ДА ОСТАНЕШ ЗАВИНАГИ МЛАД – II ГЛАВА

2. ДУХОВНАТА СТАРОСТ – ОСНОВНИЯТ ПРОТИВНИК НА ДУХОВНАТА СИЛА

“По-добър е беден и мъдър младеж, отколкото стар и безумен цар, който не знае вече да приема съвет; защото единият излиза из тъмницата, за да царува, а другият, и цар да се е родил, става сиромах. Видях всичките живи, които ходят под слънцето, че бяха с младежа, вторият, който стана вместо него…” (Еклесиаст 4:13-14)

Колкото по-усърдно копаем в почвата на Божието Слово, толкова повече живи води ще влязат в сърцата ни и мъдрост ще храни душите ни. От цитата, който избрах за начало, виждаме духовното превъзходство на младостта. Всички живи, ходещи под слънцето, ще последват младостта, а не биещата се в гърдите старост. Предстои ни да разберем, че старостта е не просто опонент на младостта, но основен враг на духовната сила. Има две понятия, с които определяме съществуването си. Едното е Животът, а другото – Смъртта. Едното е Смисълът, а другото е прекратяването на този Смисъл. Само, че съществува една подробност. Тази подробност е фактът, че Смъртта ще загатне за себе си приживе. Тя ще започне да потвърждава, че е близо. Нейният дъх в един момент ще започне да преследва живия, за да му подскаже, че той върви на нейния път. Ето този дъх на Смъртта е старостта. Това важи не само за човешките стойности на съществуването. Това се реализира в пълна степен и в духовните реалности. Всички ние, изкупени от Исус, излизаме от тъмницата на света, за да царуваме. Бог винаги ни вижда през истинския стих от посланието на Апостол Петър, където за нас е казано:
“Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина…” (1 Петрово 2:9)
Какво е превъзходството на Исус?
Именно това, че остава завинаги млад!
Затова всичките живи под слънцето, тоест, всички новородени от Святия Дух, остават завинаги млади. Но виждате ли, че Соломон говори и за един “стар и безумен цар, който не знае вече да приема съвети”?
Кой му пречи да приема съвети? Каква е причината за неговото безумие?
Това е засвидетелстваната съпротива на духа на смъртта срещу Духа на Живота. Това е духовната старост. По-опасно от всичко друго е не физическата, но духовната старост, която може да сграбчи човека. Сатана винаги е разчитал на нея и тя никога не е преставала да бъде задача номер едно в неговите богопротивни усилия. Знаете ли какво се получава, когато на човеците не се проповядва Духа на Живота, но духа на смъртта? Получава се това, че те остаряват преждевременно, без никога да вкусят от живите води на младостта. Насочили вярата си в един “стар и безумен цар” те много скоро приемат в духа си белезите на неговата старост, за да се намерят изпълнители на стиха от “Книгата на пророк Исайя”, където е записано:
“Затова правосъдието е далеч от нас. И правдата не стига до нас; чакаме светлина, а ето – тъмнина, – сияние, а ходим в мрак. Пипаме стената като слепи, пипаме като ония, които нямат очи; по пладне се препъваме като нощем; всред яките сме като мъртви. Всички ревем като мечки и горчиво стенем като гълъби; очакваме правосъдие, но няма, – избавление, но е далеч от нас…” (Исайя 59:9-11)
Това е изповед на духовно стари човеци. Това са с отслабнали духовни възприятия. Хора, обладани от духовна немощ, които се препъват по пътищата си и нозете им не ги държат. Такава може да бъде само и единствено властта на духовната старост.
На кого или на какво се дължи тя?
В първата глава на тази книга ние вече говорихме за това колко е важно да съхраним Образа на Бога, Който идва да живее в нашите сърца. Това не е нищо друго, освен да се покоряваме на Святия Дух. В тази връзка Словото на Исус е ясно и категорично:
“Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят…” (Йоан 4:24) 
Спомнете си от “Книгата Битие”, че Адам и Ева умряха духовно в мига, когато престанаха да се покоряват на Отца с духа си и позволиха на дявола да ги изкуси в душите им и в плътта им. Положението не е по-различно и днес. Дяволът е същият хитрец и измамник, какъвто бе тогава. Веднъж видял вечната духовна младост, дошла чрез вяра в Исус в сърцата ни, той ще я атакува, за да я изгубим. Дяволът ще се опита да наложи плътта и душата в поклонението към Бога, а духът, сиреч, Образа, ще поквари. Тази негова власт ще направи хората религиозни, потиснати, страхуващи се и в крайна сметка – духовно стари. Ето затова искам да разгледаме два примера от Евангелието, за да видим как се реализира дяволската тактика. Може би си спомняме за един човек, който отиде при Исус, впечатлен от Вечния Живот, който лъхаше от Спасителя. Той нямаше този Вечен Живот в себе си, но го искаше. Това беше млад човек, който дълбоко в себе си бе духовно стар.
Нека прочетем какво се случи с него:
“И ето един момък дойде при Него и рече: Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот? А Той му каза: Защо питаш Мене за доброто? Един (Бог) има, Който е добър. Но ако искаш да влезеш в живота пази заповедите…” (Матея 19:16-17) 
Трябва внимателно да разсъждаваме върху този разговор. Мнозина от нас са като този човек. Мнозина от нас смятат, че с дела придобиват вечен живот и духовна младост. Но виждате ли как му отговаря Исус?
“Ако искаш да влезеш в Живота, пази заповедите…”
Не че заповедите са нещо, което дава Вечния Живот, но че спазването им дава достъп до него. Животът е нещо повече от тези заповеди. Ние няма да пазим заповедите като разменна монета за Вечен Живот, но само като достъп до този Живот. А сега да видим как реагира момъкът:
“Кои? Исус рече: Тия: Не убивай; Не прелюбодействай; Не кради; Не лъжесвидетелствай; Почитай баща си и майка си; и: Обичай ближния си както себе си. Момъкът Му казва: Всичко това съм опазил от младостта си; какво ми още не достига?” (Матея 19:18-20)
Забележете как реагира младежът. Той казва:
“Всичко това съм опазил от младостта си…”
Това не може да бъде изповед на млад човек. Младият човек е все още в младостта си и не говори за нея като за нещо отлетяло. Момъкът можеше да каже:
“Всичко това съм опазил още от детинство…”
Тогава изповедта щеше да бъде нормална. Нека погледнем, например, Тимотей. Думите, с които Апостол Павел се обръща към него, са много показателни:
“А ти постоянствай за това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил, и че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христос Исус…” (2 Тимотей 3:14-15) 
Този стих ни показва, че Тимотей е духовно млад, защото от детинство е закърмен с Божието Слово. Докато момъкът, който разговаря с Исус, говори, че е опазил заповедите от “младостта” си. Той е напуснал тази младост. Защо обаче? Ще ви кажа защо. Защото е считал, че опазването на заповедите е големият му имот, който го прави одобрен от Бога. Защото е считал, че спазвайки Закона, трупа духовен актив. Това е неговото голямо богатство. Той иска да блесне пред Исус с това богатство, с този имот, който е натрупал. Казано с други думи:
Той иска да впечатли Исус със собствената си праведност!
Една от духовните атаки на старостта е упованието в собствената ни праведност, тоест, убеждението, че с дела, изисквани от Закона, можем да спасим душите си. А сега да забележим още нещо. Младежът пита Исус:
“Какво Добро да сторя, за да имам Вечен Живот?”
Разширен духовно, този въпрос изглежда така:
“Какво Добро да сторя, за да избягам от съдбата, дошла от познаване на дървото за Добро и Зло?”
Ако правим Добро, ние сме все още под същото дърво, от чиито плодове ядоха Адам и Ева.
Как тогава да искаме Вечен Живот? Не проумяваме ли, че главната причина да бъдат изгонени Адам и Ева от Едемската градина беше тази, че ядоха от плода на дървото и познаха Доброто и Злото?
А тогава Бог каза:
“Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и живее вечно, – затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет…” (Битие 3:22-23)
Момъкът, който говори с Исус, стои под дървото за познаване Добро и Зло, а иска плод от Дървото на Живота. Но това няма и не може да стане. Поривът на този човек е като едно закъсняло желание на Адам да бъде възстановен отново, сиреч, да бъде Съвършен като преди грехопадението. Това вижда Исус в човека до Себе Си. Човек, афиширащ големия си актив от дела, изисквани от Закона.
Но какво е Законът? Не е ли той Доброто, което Бог е заповядал срещу появилото се Зло? Не става ли чрез Закона познаването на греха, така, както чрез Доброто става явно Злото?
Нека прочетем думите, които Бог каза на дявола след грехопадението:
“Ще поставя и вражда между тебе и жената, и между твоето потомство и нейното потомство…” (Битие 3:15) 
Каква беше тази вражда? Това беше Законът! Затова Апостол Павел ни разкрива какво извърши за нас последният Адам, сиреч, Исус:
“Защото Той е нашият мир, Който направи двата отдела едно, и развали средната стена, която ги разделяше, като в плътта Си унищожи враждата, сиреч, закона със заповедите му, изразени в постановления…” (Ефесяни 2:14-15) 
Запомнете:
Чрез дела, изисквани от Закона, ние не можем да станем съвършени, защото Законът само прави явен греха и неговия подбудител!
А сега да се върнем отново на момъка. Той държи големия си имот от дела, изисквани от Закона и ги афишира пред Исус, казвайки:
”Всичко това съм опазил от младостта си; какво още не ми достига, за да получа Съвършения Вечен Живот?”
Ето и отговорът на Исус:
“Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; дойди и Ме следвай…” (Матея 19:21) 
Доста тежък и непосилен се оказва този съвет на Исус към човека. Да продадеш имота си – това значи да искаш да получиш нещо по-добро от него, нещо съвършено. Ако ние сме живели в една къща, която до един момент ни е харесвала, и видим друга, по-добра от нея, не ще ли продадем старата, за да си купим новата? Този момък е живял под изискванията на Стария Завет, но ето, че пред него стои Посредникът на Новия Завет. Този момък е живял под Закона, но ето, че пред него стои Божията Благодат. Този момък е поставял Любовта под Закона, но ето, че чува призив:
“Започни да извършваш заповедите, но воден от Любовта на Бога! Започни да даваш на сиромасите от тази Любов! Започни да събираш съкровища на Небето! Дойди и следвай Мен!”
Ето тук се реализира в пълнота духовното наблюдение на Соломон, че старият и безумен цар не знае вече да приема съвети. Човекът, на когото говори Исус, е като този цар. Духовно остарял, той не може да вникне в живото Слово на Спасителя. Духовно остарял, той не може нито да чува, нито да вижда. Делата, извършени по Закон, са неговото богатство, с което той не иска да се раздели. Такъв е духовният коментар на Евангелието:
“Но момъкът, като чу тая дума, отиде си наскърбен, защото беше човек с много имот…” (Матея 19:22) 
Когато погледнем на днешните духовни реалности, ще видим много такива хора, които си отиват от Спасителя и не желаят да се разделят с “имота” си. Цялата религиозна власт, която лукавият вдъхнови и установи, се базира на легализма, тоест, на законовото свещенодействие. Навсякъде в религиозните църкви има заповеди, догми, канони, ритуали, традиции, изисквания – цял куп състаряващи духовни фактори, които водят по път надолу, а не нагоре. Един от признаците, който ще ни покаже наличието на духовна старост в човека, е този, че духовно старият не желае и не знае вече да приема съвети. Духовната старост беше проблемът на Израил. Никой от старите не искаше да познае Исус като Божий Месия. А някои фарисеи, например Никодим, направо изповядваха, че са духовно стари. Спомнете си думите му:
“Как може стар човек да се роди? може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?” (Йоан 3:4) 
Словото казва, че:
“…от онова, което препълва сърцето, говорят устата…” (Матея 12:34)
Ако в сърцата ни живее Святият Дух, ние ще бъдем силни, устремни, дръзновени, пълни с Живота на Бога. Тогава кой от нас би правил изповед, че е стар? Ако младостта препълва сърцата ни, тя ще препълва и устата ни. Но някога в Израил ставаше изпълнение на едно пророчество от “Книгата на пророк Исайя”. Негови изпълнители бяха именно духовните старци. И когато учениците на Исус се чудеха на подхода Му към духовно старите, Той им каза:
“Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят, а не слушат, нито разбират. На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: “С уши ще чуете, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите. Защото сърцето на тия люде е задебеляло. И с ушите си тежко чуват, и очите си склопиха; да не би да видят с очите си, и да разбират със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля…” (Матея 13:13-15) 
Не мога да ви дам по-убедителен пример на духовна старост от този. Впечатлението от него е същото, каквото би било, ако посетите някой дом за стари хора. Там ще видите точно човеци, които тежко чуват с ушите си и трябва многократно да повтаряш и викаш, за да те разберат, ако изобщо те разберат. Там ще видиш хора с толкова отслабнало зрение, че носят очила с по пет или шест диоптъра късогледство и през лупите очите им изглеждат неестествено големи. Не че те са виновни за състоянието си! Не ме разбирайте превратно! Просто това е най-убедителният аналог, с който се обяснява духовната старост на фарисеите. А те бяха наистина духовно стари, даже прекалено стари. Старческото им честолюбие не можеше да допусне, че един Мъж в разцвета на Своята Младост ще ги учи на мъдрост и богопознание. В духовната си слепота те дръзваха да се облягат на Моисей, имайки от него респект, като от един, който живя сто и двадесет години. Но прочетете точните думи, които им каза Исус:
“Не мислете, че Аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява – Моисей, на когото вие се облягате. Защото, ако вярвахте Моисея, повярвали бихте и Мене; понеже той за Мене писа. Но ако не вярвате неговите писания, как ще повярвате Моите думи…” (Йоан 5:45-47)
Духовните старци се държаха за пророк Моисей, но беше ли той духовен старец като тях? Исус казва, че ако вярваха на Моисей, повярвали биха и в Него. Това иде да покаже, че Моисей, ако и на възраст да беше стар, по дух остана млад. Нека се убедим и в това, като прочетем за него:
“Моисей беше на сто и двадесет години, когато умря; очите му не се помрачиха, нито силата му намаля…” (Второзаконие 34:7) 
Виждате ли белезите на духовната младост? Ясно зрение и огромна сила. Така и фарисеите, ако имаха ясно зрение, биха познали Кой стои пред тях и биха повярвали в Него. Но те бяха не млади, а стари по дух. Те нямаха сила, с която да отблъснат религиозния дух на Сатана.
Моля ви, запомнете:
Духовната старост е преди всичко безсилие, което води със себе си всички останали фактори на остаряването и духовната смърт.
А сега нека да продължа нататък. В духовната старост съществуват тенденции и етапи. Пътят на стареца е път към гробищата. Има и такава поговорка за старите, макар и да е много жестока. За стария човек казват:
“Този е с единия крак в гроба…”
Така и духовно старият човек е с единия си крак в гроба, тоест, под властта на демоните на ада! Под сянката на окултизма! Ако внимателно четем Евангелието ще видим, че Исус имаше едно по-специално отношение към учениците Си. Той им казваше:
“Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях (духовно старите) не е дадено…” (Матея 13:11) 
Нека прочетем в каква тайна посвети Господ Своите последователи. Ето какво е записано в “Евангелието от Марк”:
“А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици. И в същия ден, когато се свечери, Исус им казва: Да минем на отвъдната страна…” (Марк 4:34-35) 
За да разберете дълбокия подтекст на тази Христова повеля, е нужно да вникнете във факта, че Исус не дойде на този свят, за да Си губи времето или да се разхожда. Всяка Негова стъпка беше битка с дявола и разрушаване на неговите крепости. Затова ви моля да приемем, че Господ не казва просто:
“Да минем на отвъдната страна…” но:
“Да преминем в Страната на Отвъдното !”
Ние ще видим Неговите думи засвидетелствани по един и същи начин в трите Евангелия – на Матей, Марко и Лука. Вече цитирахме “Евангелието от Марк”, а сега да видим същото, записано и в “Евангелието от Лука”:
“А в един от тия дни Той влезе в ладия с учениците Си, и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха…” (Лука 8:22)
А сега – и в “Евангелието от Матея”:
“И като видя Исус около Себе Си много народ, заповяда да минат отвъд езерото…” (Матея 8:18) 
Исус заповядва на учениците Си да преминат отвъд. Какво има там? Естествено е, че има демони и струпани сили на Сатана. Затова не е никак чудно, че на езерото се повдига огромна ветрена буря, заплашваща да преобърне ладията, в която са Исус и учениците Му. По-интересен, обаче, се явява фактът, когато стъпват на отвъдната страна:
“И тъй, минаха отвъд езерото в гадаринската страна. И като излезе от ладията, начаса Го срещна от гробищата човек с нечист дух. Той живееше в гробищата, и никой вече не можеше да го върже, нито с верига; защото много пъти го бяха връзвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти. И всякога, нощем и денем, в гробищата и по бърдата, той викаше и се изпосичаше с камъни…” (Марк 5:1-5) 
Вярвам, че сега е станало ясно на читателя, какво е имал предвид Господ, като е казвал на учениците Си да преминат на отвъдната страна. Помислете върху факта, че гробищата са най-близкото място с отвъдния свят! Те са място на контакт с демоните на ада!
Едва стъпил на гадаринската земя, Господ бива пресрещнат от човек, обладан от демони. Казва се, че “той живееше в гробищата…” Не е ли твърде съмнително подобно място за живот? Ще ви го кажа направо:
Той беше превърнал живота си в гробище! Той живееше в смъртта и смъртта живееше в него!
“Как ли е стигнал нещастникът до това състояние?” – ще попита някой.
Ще ви отговоря:
Той е позволил на духовната старост да го погълне напълно и така да даде място на смъртта!
Прицелът на тези разсъждения е по-далечен, отколкото би помислил някой. Защото днес има църковни служители, които много обичат да ходят по гробища и да жертват на бесовете в тези гробища. Те са толкова обладани от легионите на Сатана, колкото бе страдалецът в гадаринската земя. Ефектът от тяхното “свещенодействие” те наричат “панихида” и са го приели в служението си от една апокрифна книга. Те не просто, че са остарели духовно. Те са духовно мъртви и пълни с разложението на сатанинското лукавство. Давам ви този пример, за да предупредя онези, които са на “път” към гробищата, за да внимават. Нека си прочетат думите на младежа, който каза на Исус:
“Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си…” (Матея 8:21)
Това е един от Христовите ученици и то точно в мига, когато Господ и останалите Му ученици тръгват за Страната на Отвъдното. Виждаме как Сатана се опитва да го отдели от Исус. Но ето как му отговаря Господ:
“Върви след Мене и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци…” (Матея 8:22) 
Съществуват много лукави примамки и капани, които дяволът поставя, за да лови наивните човеци. Няма нищо лошо в това човек да погребе умрелия си сродник, но нека никога не превръща погребението в акт на свещенодействие! А такива “актове” в религията – дал дяволът в изобилие. Една “Задушница”, например, не е нищо друго, освен пожертвувание на бесовете, живот в гробищата и свободен достъп на “Легион” до сърцето на човека. Не позволявайте на онези, които са мъртви, да пленят с духа на смъртта и вашите души! Стойте далеч от тях! Стойте далеч от “отвъдната страна”, която Православието ви предлага!
А сега още няколко думи за гробищните демони. В случая с човека от гадаринската земя се разкриват две тактики на Сатана:
Първата: Тактика на постепенното духовно остаряване и смърт.
Втората: Тактика на моменталното духовно остаряване и смърт.
Ние вече разгледахме първата тактика. Ако постепенно остаряваш, постепенно ще отидеш в гробищата. Православието предлага едно такова “постепенно остаряване”. От една литургия и панихида няма да ти се случи нищо. Но когато това се превърне в духовна зависимост, накрая ще се намериш на гробищата, без изобщо да подозираш какво или кой се крие там. Нека обаче обърнем внимание на моменталното духовно остаряване и смърт. Какво са те? Как се реализират? Откъде да черпим информация за тази втора тактика на Сатана? Много просто – самите демони я изявяват, молейки Господа:
“…прати ни в свинете, за да влезем в тях…” (Марк 5:12) 
Демоните на ада напускаха един човек, но искаха позволение да влязат в стадо свине. И Исус им позволи… Моля ви, запомнете:
Дяволът и до днес има това позволение от Бога да влиза в свинете!
Четем, че когато нечистите духове влязоха в стадото, то се спусна по стръмнината в езерото и се издави. Вярвам, че никой не е толкова плътски настроен, за да смята, че свиневъдството на нацията е в опасност. Тук се визира едно предупреждение за онези, които, като блудни синове искат да оставят своя Господ. В притчата Си за блудния син Исус говори за това до каква морална и духовна деградация може да стигне човек, който остави Господните пътища. Дотам, че да започне да пасе свине и да желае да се храни с рожковите, които ядат свинете. Казано по друг начин:
Ако оставим Божието Слово и му потърсим заместител, ще попаднем на “рошковите” на Сатана, които имат за цел да ни превърнат в свине, тоест, в хора, пълни с духовна нечистота. Затова запомнете:
Онова, към което се стремиш, ще го получиш!
Ако се храним с рожковите на Сатана, то непременно много скоро ще заприличаме именно на свине, за да бъдем обект на смъртоносните му демони. И като заключение по тази тема – ясният и точен коментар на Апостол Петър, който заявява за тази категория човеци:
“Понеже, ако след като са избягали от светските мърсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исус Христос, те пак са се вплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото. Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото след като са го познали, да се отвърнат от предадената на тях свята заповед. С тях се е случило това, което казва истинската пословица: Псето се върна на бълвоча си, и: окъпаната свиня се върна да се валя в тинята…” (2 Петрово 2:20-22)
Тенденцията на духовната старост е не просто да си по-възрастен. В старостта няма застой. В старостта остаряваш, докато умреш. Гробищата са най-тъжното и незавидно място, където попада човек.
Затова бягайте далеч от тях!
Идвайки в този свят, Исус срещна фанатичен отпор от духовни старци. Въпреки, че сблъсъка Му с фарисеите е едно от най-забележителните неща в Евангелията, не можем да не се насладим на един друг духовен факт, който развълнува и възрадва Душата на Спасителя. Тогава Той бе вдигнал поглед към Небето и казваше:
“Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, загдето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно…” (Матея 11:25-26) 
Имаше едно духовно поколение в Израил. Поколение, събудено от проповедите на Йоан Кръстител и явяващо се като благоразположен народ за Господа. Това беше поколението на духовно младите. Поколението на младенците, които викаха:
“Осанна на Давидовия Син!”
Нека ви разкрия една закономерност. Тя гласи, че водените от един дух се съюзяват и са съгласни помежду си! Исус беше олицетворение на духовната Младост и бе познат от духовно младите. Младостта се привлича с младост, но със старост няма и не може да намери съгласие. Старостта възнегодува против Духа на Вечния Живот и нейния гняв ще открием във въпроса, който главните свещеници и книжници зададоха на Исус:
“Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели тая дума: – “Из устата на младенците и сучещите приготвил си хвала”?…” (Матея 21:16) 
Всички сме свидетели как тази закономерност важи и за естествения свят. Старите избягват да стоят в обкръжението на младите и най-често ще ги намерим бъбрещи в “Клуба на пенсионера”. Ако млад човек влезе в такъв клуб, то ще извика смущение и всички погледи ще се впият в него. “Какво търси това момче тук? Сбъркало си е мястото…” Така и Исус влезе в подобен “клуб”, взе свитък от Свещеното Писание и чете на глас:
“И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всичките в синагогата бяха впити в Него…” (Лука 4:20) 
Нарочно цитирам тази част от случилото се, а не предишните стихове с думите на Божия Син, Който им се открива като такъв. Виждате ли, когато носите Духа на Живота в себе си и отидете на място, където владее религиозният дух на Сатана, то непременно ще извикате духовен трус, защото духовно старите ще усетят разликата между тях и вас. И тогава ще се реализира онзи сблъсък между старост и Младост, религия и Истина, за който Исус ни предупреди. Виждайки поколението на духовно младите, Господ му даде и Своето пророческо предначертание, като каза:
“А на какво да оприлича това поколение? То прилича на деца, седящи по пазарите…” (Матея 11:16) 
Не старци, но деца стоят по пазарите! Не старци, но деца прогласяват превъзходната мъдрост, за която е писано:
“Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, издига гласа си по площадите, вика по главните места на пазарите, при входовете на портите, възвестява из града думите си…” (Притчи 1:20-21) 
Нека продължим и да видим какво възвестяват тези деца на духовните старци:
“…деца, седящи по пазарите, които викат на другарите си, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме, и не жалеехте…” (Матея 11:16-17)
Този стих е достатъчно показателен, че старостта и младостта са в постоянен духовен сблъсък.
Старците няма да играят, когато Църквата хвали Бога.
“Тези тука са екзалтирани!” – ще кажат те.
“В храм се пази тишина, а не се вика и играе! Срамота е!” – възмутено ще шепнат други. Вероятно те отдавна вярват в някой спящ бог, който изобилно пълни със сънливост. Един дух на закостенялост и тесногръдие ще ги владее непрекъснато. Старите няма да ридаят, когато Бог призовава на покаяние, просто защото покаянието е сърдечно обръщане, а старият не е готов, нито желае да приема изобличения. Той е виждащ в собствените си очи. Той е мъдър в собствените си очи. Той е праведен в собствените си очи. Той винаги мери себе си със себе си, а не с Господ Исус Христос.
Една от причините Евангелието да бъде живо и деятелно до днес е тази, че грехът е все още същият! Смъртта е все още същата! Дяволът е все още същият, но и Бог е все още Същият!
Нека видим как продължава Исус Своето Слово за реакцията, която духовно старите имат спрямо хората, вършещи Божията воля:
“Защото дойде Йоан, който нито ядеше, нито пиеше; и казват: Бяс има…”  (Матея 11:18) 
Обърнете думите с които религиозните формации атакуват всичките евангелски църкви, и вие вече ще имате ясна представа за духовния им проблем. Духовните усилия на Сатана се подчиняват на принципа:
“Крадецът вика: Дръжте крадеца!”
Така обсебените от религиозния дух крещят против пророците на Бог, викайки:
“Тези имат бяс!”
И това не е друго, но реализация на точния стих от “Книгата на пророк Исайя”, където е записано:
“Горко на ония, които наричат злото добро, а доброто зло; които турят тъмнина за виделина, а виделина за тъмнина; които турят горчиво за сладко, а сладко за горчиво! Горко на ония, които са мъдри в своите си очи, и които са разумни пред себе си!” (Исайя 5:20-21) 
А именно такива религиозни човеци са най-спонтанно приети в света, защото са на един дух с него. Аз вече казах, че съгласие има там, където съгласяващите се са на един дух. И именно за църквите, приети радушно в света, Апостол Йоан предупреждава:
“Те са от света, затова светски говорят и светът тях слуша. Ние сме от Бога; който познава Бога, нас слуша; който не е от Бога, не ни слуша. По това разпознаваме духа на истината и духа на заблудата…” (1 Йоаново 4:5-6) 
Бих добавил:
По това разпознаваме духа на младостта от духа на старостта!
Едно от последните неща, които искам да положим в сърцата си, е отговорът на въпроса ще получат ли духовно старите Вечен Живот. Още сега мога да кажа: Не! Но това отрицание трябва да бъде аргументирано с Божието Слово. Затова ви моля да направим като начало едно духовно наблюдение. Характерна черта на младите е тяхната работоспособност. Младите хора работят, защото имат сила в себе си. Когато Исус започна мисията Си, Той каза на учениците Си:
“Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си…” (Матея 9:37-38)
Ако вие сте директор на едно предприятие и ви трябват работници, то непременно ще си потърсите такива. А сега си представете, че сте на оглед в някое село, в което са останали само старите хора. Вие много искате работници за предприятието си, но хората, които виждате, са толкова стари, че не могат да се държат на краката си, а камо ли да работят. Такова беше и впечатлението на Исус от погледа Му върху Израил. Това беше една духовно състарена нация, в която нямаше млади работници за Господаря на жетвата. Затова Исус отдели от нея дванадесет, на които даде Власт, Сила и Дух, като им каза:
“Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне…” (Йоан 4:36) 
Виждаме, че заплата и плод за Вечен Живот получават работещите, а неработещите. Последните са в един особен подбор, който се нарича не Божия Воля, но Божия Милост. Може би затова молитвите и песните им започват по един познат начин с религиозния рефрен “Господи помилуй!”, който така е увековечен, че е нещо като химн на духовните пенсионери.
Моля ви, запомнете:
В своята същина Божията Милост е незаслужената Благодат от Бога, докато Божията Воля е заслужената Благодат!
Божието Слово казва, че работникът заслужава своята заплата, но какво да кажем за духовния старец, който не може и не иска да работи, тоест, как да разбираме Божията Благост и Милост към подобни хора?
Апостол Павел се обръща именно към такива, като ги пита:
“Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние? а с упорството на непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: вечен живот на тия, които с постоянство и добри дела търсят слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата…”  (Римляни 2:4-8) 
Един ден всички ще застанем пред Христовото Съдилище. И тогава няма да бъдат валидни оправдания от сорта:
“Господи, аз не Ти послужих достойно, защото бях остарял и нямах никаква сила!”
Не! Не е така! Ти просто си бил твърдоглав духовен старец, нежелаещ да се покае и покори на Истината. А Истината е тази, че с покаянието си, тоест, с обръщането си към Бог, човекът възвръща своята духовна младост, защото Духът на Вечния Живот пълноценно възстановява духа и сърцето му!
Да търсиш Славата на Бог, почестта и безсмъртието! – такъв е зовът на младостта в твоето сърце. Твърдоглавие, непокорство и неправедност – това са синдромите на духовната старост, която е основният противник на духовната сила. Така приключват разсъжденията за духовната старост.

Leave a Reply