РУИНИТЕ НА ПЕНТАПОЛИСА – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЯТА С РУИНИТЕ НА ПЕНТАПОЛИСА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз вярвам, че хората, които четат книгите ми, са добре информирани личности, и не е нужно да влизам в дълги размишления, когато трябва да аргументирам някое свое послание. Ето затова сега ще те помоля да си спомниш как в началото на месец март тази година едно твърде страшно земетресение удари Япония, а последвалите вълни цунами разрушиха няколко нейни града. Покъртителните кадри от този най-жесток природен катаклизъм едва ли биха могли да бъдат забравени. Понеже истинският ужас настъпи отпосле – когато водите се отдръпнаха, а погледът вече виждаше само руини и оцелели японци, които гледат с празни очи към бъдещето, което вече го няма… Тъжна и ужасна трагедия, която сполетя нация с възможно най-висок стандарт, технологии и икономическа мощ. Никой от жертвите в тази катастрофа дори не е предполагал, че тя може да се случи. Хората са отивали на работа, както всеки път, и животът е изглеждал точно такъв, както е бил преди година, две, пет или десет. Но когато е дошъл злият ден – никой не е бил подготвен за него, защото не го е очаквал да се случи. Една твърде страшна водна стихия е преминала като зловещ кошмар по улиците, за да изтръгне, смачка, завлече и разруши стотици хиляди домове, магазини, автомобили, градини и огради. И да удави в мътните си води десетки хиляди човеци.
Няма да скрия от теб, че сърцето дълго ме боля поради тази трагедия, а аз молих Господ да утеши със Святия Си Дух сърцата на опечалените хора. Но ако сега има причина да си спомням това страшно земетресение – то е поради руините на Пентаполиса, които Исус показа на духа ми. Не за да търся умишлено напаснати прилики между земното и духовното, но за да предупредя всичките си братя и сестри, че трагедията на японците бледнее в сравнение с предстоящата трагедия на петте неразумни девици пред затворената Врата на Спасението и Вечния Живот. Защо бледнее ли? Именно защото за земни градове, превърнати в руини, има надежда, че отново ще бъдат съградени с пожертвуванията и усилията на своите жители. Но за духовни градове, чиито градоначалници са дяволски духове, такава надежда няма, понеже господарят им, дяволът, е баща на хаоса и разрушението. И ако някой би заложил на безумието да се съгражда като камък сред руините му, то на такъв трагедията му е страшна и тотална.
Преди близо две хиляди години Господ дойде на света от Лоното на Отца, за да спаси човешкия род. Дойде в един свят на безчестие, омраза и насилие, за да яви Святия Си Пример на човеколюбие, благочестие и боголюбие. И онзи тъмен княз на мрака, разорявал света през последните четири хиляди години, беше победен и поразен на Голготския Кръст. Но да мислим, че лукавият щеше да стои със скръстени ръце, без да даде отпор на мрака срещу Светлината на благовестието, то значи да сме в плен на детска наивност. Кой е оня военачалник, който да има на разположение много милиардна армия от войници, и да не потърси отмъщение и личен реванш за поразеното си его? Кой е оня херувим с извратена мъдрост, който няма да впрегне всичката си хитрост и коварство, за да се противи на Благата Вест и да прави напразна проляната при Завета Кръв? И ако Сатана дръзваше да провокира Христос дори чрез най-близките до Него, то каква ли ще е станала амбицията му отпосле – след Възкресението и Възнесението на Спасителя? Не лежи ли целият свят в лукавия, както ни предупреди Апостол Йоан в посланието си? Не е ли като развълнувано море, чиито води изхвърлят тиня и кал, както е записано в “Книгата на пророк Исайя”? А когато става дума не за земна тиня и кал, но за духовни такива, то тогава със сигурност става дума за умножено беззаконие, което се дължи на духовете на религиозната заблуда и мракобесие. Да счита ли тогава някой, че Ефес, Пергам, Тиатир, Сардис и Лаодикия са само история за нас, а не духове на постоянна съпротива против Църквата на Господ Исус Христос? Може ли сатанински духове, които преминават от род в род, да се причислят към историята, след като до ден днешен именно те са изворите на беззаконието? Да се доверим ли на компетентната теология, която търси дати, факти, събития и личности, свързани с Пентаполиса, но е пропуснала да издири демоничните му градоначалници? Ако дяволът и духовете му преминават от род в род, като ветрове върху вълните на човечеството, то каква история ще ми преподавате, безумци такива? Когато Исус говори против жената Езавел в Тиатирската църква или против Валаам в Пергамската, то да не би тогава тия двама нечестивци някак да са били възкресени от мъртвите, и да се намерят в изобличените църкви, за да бъде оправдан буквализмът на теологията ви? И да бъдат ли християните досущ като езичници на религиозен туризъм, които бързат да си извадят видеокамерата “Canon” или фотоапарата “Kodak”, за да си заснемат земните руини на Ефес, Тиатир и Лаодикия в днешна Турция, а никак да не забележат демоничните им градоначалници, които вече са превърнали цялата християнска религия в един постоянен Пентаполис?
Моля те, мили мой братко! Призовавам те, верни мой приятелю!
Изповядай в сърцето си, че Словото на Бог е Вечно и то не може да бъде земна история, която се забравя, или археология, та да го обявим за паметник на културата! Нищо подобно! Господ Исус Христос, Първият и Последният, Алфата и Омегата, Началото и Краят – днес ни призовава да Го последваме в Словото Му, и да отворим сърцата си за Истината, която не трябва да премълчаваме, но да проповядваме, за да се спасяват човешките души. Тази Истина днес ни казва, че живеем във време на умножено беззаконие, когато любовта на мнозинството е охладняла, а духовете на нечестието са оставили печатите си върху пет неразумни девици, които духовно отговарят на пет от църквите в “Откровението”, в които дяволът е успял да осъществи съпротивата си против Благата Вест. И ако някой иска да бъде разумен и благочестив, то такъв нека размисли, че две хиляди години по-късно след онези моментни “снимки” на Святия Дух, състоянието на Пентаполиса драстично се е променило, при все, че изходният път от Бога и до днес стои записан в посланието към всяка от петте църкви. Това не означава, че те ще бъдат изцелени и възстановени, но че Сионовите пленници ще побързат да излязат отсред тях, за да се утвърдят в Съвършените планове на Бога и Отца, на които свидетелстват Смирненската и Филаделфийската църква.
Каквото и повече да напиша – думите ми бързат да се преклонят на моя Господ в Святото Му Присъствие, понеже аз все така оставах при Него пред Божия Свят Олтар. А Той отново започна да ми говори, като казваше:
“Слуго Мой! Руините на Пентаполиса са твърде страшни, за да би помислил някой, че е възможно духовно възстановяване сред мерзостта на запустението. Защото ако такова възстановяване би могло да се случи, то тогава Аз нямаше да изговоря притчата Си за петте неразумни девици, но щях да намеря всички за достойни в Славата Ми и Святостта Ми. Но ако в Словото на Божия Пророчески Дух се явиха две поколения – Елеазар и Итамар, съдиите Ми и царете Ми, то на тези две поколения отговарят две църкви – Смирна и Филаделфия. Съдиите – за да Ми бъдат Смирна, и царете – за да Ми бъдат Филаделфия. Изходният път за всички останали ще ги събере именно там – в Святите Кръгове на Маслото и Солта, където ще се сбъдне Сватбената вечеря на Агнето. А колкото до църквите на Пентаполиса, останали под религиозно-демоничната власт на дявола, то приготви се сега да Ме последваш, за да видиш руините им. Защото това няма да са древните, но последните руини на умноженото беззаконие. Разбираш ли това?”
“Да, Господи мой!” – отговорих аз и продължих:
“Ти искаш да покажеш на слугата Си не първите моментни снимки на Духа, но последните, за да стане ясно на Твоите Звани, Избрани и Верни, че този дяволски Пентаполис е причината в последното време да има пет неразумни девици, които нямат масло в светилниците си, и всички те пропускат обещанията на Твоя Нов Завет…”
“Точно така е, Стефане! Именно последните снимки искам да покажа на Моята Църква. Защото противникът Ми, дяволът, не е стоял двадесет века със скръстени ръце, но с хитрост, коварство, подмолност и безмерно лукавство е впримчил цялата християнска религия под зловещия контрол на червеите си. Онези червеи, които не умират, и огънят им не угасва. Онези по-зли духове, които се връщат в опразнената къща, тъй щото състоянието на обсебеният от тях става многократно по-лошо от първоначалното му. А в това отношение градовете на Пентаполиса са знакови за дяволското нечестие, понеже там сатанинските духове са оставили образите си, печатите си и белезите на цялата си зловеща активност. А ти, слуго Мой, сега Ме последвай, защото ще ти покажа разрушенията на първият от градовете на Пентаполиса. Руините на Ефес…”

Leave a Reply