РУИНИТЕ НА ПЕНТАПОЛИСА – VI ГЛАВА

6. ВИДЕНИЕТО С РУИНИТЕ НА САРДИС

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Ако всички ние имаме най-свята причина за тържествен дух в Името на Исус, то нека виденията в тази пророческа книга да станат част от тази причина. Защото с изобличаването на тъмните началници в религиозния Пентаполис на дявола Господ ни освещава с Истината Си, за да ни направи свободни. И не просто свободни, но съградени като скъпоценни камъни в Неговия Свят Храм.
Знаеш ли колко столетия червеите на лукавия са вършили подмолната си измама, за да ги има всякога петте неразумни девици?
Близо двадесет столетия, братко мой!
И да си мисли някой, че притчата на Спасителя за неразумните девици пред затворената Врата на Спасението се е отмествала за изпълнение напред във времето, та да не бъде актуална във всеки род и поколение, то това значи човек изобщо да не осъзнава, че мигът на физическата смърт е същата онази Врата към Вечността, която Господ затваря пред нечестивите и беззаконните. Те може цял живот да са получавали користите си от Пентаполиса, и да са живели разкошно и разпуснато, като свине, угоявани за ден на клане. Но нали сам разбираш, че накрая идва съдържателят на гостилницата и някой трябва да плати сметката? И точно тогава настъпва същинската трагедия, понеже онези пируващи и гуляещи се оказват неплатежоспособни…
Те нямат дори една капчица Христова Кръв, за да бъдат изкупени безсмъртните им души! Те са съгрешавали самоволно, за да бъдат изтрити имената им от Книгата на Живота! И последното, което душите им са чули, преди да бъдат оковани и запокитени в дъното на пъкъла, са били думите на Исус, които гласят:
“Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие…” (Матея 7:23)
Да чакаш ли, братко мой, чак до времето на Страшния Съд, за да се убедиш в истинността на това, което пиша? Или в смирение и благочестие да съхраниш сърцето си в Словото на Божия Пророчески Дух? Да се надяваш ли да получиш новини от ада – досущ като в молбата на богаташа към Авраам, който го молеше да отиде при другите му пет братя и да ги предупреди, та да не би и те да се намерят в неговото осъждение? Не е ли по-добре да се закрепиш в новините от Хълма Сион?
“Имат Моисея и пророците; нека слушат тях…” – отговори Авраам на безумеца. И ако ти вярваш, че тази книга е написана от пророк – прочети я до последната й страница, без да допускаш и капчица съмнение, че чрез виденията в нея Господ дава изходен път на всичките Сионови пленници от мерзостта, която докарва запустение. А сега аз нека отново да продължа в Духа на пророчеството, защото все така оставах с Господ сред руините на Тиатир, когато Той отново ме въздигна със Себе Си, а поясът на духа ми могъщо се просветляваше от Светлината на Мантията Му. Така ние прекосихме едно дълго пространство в духовния свят, като се намерихме над Сардис. И ето, че Исус започна да се спуска над Сардикийските развалини, а аз започнах да забелязвам определени подробности от четвъртия град на Пентаполиса. Тези подробности бяха странни и на пръв поглед необясними, понеже самите руини на Сардис белееха твърде отчетливо, сякаш, че рухналите му камъни бяха покрити от свята пелена, а не от умножено беззаконие. Това прекомерно ме учуди, но аз не бързах да задавам никакви въпроси на моя Спасител, защото знаех, че ще намеря отговорите, когато слезем в центъра на града. А слизането ни наистина приключи, понеже аз вече виждах как Исус ме приближава до една единствена висока колона, която стърчеше сред рухналите около нея камъни. И преди да бях изрекъл каквото и да било, Господ посочи с Десницата Си към руините, като ме питаше:
“Забелязваш ли, Стефане, колко бели са руините на този град?”
“Да, Исусе!” – отговорих аз:
“И това искрено ме учуди, понеже зная, че сега Ти ми показваш място на умножено беззаконие…”
“Никак не се учудвай, но се наведи до един от камъните и виж на какво се дължи белотата му!” – ми заповяда Спасителят, тъй щото аз побързах да се наведа и разгледам един от камъните. А тогава видях, че причината за белотата му беше… сол. Той беше дотолкова напластен от сол, щото бе достатъчно да бъде разчоплена с нокът и да започне да се рони. Това ме накара да се изправя и да кажа на Исус:
“Ах, Господи мой! Слугата Ти вижда, че всичките руини на Сардис са напластени от сол и затова изглеждат бели…”
“А какво представлява самата сол, слуго Мой?”
“О, Исусе! Сам Ти Си ми дал Небесното знание, че солта на дявола е умноженото беззаконие, което превръща църквите в Лотови жени…”
“А не затова ли твоят Господ ти даде най-могъщите пророчески книги от Солта на Бога, за да бъде твърде Свят Небесният отпор срещу умноженото беззаконие?
Но Аз сега искам да Ми отговориш на въпросите, които ще ти задам, преди да стане явен тъмният градоначалник на Сардис.
Ето и първият от тях:
Как разбираш думите Ми към Сардикийската църква, в които казвам:
“Зная твоите дела, че на име си жив, но си мъртъв…” (Откровение 3:1)
“О, Исусе! В тези Твои думи аз виждам, че духът на Сардис е силен да измами всички, че е свидетел на Бога. Най-малкото – колко белота лъщи отсред камъните му? И със сигурност всички те измамно се заблуждават, че им подобават Твоите думи, с които Си казал на Верните Си:
“Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората…” (Матея 5:13)
Но има съществена разлика от сол до сол, както и разлика между живите и мъртвите пред очите на Бога…”
“Вярно и съвсем точно заключение правиш, слуго Мой! Понеже наистина Сардис е успешен да мами човеците, че в него те са солта на земята. Но ти прочети следващите Ми твърде истинни думи, защото в тях е ключът за разкриването на духа, който облада Сардикийската църква с умноженото беззаконие на дявола.
Какво казвам Аз по-нататък на ангела на Сардис?”
“Ах, скъпоценен мой Спасителю! Ти заповядваш на свидетеля на тази църква да бди, а думите Ти съвсем точно гласят:
“Бодърствай и закрепи останалото, което е било близо до умиране; защото не намерих някои от твоите съвършени пред Моя Бог…” (Откровение 3:2)
“Кой е длъжен да бодърства, пророко? И кой трябва да закрепи останалото, което е близо до умиране!” – продължи да ме пита Исус, а аз усетих как Гласът Му се изпълва с божествена Ревност, тъй щото Му отговорих, казвайки:
“Господи! Стражът на църквата е длъжен да бодърства! Да бди и да пази Стената на Истината, за да не би да се промъкне в общението между вярващите нечист дух! Но ето, че в Твоите думи се усеща твърде голямо безпокойство, понеже Ти Сам казваш на свидетеля, че трябва да закрепи онова, което е близо до умиране. Но ако нещо е близо до умирането, то никак не е близо до Живеенето, сиреч, до Портата на Завулон…”
Исус тъжно се усмихна на думите ми, а след това отново ме попита, казвайки:
“Какво е самото умиране, Стефане? Или каква е същинската смърт? Понеже ако отговориш на тези Мои два въпроса, духът на Сардис ще стане явен за сърцето ти…”
Докато слушах Спасителя една от думите в устните Му се заби с такава сила в духа ми, щото искри хвръкнаха отсред Скритата Манна, както това се случи и във видението с Пергам, когато беше поразен Амалик с думата “престол”. А в случая Господният лъч в “Откровението” беше думата “умиране”. Тъй щото с твърде голямо вълнение аз извиках към Исус, казвайки Му:
“Господи мой! Скритата Ти Манна отново подейства мощно в духа ми. И аз видях как думата “умиране” е ключът за разкриването на тъмния градоначалник на Сардис…”
“Отключвай бързо, добри и Верни слуго!” – пламенно заповяда Исус, а Духът изпълни устните ми, тъй щото се чух да Му казвам:
“Спасителю мой! Тъмният началник, който владее Сардис, е духът на Едом! Духът, който подейства в Исав, когато го накара за една паница с червено ястие да се откаже от първородството си! Понеже в мига, когато Исав поиска червеното вариво, той каза на брат си:
“Виж аз съм на умиране; за какво ми е това първородство?” (Битие 25:32)
В този миг лъч възлезе от устните ми, като удари високата колона на Сардис. И дух изпищя отсред нея, като избяга, уподобен на дим от мълния. А там, на самата колона, остана образът му – блюдо, в което вместо ястие вече имаше човешки череп. Самото знамение накара Господ да протегне ръцете Си и да ме прегърне. А след това със съкровен Глас да ми каже:
“Стефане! Ти си не просто Мой добър и Верен слуга, но войн от Сион, могъщ да порази с Меча на Истината най-големите началници на Злото! И ако сега погледнеш към руините на този голям град Сардис, то непременно ще проумееш, че това е градът на едомците. Градът на едно грешно поколение, което се изживява за праведно, но се поклони на дявола, понеже си поиска дял от двата свята.
Те бяха твърде близо до умиране в онази ранна снимка на Духа, твърде близо до греха на Исав в онова древно време! Но днес Аз ти давам да видиш последната снимка на Сардис. И заедно с теб да я видят всичките Ми братя и сестри. За да проумеят, че в Сардикийската църква се случиха най-ужасните нечестия в цялата християнска религия. Понеже всички онези, близо до умиране християни, бяха съблазнени от дявола, който им обеща червеното ястие на Исав, само и само да биха се отрекли от първородството си в Святия Дух! А когато направиха размяната, умиращите умряха, а духът на Едом ги измами с бялата сол на умноженото беззаконие, за да си вярват, че стоят с бели дрехи в Святото Присъствие на Отца, Сина и Святия Дух!
Но Аз сега отново ще прочета думите Си към Сардикийската църква заради всичките Сионови пленници, които искам да измъкна от нечестието на Едом.
Ето първите Ми думи за тях:
“Помни, прочее, как си приел и си чул, и пази го и покай се. И тъй, ако не бодърстваш, ще дойда като крадец; и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе…” (Откровение 3:3)
Помнете, люде Мои, как приехте от Мене Завета Ми! И пазете го, защото в него Аз ви завещах Небесно, а не земно царство! Небесни блаженства, а не земни привилегии и богатства! При всеки, който забравя Завета Ми, Аз ще се явя като крадец, за да си вдигна Завета от сърцето му, понеже сам той се е отрекъл от Вярата Ми и Словото Ми, от Златото Ми и Среброто Ми, за да трупа злато, което ръждясва, и сребро, което потъмнява!
Ето вторите Ми думи за тях:
“Но имаш няколко души в Сардис, които не са осквернили дрехите си и ще ходят с Мене в бели дрехи защото са достойни. Който победи, ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да излича името му от книгата на живота, но ще изповядам името му пред Отца Си и пред Неговите ангели…” (Откровение 3:4-5)
Вие, Верни Мои свидетели!
Едва неколцина в Сардис, които опазихте светлия и чист висон на Моето благовестие, – скоро възлезте от Сардис, та погледнете нагоре – към Господния Хълм, за да се съградите като живи камъни в Моята Филаделфия!
Който от вас победи духа на Едом – така, както в това видение, а и в цялото си слугуване за Мене го победи слугата Ми Стефан – той така ще се облече в бели дрехи, и Аз никога няма да излича името му от Книгата на Живота, но ще изповядам името му пред Отца Си и пред Неговите ангели!
Никога да не бихте се огънали пред духа на Сардис, чийто образ е блюдото на съблазънта, а съдържанието му – мъртвешка нечистота!
Никога да не бихте пожелали солта на Едом, за да не ви постигне сетнината на Лотовата жена!
Якова възлюбих, а Исава намразих!
Бъди благословен, Якове!
Бъди проклет, Исаве!
А ти, пророко на Сион, последвай твоя Господ в последното видение на тази книга, защото ще те заведа при развалините на петия от градовете на Пентаполиса! Руините на Лаодикия!”

Leave a Reply