РУИНИТЕ НА ПЕНТАПОЛИСА – V ГЛАВА

5. ВИДЕНИЕТО С РУИНИТЕ НА ТИАТИР

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз дори не искам да помисля каква би била сетнината ни, ако Господ Исус Христос не воюваше за всички нас с двуострия Си Меч, за да ни освободи от властта на мрака и от ужасите на мерзостта, която докарва запустение. Но осемнадесет години по-късно, след написването на първата ми книга за Небесното Царство, аз все още съм Негов ученик и всеки път откривам колко превъзходно богата е Христовата тайнствена Премъдрост. И какво друго да ти кажа, освен това, че с дръзновение отново привързах пояса на духа си за Неговата Мантия, а Господ ме въздигна във височините над Пентаполиса, за да ме заведе при руините на третия от градовете, който е Тиатир. Така очите ми вече забелязваха очертанията на града от високо, а Исус вече ме снишаваше към неговия център. И тук, подобно на предишните два града, разрушенията бяха пълни, тъй щото не виждах нито една здрава сграда. Но една подробност твърде много ме изненада, а впечатлението ми от нея се засилваше с всяка изминала секунда, докато се приближавахме към нечестивия град…
Руините на Тиатир бяха кърваво-червени!
Толкова червени, щото наблюдателят би помислил, че върху този град се е стоварил потоп от кръв. А докато още гледах и не разбирах, Господ ме приближи до разрушения храм в центъра на града, където стърчаха две оцелели колони, (като прилагателното “оцелели” е само за сравнение с останалите развалини). И когато стъпихме на земята, Исус простря Меча в Десницата Си и посочи първата от колоните, като ме питаше:
“Виждаш ли, слуго Мой, какъв е образът, който е издълбан върху първата колона?”
Погледнах към колоната и там видях, че образът беше на узрял грозд, тъй щото отговорих на Спасителя, казвайки Му:
“Господи мой! Виждам узрял грозд, издълбан върху колоната…”
Слушайки думите ми, Той отново ме попита, като казваше:
“А забелязваш ли какъв е цветът на всичките руини в Тиатир?”
“Да, Исусе! Всички те са кървавочервени!”
“Ами свържи тогава образа на грозда с кървавочервените руини на Тиатир, и непременно ще разбереш, че става дума за червено вино. Така ли е?”
“Да, Господи! Така е! Защото от гроздето се прави вино!”
В този миг Исус ми подаде Меча Си, като ми казваше:
“Вземи Меча Ми и удари с острието му образа на грозда върху колоната, за да видиш какво ще се случи…”
С вълнение взех Меча от Десницата Господна. И като го вдигнах с две ръце над главата си, засилих го и ударих образа върху колоната с острието му. А тогава дух изпищя отсред колоната и изскочи от него, уподобен на мълния от дим. А онзи узрял грозд видимо се промени, понеже зрънцата му изчезнаха, а вместо тях се появиха тръни, тъй щото това вече не беше грозд, но трънлив клон. А Господ, с ревнив Глас ме попита, казвайки:
“Кой беше духът, който изпищя отсред колоната и побърза да избяга, Стефане? Кой е този дух, който обича да превръща гроздето в тръни, та да има доволно от тях за трънлив венец върху главите на Небесните пратеници?”
“О, Исусе! Без всякакво съмнение това е духът на Езавел! Духът на чародейството и на теологията, за който Ти Си изрекъл думите Си към Тиатирската църква, които гласят:
“Но имам против тебе това, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица и която учи и прилъгва Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено…” (Откровение 2:20)
“Точно така е! Тези са думите Ми против града на Езавел! Но ти сега размишлявай върху грозда, който се превърна в трън. Понеже непременно трябва да получиш отговор защо всички руини в Тиатир са кървавочервени. Защо, слуго Мой, гроздът се превърна в трън? За какво напомня това знамение върху колоната?”
“Ах, Господи! Сам Ти Си предупредил Църквата Си, че не се бере грозде от тръни, нито смокини от репеи. И аз, като зная, че Тиатир е градът на Езавел, свързвам духовно този град с беззаконията на древната сидонска лъжепророчица. Защото тя подбуди Ахаав да пожелае лозето на Навутей, а самият Навутей уби коварно с двама лъжесвидетели, тъй щото напълно възбуди Божия Гняв…”
В отговор на думите ми, Гласът на Исус започна да прелива от огнена Ревност, тъй щото Той отново ме попита, казвайки:
“Ако древната жена Езавел подбуди Ахаав да пожелае лозето на Навутей, то какво върши в Тиатир самият дух на Езавел?”
“О, Исусе! Този дух протяга ръката си върху Свещеното Писание, което е Лозето на Бог Отец, за да си го превърне в свое земно лозе, като го напълни с извратен смисъл и скверни тълкувания. А за всичко това Ти просвети слугата Си преди осем години, когато ми даде да напиша пророческите видения в книгата за “Проклятието над земното лозе”…”
“Спомни си тогава и самото Божие проклятие, защото именно то е въздаянието върху руините на Тиатир. Какво гласяха думите на ангела възвестител от Моя Отец? И какво се случи със земното лозе на Езавел?”
“Ах, справедливи мой Господи! Думите на ангела възвестител към мъздовъздателя с острия сърп, пратен пред него, гласяха:
“Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло…” (Откровение 14:18)
А когато ангелът обра гроздовете – хвърли ги в големия Лин на Божия Гняв, където бяха стъпкани, тъй щото кръв потече от Лина дори до юздите на конете на едно голямо разстояние от хиляда и шестстотин стадия, според както е записано…”
“Виж тогава кървавите руини на Тиатир, и знай, че въздаянието му от Бога започва от днес и сега, а разстоянието от хиляда и шестстотин стадия отговаря на духовните размери на този нечестив град. Но ти, слуго Мой, забележи и юздите на конете, за които се говори в стиха от Откровението, защото те са твърде важни и са свързани с образа върху втората колона, която ще видиш сега…”
След тези Свои думи Исус се приближи към втората колона, а аз Го последвах, все така държейки Меча Му. А когато застанахме пред самата колона, Господ ме попита:
“Какъв е образът, който виждаш върху тази колона?”
“О, Спасителю мой! Тук очите ми виждат царска корона, която е издълбана в колоната…”
“Ами простри тогава Меча Ми, та удари с острието този образ, за да видиш какво ще се случи с него…”
Послушал Господа, аз отново вдигнах Меча Му над главата си, като го стоварих върху образа на колоната. А тогава и от него изпищя дух, като побягна, уподобен на димна мълния, сред руините на Тиатир. И ето, че образът на короната се промени във вид на ласо или по-скоро юзда на кон. А Исус, посочил самата юзда, ме попита, казвайки:
“Кой е духът, избягал от колоната? И за какво свидетелства образът на юздата, която преди това беше царска корона?”
“О, Господи мой! Нечестивият, който избяга отсред колоната, е духът на Ахаав, който повече от всичко друго обича да царува, а Езавел всякога го подбужда с думите:
“Царуваш ли ти наистина над Израиля?” (3 Царе 21:7)
Но ето, че след като Мечът Ти се стовари върху царската му корона, става ясна и цената, която Ахаав плаща за подобно царуване. А самата цена е юздата, която Твоят ангел ми разкри в съдебния процес против Езавел, като “Страхът да се говори Истината”…”
“Разбираш ли тогава защо кръвта от Лина на Божия Гняв стига дори до юздите на конете?
Именно защото пред Свещения Гняв на Моя Отец е грешна не само Езавел, но и Ахаав, чрез когото тя се изживява като пророчица!
И като гледаш на всичките рухнали камъни, опръскани с кръвта от Лина, разбираш ли вече какво е страшното беззаконие на Тиатирската църква? Разбират ли Моите, че нечестието на Езавел и Ахаав е главната причина да заявя против Вавилон думите:
“…светлина от светило няма вече да свети в тебе; и глас от младоженец и от невеста няма вече да се чува в тебе; защото твоите търговци станаха големците на земята, понеже чрез твоето чародеяние бяха измамени всичките народи…” (Откровение 18:23)
Колко години, слуго Мой, Аз те пращах против Тиатирската църква, за да заявиш Моите свидетелства против беззаконията й? Но послуша ли те някой от конете й, след като устата им бяха вързани от юздата на Ахаав? Не й ли дадох време на Езавел да се покае, но тя не иска да се покае от блудствата си в Тиатир? Не дадох ли изходен път на Сионовите пленници в Духа и Силата на Илия? А защо тогава те продължиха да се колебаят и участват в блудодеянията на Езавел? Защо продължиха да венцеславят грима на очите й и възторжено да се радват на Ахаавовото малодушие? Не знаят ли всички те, че ако останат чеда на Езавел, ще загинат от мор, който съм обещал против поколението на чародейството?
Къде ще се явите, и пред Кого ще застанете в края на времето, чеда на Иродиада, когато справедливият жезъл на Съдията ви определи вечен дял от огън и жупел?
Ще си спомните ли едва тогава, че във времето на вашите беззакония Аз съм ви пращал пророк в Духа и Силата на Илия, та дано би ви измъкнал от руините на Тиатир?
Ще ви ползват ли дипломите по теология, с които се запечатахте в грима на майка си?
И ще търсите ли тогава като Ииуя някой скопец, та дано би изхвърлил чародейката през прозорците на очите ви?
Не виждате ли, че кучетата из руините на Тиатир вече лижат разплисканата кръв на онази, която всякога ви обладаваше?
Ето, Сионови пленници!
С божествена ревност ви повелявам да възлюбите Зорницата на пророческото благовестие, и да напуснете Тиатир, за да се намерите в Моята Смирна! Защото в нея ще се сбъдне обещанието, което съм изрекъл за изходен път от властта на Езавел и Ахаав. Обещание, което гласи:
“И на този, който победи, и който се пази до край, за да върши дела чисти като Моите, ще дам власт над народите, – (и той „Ще ги управлява с желязна тояга; Те ще се строшат като грънчарски съдове“,-) както и Аз получих от Отца Си. И ще му дам зорницата…” (Откровение 2:26-28)
А ти, слуго Мой, укрепи сърцето си в Мене, и Ме последвай, за да те заведа при развалините на четвъртия град от Пентаполиса. Руините на Сардис…”

Leave a Reply