3. БОЖИИТЕ СТАНДАРТИ ЗА МЛАДОСТТА

“Даже младите ще отслабнат и ще се уморят. И отбраните момци съвсем ще паднат; но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат…” (Исайя 40:30-31)

Когато убедително и истински бъдат разкрити превъзходствата на едно състояние пред друго, тогава стремежът към по-доброто става съвсем естествен. И за непредубедения читател е ясно, че младостта превъзхожда старостта, както силата – слабостта. Съществуват някои наложени схеми на оценка и анализ, които се опитват да показват вечното разминаване между поколенията. Известно е отношението към старостта като отношение към складираната мъдрост или житейски опит, които липсват на младите хора. В определена степен това е така. Само че когато говорим за духовните реалности нещата придобиват коренно различно измерение. Духовните реалности са вечни реалности и там всякакво възрастово разделение е рисковано.
Прицелът на всеки християнин е Бог. Бог, Който с голямата Си Любов ни възлюби и даде Своя Единороден Син като наш Спасител и Изкупител. Нашият Бог е безначален. Той е. Той винаги е съществувал. Даже преди да е имало време, пространство и материя, Той е бил, е, и ще бъде. Много обичам едни Негови думи, където Той казва за Себе Си:
“Даже до старостта ви Аз съм същият, и докато побелеете Аз ще ви нося. Аз ви направих, и Аз ще ви държа, да! Аз ще ви нося и избавя…” (Исайя 46:4) 
Ние се раждаме, живеем и умираме. Ние се изменяме, но Той остава неизменен. В това отношение, християнинът има надежда, по-прекрасна от всички останали надежди в света. И тази надежда е в това, че Бог ни дава Неизменния Си Дух. Човешкият живот е винаги една промяна. След всеки изминал ден ние се променяме. Променят се душите и сърцата, умовете и телата ни. Има фактори, които непрестанно действат, за да променят. Има закон, който работи против живота. Закон, който разболява и състарява, осквернява и убива. Това е законът на греха и смъртта. Той ще действа по един начин в едно пет годишно момче, по друг начин – в двадесет и пет годишен младеж, по трети начин – в седемдесет годишен старец. Но той все още действа и всички хора забелязват активността му. На този закон Бог противопостави вярата в Исус Христос, за да избегнем осъждението и Божиите проклятия. В тази връзка Апостол Павел казва:
“Сега, прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса (които ходят не по плът, но по Дух). Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и смъртта…” (Римляни 8:1-2) 
Святият Дух също има Закон, който изпълнява вътре в нас и това е Законът на Животворящия Дух. Ако Го помолим да ни изяви този Закон, Духът ще ни каже:
“Аз ще творя Живота на Бога в твоя дух, в твоята душа и в твоето тяло! Аз винаги ще правя това, докато ти живееш в Мен и Аз живея в тебе! Аз не мога да творя нищо друго, освен Живот в Божията пълнота и Съвършенство! Аз няма да направя нищо друго, освен да възкресявам умрелите в теб неща с Живот от Бога и за Бога!”
Прочетете обещанията на Божието Слово и ще видите, че в Библията категорично се говори за Живот на Божиите хора. Не живуркане, не жалко съществуване, не мъчително клатушкане, но Живот! Помислете за Онзи, с Чието дишане пулсира цялото Творение! Помислете за Онзи, за Когото е писано:
“Той е, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести; Който изкупва от рова живота ти, венчава те с милосърдие и благи милости; Който насища с блага душата ти, тъй щото младостта ти се подновява като на орел…” (Псалом 103:3-5) 
Този стих показва какви са Божиите стандарти за младостта.
Нека ги изброим:
Първи стандарт: Праведност, тоест, простени беззакония.
Втори стандарт: Здраве, тоест, изцеление от всякакви болести, били те плътски, душевни или духовни.
Трети стандарт: Венец от милосърдие и Благодат, тоест, излятата Божия Любов в сърцата и душите.
Четвърти стандарт: Пълнота в общението с Бога, тоест, душа, наситена с Божиите благословения.
Стремежът към тези стандарти ще доведе християнина в състояние на вечна Младост. Спазването на тези стандарти ще направи всеки вярващ като орел в Господните небеса. Когато се качим в Небето, сиреч, когато Исус ни грабне при Себе Си, ние ще намерим духовното си олицетворение като четири живи същества. Нека прочетем как изглежда четвъртото:
“…и четвъртото живо същество приличаше на летящ орел…” (Откровение 4:7)
Това иде да ни каже, че младостта е едно от условията, даващи достъп в Дома на Небесния Отец!
Младостта е оптималното духовно състояние, което Господ иска да постигнем в живота си на вяра. И ние ще го сторим, ако бъдем вдъхновени от живото Божие Слово, което ни дава изключителни примери и образци на хора, попадащи в критерия и стандартите на Всевишния. Един такъв образец искам да разгледаме в тази глава, защото той ще ни покаже как да се приближим и усвоим Божиите стандарти за Младостта. Има една книга в Библията, която е необикновена по дълбочината и прозренията си. Бих казал за нея, (а това не е само мое мнение) че тя е Библия в Библията. Нужни са твърде много духовни ключове и най-вече откровения от Святия Дух, за да блесне изключителната й духовна светлина. Това е “Книгата Йов”. Именно от нея ние ще почерпим вдъхновение в размишленията си за духовната Младост. Има един персонаж в тази книга, една личност, която дълбоко ме впечатли и в която (не без просветление от Святия Дух) видях Съвършената Божия Младост. Повечето от нас са запознати с живота на праведния Йов. Имаше огромно изпитание пред този човек. Сатана беше застанал против духа му, душата и тялото му с най-жестоките си стрели. Сатана искаше Йов да падне и похули своя Творец в лице. Но най-вече прицелът на сатанинските усилия се подчиняваше на едно намерение:
Йов да остарее духовно и да претърпи духовна смърт!
Получил позволение от Бога, дяволът впрегна своето лукавство и го насочи против Божия праведник. Така от живота на Йов започнаха да си отиват стандартите на Младостта. И Йов почна да прави печални изповеди, показващи духовното му остаряване:
“…душата ми предпочита одушване и смърт, а не тия мои кости. Додея ми се; не ща да живея вечно; оттегли се от мене, защото дните ми са суета…” (Йов 7:15-16) 
Ето това са синдромите на старостта. В нея на човек вече не му се живее. В нея той вече няма наслада от дните си. Нещо повече – Йов усеща колко близо е духът на смъртта и затова заявява още:
“Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака. Сигурно ми се присмиват и окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им! Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; кой друг би дал ръка на мене…” (Йов 17:1-3) 
Властта на духовната старост е страшно зло. Нужни са изключителни усилия, за да се противопостави човек на печалта и угнетението, които тя носи със себе си. Но Йов отново и отново се обръща към Бога и търси изходния път за проблема си. Йов разбира, че е изгубил нещо скъпоценно. Нещо, което се нарича духовна Младост. Ето в това отношение той не е като другите духовно остарели, които се имат за мъдри в собствените си очи. Йов осъзнава новата духовна ситуация, в която е попаднал. Чуйте само думите му и се убедете в това:
“О, да бях както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше, когато светилникът Му светеше на главата ми и със светлината Му ходех в тъмнината; както бях в дните на зрелостта си, когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми…” (Йов 29:2-4) 
Какво ще направи Господ Бог? Ще остави ли слугата Си да агонизира в духовна старост или ще се намеси? Несъмнено – дяволът е имал причини против Йов. И ако Бог допуска изпитанието да сполети слугата Му – то е, за да се изявят тези причини. В огъня на страданието човек говори от дълбочините на сърцето си и така се изявява всичко скрито в него. А в Йов наистина имаше скрити неща. Вижте, например, това:
“Обличах правдата и тя ми беше одежда; моята правдивост ми беше като мантия и корона…” (Йов 29:14) 
Това не ви ли напомня поразително на онзи младеж, който искаше да впечатли Исус със собствената си праведност? Това не ви ли показва, че в един момент Йов е започнал да мери себе си със себе си, за да говори за собствената си правдивост, като за “мантия” и “корона”? Запомнете:
Най-опасният “бог”, който може да разруши духовното ни естество, е собствената ни праведност!
Защо е толкова опасен този “бог”? Отговорът е: Защото:
“…човек се изпитва чрез онова, с което се хвали…” (Притчи 27:21) 
Ако се хвалим със себе си, то много скоро ще се разочароваме от себе си. Ако се хвалим с Господа, то няма да бъдем разочаровани от нищо! Една от причините Йов да бъде изпитан беше собствената му праведност. Не че Йов не я бе постигнал! Напротив – Сам Бог каза на Сатана:
“Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото…” (Йов 1:8) 
Проблемът не беше в праведността на Йов, но в начина, по който той гледаше на нея. И така – Йов духовно остаря. Над сърцето му надвисна духовната смърт. Трима “експерти”, дошли кой знае откъде, започнаха да противопоставят на Йововата старост не просто собствената си старост, но бих казал – религиозния си архаизъм и помрачение. Имаше голяма битка между тях и Йов. Време беше да подейства Бог.
В какво се състоеше Божията намеса?
Естествено в това, че когато една старост се бие с друга старост, трябва да се намеси Младостта и да сложи черта на сблъсъка и край на спора.
Ето, че дойде мигът, в който да видим как изглежда съвършеният образец на духовната Младост. Нейното олицетворение беше Елиу. Нека видим как реагира той:
“Тогава пламна гнева на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Йова, защото оправдаваше себе си наместо Бога; също и против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Йов без да му намерят отговор…” (Йов 32:2-3) 
Един от белезите на духовната Младост, на който Бог много държи, е ревността. Младият човек е ревностен. Елиу ревнуваше твърде силно за Бога. Той бе наблюдавал внимателно словесните битки, аргументите “за” и “против”, и от нещата, които чу, гневът му пламна. Знаете ли, че ние много често забравяме Кой стои като невидим свидетел на нашите конфликти и сблъсъци. Знаете ли, че много често наскърбяваме Онзи, за Когото Апостол Яков казва:
“Или мислите, че без нужда казва писанието, че Бог и до завист ревнува за духа, който е турил да живее във вас?” (Яков 4:5) 
Ако Бог ревнува до завист за нас, ние няма ли да ревнуваме до завист за Него? Да ! Ще ревнуваме! Но затова трябва да сме духовно млади! Елиу не бе обзет просто от “критично отношение” или “другарска забележка”. Елиу беше пламнал от гняв. Някой религиозен ум може би ще пошушне:
“Гневът не върши Божията Воля! Не бива така! Не може така!”
Напротив – може!
Прочетете думите на Апостол Павел в “Посланието към Ефесяните”:
“Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви…” (Ефесяни 4:26) 
Съществува един гняв, когато слънцето изгрява в разгневяването ни. Това е гневът, роден от ревността по Бог и Неговите дела. Такъв бе гневът на Елиу. А сега да видим какви са първите думи на Божия пратеник:
“Аз съм млад, а вие много стари; затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение. Аз рекох: Дните нека говорят, и многото години нека учат мъдрост. Но има дух в човека; вдъхновението на Всемогъщия го вразумява…” (Йов 32:6-8) 
Едно от нещата, които пречат на духовно младия, е респектът му от старостта. Но това не е просто респект. Това е духовен контрол, заповядан от духа на старостта. Последният никога не иска критика против себе си.
Ревност и свенливост са два крайни духовни антипода!
Мнозина християни са готови да се впечатлят от всяка побеляла брада и прошарени вежди. И тогава те повтарят моментното малодушие на Елиу, казвайки:
“Дните нека говорят! И завършената семинария нека учи мъдрост!”
Отхвърлете този контрол на дявола и помислете върху следващите думи на Елиу:
Има дух в човека! Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява!
Ревността за Бога води след себе си вдъхновение от Бога и чист разум от Святия Му Дух. Много пъти съм мислил върху това. Една немалка част от неуспехите на християните се дължи на липсата на вдъхновение. Нашата задача е не просто да проповядваме благовестието по целия свят.
Ние трябва да вършим тази задача с вдъхновение от Бог!
Религиозните чувства са враг на всяко вдъхновение. Те афишират контрола на душевната вяра за сметка на потиснатия човешки дух. Ако се водим по духа си, тоест, ако слушаме убежденията на сърцето си, а не колебанията на ума, то притежаваме готовност за вдъхновение. Не зная как е на други езици, но самата българска дума “вдъхновение” разкрива смисъла на уловен дъх, на покоряване от дъх. Да бъдеш вдъхновен – това значи да се покориш на Дъха на Всемогъщия. Дъхът е нужен тогава, когато говорим, защото самите думи са изразител на дъха.
Това иде да покаже, че вдъхновението е реализацията на Святия Дух чрез нас и на Неговото Слово чрез нашите устни и език!
Ние ставаме вдъхновени не когато изследваме Божието Слово, но когато позволим на това Слово да изследва нас и да живее в нас. Нищо прекрасно на този свят не е дошло по друг начин, освен чрез вдъхновение свише. По-нататък Елиу продължава с думите:
“Не че човеците са велики, затова ще са и мъдри, нито, че са стари, затова ще разбират правосъдието. Прочее, казвам: Слушайте мене; нека явя и аз мнението си…” (Йов 32:9-10) 
Има една духовна опитност, до която рано или късно стига всеки християнин. Нека загатна за нея с въпроса:
“Как гледате на себе си? Какво сте вие?”
Тук мнозина казват, без да се замислят:
“Аз съм човек!”
Ами тогава вие просто не сте християни!
Християнинът не е човек, но е Христос, Който живее в човека!
Разбирате ли това?
Човек има естествената си логика да се покорява на човеци. Време е да осъзнаем Силата на нашата самоличност в Исус Христос. Библията казва, че вярата в Божия Син е вяра в обещанията да станем участници на божественото естество. Прочетете това във “Второто съборно послание на Апостол Петър”. Елиу осъзнава Кой стои в духа му. Елиу осъзнава колко нищожно е човешкото високомерие, надутост и гордост пред Духа на Живия Бог. Наистина някой човек може да е велик. Велик дотолкова, че дори да е президент на нация или маршал на армия. Но колкото велик да е човек, той е нищожен пред Онзи, Който живее в сърцата ни!
Ще се смутим ли ние пред който и да е човек, когато Бог поиска да му засвидетелстваме Небесната Конституция? Исус казва в Словото Си важни думи за служителите Си:
“Да! и пред управители и царе ще ви извеждат, поради Мене, за да свидетелствате на тях и на народите…” (Матея 10:18) 
Какво ще свидетелстваме ние? Слабост ли, поражение ли? Угодничене и лицемерие ли? Не! Ние ще свидетелстваме за Силата, която казва:
“Това може! Това не може!”
Най-големият проблем, стоящ пред Христовата Църква, са човешките авторитети. Властта на тези авторитети показва в пълна степен дали една църква е духовно млада, или стара. Апостол Павел беше млад! Той беше също като Елиу. За него не съществуваха велики човеци, но имаше вяра и отстояване на велик Бог. Спомнете си думите му:
“Защото на човеци ли искам да угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да съм Христов слуга. Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко…” (Галатяни 1:10-11)
Сега разбирате ли защо християнинът не е човек, но е Христос, Който живее в човека? Разбирате ли, че нашите думи трябва да удовлетворят не човешките, а Божиите уши? Повечето човеци не обичат да им казват, че са грешни, че ще загинат, ако не прострат ръка към Господ да ги спаси. Повечето човеци не обичат изобличенията. Повечето човеци предпочитат захаросаните лъжи пред горчивата Истина. В това отношение дяволът е създал модели на поведение, които могат да бъдат вредни и убийствени за човека. Един от тези модели е криворазбраното приятелство, което има за цел да спестява горчивата Истина на някого. Но нека прочетем какъв е коментарът на “Соломоновите притчи” за този модел:
“Удари от приятел са искрени, а целувки от неприятел – изобилни…” (Притчи 27:6) 
Искаме ли да спасим човека до нас? Ами нека тогава го “ударим” с искреност и Истина! В противен случай го погубваме. Това се отнася не само за невярващите, но и за онези, които показват признаци на духовна старост. Ние трябва да ги предупредим за това, каквото и да ни струва и каквато и цена да платим. Когато нашите думи не удовлетворяват Божиите уши, но човешките, тогава ние се превръщаме в ласкатели. Ласкателството е най-коварният нож, който можем да забием в сърцето на човека. Нека видим какво е отношението на Елиу към него:
“Далеч от мене да гледам на лице или да полаская човека. Защото не зная да лаская; иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага…” (Йов 32:21-22) 
Духовно младият човек не може и не знае да ласкае. Каквото и да изговори – ще е плод или дарба на Святия Дух. Аз вече казах в началото на тази книга, че младостта е зрелостта на човек, тоест, периодът, в който той дава плодове. Ако сме млади, ние имаме плодове. А плодът на Духа е Истината. Тя, както ни казва Апостол Петър, “докарва до нелицемерно братолюбие…” [ (1 Петрово 1:22)] Ето затова, когато сме в Истината, то сме далеч от това да гледаме на лице или да ласкаем човек. Словото винаги ни е показвало изявата на Божия характер. Бог никога не се е удоволствал от човешката сила, власт или авторитет:
“…не се удоволства в силата на коня, нито има благоволение в краката на мъжете. Господ има благоволение в ония, които Му се боят. В ония, които уповават на Неговата милост…” (Псалом 147:10-11)
А сега искам да продължа с нещо важно. Съществува един проблем в живота на християните, за който не мога да не спомена. Много често дори хора, кръстени със Святия Дух, не могат да намерят пълноценна духовна реализация. Нещо се случва при тях. Нещо създава проблеми. В думите на Елиу е скрит отговорът на един от тези проблеми. Ето тези думи:
“Нека отговоря и аз от моя страна, нека явя и аз мнението си. Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска. Ето, коремът ми е като вино неотворено, близо е да се разпукне като нови мехове…” (Йов 32:17-19) 
За онзи, който познава Евангелието, думите на Елиу не са изненада. Такава би могла да бъде само изповедта на човек, изпълнен с Духа на Живия Бог. Елиу е пълен с думи. Духът на Бога дълбоко го притиска. Ако служим на Отец с дух и Истина, то непременно ще видим себе си в думите на Елиу. В “Евангелието от Матея” Исус каза:
“…не се безпокойте как или какво да говорите, защото в същия час ще ви се даде какво да говорите. Защото не сте вие, които говорите, но Духът на Отца ви, Който говори чрез вас…” (Матея 10:19-20)
По-важна за нас се явява втората част от изповедта на Елиу, където той символизира духа си като “вино неотворено”, готово да се разпукне като “нови мехове”. Едва ли има християнин, който да не знае, че виното олицетворява Новия Завет и Силата на Евангелието. Виното е учението на Исус Христос. Но какво олицетворяват меховете? Божият Син говори за тях, като казва:
“…никой не налива ново вино в стари мехове; инак новото вино ще пръсне меховете, и то само ще изтече, и меховете ще се изхабят. Но трябва да се налива ново вино в нови мехове…” (Лука 5:37-38)
Меховете са били древните приспособления за пълнене и задържане на течности, както за това днес се използват шишетата. Мехът служи, за да задържи виното…
Говори ли ви нещо това?
Святият Дух идва да живее в нас, но ние трябва да задържим Присъствието Му, Истината Му. Това присъствие няма да се задържи от само себе си. Нужен е “мех”, който да го задържи. Нужно е усилие, за да бъде задържано. Нужно е старият “мех” да стане нов, защото инак виното ще изтече, а мехът още повече ще се изхаби. Нека запомним:
Мехът – това е нашият ум!
Използвайки меха по предназначение ние съзнателно се стремим към Божията Воля, за да задържим в пълнота Учението на Исус в душите си!
Някои християни имат млади духове, но стари умове, ново вино, но стари мехове. Те никога не достигат своето оптимално духовно състояние, защото не искат да покорят душата на духа си, умът – на сърцето си. Така се получава своеобразно “изтичане” на виното, тоест, напразно приемане на Божията Благодат! Това е един от главните козове на дявола. Неговите усилия винаги са насочени в това да се разпилява Божията Благодат. Така освежителните времена на Бога нямат ефект върху Църквата, защото вярващите не искат да ги задържат. Моля ви, запишете следващите думи в сърцата си и започнете да ги изпълнявате:
Духовната младост е пълноценна в нас, когато Духът на Бога е покорил ума ни и ние съзнателно се стремим към Божието Присъствие!
Това не е нещо друго, освен да сложим на точното място “виното” и “меховете” в един стих от “Посланието на Апостол Павел към Римляните”:
“И недейте се съобразява с тоя свят, (не бъдете стари мехове!) но преобразявайте се чрез обновяването на ума си (станете нови мехове) за да познаете от опит (от наливането на новото вино в новите мехове) що е Божията воля (новото вино) – това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено…” (Римляни 12:2) 
Умът ни трябва да приеме настройката на духа и да живее в сезона на Святия Дух, инак е безплоден. Спомнете си как Исус мина покрай една смоковница и поиска да яде плодове от нея, но не намери нищо на нея, само едни листа. И защо само листа?
“…защото не беше време за смокини…” (Марк 11:13) 
Това беше разлистила се смоковница, тоест, имаше Живот в нея, но нямаше плодове. Така и мнозина от нас имат духовна зрелост, но умствена незрелост. Божията воля е не просто да има в нас Живот, но да бъдем плодоносни. Исус казва:
“В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици…” (Йоан 15:8) 
Учението на Исус Христос е виното, но:
Учениците са онези, които са усвоили и задържали виното!
Плодът в теб ще покаже дали мехът ти е нов и здрав, дали умът ти е обновен и преобразен. Няма ли плод, то тогава виното изтича отнякъде и това свидетелства за стар мех, плътски ум, душевна вяра, религиозни чувства.
Моля ви, запомнете това!
Истинските поклонници се покланят на Бога с дух и Истина, тоест , умът им никога не пречи, но се покорява на Волята на Святия Дух!
Ето защо духовността, като начин на живот, е свидетелство за младост и зрелост.
Нека отново да продължим със словото на Елиу. Ето какви думи казва той, обръщайки се към Йов:
“Затова, Йове, чуй сега словото ми, и слушай всичките мои думи. Ето, сега отворих устата си, езикът ми с устата ми говори. Думите ще бъдат според правотата на сърцето ми, и устните ми ще произнесат чист разум. Духът Божий ме е направил, и дишането на Всемогъщия ме оживотворява…” (Йов 33:1-4) 
С разсъжденията върху тези стихове влизаме в една от най-важните характеристики на духовната младост. Да говорим думи, според правотата на сърцата си и да се стремим към чистия разум е наше призвание от Бога. Апостол Йоан казва:
“От това ще познаем, че сме в истината и ще уверим сърцето си пред Него, относно всичко, в което нашето сърце ни осъжда; защото Бог е по-голям от сърцето ни и знае всичко. Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме дръзновение спрямо Бога; и каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това що е угодно пред Него…” (1 Йоаново 3:19-22)
Всеки от нас трябва да бъде в съгласие със сърцето си, тоест, да има пълно убеждение в онова, което говори и върши! Когато бъдем новородени и кръстени със Святия Дух, ние имаме едно ново духовно сърце. Бог е отнел старото ни каменно сърце и ни е дал меко сърце, чувствително към волята на Святия Дух. Ето затова и ние можем като Елиу да кажем:
“Духът Божий ме е направил, и дишането на Всемогъщия ме оживотворява…”
Бог иска да бъдем дръзновени в Духа Му и с вяра да получим всичко, което Той е приготвил за нас. Но за да постигнем това е нужно да се водим по правотата на сърцата си. Нека разкрия какво имам предвид. В нашите сърца живее Святият Дух, Духът на Истината. Сърцата ни могат, както да ни осъждат, така и да ни оправдават. Ако сърцата ни не ни осъждат, ние имаме дръзновение, тоест, Сигнал от Бога да продължим напред с вяра!
Как да разберем дали сме стигнали до дръзновението? То е едно от качествата на духовната Младост. Когато умът ни е покорен на сърцето, тогава той иска позволение за всяко нещо, което би помислил и решил да върши. Умът е като слуга, който дава мислите си за оценка от сърцето. Сърцето парафира мисълта и тя отново се връща в ума. Тогава върху тази мисъл ще има печат “Истина”, или няма да има такъв печат. Или ще има потвърждение “Да”, или ще има отрицание “Не”. Сърцето ще прояви съгласие или несъгласие с ума. Как ще усетим това ние? Отговорът е:
Мислите, потвърдени от сърцето, се наричат убеждения, а онези, които то не потвърждава – колебания!
Когато искаме да извършим нещо за Бога, трябва да бъдем убедени, тоест, с потвърдена истинност от сърцата си. Нямаме ли това убеждение, то тогава е дошло колебанието. Колебливият човек е разклатен човек, стъпил с двата си крака върху две различни позиции. Тогава думите на подобен човек ще варират между твърдото “Да” и твърдото “Не”. Той ще казва: “Може би…” или: “Не съм сигурен!” Той ще бъде разколебан. Това вече е сигурен сигнал, че се е намесил дяволът. За да бъдем предпазени от колебанието трябва да изпълняваме златното правило, което ни дава Исус:
“Но говорът ви да бъде: Да, да; Не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия…” [ (Матея 5:37)]
Да говориш според правотата на сърцето си – това значи да бъдеш човек на твърдото “Да” или твърдото “Не”. Всяка друга позиция е плод на съмнение, изкушение и колебание. Съмняващият се не върши Божията Воля и за него Апостол Яков казва:
“…защото който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, понеже е колеблив и непостоянен във всичките си пътища…” (Яков 1:6-8) 
Бог винаги има две отношения към нас. Той или е съгласен с нас, или не е съгласен. Той или потвърждава, или изобличава. Средното отношение е прийом от лукавството на Сатана. Ето затова “чистият разум”, за който говори Елиу, са мислите, дошли от твърдо убеждение. Те винаги са срещу дявола. Те не търсят компромис и дипломация. Те са острието на Истината, която не може да бъде смутена от лицеприятие или страх. За духовно младият е недопустимо да се върти като фурнаджийска лопата, според както духа вятърът. Ако сърцата не ни осъждат, ние имаме дръзновение, тоест, водени от Святия Дух, дръзваме да се изправим срещу дявола!
Младите хора са хората, които дръзват. Старите ще ги гледат отстрани с изумени погледи и ще имат сила само да промълвят:
“Как? Нима? И ти дръзна да направиш това?”
Дързостните християни са най-угодни на Бога и най-опасни за дявола защото пред тях падат бариерите на религиозния страх. Като безкраен и Всепроникващ Дух, Бог има Своя периферия, но и Свой Престол и Тронна зала. Неговата Воля за духовно младите е не да стоят в периферията, но да дръзнат и дойдат пред престола. В “Посланието към Евреите” има един стих, говорещ точно за това:
“Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно…”  (Евреи 4:16) 
Мнозина казват:
”Алелуя! Бог се движи в мен! Това е чудесно!”
Разбира се, че е чудесно, когато Бог се движи в нас, но много по-превъзходно от това Бог да се движи в нас, е ние да се движим в Бога! Когато го правим, горим от дръзновение. Има сили на Сатана, застанали на подстъпите към Небето, които не могат да бъдат разбити с нищо друго, освен с дръзновение. Последното е качество само и единствено на духовно младите. Исус ни каза: “Вярвайте!” но към този призив Той прибави и друг:
“Дерзайте! Не бойте се!”
От нас зависи дали ще сме само вярващи или ще станем и дръзновени. Дръзновението е духовен скок, дължащ се не на нас, а на Христос, Който живее в сърцата ни.
Най-големи врагове на дръзновението са колебанието и съмнението.
Последното нещо, което искам да разгледам в тази книга, е постоянно действащата Божия Воля за възстановяване на духовната младост. Грехът не е изолирано явление в християнския живот. Той спохожда всички нас и когато ние съгрешим духовната ни сила рязко намалява. Въпросът обаче не е дали падаме в пътя си, а колко бързо се изправяме. Апостол Йоан казва в тази насока следното:
“Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас. Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда. Ако речем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец, и Неговото слово не е в нас…” (1 Йоаново 1:8-10) 
Въздействието на греха върху християнина прави така, че той започва да губи стандартите на младостта. Най-пагубното е да оставим греха си да действа против живота ни. А как го оставяме? Именно така, че не го изповядваме пред Бога и не молим за Неговата прошка. Мълчанието при извършен грях е равносилно на самоубийство.
Нека прочетем какво казва Давид за това:
“Блажен оня човек, комуто Господ не вменява беззаконие, и в чийто дух няма измама. Когато мълчах, овехтяха костите ми от охкането ми всеки ден; понеже денем и нощем ръката Ти тежеше върху мене, влагата ми се обърна на лятна суша…” (Псалом 32:2-4) 
Когато мълчим за греха си ние остаряваме и сърцата ни изсъхват. Липсата на духовна сила говори за липса на праведност, която е един от стандартите на младостта. Единственият начин да се възстановим отново ни показва Давид в следващия стих от псалома:
“Признах греха си пред Тебе и беззаконието си не скрих; рекох: Ще изповядам Господу престъпленията си; и Ти прости вината на греха ми. Затова нещо нека Ти се моли всеки благочестив на време, когато може да се намери то; наистина, когато големите води преливат те няма да стигнат до него…” (Псалом 32:5-6) 
Колкото по-бързо изповядаме греха си пред Бога, толкова по-малко поражения ще остави той върху нас. Нещо повече – Давид говори, че ни е даден кредит на доверие от Бога, тоест, време да се осъзнаем и поправим. Точно в това време ние трябва да решим проблема с извършения грях. Ако се забавим и пропуснем това време, то ще дойдат “големите води” на Сатана и тогава състоянието ни ще стане още по-лошо. В словото си към Йов Елиу загатва точно за това, като показва и Божието отношение към греха. Нека прочетем това слово:
“Защото сигурно Бог говори веднъж и дваж, само че човекът не внимава. В сън, в нощно видение, когато дълбок сън напада човеците, когато сънуват на леглата си, тогава Той отваря ушите на човеците, и запечатва поука в тях, за да отвърне човека от намерението му, и да извади гордостта из човека; предпазва душата му от гроба, и живота му, за да не падне от меч. Той бива и наказан с болки на леглото, да! с непрестанни болки в костите си, така щото душата му се отвръща от хляб, и сърцето му от вкусното ястие…” (Йов 33:14-20) 
Всеки от нас може да прецени сам пред себе си дали е имал подобна опитност, но е по-важно друго, а именно, че Бог не е безразличен към нашето духовно състояние!
Може ли баща да бъде безразличен към сина си?
Ще го остави ли да се погуби?
Бог контролира всяка секунда от нашия живот и нищо не убягва от погледа Му. Даже когато сме паднали Той все още мисли за нас и промисля изходен път за тежкото ни състояние. Даже, когато грехът твърде жестоко ни е поразил, пак това не е причина за малодушие, защото в Божието Слово има достатъчно стихове, които дават съвършена надежда. Един от тях е толкова убедителен, че не мога да не го спомена. Искам да вземете Сила от него. Искам падналите да се изправят с него. Ето какво се казва в “Притчите”:
“Не поставяй засада, о, нечестиви човече, против жилището на праведния. Не разваляй мястото му за почивка. Защото праведният, ако седем пъти пада, пак става, докато нечестивите се препъват в злото…” (Притчи 24:15-16) 
А ето и най-подходящата изповед, която може и е длъжен да направи духовно младият човек, когато се случи да съгреши:
“Не злорадствай заради мене, неприятелко моя; ако падна, ще стана; ако седна в тъмнина, Господ ще ми бъде светлина. Ще нося гнева на Господа, защото Му съгреших, догдето отсъди делото ми и извърши съдба за мене като ме изведе на видело; тогава ще видя правдата Му. Тогава и неприятелката ми ще я види, и срам ще покрие онази, която ми каза: Где е Господ твоят Бог?” (Михей 7:8-10)
Една от най-успешните тактики, която използва Сатана, е да съди онзи, който е съгрешил, като постоянно му припомня греха и го държи пред очите му. “Ако падна, ще стана…” – казва пророк Михей. Погледнем ли дълбоко на неговите думи, ще видим една важна истина, която гласи:
Ние се възстановяваме точно в мига, когато осъзнаем, че сме паднали!
Не падналият човек е за съжаление, а онзи който въпреки, че е паднал, мисли, че стои…
Осъзнаването на греха е осветяване на греха и туширане на неговата сила! Неосъзнаването на греха е неосветяване на греха и причина той да вземе генерални позиции в умовете и сърцата ни!
Това е духовен принцип, който е ненарушим!
В заключение на темата за греха искам да знаете, че положението на грешника никога не е толкова лошо, щото напълно да съкруши сърцето му. Последиците от греха могат да бъдат толкова жестоки, че някой да стане много, много духовно стар. И такъв човек вече да мисли, че е изчерпал Божието дълготърпение и няма смисъл да очаква възстановяване. Но нека видим какъв е коментарът на Елиу за това:
“Тогава, ако има ангел с него, посредник, пръв между хиляда, за да възвести на човека що е за него право, и ако Бог му бъде милостив и рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп за него, – тогава месата му ще се подмладяват повече от месата на дете. Той се връща в дните на младостта си; ако се помоли Богу Той е благосклонен към него, и му дава да гледа лицето Му с радост; и възвръща на човека правдата му…” (Йов 33:23-26)
Забележителни са тези думи на Елиу. Те са изговорени векове преди да се е явил Христос и носят със себе си пророческо послание.
Елиу говори, че на грешния е нужен Посредник.
Исус Христос е Посредникът!
Елиу говори, че на човека трябва да бъде възвестено правото.
Исус Христос възвести правото!
Елиу говори, че за да бъде избавен грешния от гроба, Бог трябва да промисли откуп.
Исус Христос е Изкупителят! Неговата Кръв е Откупът!
Какво остава тогава за човека?
Именно това, че той се връща в дните на младостта си, за да гледа Лицето на Господ с радост и да бъде с възстановена праведност!
Отново ще повторя, че ние нямаме никакъв проблем. Исус плати, за да бъдем млади и жизнени, зрели и вдъхновени. В тази глава говорих за стандартите на Младостта, видени през Божия поглед. Ако те присъстват у вас, то Младостта на Божия Син постоянно пулсира в сърцата ви.
Ревността, вдъхновението, новите мехове и дръзновението винаги държат вярващия млад и силен в Господ Исус Христос.