РУИНИТЕ НА ПЕНТАПОЛИСА – IV ГЛАВА

4. ВИДЕНИЕТО С РУИНИТЕ НА ПЕРГАМ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Сърцето ми все още не можеше да отхвърли страшния потрес от гледката върху опустошеният Ефес и образите върху централните колони на храма му, когато Исус въздигна духа ми нагоре от Ефеските развалини, за да ме заведе при втория от градовете на Пентаполиса – град Пергам. Така съвсем скоро очите ми го съзряха изотгоре, а Господ отново се спускаше с мен към самия му център. И трябва да ти кажа, братко мой, че разрушенията в този град бяха много по-страшни и ужасни от тези в Ефес. Понеже в предишния град имаше останки от сгради – тук и там, и дори при централния му храм стърчаха няколко колони. Но тук всичко беше прах, пепел и разпилени камъни, тъй щото изобщо не знаех какво ще ми показва Исус на това място. Стиснал обаче пояса си от Истина, вързана за Мантията на моя Небесен Учител, аз знаех, че духът ми ще бъде твърде много изненадан. Така ние вече стъпвахме всред самите руини на Пергам, покрити сякаш от вулканична пепел, от която градът изглеждаше зловещ в мъртвината си. И ето, че Господ отново извади двуострия Меч отсред Мантията Си, като го простря към камъните. А след това започна да ми говори, като казваше:
“Забелязваш ли какво мъртвило е тук, слуго Мой? И ти със сигурност си мислиш, че няма какво да ти бъде показано всред Пергам, поради твърде голямото му разрушение от дявола. Но другояче не би могло и да бъде всред Пергам, защото това е градът, за който в “Откровението” е записано:
“Зная, где живееш, там гдето е престолът на сатана; и държиш здраво името Ми, и не си се отрекъл от вярата в Мене, даже в дните на Моя верен свидетел Антипа, когото убиха между вас, гдето живее сатана…” (Откровение 2:13)
Но ти сега гледай какво ще стори твоят Господ. Защото Аз ще разруша с Меча Си тези покрити от пепел камъни, понеже някъде отдолу под тях се е намирал храмът на Пергам…”
След тези думи на Исус, отсред Меча Му блесна мълния, която започна да пояжда камъните. И вихър възлезе от острието на Меча, като издухваше пепелта, тъй щото на мястото постепенно се образува яма, която ставаше все по-голяма. Така аз забелязах как сред топящите се от Божията мълния камъни се появиха очертания на черен метален ковчег, а Господ умишлено продължи да разчиства с Меча Си около него, тъй щото вече можехме да слезем в ямата и да го отворим. Но ето, че Спасителят спря мълнията от Меча Си и властно ми заповяда, казвайки:
“Слез при този ковчег, Стефане! И като го отвориш, извади онова, което ще намериш в него, та го донеси на твоя Господ…”
Погледнах към ковчега, а тогава тръпки от първичен ужас преминаха през снагата ми, но Гласът на Исус отново ме подкрепи, казвайки:
“Не се страхувай от престола на змията, нито от каквото и да е зло на това място, но извърши Волята Ми с дързост и безстрашие…”
Укрепен от думите Господни, аз развързах пояса си от Мантията Му и пристъпих към ямата, като започнах да слизам в нея, докато стигнах до ковчега. След това с голямо усилие отворих капака му и надникнах под него. И там, на дъното на ковчега, очите ми забелязаха два пергаментови свитъка. Така аз взех свитъците и побързах да се върна при моя Спасител, като Му ги подавах. А Той, взел ги от ръцете ми, отново започна да говори, като ми казваше:
“Нали не си забравил, че това са руините на Пергам? А какво друго да би открил търсещият в Пергам, освен пергаменти?
Но ти сега се приготви за истински знаменателното, което ще се случи след малко. Защото Аз ще разгърна пергаментите, за да ти явя тайните на Пергам, които дяволът успешно е скривал от Моята Църква. Тайни, заради които древният Ми свидетел Антипа заплати с живота си…”
Вълнението ми твърде много се усили от думите на Господа, а аз с всичкото си внимание се взрях в двата свитъка, които Той държеше в ръцете си. И ето, че Исус разгърна пред очите ми първия свитък. А тогава аз видях върху него образ, от който ме лъхна смъртна студенина. Защото образът беше на змия, увита на пет пръстена около висока чаша, като главата на змията плюеше отрова в самата чаша.
“Ах, Господи мой!” – извиках аз, без да мога да се сдържа:
“Какъв е този образ, който сега показваш на слугата Си?”
А Исус със съвършено спокоен Глас ми отговори, казвайки:
“Това е престолът на Сатана! А ти като го гледаш – не намираш ли, че той ти е твърде познат?”
“Да, Исусе! Той досущ прилича на символа, който днес се рисува стилизиран върху всички аптеки. Но как сега да си го обясня като престол на Сатана, при положение, че светът си го е нарочил за аптечен символ…”
“Светът лежи в лукавия, слуго Мой! И няма нищо по-лесно за дявола от това – да увековечи символа си като нещо полезно, спасително и хуманно! Понеже в този древен град Пергам някога се роди лекарят Гален, а имаше и храм на Асклепий (Ескулап), когото легендите на гръцкия политеизъм обожествяваха като бог-лечител. Но ти остави настрана сиромашките митове на гърците и виж отново самия символ, за да ти стане ясен престолът на Сатана, както и дяволския дух, който се подвизава в Пергам…”
Погледнал отново към символа на змията, увита около чашата, и плюеща отрова в нея, аз без каквото и да било съмнение изговорих думите, които напираха от Скритата Манна в духа ми, като казах на Исус:
“Ах, Господи мой! Слугата Ти вижда, проумява и разбира, че тази чаша е човешкото сърце, а змията, която се е увила около него, е Сатана. Защото за поразения при Възкресението Ти дявол няма по-голяма амбиция от тази – да установи престола си в човешките сърца…”
Докато слушаше думите ми, очите на моя Господ станаха огнени. И с изгаряща ревност, каквато рядко съм виждал у Него, Той отново започна да ми говори, като казваше:
“Скритата Ми Манна действа мощно в теб, както действаше и в Антипа. И ти вярно си изтълкувал сатанинския символ, Стефане! Но сега Аз искам да разпознаеш тъмния началник, скрит в този образ. Защото става дума за престол, слуго Мой! Престол на човешкото сърце, какъвто се явява тази чаша…”
Думата “престол” се заби с такава сила в духа ми, щото без всякакво бавене устните ми станаха врата за Святия Дух и аз се чух да казвам:
“О, скъпоценен Исусе! Учителю на сърцето ми! Тъмният началник в този сатанински символ върху пергамента, е духът на Амалик! Понеже той е грабителят на Сатана, за когото пророк Моисей изяви повелението на Отца при Олтара Йеова-Нисий, казвайки:
“Ръка се подигна против Господния престол; затова, Господ ще ратува против Амалика от поколение в поколение…” (Изход 17:16)
Едва бях изговорил думите на Божията Вечна Правда, когато бляскав лъч от устните ми удари образа от пергамента, тъй щото прогори главата на змията, плюеща отрова в чашата. И дух изпищя, изскочил като мълния от дим, и се стрелна, за да избяга сред руините на Пергам. А Исус, като се усмихна, докосна с Десница рамото ми и ме разтърси, казвайки:
“Я, каква Сила освободи от устните ти Скритата Ми Манна! Видя ли как лъчът на Истината удари Амалик и той побягна?
Аз исках именно това да се случи, слуго Мой, понеже задържах злия дух, за да го поразиш ти. И да разбереш, че именно такава беше Силата Ми и в древния Ми свидетел Антипа, който по същия начин порази грабителят на Сатана, за което плати цена от смърт. Но ти сега помисли и Ми кажи, според думите Ми в Откровението, всред кои нечестивци всякога се подвизава духът на Амалик?…”
Откровенските думи на Господ светеха в сърцето ми, тъй щото аз прекрасно виждах прицела им. И затова с вълнение отговорих на Исус, казвайки Му:
“Ах, Спасителю мой! Амалик всякога се подвизава сред николаитите, които са завоеватели на човеци, според както Ти Си изрекъл думите Си, които гласят:
“Така също имаш и ти някои, които държат, подобно на ония, учението на николаитите. Затова покай се; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще воювам против тях с меча, който излиза от устата Ми…” (Откровение 2:15-16)
Господ кимна утвърдително с Главата Си, а след това продължи да ми говори, казвайки:
“Виж и следващия стих, Стефане! Защото Аз обещах, че на оня, който победи, ще му дам от Скритата Си Манна, и бяло камъче с ново име, написано върху него. Не беше ли Манната Ми, с която ти преди малко порази Амалик? И ще кажеш ли на твоя Господ къде се подвизават последните николаити в днешния нечестив свят?”
“О, Исусе! Днешните николаити се подвизават в култа към Коледа и Санта Клаус, за да може в дните преди всяка нова година змията успешно да плюе отровите си в сърцата, в които е намерила престол…”
След последните ми думи Ревността в моя Господ отново пламна, тъй щото от очите Му излязоха огнени лъчи, които проядоха и изпепелиха първия пергамент с нечестивия му образ. А Той вече ми говореше думите Си, които гласяха:
“Не се ли превръща целият свят в един демоничен Пергам в края на всяка година? Не тръгват ли николаитите на дявола, за да изплюят отровата на змията в сърцата на всички безумни човеци? И докато един аптечен символ е безобиден дотолкова, че хората да не му отдават никакво значение, когато си закупуват лекарства, нужни за лечение, то какво се случва със същинския смъртоносен образ, чрез който духът на Амалик превръща сърцата на човеците в престоли на Сатана? Не ти ли дадох, Църкво Моя, чрез пророка Си, виденията от книгата “Родени под Звездата на Агнеца”, за да стоиш далеч от Авадонската заблуда на дявола, която духът на Амалик е достатъчно хитър, лукав и коварен, за да използва?
Но ето затова Аз се обещах, че ще воювам с Меча Си против Пергам, докато го унищожа, понеже дух от него се въздигна против Божия Престол. Тоя дух, когото слугата Ми Стефан порази в това видение с Меча Ми от устните си. Тоя нечестив грабител, против когото всякога съм воювал – от поколение в поколение, и от род в род. А ти, слуго Мой, виж, че остана още един пергамент в ръката Ми, който не съм разгънал, и сега ще разгъна. Но преди това, виж и разгледай руините на Пергам, който в древността наистина се е изживявал като могъщо просветителско място. Понеже писанията се пишеха върху пергаменти, които се произвеждаха тук. И като гледаш развалините на това проклето място, които не са древните, но сегашните, кажи Ми какви библейски стихове напират отсред сърцето ти, та вярно да обясниш печалната гледка…”
Послушал моя Господ, аз извърнах глава, като започнах да гледам към руините на Пергам. Това наистина беше град на Божия проклетия, понеже нямаше нито една здрава сграда в него, но само рухнали и изпочупени камъни, които не можеха да погледнат към Хълма Господен над долината. И колкото повече гледах на руините, толкова повече скръб ме хващаше за гърлото. А гласът на библейския пророк изплака някъде в дълбочините на сърцето ми с думите на стиха, които гласяха:
“Поради запустяването на Сионския хълм лисиците ходят по него…” (Плачът на Еремия 5:18)
А това ме вдъхнови да кажа на моя Господ:
“Ах, Спасителю мой! Всеки един от рухналите камъни, които виждам, е едно сърце, вързано от заблудите на дявола. То си вярва, че пребъдва в храм, но тук в Пергам няма храм, а само руини. И върху такива развалини всякога обикалят лисиците на Сатана, за които Ти преди близо девет години ми даде да напиша книгата “Лисиците в развалините”…”
В отговор на думите ми Господ разгърна втория пергамент, където аз видях образ на лисица, захапала гълъб в челюстите си. И докато още гледах, Исус ме попита:
“Коя е тази лисица, силна да задушава Духа на писаното, за да остане в него само буквата и плътското й тълкувание?”
“Ах, Исусе! Това е духът на Валаам, хитрата лисица до вълка Корей, за която Ти преди дванадесет години ми даде видение как е осъдена на съдебния процес през Милениума. С този дух Сатана е силен да мами човеците в църквите чрез лъжепророци на щат, хонорар и заплата. Този е духът, заради когото Ти Си изобличил Пергамската църква, като Си казал за него:
“Но имам малко нещо против тебе, защото имаш там някои, които държат учението на Валаама, който учеше Валака да постави съблазън пред израилтяните, та да ядат идоложертвено и да блудстват…” (Откровение 2:14) 
В отговор Господ простря Меча Си към руините на Пергам, като ме питаше:
“Къде е силен Валаам, слуго Мой? Не търси ли една лисица развалини, за да ги маркира като територия на дявола? Не идва ли лъжепророкът там, където човеците отхвърлят Истинския Божий пророк? Ако един потъмнял от заблуда камък предпочита урината на една лисица пред Скритата Манна и бялото камъче на един Небесен пратеник, то да има ли изобщо надежда за такъв? И ако Аз и Отец Ми те потвърдихме като пророк на Небето, който преведе Божия Верен остатък през пет Кръга от Божии Святи Присъствия, а тези тъмни камъни в долината си останаха все така напукани и осквернени, то не е ли станала мерзостта на запустението твърде голяма за Пергамската църква?
Кой е онзи безумен човек, който би останал сред лисиците на Валаам и николаитите на Амалик, за да сподели и сетнината им? Кои са онези извратени камъни, които си вярват, че ще устоят при преминаването на Меча Господен при Моето Второ Пришествие?
Ако този втори пергамент пламва неудържимо само от Дъха на устните Ми, за да се превърне на пепел и прах, то в какво ще се превърнат всички слушатели, застъпници и последователи на духа на Валаам?
Каква ще бъде сетнината ти, Пергамска църкво, която всякога мразеше Моите Небесни свидетели – от Верния Ми Антипа в древността до последния Ми Стефан днес?
Аз наистина не виждам зазоряване за твоите пленници, освен ако не вземат Скритата Манна от устните Ми, и бялото камъче от това Мое послание, за да напуснат властта на запустението и руините на Пергам, и да се въздигнат до Смирната Ми в Святия Дух!
Чуйте призива Ми, Сионови пленници!
Възлезте от този най-проклет и мрачен град, в който Амалик е утвърждавал сърдечни престоли за змията, а Валаам – блуднически и идоложертвени гнусотии за удоволствието й, защото съдбата му е да бъде прах от прахта, пепел от пепелта, и мерзост от мерзостите на проклетия и осъден дявол!
А ти, слуго Мой, последвай твоя Господ, за да отидеш с Него при руините на Тиатир!”

Leave a Reply