в слугата Ми Давид войнственият мъж, силен да убива филистимци! Но вместо това да намерят в него смирения Божий слуга, който с Моя Образ победи лукавия! Защото силата на лукавия е в измамните образи, които ражда в сърцата на богоотстъпниците. Но Силата на Бога е в Образа на Сина Му, станал вдъхновено и Образ на Давид. Защото на образа на сатанинската гордост, Давид противопостави Образа на Моето Смирение! На образа на сатанинското насилие Давид противопостави Образа на Моето Незлобие! На образа на сатанинския ужас Давид противопостави Образа на Моята Ревност, с която пръсна челото на Голиат! На образа на сатанинската ярост Давид противопостави Образа на Моята Кротост! На образа на сатанинското хулене и злословие Давид противопостави Образа на псалмопевец и Небесен хвалител, имащ всичките струни на Отеческото благоволение!
Виждаш ли, Църкво Моя, колко много дяволски образи победи Давид? И защо го направи? Именно защото беше мъж по Сърцето Ми, който отключи Вратата Ми и по Небесно право Ключът придоби неговото име!
Виж, най-сетне, и последните пламнали думи от стиховете на Апостола Ми Йоан. И като ги прочетеш заедно, проумей в сърцето си що ще рече родът на Елиаким…”
С вълнение погледнах към останалите пламнали думи и ги прочетох пред Господа. А те гласяха:
“Писах вам, дечица, защото познавате Отца. Писах вам, бащи, защото познавате Този, Който е отначало. Писах вам, младежи, защото сте силни, и Божието слово пребъдва във вас, и победихте лукавия…” (1 Йоаново 2:12-14) 
“Забелязваш ли промяната, слуго Господен!” – ме попита Исус и продължи да ми говори, като казваше:
“Виждаш ли как дечицата, на които се простиха греховете, в един момент вече познават Отца? Това не е ли могъщ духовен преход? Не е ли извървян Път от един цял духовен род? И не е ли Съвършеното доказателство от Ключа на Давид, че бащите и младежите непременно ще привлекат и приобщят всички Божии чеда в последните два Кръга на Божието Свято Присъствие?”
Никога сърцето ми не беше слушало толкова пълноводна и пречудна Божия Мъдрост, която така да се лее от устните на моя Господ. Ето защо, паднал пред нозете Му, аз Му проговорих, казвайки:
“О, Исусе! Чуден мой Спасителю! Моля Те да ме употребиш за раждането и утвърждаването на Твоя род на Елиаким! Защото сега очите ми виждат, ушите ми чуват, и сърцето ми узнава, че с Ключа на Давид ние ставаме Твоите най-силни, най-благословени и най-благодатни поколения! Поколението на бащите Авраам, които пребъдват в Кръга на Солта, и стават жертвени юнци, силни да раждат чеда в пророческото благовестие! Поколението на младежите Давид, които пребъдват в Кръга на Маслото, и като помазаници Господни строшават челюстите на старовременната змия! Поколението на чедата, които ще бъдат както Исаак от Авраам, така и Соломон от Давид! Защото ще бъдат изведени с мир, и Небесен смях ще озари лицата им! За да се изпълни словото на оня псалом, който казва:
“Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, ние бяхме като ония, които сънуват. Тогава се изпълниха устата ни със смях и езикът ни със пеене. Тогава казаха между народите: Велики неща извърши за тях Господ. Господ извърши велики неща за нас, от които се изпълнихме с радост…” (Псалом 126:1-3) 
Послушал думите ми, Исус погали с ръка главата ми. А след това ме възправи, и с твърде съкровен и Свят Глас ми проговори, като казваше:
“Аз никога не съм преставал да те употребявам за рода на Елиаким, слуго Мой! Ти носиш Ключа на Давид в сърцето си от мига, в който Ми се покори и прие да бъдеш слуга, запечатан в Моя Образ! И като влизаше в Моето Сърце и в Сърцето на Отца Ми, вършеше всякога онова, което е угодно на Троицата!
Но за свидетелство на цялата Ми Църква, че си посоченият от Бога, Аз за сетен път те възкачих от Слава в Слава! За да покажа на цялото Божие домочадие, че си избраният от Отца и Сина! Камъкът, в когото ще се съкрушат всички, които сами избират себе си, без да са платили цената да пребъдват в Моя Образ и в Образа на Отца Ми!
Затова сега Коренът и Потомъкът Давидов ще се обърне към Църквата Си! И на всички Божии чеда ще кажа думите:
Люде Божии! Днес Господ ви призовава да бъдете родът на Елиаким, който е старозаветното име, с което Отец Ми е кръстил новозаветната Филаделфийска Църква!
Днес Господ ви дава Ключа на Давид и ви призовава да платите цената, за да го употребявате мощно в Святия Дух, като отваряте Сърцето на Сина и Сърцето на Отца, имайки този стремеж – да се подвизавате в Духа и Силата на Авраам и в Духа и Силата на Давид!
Днес Господ ще извърши съдби сред нечестивите вавилоняни и ерихонци, които презряха Образа Му и стъпкаха Завета Му! Защото ще пратя людете Си Авраам да заявят Отеческата присъда против лъжеапостолите и лъжепророците! И като заключат Вратата на Спасението, никой от нечестивите няма никак да я отключи! Защото ще пратя и людете Си Давид да заявят Христовата присъда против лъжепастирите, лъжеблаговестителите и лъжеучителите! И като заключат Вратата за Грабването, никой от нечестивите няма никак да я отключи! И в Деня, Часа, и Мига, когато неразумните и безвъзвратно закъснелите дойдат да блъскат по заключената Врата, тогава непременно ще си спомнят тази Свята пророческа книга, и ще узнаят, че Господ е пророкувал чрез слугата Си!
А ти, слуго Мой, възрадвай душата и сърцето си! Защото си приятел Господен, и голяма е наградата ти на небесата! И защото още веднъж ще те въведа в дома на един от слугите Си! За да ти дам Скритата Манна от пророчеството на Исайя!
Аз, Коренът и Потомъкът Давидов, все още говоря и не млъквам!”

Leave a Reply