ДА ОСТАНЕШ ЗАВИНАГИ МЛАД – I ГЛАВА

1. ПРОБЛЕМЪТ НА СТАРОСТТА

“И помни Създателя си в дните на младостта си, преди да дойдат дните на злото, и стигнат годините, когато ще речеш: Нямам наслада от тях…” (Еклесиаст 12:1)

Времето неумолимо тече. Дни, седмици, месеци и години се изнизват пред очите ни. Живеещи собственото си битие, ние имаме и определено виждане за живота си. Уж дълги и безкрайни, годините се изнизват и когато се превърнат в минало, имаме чувство, че са прелетели като миг. Ден след ден се приближаваме към неизбежната реалност на старостта. Словото казва, че това са годините, в които човек няма наслада от тях. Ние ще забележим това в думите на старите хора, които все по-често и често се връщат към спомените си и се опитват да уловят онова, което безвъзвратно е отлетяло.
Раждайки се на този свят, човек приема съдбата да бъде дете, после – младеж и най-накрая – старец. Животът е като висока планина. Започващи от ниското, ние я изкачваме постепенно, стигаме до върха и след известно време с неохота започваме да слизаме по другия склон. Търсейки погледа на вдъхновеното Божие Слово, ние ще открием не само началото, но и причините за старостта.
Някога Бог създаде Адам. Създаде го с единствената мисъл да има едно лъчезарно и щастливо творение, вкусващо плодовете на пълнотата, блаженството и Вечния Живот. Някога Бог каза:
“Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее…”  (Битие 1:26) 
Човекът бе образ и подобие на своя Създател. Човекът беше владетел на живота си. Принадлежеше му Вечността, тоест, безкрайното живеене в един свят на мир, радост и светлина. Какво повече можеше да иска Адам? Той имаше всичко, което създава пълнота и съвършенство в живота. Бог го беше дарил с вечна младост. Ние няма да разберем дълбочината на този факт, ако не се замислим какво е младостта. Аз вече казах, че тя е апогей, но искам да прибавя още нещо към нея. Бог не бе направил Адам бебе, което да расте. Бог го бе направил младеж и в Адамовото тяло трептеше съвършеният предел на жизнеността. Жизненост, която нямаше причини против себе си, та да отслабне. Адам имаше живот във Вечността и Вечност в живота си. Бог вдъхна от Собствения Си Дух жизнено дихание в ноздрите на първия човек и той стана жива душа. Желаейки да опази Адам Бог го предупреди, че съществува само един враг пред живота му. Бог каза:
“От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш…” (Битие 2:16-17) 
От какво или защо бе продиктувано това предупреждение на Твореца?
Преди всичко от факта, че Неговият Образ в Адам можеше да бъде осквернен от бунт и непокорство!
Бог е Дух и Божият Образ в Адам беше Адамовият дух. Животът бълбукаше от този дух, извираше от него. Съществуваше една опасност, която Бог беше предвидил. Адам бе не само образ, но и подобие на Бога.
Какво беше това подобие?
Това беше фактът, че както е Бог в Своята Скиния, сиреч, Вселената, така и Адамовият дух е в собствена скиния, сиреч, тялото му.
Нека сега се запитаме каква бе опасността, която Бог бе предвидил? Какво бе видял за възможно Творецът? Адам се състоеше от две половини. Първата – образ на Бога, втората – подобие. Първата – владееща, втората – покоряваща се. Първата – дух, втората – тяло.
“В коя беше Адам?” – ще попита някой.
Отговорът е, че Адам беше по средата между двете, както е писано:
“Господ Бог създаде човека из пръст от земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа…” (Битие 2:7)
Адам бе личността, формирана от двете половини. Обръщайки се към него, Бог предупреди не духа му, не тялото му, но душата му. От тази душа се изискваше винаги да помни кой е Образът и кое е Подобието. Бог искаше Адам да се покорява на Образа, за да запази животворящото начало в себе си. Бог искаше Адам да бъде духовна личност, винаги съизмерима с Неговите стандарти. Ето затова в Едемската градина падаше забраняваща заповед върху едно дърво. Дървото за познаване Доброто и Злото. Казано по друг начин, Бог беше предупредил Адам:
“Търси само и единствено Източника на Живота, Образът, който съм ти дал, а не причините за Живота, сиреч, Подобието…”
За съжаление Адам и неговата спътница Ева не послушаха Божието предупреждение. Те поставиха Подобието над Образа, плътта над духа, бунтът над покорството. Душите им, изкусени от дявола, се привързаха към Подобието и така оскверниха Образа на Твореца в себе си. Така те познаха, че са голи. Така познаха, че са извършили неправда и се скриха между градинските дървета. Плътта им вече бе станала образ, (те видяха, че са голи) а духът им – подобие. Тази размяна бе смъртоносна. И ние ще прочетем, че Този Бог, Който бе създал човека по Своя Образ, му заявява:
“С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш…” (Битие 3:19) 
Забелязвате ли колко точни са думите на Бог? Той не казва на Адам:
“Ти си Мой Образ!”
Едни други думи казва Бог:
“Понеже си пръст…”
Колко трагичен момент! От образ по дух и подобие по плът, първите човеци бяха станали образ по плът и подобие по дух. Тук е мигът, когато Бог полага в човека началото на старостта. Творецът казва на Адам:
“С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, понеже от нея си взет…” (Битие 3:19) 
Думата “докато” има смисъл на период, на време, което ще измине, за да се случи предначертаното. Вечният живот на Адам и Ева се бе сменил с път към смъртта, към земята, от която са взети. Този път беше тяхното естествено остаряване до мига на смъртта. Искам да се замислим над това. Адам бе създаден от пръст, за да живее вечно, но същата тази пръст го върна в земята. Защо? Отговорът е:
Защото пръстта се опита да бъде Образ, а не подобие каквото беше!
Тази пръст се опита само един миг да владее над духа и резултатите бяха катастрофални. Адам и Ева умряха духовно не поради друга причина, но понеже бяха “пръст”. Тази смъртоносна размяна, която те сториха, премина през всичките човеци от оня миг и до днес. Въпреки, че годините на нашите прародители бяха рекордни от всяка гледна точка (Адам умря на 930 години – б.а.) дойде миг, в който Бог погледна от Небето и каза:
“Духът, който съм му дал, не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години…” (Битие 6:3) 
Знаете ли какво е блуждаенето? Това е лишеното от цел и ясен смисъл съществуване. Това е съществуване, подчинено на обстоятелства и не можещо да ги променя. В блуждаенето си човекът беше плът. В падението си той отдавна беше станал образ на творението, а не на Твореца. Това в един миг кара Бог да заяви:
“Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох, – човеци, зверове, влечуги и въздушни птици, – понеже се разкаях, че ги създадох…” (Битие 6:7) 
Този стих винаги ме е вълнувал. Той е особен. Виждате ли, че когато визира човека, Бог го поставя под един знаменател със зверове, влечуги и птици, сиреч, с животни, лишени от разум? Човекът беше приел техните свойства. Човекът бе паднал до нивото на животното, лишен от разума си! “Защо?” – ще попита някой. Не е трудно да открием отговора. В “Притчи Соломонови” има обръщение именно към онзи, който се явява подбудител за деградацията на човека. Ето какво се казва там:
“О, княже, лишен от разум, но велик да насилстваш, знай, че който мрази грабителство ще продължи дните си…” (Притчи 28:16) 
Кой, освен дяволът, е княз на този свят? Кой, освен Сатана, е лишен от разум, но велик да насилства? Не беше ли той подбудител за греха на Адам и Ева? Чрез неговото лукавство първите човеци изгубиха Вечния Живот и станаха подвластни на тлението, в което твърде лекомислено тласнаха себе си. Човешкият дух изгуби животворящата връзка със своя Създател. Отделени от Бога и странни в очите Му, човеците щяха да се раждат и умират. Библията казва:
“Няма човек, който да има власт над духа та да задържи духа, нито да има власт над деня на смъртта; и в тая война няма уволнение, нито ще избави нечестието ония, които са предадени на него…” (Еклесиаст 8:8) 
Ето тази неспособност да задържим духа си се явява и като причина за собственото ни остаряване и смърт. Причина, родена от грях и живееща под грях. С всяка измината година човек се променя, но идва миг, когато жизнеността му започва неумолимо да отслабва и линее. Идва старостта…
Някой, естествено, ще запита:
“Какъв е смисълът на тези разсъждения, след като дори с тяхното усвояване аз все пак ще остарея?”
Да! Действително е, че всеки човек остарява. Но, както вече казах в началото, ние ще говорим не за плътската, а за духовната старост.
От размишленията досега можем да направим някои изводи.
Първият извод е, че смъртта свидетелства за изгубеният Образ на Твореца в нашите духовни естества!
От грехопадението насам ние не сме образ и подобие на Бога, но на Адам. Ние имаме не божествена, но Адамова природа. Моля никой да не се учудва на това, за което пиша! В Библията един стих категорично говори в подкрепа на думите ми. В пета глава на “Книгата Битие” е казано, че:
“Адам живя сто и тридесет години, и роди син по свое подобие, по своя образ и наименува го Сит…” (Битие 5:3) 
Този стих е духовната регистрация на греха, преминал от Адам в потомството му, а от потомството му – във всички останали човешки поколения. Искам добре да разбирате, че приемайки пасивите на Адам ние приемаме не само плътските, но и духовните. Фактът, че човек остарява и умира, е достатъчно показателен, че Духът на Живота отстъпва пред духа на смъртта! Макар да запазва животворящите си функции човешкият дух се оказва слаб и немощен да задържи живота в тялото. И остаряването на тялото недвусмислено говори за остаряване на нашия дух. С това не искам да кажа, че духът умира, защото той е вечен, но искам да знаем, че той няма собствени сили да се справи с проблема на греха вътре в нас. Ето защо от Божия гледна точка този дух е мъртъв, тоест, неспособен да задържи живота. Има само един начин човешкият дух да бъде съживен и това е вярата в Исус Христос. Защо именно в Него? Отговорът е:
Защото Исус връща Образа на Твореца в нашите духовни естества!
Вярата в Исус е възстановяване на духовното ни естество, а в крайна степен и вечен живот с ново, преобразено тяло. Библията казва за Исус:
“А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име; които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога…” (Йоан 1:12-13)
Какво става, когато повярваме в Исус? Става това, че нашият дух се съживява и ние преживяваме новорождение. В този миг изгубеният Образ на Твореца е дошъл в нас. Защо?
“Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя…” (Римляни 8:29) 
Виждаме колко превъзходна е спасителната наредба от Бога. Чрез Исус Христос ние отново ставаме Божии деца и отново имаме достъп до онова блаженство, което някога е радвало Адам и Ева. Независимо на колко години сме повярвали в Исус нашето духовно естество преживява коренна промяна. То вече е свободно от проблема на старостта и смъртта!
Плътското ни естество няма веднага да усети тази промяна, защото то все още има своята греховна инерция, но духът ни вече не е същият. Той отново е Образ на Божия Дух. Вярата в Исус ни е освободила от проблема на старостта и смъртта,защото ние вече не сме “пръст”. Святият Дух е дошъл в духовното ни естество, за да отстояваме от този миг пълното си възстановяване в очите на Бога. Словото казва:
“Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове…” (Римляни 8:14) 
и още:
“Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чеда…” (Римляни 8:16) 
А сега да помислим има ли по-болезнен факт за дявола от този, че Исус е върнал Образа на Бога в духовното ни естество? Ефектът и силата на старовременното му лукавство са туширани завинаги. Промяната в духовното ни естество ще резонира в пълна степен като промяна за целия ни живот. Нашите тела ще станат осветени и полезни за Божия употреба. Те отново ще бъдат Подобието, което трябва да бъдат. И въпреки, че ще остареят, ако междувременно не бъдем грабнати в Небето приживе, те също ще преживеят промяна, която Словото нарича “изкупване”. Отново в “Римляни” ще прочетем, че:
“…ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, сиреч, изкупването на нашето тяло…” (Римляни 8:23) 
Какво значи телата ни да бъдат изкупени?
Адам и Ева продадоха телата си под робството на греха. Грехът беше техен собственик. Ето защо Бог плати една по-висока цена за нас, за да ни откупи от греха, сиреч, този грях повече никога да не ни владее!
Какъв ни е тогава проблемът?
Истината е, че нямаме никакъв проблем. Исус се натовари с всичките ни проблеми, плати за всички тях. От нас се иска само да стоим твърдо в победата, която ни даде Той. А какво значи да стоим твърдо в нея?
Казано с две изречения – това значи:
Да бъдем духовно млади!
Да държим далече от сърцата си духовната старост и духовната смърт!
Дяволът никога не се научил на нищо ново и не е забравил нищо старо. Той винаги ще действа с гнусните си способи и хитрости. Той винаги ще воюва против Образа на Бога в духовните ни естества така щото, ако е възможно, да ни изтласка на територията на духовното остаряване и смърт. Аз вече казах за какво свидетелства старостта, но сега отново ще го повторя:
Тя свидетелства, че Духът на Живота отстъпва пред духа на смъртта!
Святият Дух е силен дух, Святият Дух е мощен дух, Святият Дух е здрав дух. Святият Дух е Личност, от която треперят целият ад и цялата бездна. Но Той никога няма да извърши нищо в нас, ако ние не сме съгласни с Него. Той беше и в Адам и Ева. Едемската градина с чудесните си плодове беше всъщност Присъствието на Святия Дух. Адам и Ева се хранеха с плодовете на Вечния Живот, но в един момент не послушаха Святия Дух и съгрешиха. Тогава Духът на Живота отстъпи пред духа на смъртта. Свободната воля на Адам и Ева поиска това, а не Бог. Бог просто посочи и предупреди, но те се изкусиха, те пожелаха, те се отказаха от Вечността. Същата тази заповед, която някога Бог издаде пред Адам и Ева, днес стои пред живота и пътя на всеки християнин. Това е заповед за съхраняване на Божия Образ в духовните ни естества. Днес Бог се обръща към всеки от нас и казва:
“От всички плодове на Святия Ми Дух свободно се хранете, но в територията на Доброто и Злото не ходете, защото Аз ви искам не зли или добри, но Съвършени. Проявявайки Злото, вие служите на дявола. Проявявайки Доброто – на собствената си праведност. Но проявявайки Съвършената Ми Любов – на Моя Свят Дух…”
Спомнете си думите на Исус, Който ни казва:
“И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец…” (Матея 5:48) 
Нека ви кажа още нещо, в което е скрито най-голямото лукавство на Сатана. Както Бог, така и дяволът има духовни територии. Територията на Бога е в областта на Съвършеното, тоест, Присъствието на Святия Дух. Мнозина от нас не знаят, че територията на Доброто е под постоянен прицел от демоните на Сатана. Така те предпочитат да противопоставят на Злото – Добро, без обаче това Добро да е под протекцията на Съвършената Божия Любов. Казано с други думи – човеците мислят, че със собствена праведност ще победят Злото в живота си. После се чудят защо нямат сила, защо се чувстват духовно стари и немощни. Нека ги попитам:
Не разбирате ли, че все още стоите под дървото на дявола – в онази територия на Добро и Зло?
Образът на Бога в духовните ни естества е Съвършен, а не добър. Доброто, което ще се роди от този Образ, не е доброто на собствената ни праведност, но е Истинският победител над Злото! Дяволът никога не дръзва да се бие с Бога, защото никога слама не може да се бие с огъня. Битките на дявола и неговите атаки са само в неговата територия – Добро и Зло. Там, където много често е голяма част от християните. Помислете над факта, че змията не пропълзя под нито едно друго дърво в Едемската градина, но само под дървото за познаване Доброто и Злото. Той нямаше достъп до другите дървета. Това ни дава знанието, че дяволът няма достъп до Присъствието на Святия Дух и Неговите Плодове! Ето защо генералната Божия задача в това последно време е:
Цялата Христова Църква да напусне сянката на дървото за познаване Добро и Зло и да отиде завинаги в Съвършеното Присъствие на Святия Дух!
Има един проблем в Църквата, дължащ се именно на факта, че голяма част от нея е все още в територията на Сатана. Апостол Павел подсказва това във “Второто послание към Коринтяните” където заявява:
“Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христос. Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите…” (2 Коринтяни 11:3-4) 
Толкова просто и чисто е всичко, което ни завеща Христос. Той свали Небесната Святост и Съвършенство на земята. Той ни показа как истински да се обичаме. Той ни извести Божията Любов. Той ни показа всичките чудесни плодове на Едемската градина и ни заповяда да пребъдваме в тях. Той ни даде Духът, Който не знае поражение и слабост, нито е имал някога изгубени битки. Но мнозина от нас не искат да напуснат този свят на Добро и Зло. Твърде свойски е той за тях. И дяволът намира начин да ги посети и да им проповядва друг “Исус”, друг образ, друго “благовестие”. Така в последната Ева, сиреч, Църквата, е узрял генералният проблем:
Проблемът на духовната старост и смърт, проблемът на хуманистично настроените умове, които не искат да се разделят със собствената си праведност, но я закрепяват с всякакви религиозни лостове!
На какво ще заприлича тогава Невястата Христова?
Няма ли да стане бабичка?
За бабичка ли ще се ожени Младоженецът Христос или за Невяста?
Спомнете си какво съветва Апостол Павел своя съработник Тимотей:
“А отхвърляй скверните и бабешките басни и обучавай себе си в благочестие…” (1 Тимотей 4:7) 
Христовият Апостол е забелязал не нещо друго, но духовната старост, която се промъква в Църквата. Старост, дължаща се на изгубения Образ. Старост, в която Църквата губи своята сила, своята гъвкавост и жизненост. Старост, водеща до появата на петна и бръчки по лицето на Невястата.
Какво е нужно, за да се промени Църквата?
Нужна е Младост! Нужни са хора, пълни със Святия Дух, които да покажат превъзходството на духовната Младост над старостта. Нужни са младежи като Тимотей, на когото Апостол Павел заявява:
“Никой да не презира твоята младост; но бъди на вярващите пример в слово, в поведение, в любов,във вяра, в чистота…” (1 Тимотей 4:12) 
Разбираме ли, че:
Младостта е примерът на Словото!
Младостта е примерът на поведението!
Младостта е примерът за Истинска Любов!
Младостта е примерът за истинска вяра и чистота!
Не се ли справим с проблема за духовната старост, не ще отидем и в Небето. Църквата има само един пример – Исус Христос. Божият Син умря и възкръсна на тридесет и три години. Той остана в Небето завинаги на тази духовна възраст. А Апостол Йоан казва:
“Възлюбени, сега сме Божии чеда, и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както е. И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както Той е чист…” (1 Йоаново 3:2-3)
Бих добавил: И всеки, който има тая надежда на Него, има младост в себе си, както Той е млад!
Ние ще бъдем подобни на Христос, а не на някой сбръчкан старец!
Ние ще бъдем млади, защото в Небето няма стари!
Моля ви, запомнете това!
Следващите глави на тази книга ще ви разкрият някои белези на старостта, от която трябва да се отстраним, и белези на младостта, към която трябва да се стремим. Във всеки от нас Бог влага Своя Образ. Казано по друг начин – всеки от нас има в духа си разцвета и силата на последния Адам – Господ Исус Христос!
Нека прочетем думите от посланието на Апостол Павел:
“Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните. И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния…” (1 Коринтяни 15:48-49)
Дори и да не ви качи в този момент Бог на Небето, знайте, че днес там стои един превъзходен Мъж в разцвета на Своята Вечна Младост – Господ Исус Христос. Независимо дали сте на двадесет или на седемдесет години, знайте, че Бог не гледа на лице, а на сърце. Бог иска хора, млади по дух, млади по дързост, млади по ревност, млади по призвание. Бог иска да ви движи Неговият Образ в един път на Слава и превъзходство. Амин и Амин!

Leave a Reply