РУИНИТЕ НА ПЕНТАПОЛИСА – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО ПРЕД БОЖИЯ СВЯТ ОЛТАР

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз моля Благодатния Свят Дух да потвърди в сърцата на всички Божии чеда каква цена се е платила и ще се плаща оттук-нататък за виденията в тази пророческа книга. Защото по никакъв начин не бих могъл да намеря убедителни думи и доводи, с които да призова Божието домочадие за застъпничество и братска подкрепа в наложеното ми злострадание от Бога. Зная само това, че някой трябва да пребъдва в Пролома и да продължи да плаща цената за Освещението и Посвещението на Божия Верен остатък.
Вярно е, че в минали години неведнъж Господ ми даваше видения за неразумните девици, пред които се затваря Вратата на Спасението и Вечния Живот. И така се родиха пророчески книги, които съвършено да укрепят нозете на Христовите последователи. Вярно е също, че посланията от Кръга на Солта са изява на Скритата Манна на моя Господ и Бог, с която Той възрастява и освещава победителите в Името Си. Но още по-вярно е свидетелството, че в тази последна 2011 година се явиха двете поколения на Божия Пророчески Дух – съдиите Елеазар и царете Итамар. И ако Бог е имал причина да разпали силно Огъня на Ревността Си в сърцето ми, то е било заради тях. Точно по тази причина духовният товар върху раменете ми стана твърде тежък, понеже чрез Своя ходатай в Пролома Господ пристъпи към изискване и въздигане на поколенията Си. И ти, братко мой, разбирай последните пророчески книги като въжета, преминали през духа и сърцето ми, с които трябва да издърпам посочените от Бога и Отца на Господния Хълм Мория, където да се съградят за Храм на Святия Дух. Съпротивата на дявола срещу това издърпване е толкова жестока и болезнена, щото претърпявам отмъщения за всяка осветена душа и всяко спасено сърце. Понеже там долу – в долината на противния религиозно-демоничен дух – са останали църкви-руини на един прогнил и рухнал Пентаполис, които задържат човеците с измама, чародейство и всякакъв зловещ демоничен контрол. И за тях свидетелствата на един Божий пророк всякога ще бъдат достойни за презрение, присмехулство и анатема, защото ги разобличават и показват истинското им състояние.
Но кой е оня религиозен кариерист, който ще се откаже от благинките и привилегиите, които му дава църковният пост, та да би преживял покаяние като един Савел на пътя към Дамаск? Или кой е оня късоглед книжник, който да би се отказал от скъпоценната си буква, за да прегърне Святият Дух на Мъдростта и откровението, та напълно да се сбъднат думите на Апостол Павел в живота му:
“…дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете, и да просвети очите на сърцето ви, за да познаете, каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство, и колко превъзходно велика е силата Му към нас вярващите – сила, която е според действането на могъщата Негова мощ…” (Ефесяни 1:17-19)
Каква по-свята надежда за нас от тази – да бъдем съучастници на божественото естество на нашия Господ, ставайки съобразувани с Него в Святия Му Дух? Какво по-голямо богатство между Светиите, и какво по-славно наследство от това – да се намерим като Негови съдии и царе в бъдещия Милениум? Защо тогава мнозина безумци предпочитат руините на Пентаполиса, а не искат да помислят за онази сетнина, която е далече по-горе от света на лукавия? Не затова ли, понеже са избрали мракът да им бъде светлина, а дяволът да им бъде бог? Не затова ли, понеже Христовият Образ на слуга, с който се заплаща тежестта на Короната, преминава през болезнена смърт на всички плътски помисли и човешки амбиции? Не затова ли – понеже Кръстът Исус Христов става толкова по-омразен и противен, с колкото повече компромиси се възцарява плътта над духа?
Нека ти кажа, мили мой приятелю, че никой от Верните на Бога няма тепърва да проглежда чрез тази пророческа книга, нито пък тя ще му стане причина за обръщане към Бога в дълбок катарзис и покаяние. Защото катарзисът и покаянието са долу, при основата на духовния дом, а не на покрива, който е за усъвършенстваните праведници. Ако някой е приел за верни и истински свидетелствата на Божия слуга, когато още пишех против търговците в Храма и против омразните духове на Сатана, осъдени в процесите на Милениума, то той с ревност и дръзновение ще приеме и тези последни видения. Но ако се е съблазнил от Истината, то тогава той категорично се е отказал от Спасението и блаженството в Името на Исус, защото Сам Спасителят е казал на всички ни:
“И блажен оня, който не се съблазнява в Мене…” (Матея 11:6)
В кого тогава се съблазниха всички онези църковни първенци, които яростно ме заклеймиха като проводник на гибелна ерес? В един слуга, който прие да изяви без никакво изопачаване думите на Господаря си, или в самия Господар, Който изобличи религиозните наемници, че не те дават живота си за стадата, но стадата им дават живота си за тях? Кой стана заплаха за земните им царства? Един сиромах, който никога не е поискал земните им амвони и придобивки, или Небесният Цар, Който с божествена ревност Си поиска обратно Престола в сърцата на християните? Забравиха ли научените и начетените в Завета Му, че малко квас всякога заквасва цялото тесто, а във времето на жетва се появява не само житото, но и плевелите? Чудно ли ти е тогава, че Господ ще говори в тази последна книга за руините на един Пентаполис, който предварително е бил видян, че ще се случи? Знаеш ли какво представляват руините, братко мой?
Те са точно обратното на един Храм, съвършено изграден от живи скъпоценни камъни! Руините са развалини, върху които обичат да уринират лисиците на лукавия! Руините са свидетелство за неразумен строеж, при който Основата Христос е била подменена с Мамон, Езавел, Корей, Едом, Моав, Амалик и Молох! Руините са нагледното доказателство, че са се сбъднали думите на Спасителя, изречени в седма глава на “Евангелието от Матея”, които гласят:
“И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък; и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо…” (Матея 7:26-27)
Да стоиш ли всред такива руини и да си вярваш, че те ще се въздигнат отново с две или три съживителни конференции, или да потърсиш на Хълма Мория здравата Израилева Канара, за да се утвърдиш в Нея? Ако един Божий пророк стоя осемнадесет години на тази Канара, а руините не успяха да го поклатят или отместят от призванието му, то това не е ли едно прекрасно насърчение за вярата ти в Исус? Каквото Господ направи за мен – не ще ли да го стори и за теб? Твърдостта, с която изгради мен – не ще ли да я положи и в теб? Авторитетът, с който Той ме въздигна и потвърди като Свой свидетел – няма ли да подейства и в теб? Не каза ли Господ на Своите пратеници думите, с които ги упълномощи във Властта и Силата Си:
“Който приема вас, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил. Който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи; и който приема праведник в име на праведник, награда на праведник ще получи…” (Матея 10:40-41)
Искаш ли наградата на пророк в името на пророк? Копнееш ли за наградата на праведник в името на праведник? Ако твоят отговор е “Да”, то се приготви да последваш Господ във всичките видения на тази книга. Защото когато затвориш последната й страница – ще разбереш, че вече си станал част от снимката на Святия Дух, в която с Божия Светлина са запечатани Званите, Избраните и Верните.
А сега нека да продължа в Духа на пророчеството, свързано с тази книга, понеже сърцето ми все така оставаше при моя Господ. И аз, покорил се на думите Му, завързах духовния си пояс за Неговата Мантия, като очаквах с трепет и благоговение всичко, което Той беше решил да ми покаже. Така Исус ме прегърна с Десницата Си, и в мига, преди да ме въздигне нагоре, ми проговори, казвайки:
“Слуго Мой! Нека бъде духът ти по-буден от всякога, и сърцето ти внимателно да запомни и запише всичките Мои думи, с които ще ти разкрия виденията, свързани с църквите от “Откровението на Йоан”. Защото, както вече ти казах, две от църквите Ми останаха неизменени и непроменени, докато при останалите малкото квас закваси цялото тесто. И Аз сега ще те въздигна, за да видиш всичко това твърде ясно в Святия Дух…”
След тези Свои думи Исус ме въздигна нагоре, а Мантията Му просия от слънчев блясък, предавайки цялата му Светлина в пояса на духа ми. Така ние скоро се намерихме в Небесния Ерусалим, а Господ, както и в много предишни видения, отново тръгна към Божието Светилище. И когато го наближи, отпусна Десницата Си от мен и развърза пояса ми от Мантията Си, като ми казваше:
“Коленичи в Святото Присъствие на Моя Бог и Отец, по Чиято изрична Воля ти се дават виденията, свързани с Пентаполиса. Защото Той лично ще говори на духа ти и за сетен път ще те потвърди на Моята Църква с Печата Си…”
С вълнение аз паднах по лице, като свих колене, докосвайки една от златните стълби на Светилището с главата си, когато Спасителят пристъпи напред и отвори вратите му. А след това, вдигнал ръцете Си, казваше на Всемогъщия Отец:
“Святи Мой Боже, Който Си утвърдил Небето за Славата Си, а земята Си направил за Свое подножие. По изричната Ти Воля Аз отново въздигнах пророка Ти пред Твоето Светилище, за да му явиш думите Си и да го потвърдиш с Печата Си, че е избран да напише и прогласи едно от най-тежките и помазани послания на Царството. Говори на слугата Си, Святи Мой Отче, защото той сега е коленичил в Присъствието Ти и Те слуша…”
След последните думи на Исус откъм Светилището възлезе Огън към духа ми, уподобен на Печат. И от самия Печат блеснаха лъчи, които ме пронизаха и изписаха думи върху плочата на сърцето ми. А с тези лъчи Сам Отец проговори на духа ми, като казваше:
“Слуго Мой, когото съм посочил и утвърдил да бъде пророкът на Сион! С дълбоки и тежки тайни натоварих сърцето ти, за да съкруша на земята, под земята и в поднебесните места всичките Си противници и ненавистници, които мразят Моето управление и Моят Свят Престол!
Аз, Сам Аз, дадох пълномощия на дявола, за да пожъне плевелите си и да събере нечистотата за себе си! Аз, Сам Аз, му заповядах да си изрине калта по пътищата, и да си събере плявата по гумното, за която неуморно са се трудили всичките му демонични пълчища! Аз, Сам Аз, заповядах на Своя противник да въздигне религиозния си Пентаполис, и с него да опита живеещите на земята пред облак от мнозина свидетели. За да стане ясно на Небето кои човеци следват Моя Възлюбен Син с Божията Вяра, и кои други измамно си вярват, че бих благоволил в алчността им, в лицемерието им, и в похотта им!
Ето, сине човешки! Огненият Ми Печат издълбава Моите думи в духа ти, защото книгата, която ще напишеш, ще има съдбата да запечата поколението Итамар, като изкупено и осветено да царува в идещия Милениум, и неколцина Мои Верни Светии, посочени от поколението Елеазар! И пак Печатът Ми в тази книга ще запечата петте поколения на Пентаполиса, като онези, в които не благоволи Сърцето Ми, понеже размениха Славата Ми за образа на звяра, и Наследството Ми – за користите и печалбите на нечестивия свят.
Възправи се, пророко на Сион, та последвай Сина Ми във всичките видения, които ще ти бъдат изявени от Скритата Манна на Моята тайнствена Премъдрост! Онези, които приемат виденията Ми, нека бъдат родът на царете Итамар, запечатани в Святия Ми Дух! Другите, които отхвърлят виденията Ми, нека бъдат родът на Пентаполиса, осъдени от Святия Ми Дух! Аз, Всемогъщият Отец на Небето и земята, заповядах думите Си в сърцето ти! И в Себе Си се заклех, че непременно ще се сбъднат!…”
Докато Отец ми говореше, лъчите от Печата Му пишеха огнените Му думи вътре в мен, а аз се усещах, като предаден на изначалност, тоест, едно с Отца, Сина и Святия Дух. Сякаш че личният ми дух липсваше, а същността ми беше Огън в Огъня Му. Имах подобно усещане преди девет години, когато писах книгата “Отче наш, Който Си на небесата”. В едно от виденията там Исус ме призова да пристъпя в Божията Воля, уподобена на река. И когато пристъпих, част от мен напълно изчезна и се изгуби в реката. А когато с Него се гмурнахме и потопихме и главите си – то тогава и двамата изчезнахме. За да остане само Отец и Неговата Воля! Ето това ми се случваше сега под Божия Печат. С тази малка разлика, че водата е заменена с Огън. И аз зная в дълбокото на сърцето си, че Бог Отец ме направи като жив скрижал за Христовата Църква, понеже изписа с Огън думите Си върху плочата на сърцето ми…
Докато още се изпълвах с тези прекрасни помисли, Господ пристъпи към мен, като хвана ръцете ми и ме възправи. А след това с развълнуван Глас ми проговори, като казваше:
“Слуго Мой! Ти си отговор не само на молитвите на Моите люде към Бога, но и на Моята Молитва към Отца Ми! Защото няма по-голяма духовна тежест в Небесното Царство от тежестта да бъдеш настойник на Божията тайнствена Премъдрост. И Аз се молих на Отец Ми да усили още повече устоите на духа ти, за да издържиш. Защото отдавна вече носиш Моите видения не със силата си, а пряко силата си. И някъде в близкото време ще спра да увеличавам духовния ти товар, защото даде преизобилно Самия Мен на Моята Църква.
Аз съм Скъпоценният Камък от Сион, Стефане! Камък, Който твърде много тежи, и затова дяволът не може да Го отмести!
А сега ти ела с Мен, защото ще ти дам видение от духовния Пролом, в който пребъдваш, както ти го дадох в предишната книга за тежестта на Короната Ми!”
След тези думи Исус тръгна към Божия Свят Олтар, а аз Го последвах. И ето, че когато се приближих до Него, Той простря десницата Си към мраморния под, тъй щото там се отвори Проломът в Святия Дух. И Сам Господ се преобрази като Скъпоценен Камък, а Образът Му ми проговори отсред сърцевината на Камъка, като ми казваше:
“Виж сега как Скъпоценният Камък ще бъде положен на Хълма Господен, а живите скъпоценни камъни от древните църкви, записани в Откровението, ще започнат да се съграждат в Него, за да станат Божии обиталища…”
С възхищение и удивление аз видях как в Пролома се яви Хълмът на моя Господ, където Отеческите ръце положиха Скъпоценния Камък от Сион. И тогава лъчи възлязоха от Камъка, с които Господ призоваваше Своите последователи в Святия Си Дух:
“Верни Светии на Сион! Въздигнете се при Мене с Моята Вяра и бъдете съградени за Свят Храм на Моя Бог и Отец!”
В този миг, някъде отстрани под Хълма, се явиха седемте църкви на Откровението. И ето, че Христовите последователи в една от тях, тръгнаха нагоре към Хълма, като възлязоха при Камъка от Сион и започнаха да се съграждат в Него. А докато още гледах, Господ ме попита отсред Камъка:
“Кажи Ми: Как изглеждат Моите последователи от тази църква в Откровението, които сега се съграждат в Мене?”
Погледнах на живите скъпоценни камъни и забелязах, че колкото по-скъпоценни бяха отвътре, толкова по-голяма беше сиромашията им отвън. Облечени с дрипи, каквито носят най-мизерните и отритнати човеци на света, те с радост се съграждаха в Божия Свят Храм, помнейки, че земният свят не е техен дом, а Сам Отец ги е направил богати с вяра и наследници на Небесното Царство. Това ме накара с възторг да кажа на Исус:
“О, Господи мой! Слугата Ти разпознава тези Твои Светии като дошли от Смирненската църква. Защото на тази църква Ти каза думите, които гласят:
“Зная твоите дела, твоята скръб и сиромашия, (но пак си богат), и как те клеветят ония които наричат себе си юдеи, а не са, но са сатанинската синагога. Не бой се от това, което скоро ще пострадаш. Ето, дяволът скоро ще тури някои от вас в тъмницата, за да бъдете под изпитание, и ще имате скръб десет дни. Бъди верен до смърт, и Аз ще ти дам венеца на живота…” (Откровение 2:9-10)
В отговор Камъкът ми каза:
“Вярно Ми отговори! Но ти сега продължи да гледаш на Моите скъпоценни камъни, защото ще им се сбъдне изреченото от Мене, че дяволът ще сложи неколцина от тях в тъмница, за да бъдат под изпитание десет дни. Но те ще останат Верни до смърт, за да спечелят Венеца на Живота…”
Отново гледах към човеците, които се съграждаха със сърцата си в Господния Храм, когато една твърде страшна тъмнина помрачи част от тях, като се опитваше безуспешно да ги отмести от Храма. Но от мрачната атака на дявола имаше обратен ефект, понеже самите камъни заблестяха ослепително. А тогава Божиите лъчи, с които Отец ме запечата пред Светилището Си, блеснаха отсред сърцето ми, като се свързваха с лъчите на древните Божии свидетели. И тъмницата, станала тяхно привременно изпитание, се яви и върху мен, тъй щото усетих мъчителни тръни в слепоочията си и копие в гърба си, което подкоси нозете ми и ме направи да падна в самото видение…
“Ах, Господи!” – изплаках аз:
“Защо лъчите от сърцето ми се свързаха с лъчите на Твоите скъпоценни камъни от Смирненската църква, които сега ми показваш? И защо онази страшна тъмнина върху древните Ти свидетели сега угнети и моят дух с голяма скръб?”
В отговор Камъкът от Сион просия, като ми казваше:
“Слуго Мой! Смирненската църква е първата от двете, която остана неизменена и непроменена в Святия Ми Дух, както вече ти казах в началото на тази книга! И ако нещо неизменимо се е случвало с първите Ми слуги и свидетели, то неизменимо ще се случи и с последните. Понеже първите бяха предадени на бедност и сиромашия. Но и ти, пророко Господен, си предаден на същото! Първите бяха усърдно клеветени и проклинани от сатанинската синагога! Но и ти, слуго Мой, беше предаден на същото поругаване от днешните неразумни девици! Първите плащаха цена от голяма скръб в религиозна тъмница! Но и ти плащаш днес цена от скръб, многократно по-голяма от тази на древните поради умноженото беззаконие! Първите бяха Смирна на твоя Господ, Масло от Маслото Му и жертвени юнци пред Олтара Му! Но и ти днес стана същата Смирна и жертвен юнец, същото Масло и Сол на твоя Господ!”
Думите на Спасителя изпълниха сърцето ми със сълзи, а аз отново Го попитах:
“О, скъпоценен Исусе! Нали за десет дни от скръб става дума в Твоето послание към Смирненската църква, които духовно отговарят на десет години? А защо днес слугата Ти страда много повече от десет години?”
В отговор Светлината от Камъка се усили още повече, а Гласът на Господ се яви сред лъчите с думите:
“Слуго Мой! Ти имаш много дълъг път в съдбата си от твоя Господ и Бог! И духовното ти обвързване със Смирната не започна в началото на пътя ти, а години след това. Понеже, кажи Ми, ако Смирната изявява Маслото на твоя Господ и Бог, то коя беше първата от книгите, която написа в това Мое Свято Присъствие?”
Светлината от думите на Исус озари твърде силно духа ми, а пред божествените Му доводи аз можех само да благоговея. Ето защо, навел глава пред Камъка във видението, аз тихо Му отговорих, казвайки:
“Прости ми, че съм бил сляп, Господи! Защото първата книга от Кръга на Маслото, която написах, беше “Пастир мой”. И именно в нея Ти ми изяви петте растения на Божието Свято Миро. А това се случи в началото на 2003 година. И ако още имам скръб и тъмница, то те няма да свършат преди 2013 година…”
“Така е, Стефане! Колкото до тъмниците, които си преживявал в предишните Кръгове на Хляба и Виното, те само ще придадат в слугуването ти за Царя една вечна тежина на Слава. И нека всички Мои братя и сестри да знаят, че Смирненската църква олицетворява Божиите жертвени юнци и слугите от поколението Елеазар. Лични пратеници на Моя Бог и Отец, избрани и предузнати още от преди създанието на света. Но ти сега продължи да гледаш, за да видиш как човеците от втората Моя църква в Откровението ще се съградят с Вяра върху Скъпоценния Камък, за да възрастяват за Свят Храм на Бога и Отца…”
Отново гледах с вълнение към видението в Пролома, когато видях как човеците от друга църква в Откровението се възкачиха на Господния Хълм и съединиха сърцата си със Сърцето на Исус. Те се съграждаха в Божия Храм за Святи обиталища на Духа, а Славата Божия заблестя ослепително отсред стените им. А тогава в сърцевината на всеки от камъните заблестя Златен Ключ, който му отваряше Врата в Храма, която го съединяваше с Божия Свят Олтар, тъй щото който и да би преминал през Вратата, да се намери в Пресвятото Място на Бога и Отца. И един Огън, силен като този в сърцето ми, озари всичките живи скъпоценни камъни, тъй щото те видимо растяха и възрастяваха до стълпове. А това ме накара с възторг да извикам към Господа:
“Ах, Спасителю Исусе! Скъпоценен Камъко на живота ми! Очите ми видяха и сърцето ми узна, че тази втора Твоя църква, чиито люде стават Твои скъпоценни камъни, е Филаделфийската! В нея са Твоите свидетели, които имат Ключа на Давид! В нея е истинската братска любов, каквато царуваше между Давид и Йонатан! В нея са царете, които имат сърца на слуги, и слугите, които имат сърца на царе! Тук са людете Ти Итамар! Тук е родът Ти Елиаким! Тук са Верните на Завета Ти, които Ти ще направиш стълпове на Божията Вечна Правда…”
“Да, слуго Мой!” – ми отговори Камъкът, и продължи:
“Очите ти истинно съзряха, и сърцето ти вярно позна, че тези Мои люде, които се съградиха в Мене на Хълма Господен, са църквата Филаделфия!
Но ти продължи да гледаш към църквите от долината. Защото в онова изначално време, когато ги призовах чрез Святия Си Дух, Аз дадох на всички тях изходен път. И онези, които Ме послушаха, напуснаха мерзостта, докарваща запустение, като намериха живота и съдбите си – било в Смирна, било във Филаделфия. Затова гледай как се осъществи при тях Господният Изход…”
Отново гледах във видението, когато от Скъпоценния Камък възлязоха Святи лъчи, които започнаха да издирват оцелели всред долината. Така в останалите пет църкви настъпиха Небесни знамения.
От първата църква излязоха човеци, носещи запалени светилници, и благодарение на Светлината от светилниците се въздигнаха и влязоха във Филаделфия, църквата на братолюбието и боголюбието. От втората църква излязоха човеци, които държаха бели камъчета, пълни със Скрита Манна. Те също се въздигнаха до Хълма Господен, като влязоха в Смирната на Исус, понеже докрай възлюбиха жертвените юнци на Бога и Отца. От третата църква излязоха човеци, които събираха сълзите си в свити шепи, а отсред сърцата им светеше Христовия Образ, уподобен на Зорница. Достигнали до Хълма Господен, подобно на вторите, те също намериха живота и съдбата си в Смирната на Исус, понеже приемаха пророк в името на пророк, за да получат и наградата на пророк. От четвъртата църква излязоха човеци, облечени в бели дрехи, чийто висон светеше така силно, щото им служеше и за виделина. Те се въздигнаха на Хълма Господен, като се съградиха във Филаделфийската църква, ставайки по блясък и сила равни на останалите скъпоценни камъни. Накрая остана една последна, пета църква, от която излязоха само малцина, които държаха в ръцете си Злато, пречистено с Огън, а по белите им дрехи се стичаше колурий, с който бяха помазани очите им. Те също се въздигнаха до Хълма Господен, като се съградиха във Филаделфийската църква. А в мига, в който се съединяваха с останалите скъпоценни камъни, златото в ръцете им се превръщаше в ключове, каквито имаха и всички Божии Светии. И докато аз гледах с възхищение на изходния път, заповядан от Бога, Господ отново ми проговори отсред Камъка Си, като ми казваше:
“Гледайки на знаменията, които се случиха с църквите в долината, би ли познал стих по стих църквите, които напуснаха човеците, според дадения им Господен призив в Откровението?”
“Да, Господи мой!” – отговорих аз, и продължих, казвайки:
“От изходния път за останалите църкви в Откровението аз виждам, че две от тях намират Спасителната Ти Сила в Твоята Смирна, където е родът Ти Елеазар, а три от тях – в църквата Филаделфия, където е родът Ти Итамар! И според думите, които Ти Си говорил на тези църкви, изходът им се осъществява чрез самите Небесни знамения според както следва:
Човеците, носещи запалени светилници, напускат Ефеската църква, за да се съградят във Филаделфийската църква на Итамар, и така да изпълнят писаното:
“И тъй, спомни си от къде си изпаднал, и покай се, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще дигна светилника ти от мястото му, ако се не покаеш…” (Откровение 2:5)
Човеците, държащи белите камъчета на Скритата Манна, напускат Пергамската църква, за да се съградят в Смирненската църква на Елеазар, и така да изпълнят писаното:
“На тогова, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче, и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен оня, който го получава…” (Откровение 2:17)
Човеците, които събират сълзите си в шепи, а отсред сърцата им свети Зорницата на пророческото благовестие, напускат Тиатирската църква, измили очите си от грима на Езавел, за да се съградят в Смирненската църква на Елеазар, и така да изпълнят писаното:
“И на този, който победи, и който се пази до край, за да върши дела чисти като Моите, ще дам власт над народите, – (и той „Ще ги управлява с желязна тояга; Те ще се строшат като грънчарски съдове“,-) както и Аз получих от Отца Си. И ще му дам зорницата…” (Откровение 2:26-28)
Човеците, които излизат с бели дрехи, от които блести Светлината на Божията Вечна Правда, напускат Сардикийската църква, за да се съградят във Филаделфийската църква на Итамар, и така да изпълнят писаното:
“Но имаш няколко души в Сардис, които не са осквернили дрехите си и ще ходят с Мене в бели дрехи защото са достойни. Който победи, ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да излича името му от книгата на живота, но ще изповядам името му пред Отца Си и пред Неговите ангели…” (Откровение 3:4-5)
Човеците, които държат в ръцете си Злато, пречистено с Огън, а от очите им се стича колурий, напускат Лаодикийската църква, за да се съградят във Филаделфийската църква на Итамар, и така да изпълнят писаното:
“Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол, то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш. Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш…” (Откровение 3:17-19)
Докато още не бях изговорил цитата от “Откровението” Скъпоценният Камък се преобрази пред очите ми, а Господ се въздигна отсред Храма във видението, като застана пред мен и докосна с ръце главата ми, казвайки:
“Проумя ли слуго Мой, че не ти, но лъчите Божии, с които Отец Ми написа думите Си в теб, издириха и направиха явен за теб изходния път от дяволския Пентаполис?
Но ти сега гледай и виж какво ще се случи, след като Сионовите пленници вече са напуснали пленението си. Защото в онези пет църкви в долината под Хълма Господен ще останат само човеците, които обичат дявола и мерзостта му, която докарва запустение…”
Със свито сърце погледнах към видението в Пролома и забелязах как един гъст и смолист мрак покри църквите, останали в долината. И отсред мрака възлязоха червеите на сатанинското лукавство, като се шмугнаха в онези пет града и започнаха да ги прояждат и разрушават. Така съвсем скоро привидно здравите храмове в началото започнаха да се пропукват и гният, а отсред входовете им се въздигнаха вълни от зловоние и рояци от мухи. И един подир друг стълповете на библейската Вяра рухваха в прах и пепел, докато накрая всичко се превърна в руини. А тогава Господ посочи към руините на Пентаполиса, като ми казваше:
“Виждаш ли тези най-страшни разрушения, които бяха последствия от мерзостта, която докарва запустение? Ето, казвам ти, Стефане, че Аз лично ще те заведа във всеки от градовете на този религиозно-демоничен Пентаполис, за да видиш ясно на кои сатанински червеи се дължи покварата му и рухването му. Защото освен изходен път за Моите, Аз обещах и справедлив Божий Гняв за всички, които участват в умноженото беззаконие на дявола! Те непременно ще бъдат петте неразумни девици от притчата Ми, на които Божият Гняв затваря Вратата за Спасението и Вечния Живот!
Аз, Скъпоценният Камък от Сион, все още говоря и не млъквам!
Последвай Ме, Църкво Моя, във виденията, които давам на слугата Си! За да напуснеш мерзостта, която докарва запустение, и да се намериш като Смирна в Маслото Ми, и като Давидова Маслина пред Престола Ми!”

Leave a Reply