РОДЪТ НА ЕЛИАКИМ – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЕТО С ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ НА СВЯТИЯ ДУХ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
В много пророчески книги Господ ми даваше да свидетелствам за Личното Му благоволение върху сърцето ми, както и за мощното помазание, с което бях воден в областите на Божията Слава. Да кажа, че това благоволение е дошло просто ей така, значи да сбъркам. И да твърдя, че Божието Масло се среща навсякъде по Пътя на Вярата, значи да те излъжа. Истината е, че както за благоволението, така и за помазанието се плаща цена. И то такава цена, за която човеците бързат да запушат ушите си и да затворят очите си. Но ето, че точно в тази книга Святият Дух ме накара да мисля върху въпрос, който никога не бях си задавал, а именно:
“Бях ли един от тези, на които Господ Исус подари Ключа на Давид?”
Не говоря просто за това, че във видението с великия духовен Преход Исус ми заповяда да заключа Вратата отвътре. Но смисълът на въпроса ми беше такъв, щото да осъзная, че през всичките години на моето слугуване пред Бога аз бях отключвал скъпоценните Врати в Святия Дух. И влизайки дълбоко в Сърцето на Отца, и в Сърцето на Сина, свидетелствах за Тях по неповторим и уникален начин. Всъщност, за слуга, който излиза от Божия Дом, за да занесе Небесните дарове на Църквата, едва ли би било по-естествено да се помисли, че притежава Ключа на Давид. В крайна сметка, били земни или Небесни, всички слуги имат ключове за домовете, в които прислужват на господарите си. Така и аз имах и продължавам да имам Ключът на Давид в сърцето си, и зная, че Бог е силен да потвърди тази моя изповед в сърцата на всичките Си чеда. В противен случай едва ли бих се подвизавал мощно за моя Бог на попрището си. Но сега за първи път усетих в духа си, че Съвършеното Божие намерение, свързано с Ключа на Давид, е той да стане духовно благословение и притежание на всички Божии водители, които Святият Дух е нарекъл “род на Елиаким”. Това в никакъв случай не означава, че тези Божии помазаници ще повторят моя път или примера и словото на собственото ми свидетелстване. Но имайки Ключа на Давид, те непременно ще извървят определения за тях път, за да изявят на Божието домочадие своя духовен пример и своите Небесни свидетелства. А подобна перспектива наистина ме изпълва с радост и дълбоко сърдечно задоволство. И дори тук бих повторил думите на пророк Моисей, като моля Бог да ги зачете за искрени и Верни:
“Дано всичките Господни люде бъдат пророци, та да тури Господ Духа Си на тях!” (Числа 11:29) 
Вярвай ми, братко мой, че когато с години храниш Божието домочадие с Божията Манна, то тогава всеки от Верните създава силни връзки със сърцето ти. Връзки на благодарение, на щедрост, на жертва, на истинско приятелство. Връзки на очакване, на моление, на упование, на застъпване, и най-вече – на искреност и съвършено доверие. Тези връзки с времето започват да тежат. И тежестта в никакъв случай не е досадна, но благословена. Но ти сега си представи, че сърцето на пророка носи не една или две, но десетки и дори стотици връзки, които имат съдба постоянно да се увеличават. Представи си също, че Словото на Божия Пророчески Дух, което е духовен товар, започва да опъва връзките в сърцето ти. Става така, че вече се чувстваш духовно отговорен за братята и сестрите. И самата отговорност, освен като връзка, започваш да чувстваш и като Кръст, който си длъжен да носиш през целия си живот на слугуване. Сам можеш да предполагаш за каква тежест и усилие става дума. Стоиш на Хълма Господен, вързан от сърдечните връзки с братята и сестрите си, и по изричната Воля на Господ започваш да издърпваш всички нагоре. Било, че едни с радост вървят, а други с упорство се опъват – ти продължаваш да дърпаш. И към всичко това непременно прибави яростта и съпротивата на дявола, която ежедневно трябва да понасяш, защото лукавият няма почивка, а в духовната битка няма уволнение…
Как тогава да не поискам още двама, трима или четирима до мен на Хълма? Как да не поревнувам пред Господа, тъй щото Той да утвърди и прибави още слуги за Святото Си Дело? Един Моисей, който беше вдигнал ръцете си, за да даде Бог победата на Израил срещу Амалик, не се ли нуждаеше от подкрепа? Не отмаляваха ли ръцете му по време на битката? И не изпрати ли Бог Аарон и Ор, за да държат ръцете му въздигнати, докато Всемогъщият даде победата?
Но ето затова, в края на попрището ми, Исус наистина е промислил да утвърди и въздигне мощни застъпници и последователи в Делото на Божия Пророчески Дух. Не просто хора, които са решили, че служение “Мория” е издателство, а пророческите книги се получават с пращане на десятък, но истински приятели на Божия пророк, които имат в сърцата си същия Ключ, който има и той. Защото никакъв абонамент няма никак да ползва никой. И в мига на Грабването Исус няма изобщо да се вълнува кой колко пророчески книги е прочел, или дали си е направил една чудесна библиотека от сто и шестдесет Небесни дара. Друго ще потърси Господ в съдбовния миг, и други въпроси ще се родят в устните Му:
“Ако Аз влязох в сърцето ти чрез пророческите книги на слугата Си, то защо и ти не влезе в Сърцето Ми, като поревнуваш и платиш цената да притежаваш Ключа на Давид? Ако Аз превърнах слугата Си в жертва Свята и благоуханна, за да промислям Водата, Хляба, Виното, Маслото и Солта за сърцето ти, то защо ти не проумя, че този Господен Хълм Мория се нуждае от жертвата на целия ти живот и от посвещението на цялото ти сърце? Ако Аз те издърпах от духа на света със Святите въжета, дадени на слугата Ми, то защо ти даде много повече от живота си на духа на света, а не на Духа Господен?”
“Но аз четох, Господи! Четох, четох, четох! Всичките книги на пророка Ти ги знам наизуст. Помня всяко видение, и съм си записал всичките Ти най-святи послания!” – ще отговори някой. А тогава Исус отново ще попита:
“А защо Аз пропуснах да те забележа, сякаш, че съм бил сляп и глух? Оня, който е направил окото, не вижда ли? Оня, който е сътворил ухото, не чува ли? Защо нито веднъж не те видях, нито те чух да хлопаш по Вратата Ми, та дано бих ти отворил? Защо нито веднъж не пожела Ключа на Давид, който отваря, и никой не затваря, и затваря, а никой не отваря? Нима лъжовно си заблудил сърцето си, че Господ се впечатлява от четене? Да четеш ли трябваше думите Ми или да ги живееш? До удоволствие ли трябваше да те водят виденията Ми или до покаяние? До душевно възгордяване ли трябваше да стигнеш с всичкото Ми Небесно изобилие или до Съвършено Смирение в духа и сърцето си? Тегота и досада ли трябваше да бъдеш за пророка Ми или един, който освежава сърцето му, когато вижда, че слугата Ми е предаден на изкупващо всеизгаряне?”
Братко мой! Тези въпроси не са мои, но Господни. Сам Исус ги постави в духа ми и заповяда да ги напиша в тази книга, защото те ще бъдат изговорени против отстъпниците в един най-съдбоносен миг. Мигът след Грабването на Църквата, когато Вратата при Пътя вече ще е заключена отвътре. А отвън няма да има нито един, който да притежава Ключа на Давид, за да Я отключи. И това не е сценарий, за който никога не си чувал. Напротив – чувал си и дори многократно си го прочитал в “Евангелието от Матея”:
“После дохождат и другите девици и казват: Господи! Господи! отвори ни. А Той в отговор рече: Истина ви казвам: Не ви познавам…” (Матея 25:11-12) 
“Не ви познавам!” – това са най-страшните думи, записани в Новия Завет на Господ Исус Христос. Те не са обърнати към езичниците на света, нито към друговерците от другите световни религии. Те касаят единствено тези, които са били твърде сигурни в Спасението си от Исус, и са пропилели всичкото Божие благовремие, когато Господ ги е чакал да преминат през Него и да отключат Вратата на Сърцето Му. За едни от тях Вратата на Исус е била вратата към местната им църква, където да седнат на столовете си и да се упражняват в аминосване и алелуйстване, докато дипломираният им наемник тъпче всичко Свято и благовонно с краката си. За други от тях Ключът на Давид е бил ключът на новото им “БМВ” или ключът, с който да си отварят трезора в някоя банка. И докато те са пропилели годините на живота си, за да отиват от поклон към поклон пред дявола, Исус е въздигнал Своите Си на Хълма Мория, и ясно им е дал да видят Ключа на Давид в сърцето на слугата Му, който с Дух на усърдие и постоянство яви на Божието домочадие всичките Святи Кръгове на Божието Присъствие.
Не е ли безумие, братко мой, Господ да държи прострян към сърцето ти Ключа на Давид десетки години, а ти, вместо да протегнеш ръка и да го вземеш, да разпиляваш душата си всред всички мерзости на Вавилонското запустение? Не е ли тотално помрачение да извърнеш главата си от Спасителя и да Му покажеш гърба си, понеже са ти по-скъпи човешките учения и човешкият контрол, а не Вярата на Давид и Жертвата на Авраам? Ще обвиняваш ли тогава Господ пред заключената Врата на Вечния Живот, когато в собствената ти ужилена съвест Той ще ти яви, че те е чакал твърде дълго, но ти си нямал боголюбие и ревност в сърцето си, за да се обърнеш? Ще крещиш ли пред заключената Врата за още един шанс, когато лекомислено си пропилял стотиците хиляди шансове в живота си? Не разбираш ли, че за разлика от поколенията преди нас, които винаги достигаха при Бога през вратата на физическата смърт, на нас ще бъде отредено да се явим пред Него през Вратата на Вечния Живот? Нима си забравил писаното от Павел:
“Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа…” (1 Солунци 4:16-17) 
“Ние, които сме останали живи…” – казва Апостолът. И той не пише това заради себе си, понеже още тогава е знаел, че пророчеството е далечно и не касае древните. Но го е написал заради всички нас, които живеем днес и сега. Защото пред вратата на телесната смърт човек има много повече шансове, отколкото пред Вратата на Живота. Усещайки, че идва мигът на смъртта му, човек би се причестил, би помолил Бога за опрощение, би измил сърцето си с покаяние, за да има очи да се срещне със Създателя си.
Но как да усетиш мигът на Вечността? Или кой да дойде и да ти каже:
“Грабването ще стане на този и този ден, в този час, минута и секунда!”
Не е ли по-добре да заложиш на една Небесна сигурност, имайки този печат в сърцето си, че Ключът на Давид отваря, и никой не затваря? Ако си отворил Вратата на Христовото Сърце, то ще има ли кой да я затвори, след като изрично е записано за Давидовия Ключ, че “никой не затваря”? Но ако не си отворил Вратата на Спасението, то няма ли да се сбъдне другото, писано за Давидовия Ключ, а именно, че “затваря, и никой не отваря”? Разбираш ли колко съдбоносно е всичко това, за което ти пиша? И проумяваш ли, че Един Бог, за Когото Яков писа, че и “до завист ревнува за духа, който е положил в нас”, няма по никакъв начин да допусне нечестивите да живеят с Него, нито пък ще изгуби праведните, които Му уповават? Но ето затова Господ не дава покой на клепачите ми, но налага върху плещите ми тежък товар за Спасението на людете Си. Защото вече е дошло времето да се яви родът на Елиаким. Онзи Елиаким, за който Всемогъщият пророкува чрез пророка Си Исайя, който записа:
“В оня ден ще извикаш слугата си Елиакима Хелкиевия син, и като го облека с твоето облекло и го стегна с твоя пояс ще предам властта ти в неговата ръка, и той ще бъде един баща на ерусалимските жители и на Юдовия дом. И ще положа на рамото му ключа на Давидовия дом; той ще отваря, и никой няма да затваря, и ще затваря и никой няма да отваря…” (Исаия 22:20-22) 
За последен път тези думи на Отца бяха загатнати и потвърдени от Господ Исус Христос в “Откровението на Йоан” и в обръщението към ангела на Филаделфийската църква, където чрез Святият Дух заяви на пророка Си Йоан:
“До ангела на филаделфийската църква пиши: Това казва Светият, Истинският, у Когото е Давидовият ключ; който отваря, и никой няма да затваря; и затваря, и никой не отваря. Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе отворени врата, които никой не може да затвори, понеже, имайки само малко сила, пак си опазил Моето слово, и не си се отрекъл от името Ми…” (Откровение 3:7-8) 
“Ето, поставих пред тебе отворени врата…” – казва Господ на вестителя Си. И само водените от Дух на мъдрост и на откровение ще проумеят, че Бог отново ги препраща към древното Си пророчество, дадено на Исайя, за да ги утвърди в рода на Елиаким. Защото на никой друг род на земята Отец не е давал, и няма да даде Святата привилегия да отвори най-важните Врати в Небесното Царство – Вратата към Сърцето на Сина и Вратата към Сърцето на Отца. И какво повече да кажа или напиша, освен да продължа с благодатните думи, които Исус проговори на сърцето ми, миг преди да ми даде видението, което е по-скъпоценно от всички други видения, давани ми от Него. Ето какво ми каза мояТ Господ и Цар:
“Слуго Мой! Вярвай думите Ми, че днес и сега в Небето е празник и тържество заради Словото, което ти се дава, и заради Давидовия Ключ, който ще заблести сред страниците на тази най-свята пророческа книга. Казвам ти Истината, и Святият непременно ще я потвърди на братята и сестрите Ми, че видението, което сега ще ти дам, е Същинският Ключ на Давид, който Божиите люде трябва да приемат в сърцата си. Защото Святият Ми Дух наистина започва въздигането и утвърждаването на рода на Елиаким.
Този Ключ беше причината Аз да те направя преизобилен за Църквата Ми! Този Ключ беше причината всякога да намираш неограничен достъп до Божието Светилище, и до Огъня на Божия Свят Олтар! Този Ключ беше причината Отец Ми да те нарече пророкът на Сион и да те посочи като слуга по Сърцето Си! И пак този Ключ Аз днес искам да дам на всичките Верни Божии чеда – за да отворят Сърцето Ми, и да преминат през Мене до Сърцето на Отца Ми! Защото тогава не Ние ще направим обиталище във вашите сърца, но вие ще си направите обиталище в Нашите Сърца!
Помисли тогава и Ми кажи:
Кое е по-скъпоценно за Вярата? Бог да Си направи обиталище в сърцето на човека, или човек да си направи обиталище в Сърцето на Бога?”
“О, Исусе! Второто е неизмеримо по-скъпоценно! Защото при него не само човек вярва в Бога, но и Бог вярва в човека! Понеже само оня, в когото Бог би повярвал, би живял в Сърцето Му!”
“А как Бог би повярвал в човека? Или как човек завинаги би спечелил Сърцето Му?”
“О, скъпоценен мой Господи! Това става само и единствено с Ключа на Давид! Той е разковничето, смисълът и начинът да отключим Божието Сърце!”
“Не просто разковниче, смисъл и начин, слуго Мой!” – отговори Исус с вълнение в Гласа Си. А след това, като ме прегърна, допълни твърде съкровени думи:
“Ключът на Давид е Моята Вяра, с която Аз живея в Сърцето на Отца! А също така и Вярата на Отца, с която Той живее в Моето Сърце! Всеки, който има Моята Вяра, отключва Сърцето на Отца! И всеки, който има Вярата на Отца, отключва Моето Сърце! И ето тук на Църквата Ми се открива най-дълбоката тайна на Небесното Царство! Тайната да станете родът на Елиаким и да притежавате Ключа на Давид, с който да живеете едновременно в Отца и Сина чрез Святия Дух! А ти сега искаш ли да видиш самия Ключ на Давид, като Вярата на Отца в Мене, и като Моята Вяра в Отца Ми?”
Братко мой! След хиляди скъпоценни думи, които бях чувал от устните на моя Господ и Бог, тези последните бяха всичко, към което се бях стремил през всичките години на слугуването ми. Всеки удар на сърцето ми намираше смисъла си. Всяка въздишка и стон намираха облекчението си. Всяка рана и болка намираха сетнината си. Всяко притеснение и гонение оправдаваха цената си. И аз, паднал на колене пред моя Господ и Бог, обгърнах с ръце нозете Му, като Му казвах:
“Настина ли, Господи мой, ще свалиш превръзката от очите ми, за да видя Ключа на Давид, който е действал мощно в мен, без да мога да го проумея? Наистина ли съм заслужил да позная онова, което е твърде дълбоко, и е останало недоизказано през годините? Кой съм аз, че така да ме обичаш? И кой е слугата Ти, че да го обдаряваш с всичката Си неизразима Любов?”
“Ти си Нашият приятел, Стефане!” – отговори ми Исус, и с още по-съкровен Глас продължи, като казваше:
“Аз и Отец Ми нямаме много приятели, които да стоят на Хълма Мория, и да горят като жертвени юнци на Божия Свят Олтар! Аз и Отец Ми нямаме много слуги, които всичко да счетоха за измет, само и само Нас да придобият! Аз и Отец Ми нямаме много пророци, в които едновременно да припознаем както Вярата на Давид, така и Вярата на Авраам! Аз и Отец Ми нямаме много сърца, които да са се превърнали в Жертва и Принос, давайки даром всичко, що имат, за да се възцарява Троицата в сърцата на човеците! И затова сега ти казвам, че както Отец Ми те нарече приносител на Наследника на Завета, така сега ще те нарече приносител на Ключа на Давид, Негов благодатен потомък на Елиаким, който със Словото на личното си свидетелство, мощно помазано от Отца и Сина, ще докосне рода на въздигнатите и ще стане духовна опора на участниците в грабването. На онази църква на братската любов, която ще има Ключа на Давид и отворените Врати на Небесното Царство. А сега, пророко Господен, последвай твоя Господ във видението, което ти се дава…”
С огромно вълнение и благоговение, които нямам думи да опиша, аз се възправих до Исус и Го последвах. Така Той скоро ме въведе в Двора Господен, сред Благодатните Маслини на Царството. И като посочи най-плодородната отсред Маслините, вече ми казваше:
“Тази Маслина, която сега ти посочвам, е Давид! Това е Божият помазаник, който вярно и истинно изповяда за себе си:
“А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; уповавам на Божията милост от века до века…” (Псалом 52:8) 
И ти, слуго Господен, като гледаш на Маслината, потърси Ключа на Давид, с който се отключва Сърцето на Сина, като изцяло се уповаваш на Вярата, с която Моят Отец Ми вярва…”
Послушал Исус, аз пристъпих към Маслината, за да открия Ключа на Давид. И тогава от дълбочините на духа ми проговори Сам Отец, като ми казваше:
“Както вярвам в Сина Си, така вярвам и в тебе, слуго Мой! Приеми тогава, че с Моята Вяра Аз нарекох Сина Си “Коренът и Потомъкът Давидов, Светлата Утринна Звезда!” И с тази Моя Вяра в Сина Ми потърси пред Маслината Ключа на Давид!”
Послушал Вярата на Отца в сърцето си, аз погледнах към Маслината, за да потърся Ключа на Давид. И тогава сърцето ми властно започна да се тегли от самия ствол на Маслината. И не просто от ствола, но от благословената Небесна почва под ствола. Така, паднал на колене пред Маслината, аз започнах да изравям с ръцете Небесната почва, искайки да намеря именно Корена Давидов. И колкото повече изравях почвата, толкова повече потъвах пред Маслината, докато накрая се намирах в нещо като ров. А когато ровът покри целия ми ръст от главата до петите, отсред Небесната почва заблестя Ключът на Давид. И в мига, когато го хванах в ръцете си, пред сърцето ми се яви Коренът Давидов, Който беше Исус. И ето, че Самият Корен ми проговори, като казваше:
“С Вярата на Отца Ми ти разрови Небесната почва и се сниши пред Маслината, за да намериш Корена й. И така изцяло се намери в Моя Образ на слуга, който е по-нисък от всички, които биха тръгнали да растат за Божията Слава. И ето това е Силата в Ключа на Давид – да намериш Корена и да се уподобиш в Него. Защото само където се явява Коренът Давидов, там покълва и произрастява Потомъкът Давидов.
Ти влезе в Сърцето на Сина, слуго Господен, ставайки корен в почвата на Божието Слово, за да слугуваш смирено на тези, които ще се нарекат растения на Божията Вечна Правда! И понеже се смири с Вярата на Отца, ставайки съобразуван с Мене, то виж и следващото, което Ключът на Давид ще стори за тебе. Защото Аз съм не само Коренът и Потомъкът Давидов, но и Светлата Утринна Звезда. А за тези, които се смиряват до Корена, ставайки корени, непременно има съдба от въздигане в рода на Елиаким. И за тази съдба Апостолът Ми Петър написа:
“И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно…” (1 Петрово 5:6) 
Докато още Коренът говореше на сърцето ми, Ключът на Давид засвети твърде бляскаво в ръцете ми, и Небесна Сила ме въздигна от Корена твърде нависоко, тъй щото се намерих в присъствието на ослепителна Звезда. И тази Звезда, имаща също Образа на Исус, отново ми проговори, като казваше:
“Тези, които се смиряват до Корена Давидов, имайки Вярата на Отца в сърцата си, отключват Моето Сърце и се възвисяват в Светлината на Славата Ми! В Светлината на Зорницата, за която истинно свидетелства Апостолът Ми Петър:
“И така, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви…” (2 Петрово 1:19) 
Ето така и ти, слуго Господен, имайки Вярата на Отец Ми в Мене, получи Ключа на Давид, за да влезеш в Сърцето на Сина! И като прие образ на слуга, за да станеш Корен Давидов, роди Давидови потомци. И като роди потомците, скоро беше въздигнат в Съвършената Светлина на Божия Пророчески Дух, за да утвърждаваш сърцата им като Зорници Господни!”
След тези думи на Светлата Утринна Звезда, Духът отново ме върна в Двора Господен, и пред моя Господ. И Той, като се усмихваше, хвана от ръцете ми Ключа на Давид, и нежно го положи в сърцето ми, като казваше:
“Ключът за Сърцето Ми е вътре в сърцето ти, и той завинаги ще бъде в теб! Защото Отец Ми те изпълни с Вярата, която е имал и има за Сина Си! И с тази Вяра ти стана по-нисък от Маслината, за да намериш тлъстия Корен, от Който произрастяват дърветата на Божията Правда, и да се извисиш до Светлата Утринна Звезда, Която просветлява сърцата на Божиите чеда!
Но ние с теб нека от Двора Господен да отидем при жертвените юнци, поставени на Божия Свят Олтар. Защото там Синът ще ти даде Вярата Си, с която да влезеш в Сърцето на Отца…”
Послушал Исус, аз Го последвах до Божия Свят Олтар, където съзрях неколцина жертвени юнци. И тогава Господ, посочвайки една от жертвите, която гореше с Огън на пределна Святост и боголюбие, ми каза:
“Тази е Жертвата на Божия човек Авраам, който принесе сина си Исаак на Хълма Мория! И ти сега, като пристъпиш към Жертвата, потърси и тук Ключа на Давид, като послушаш в сърцето си Вярата, която Синът има в Отца Си…”
С трепет и неописуемо благоговение аз пристъпих към Жертвата на Авраам, когато усетих как Вярата на Исус започна да говори от дълбочините на духа ми, казвайки:
“Както вярвам в Отца Си, така вярвам и в тебе, слуго Мой!
Приеми тогава, че Аз съм Господното Слово, което с Вярата Си нарече Отца “Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов”! И ако Синът имаше Вяра в Отца, та да слезе на земята и да изкупи човешкия род, то потърси сега именно тази Вяра в Жертвата на Авраам…”
Чул думите на Христовата Вяра в сърцето си, аз прострях ръце към Жертвата на Авраам, а Огънят на Жертвата пламна в пръстите ми. И ето, че животът ми, едничкият ми живот, се превърна в Исаак. И аз с пламнали ръце го извадих от сърцето си, опитвайки се да го съединя с Жертвата на Авраам, казвайки на Бога и Отца:
“Отче Мой! Вярвам в Тебе така, както Ти повярва твоят Приятел Авраам! Принасям живота си пред Тебе така, както Авраам принесе най-скъпото, което имаше! Вярвам Ти с Вярата на Твоя Син, Който се уподоби в Жертвата на Авраам, и стана овен на Хълма Мория, вплел роговете Си в тръните на човешкото битие! Тъй щото Ти, Отче, върна на Авраам сина му, като го замести със Сина Си! И възкреси жертвата му, преди още той да я беше принесъл във всеизгаряне! Авраам видя в това Божия Ден, и се възрадва! И аз сега, Отче Мой, с Вярата на Сина Ти стоя на Твоя Свят Хълм, готов да пожертвам всичко що имам!”
Докато още Огънят пълнеше думите на устните ми, а животът ми стоеше в ръцете ми, протегнат за пожертвувание върху Жертвата на Авраам, всред самия ми пожертван живот се появи Ключът на Давид. И Жертвата на Авраам, върху която го полагах, се преобрази в Агнеца Господен. А тогава Сам Отец простря огнените Си ръце към Святия Олтар, и ме обгърна с тях, като ми казваше:
“Ти си Мой приятел, сине човешки! Защото повярва на Бащата с Вярата на Сина Ми! И с Ключа на Давид, явил се в жертвата ти, отключи Сърцето Ми! Вземи сега тази Свята Вяра на Сина Ми и я изяви всред човешките чеда! Защото Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов! И ако Жертвата на Авраам беше Исаак, то плодът на Исаак стана Яков! Ония, които Ми вярват с Вярата на Авраам, непременно ще имат сетнината на Яков! Защото Вярата на Авраам е Вярата на Сина Ми! Вяра във Възкресението! Вяра, че Бог е силен да хвърля воал на нетление и Вечен Живот върху всяка Жертва за Името Му и Завета на Словото Му!
Докато Отец още ми говореше, прегърнал ме с пламенните Си ръце, отсред самата Жертва се въздигна Небесно сияние. И духът ми видя Яков, заспал на Камък, а върху него се спускаха по Небесна стълба Божиите ангели. И докато гледах, Отец отново ми проговори, казвайки:
“Аз скоро ще отворя Ветил за всички вас, за да ви въздигна при Себе Си! Блажени тогава людете, които са имали Вярата на Сина Ми, за да отключат Сърцето Ми! Те непременно ще насядат с Авраам, Исаак и Яков в Небесното Царство! И Ключът на Давид всякога ще свети от сърцата им! А ти, Божий приятелю, и слуго Господен, когото съм нарекъл пророкът на Сион, иди сега и свидетелствай истинно за Вярата на Отец в Сина, и за Вярата на Сина в Отца! Защото сетнината на тази Вяра, и на Ключа Давидов, ще бъде Възкресението на праведните!”
След последните думи на Отца, Исус се приближи към мен, като ми казваше:
“Запиши това най-свято видение на книга! И кажи на всичките Ми Верни, които ще въздигна като род на Елиаким, че Ключът на Давид има двоен прицел, свързан с Духа и Силата на Давид, и с Духа и Силата на Авраам! Прицелът на Духа и Силата на Давид е Небесният Ерусалим, където ще бъдат въведени с Вяра всички Божии чеда за времето на Сватбата. Прицелът на Духа и Силата на Авраам е Хълмът Мория, където в Отеческата Святост ще бъде утвърден последният Божий Храм на земята. А връзката между Хълма Мория и Небесния Ерусалим непременно ще бъде проломът на Ветил, през който ще се осъществи Грабването на Църквата.
Ето, Църкво Моя! Явих ти Ключа на Давид в сърцето на слугата Си! Явих ти Моето Сърце и Сърцето на Отца Ми! Вземи този Ключ и плати цената да бъдеш въздигната пред Мене, като род на Елиаким! Защото този род непременно ще отваря Врати, които никой няма да затвори, и ще заключва Врати, които никой няма да отвори! А за всичко това Аз ще говоря на пророка Си в следващите видения!
Аз, Коренът и Потомъкът Давидов, все още говоря и не млъквам!”

Leave a Reply