ТЪМНИЯТ ПАНТЕОН НА ДЯВОЛА – VIII ГЛАВА

8. ВИДЕНИЕТО С ВЛАДЕЕЩИЯ СТЪЛП НА АЛЧНОСТТА И СРЕБРОЛЮБИЕТО

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
С всичката възможна искреност в сърцето си искам да ти кажа, че съм готов да платя с живота си, за да може тези видения да се сбъднат за теб и всеки друг, който прочита тази пророческа книга. Казвам “да се сбъднат”, а не просто да бъдат прочетени за информация. Защото едно е християнинът славно да триумфира, а съвсем друго – просто да се информира. И е напълно възможно някой неразбрал да си зададе въпроса след края на книгата:
“Ако във виденията на този Главчев Господ Исус Христос порази стълповете на умноженото беззаконие, то значи ли това, че вече няма да забележа демоничното им влияние в света?”
Нека да се изкажа по този въпрос, защото отговорът е твърде съдбоносен. Виждаш ли, мили ми читателю, че светът не е просто свят. Той е проекция в твоя ум и твоето сърце. Той е съзнателното ти отношение към всичко, което те заобикаля, било то видимо или невидимо. Ако Спасителят е извършил нещо за нас, Той го е извършил за тези, които ще го приемат с вяра и ще кажат “Амин” на Делото Му. Тъй щото тези видения не са обществени, но дълбоко лични. За един ще се сбъднат, а за друг – не! А обещанието на Божия Син за всички нас стои записано от близо две хилядолетия. И в него Исус ни казва:
“Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни…” (Йоан 8:31-32)
Самата мълния в двуострия Меч на Исус е освобождаващата Сила на Истината, която напълно разрушава делата (разбирай крепостите) на дявола. И ако ти стигна дотам, че вече да прочиташ последното видение в тази книга, свързано с третия от стълповете на владеенето, то това означава, че мълнията на Истината е освободила сърцето ти от влиянието на предишните тъмни стълпове. Защото човек или приема с вяра свободата, която му дава Господ, или я отхвърля със съмнение и неверие. А Истината на Вечната и Свята Библия ще ти потвърди, че Отец порази дявола чрез Сина Си на Голготския Кръст, и направи Единородния Си да тържествува славно над тъмнината при Възкресението Му от мъртвите. Голямо нещо ли е тогава Господ отново и отново да упражнява освобождаващата Си Сила чрез пророка Си? Голямо нещо ли е върху плешивото теме на беззаконния да се стовари мълнията на Меча, която го е развенчала и съсипала още преди две хиляди години? И ако самата дума “пантеон” в гръцкия си корен означава “всичките богове”, то не е ли могъщ Господ Исус, за да разруши измисления им езически статут и да им покаже, че не са богове, а нищожества, събрани около главното си нищожество?
Но ето затова отново казвам, че съм готов да платя с живота си, за да видя изхвърлени всички “богове” от тъмния пантеон на дявола на бунището на отрицанието, където им е мястото. А нищожеството, за което сега започвам размишленията си, е със статут на император. И същият този властен дух отнесе дълбоки и страшни поражения от Словото на Божия Пророчески Дух, така че няма да е голямо нещо Господната брадва да отсече и неговия корен в извора на Злото.
Още помня как преди тринадесет години Спасителят ми показа властното влияние на Мамон върху целия свят. Още ми парят сълзите, които пролях, като видях в живите видения на Исус, че Мамон е съсредоточил всичката си погубителна власт в един единствен прицел – Църквата Исус Христова. Какво можех да сторя в онези години, когато вече бях сериозно екипиран в Силата на Святия Дух? Да стоя и да гледам как Святото място се тъпче от разбойници ли? Или да мълча в малодушие, понеже не мога да сторя нищо против търговците в Храма?
Нищо подобно! Аз щях да пребъдвам седмици и месеци в Святия Дух и да събера Силата Господна в сърцето си, за да участвам в Божията Славна битка против всичките пълчища на сатанинското нечестие. И при все, че само малцина християни щяха да приемат за боговдъхновени книгите, които пиша, пак това нямаше да ме събори в отчаяние или малодушие, защото знаех мисията си и призванието си.
Мисия – да събирам малкото скъпоценни камъни сред всичкия пясък и чакъл на умноженото беззаконие.
Призвание – да въздигна тези скъпоценни камъни до превъзходно познаване и общение с Господ Исус Христос.
А когато вътрешно съм се борил със страховете си, че е възможно дяволът да отмъкне приятелите ми или да ги обърне против мен, пак Господ ме е утешавал с мисълта, че онези, които не устоят с мен в трънливото и тежко поприще, всъщност никога не са ми били приятели. Защото истинските приятели един за друг дават живота си, докато фалшивите скоро си омръзват. И такива, на които аз вече съм им омръзнал, непременно ще бъдат препънати от латинския надпис:
“Omnis distaedere – pecunia nunquam!”, тоест:
“Всичко омръзва – парите никога!”
“Тъй де! Какво толкова си въобразява този Главчев, като пише книгите си? Че е голямата работа? Че му говорил Господ? Не му ли омръзна на този да пише книгите си, след като на нас отдавна ни омръзна да ги четем? Ах, как ни омръзна тази досада – да четем книги, уж от Господ написани!…”
Ами не ги четете, след като са ви омръзнали! Човек е проекция на собствения си избор! Ако иска нещо – върши го според намерението си! Ако не иска нещо – отказва го според намерението си! То и затова дяволът в лукавството си е познал най-лесните пробойни в умовете и сърцата на човеците, като е разбрал, че човешкото племе никога не цени онова, което има. И го обезценява до най-страшната степен, която се нарича “омръзване”. Но едновременно с лукавството, че “всичко омръзва” Сатана е поставил едно тире, като е добавил – “парите никога”! Тоест – всичко може да ти омръзне, но не и парите! Ето така и аз, като посланик на Бога, е възможно да съм омръзнал на мнозина по простата причина, че давам даром и съм достъпен, понеже всеки може да се снабди с книгите ми! Но дори и да съм омръзнал, пак никога няма да превърна Божиите дарове в стока, даже с цената на най-дълбока мизерия. А колкото до по-дълбоките и неизявени тайни, свързани с латинския надпис върху тъмния стълп на Мамон, аз сега отново ще запиша думите, които Господ проговори на духа ми в последното видение пред дяволския пантеон. Ето какво ми каза Той:
“Слуго Мой! Ако има най-верен и истинен печат за Небесно благородство върху духа ти, то този печат е постоянството, с което Ми слугуваш през всичките години на младостта си. А ти знаеш ли какво е постоянството?”
“О, Исусе! Това за мен е неизменимата същност на духа, даден ми от Бога и Отца!”
“Как точно и ясно го каза – неизменимата същност на духа ти!
Но какво ще рече самата ти неизменимост? И как ти си обясняваш това, че остана неизменим през всички тези години, въпреки бурите, трусовете и всичкото гонение, което преживя за Името Ми?”
“О, Господи мой! Когато Филип Те помоли да му покажеш Отца, Ти му каза думи, които приемам за отговор на въпросите Ти. И Твоите думи към ученика Ти гласяха:
“Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; как казваш ти: Покажи ми Отца? Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не от Себе Си ги говоря; но пребъдващият в Мене Отец върши Своите дела…” (Йоан 14:9-10) 
И ето в това – Отец да пребъдва с Духа Си в Твоите – аз виждам причината за неизменимостта на всеки от слугите Ти…”
Господ се усмихна на думите ми и ме прегърна. А след това посочи към Стената Си, като ми казваше:
“Гледай, Стефане! Защото сега върху Стената на Моя Камък ще се яви Златният Светилник на Отца. И ти, като докоснеш златната му повърхност, сподели на твоя Господ усещането си…”
С неизразимо благоговение в сърцето си погледнах към Стената Господна, където се яви Светилникът на Отца. И приближил се до него, аз го погалих с ръката си. А онова Отеческо Злато – плуващо в блясъка на мека и любовна Светлина – сякаш говореше на духа ми. И един прилив от Свято благородство и пребъдване премина през мен, сякаш за да ме съедини духом с Божието Сърце. А тогава аз паднах на колене пред Стената, и извърнах очи към Исус, като Му казвах:
“Ах, драгоценни мой Спасителю! Давай всякога на слугата Си да докосва Златото на Отца! Защото така уверявам сърцето си, че Отец пребъдва в мене, и аз в Него! Понеже това Отеческо Злато ще блести с този мек блясък за вечни векове, без да претърпи никакво изменение или сянка от промяна!”
В следващия миг Господ пристъпи до Стената, като ме възправи на нозете ми. А след това посочи през нея към тъмния стълп на Мамон, като ми казваше:
“Виждаш ли най-властният от духовете на дявола? Забележи и ръждясалата монета в ръката му с образа на Цезар, а след това Ми кажи:
Защо тази монета, която уж трябваше да е златна, е отдавна ръждясала? За благородство ли свидетелства тя или за проклетия?”
Погледнах през Стената към тъмния стълп на Мамон, като го видях да стиска крайчеца на ръждясалата си монета с още по-ръждясалия образ на Цезар. И тогава с пълна увереност казах на моя Господ:
“Исусе! Тази монета в ръката на Мамон е ръждясала, защото не е пръстна, но е духовна! Тя е покваряващото учение на дявола, което лишава човешките духове от благородство и ги покрива с ръждата на проклетията!”
“А каква е самата проклетия, слуго Мой? Не е ли тя изцяло свързана с латинския надпис “Omnis distaedere – pecunia nunquam!”, който означава, че всичко омръзва, но парите – никога? И ти, като знаеш вече какво са неизменността и постоянството, потвърдени духовно като Отеческо Злато, кажи Ми какво би било омръзването?”
“О, Господи! Омръзването е равносилно на ръжда, на изменяемост и непостоянство! И ето, че тъмният дух на дявола засенява човеците с една голяма лъжа – защото лъже света, че всичко омръзва, а парите никога. Но всъщност именно монетата в ръката му е ръждясала, понеже се е изменила!”
“А защо Мамон лъже света с монетата си? Не затова ли, за да демонстрира претенциите си на най-властен и могъщ дух? Понеже, ако всичко би омръзнало, а парите никога, то човек би загърбил всичко друго, но не и благоволението на Мамон! Така ли е, пророко Господен?”
Тежкият въпрос на Исус ме накара дълбоко да въздъхна, а след това да Му кажа:
“Господи мой! Даже Твоите верни чеда да са изключение от тъмния латински надпис, той остава абсолютно валиден за света, който лежи в лукавия. Понеже в “Еклисиаст” беше писано:
“Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; а парите отговарят на всичко…” (Еклисиаст 10:19) 
А с извратения прочит на лукавия, този стих се превръща в аргумент за Мамон, защото той заявява на света, че ако парите отговарят на всичко, то всичко друго стои под парите. Тъй щото “всичко омръзва – парите никога”. И ето затова Ти, Исусе, нарече Мамон “господар”, защото така ни предупреди, че той е най-властният от беззаконните духове на дявола. И Твоят Небесен ултиматум е твърде радикален, за да бъде заобиколен или задраскан. Защото гласи:
“Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона…” (Матея 6:24) 
Докато отговарях на Исус, очите Му се изпълниха с божествена ревност. И Той вдигна Десницата Си и посочи към тъмния стълп на Мамон, като ми казваше:
“Гледай, Стефане! Защото сега мълнията от двуострия Меч на устните Ми ще удари сърцето на Мамон и ще издири времето и мястото, където Сатана го легитимира като най-властният сред властните с покварата на латинския надпис…”
В следващия миг Мечът се яви на устните на Господ, а Той с могъщ и Свят Глас извика, казвайки:
“Мечо Господен! Пронижи със Светлината на мълнията Ми третия от владеещите стълпове на умноженото беззаконие и издири раждането на неговия нечестив надпис…”
След Святата повеля на Исус, мълнията тръгна от Меча Му като премина през Златния Светилник на Отца, отгдето се зареди със златен блясък. И като възлезе пред Стената, удари със страшен взрив тъмния стълп на Мамон, а върха на мълнията се заби в сърцето на властния дух, тъй щото оттам се яви видение. Така аз виждах как в самото видение дяволът и Мамон стояха някъде встрани, наблюдавайки как Мария Магдалина приготвя благоуханно миро, за да помаже с него нозете на Исус. И там Сатана проговори на Мамон, като му казваше:
“Виждаш ли я тази Мария, която изгубихме от властта си? Да вземе и да закупи с всичките си пари, които имаше, това миро, та да помазва нозете на противния ни Христос! Тази гледка не те ли прекомерно наскърбява, Мамоне!”
“Ах, принце мой! Много ме наскърбява, но нищо не можем да сторим!”
“Как нищо? Как нищо?” – изкряска дяволът и продължи – “Ако за тази Мария Исус е неизмеримо по-скъпоценен от тези триста динария, които тя изхарчи само за да помаже нозете Му, то няма ли ние да обезценим Христос поне десет пъти? Казвам ти, Мамоне – ще го направим! Защото човешката природа е на наша страна. И на човеците всичко би им омръзнало, дори и Синът на Бога! Виж само Юда от Искариот с каква съблазън в очите си гледа на стореното от Мария? Той не иска Христос в духа си, за разлика от другите! И ти сега отиди, та докосни с монетата в ръката си сърцето му, за да чуеш думите, които ще изговори…”
В отговор на дяволското повеление, Мамон скочи, та се приближи до Юда, като не просто докосна, но прободе сърцето му с монетата си. И тогава Юда с нескрито раздразнение каза на Исус:
“Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?” (Йоан 12:5) 
И като се наведе над мирото, готвеше се да го вземе от ръцете на Мария, за да изпълни намерението си. Но Господ го спря, казвайки:
“Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми. Защото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога…” (Йоан 12:7-8) 
Докато връщаше мирото в ръцете на Мария, Юда помрачи лицето си, като доведе дявола до възторг. И той, като скочи и се приближи до Мамон, казваше му:
“Виждаш ли, Мамоне, че Юдея си остава Римска провинция и влиянието на пантеона ни не отслабва, но нараства? И онзи любим латински надпис “Всичко омръзва – парите никога!”, напълно се реализира пред очите ни! От днес нататък аз го превръщам в главен надпис на стълпа ти, защото този Юда ще остане завинаги златният медал в колекцията ти от покварени! Всичко омръзва – парите никога! С този надпис ще владееш езичниците! С него ще поквариш и Църквата на Този, омразният на царството ни! Ха да видим тогава кой ще владее над човеците! Ха-ха-ха! Хе-хе-хе!”
Гнусотата на лукавия беше твърде голяма, но аз знаех, че Господ иска да я видя. И когато мълнията написа над самото видение, че именно това е реализацията на латинския надпис, Исус отново ми заповяда, казвайки:
“Продължи да гледаш, за да видиш какво ще стори Мамон чрез тъмния стълп на засеняването си!”
Продължих да гледам с погнуса към тъмния стълп, когато под него пробягаха времена от столетия и цели епохи до последните месеци и години на света. А тогава сянката на Мамонския стълп беше придобила чудовищни размери. В нея се намираха всички църкви, в които се реализираше отстъплението от Завета Господен. И едно и също демонично знамение тотално се повтаряше, и повтаряше, и повтаряше. Защото човеците влизаха златни в църквите си, понеже изповядваха Исус за Господ и Бог. Но при докосването им от тъмната сянка на Мамон златото потъмняваше и се превръщаше в ръждясало желязо, тъй щото за кой ли път думите от посланието на Яков към богатите, че златото и среброто им се превръщат в ръжда, се реализираше постоянно. И в този миг аз разбрах, че не мога да прибавя нищо от вече дадените ми послания и видения от Господ, които касаят Мамон. Защото той беше и оставаше най-властният демоничен началник, който отнема благородството на човешкия дух и го прави да ръждяса. Било чрез търговците, които продаваха, или чрез измамените, които купуваха! Било чрез свинете, които проповядваха измамен финансов просперитет, или чрез кучетата, които се връщаха на бълвоча си – Мамон беше “все во все” за измамените под сянката му. На тях всичко им омръзваше, но парите никога! Омръзваха им къщите и си купуваха нови! Омръзваха им колите и ги подменяха с нови! Омръзваха им блеещите паства и си купуваха нови! Омръзваха им църковните постове и си купуваха нови! Но при цялото безумие на това умножено беззаконие парите никога не омръзнаха на никой! И аз, като заплаках от непосилна скръб пред самата Стена на Господ, извиках към Него, казвайки:
“Ах, скъпоценен мой Исусе! Прекрати този кошмар за очите ми! Утеши слугата Си, защото е прекомерно наскърбен от това, че Ти толкова бързо омръзваш на всички тези човеци, за да ги превръща отпосле Мамон в оръдия на умноженото си беззаконие!”
В отговор Господ хвана двете ми ръце с ръцете Си. И като ги въздигна, постави ги в самия пламък на Златния Светилник на Отца, като ми казваше:
“Ето, слуго Мой! Утешен бъди! И прочети през пламъка на Златния Ми Светилник думите, с които ще заредя мълнията Си, за да разруша стълпа на Мамон!”
Погледнал през благодатния пламък на Отеческия Огън, аз прочетох най-любимите си стихове от посланието на Апостол Павел, които гласяха:
“Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа. А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия…” (Филипяни 3:7-8)
И докато думите на Апостола разпалваха духа ми, Господ отново ми проговори, казвайки:
“Слуго Мой! Тези две изречения, пълни със Святия Дух, и написани от Павел са по-силни от стълпа на Мамон! Защото ако Мамон казва, че всичко омръзва, а парите никога, Апостолът Ми го съкрушава и закопава със Святостта на посланието:
“…всичко считам за измет, само Христос да придобия…”
И сега твоят Господ ще изсипе пламенния Гняв на мълнията Си върху този тъмен стълп, върху тази римска измет на дявола! И на властния Мамон, който е разпадаща се ръжда пред Стената Ми, казвам:
Бъди разрушен, Мамоне! Бъди съкрушен, скубачо на злато! Бъди изпепелена в мрака – нечестива ръжда с отминало величие! Стълпът ти се сгромоляса, и авоарите ти се стопиха! Пълен и страшен е последния ти банкрут, който заповядвам върху тебе! Колкото по-славно е миналото ти величие, толкова по-жалко е бъдещото ти опропастяване, защото Аз ще запокитя в пъкъла всичките ти кесари, всичките ти търговци и всичките ти банкери, а тебе лично ще съдя, за да те хвърля всред вълните на огненото езеро! И с един Мой Апостол, който беше гражданин на Рим, но стана Светия в Сион, Аз подписвам присъдата ти и те считам за измет, която бъдните поколения няма да помнят, нито ще им дойде наум за Мамон и ръждите му! Бъди изпепелен Мамоне – ти и тъмният стълп на умноженото ти беззаконие! Такава е присъдата против тебе от Мене, Мъздовъздателят над делата ти!”
След последните думи на Господ мълнията от устните Му удари тъмния стълп на Мамон с неизразима и страшна сила. И дъжд от чекове, комисиони, хонорари и банкови сметки, спечелени с нечестие, започнаха да пламват и изгарят всред стълпа! А само след миг мълнията се превърна на огнено бесило, което се обви около шията на Мамон, а той всячески се опитваше да се отскубне от нея! И онзи тъмен стълп, като проскърца със звука на старо и ръждясало желязо, се разкъса на различни по големина отломъци, които биваха пояждани от Светлината Господна! А самият тъмен дух, вързан от мълнията, беше запокитен в мрака, за да чака присъдата си от Съдията. И там, при последното въздаяние от мълнията Господна, от тъмния пантеон на дявола не беше останало нищо. Така Господ докосна главата ми и обърна лицето ми към Себе Си, като ми казваше:
“Слуго Мой! Аз ти дадох тези видения, за да съкруша най-страшната изява на дявола – тази на тъмното му засеняване, с което той разделя и владее света! За всеки, който Ме е повярвал и приел виденията Ми за истински, е дошъл мигът да бъде свободен! Толкова свободен, колкото Аз обещах на учениците Ми, когато им казвах:
“Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни…” [ (Йоан 8:31-32)]
И нека Моите, които просветих чрез слугуването ти, да внимават най-много в скъпоценното послание “пребъдвате”! Защото само така виденията в тази книга ще имат за тях действителна и освобождаваща сила!
А накрая ще кажа на Църквата Си думите:
Люде Мои! Не любете света, но възлюбете Сион и сетнината на Божиите праведници! Не любете Рим, който е обречен да се изгуби с латинските си надписи във вълните на огненото езеро! Но всякога помнете, че победата над Рим е на Кръста Господен, и триумфът над Рим е зад Стената на Скъпоценния Ми Камък!
Елате при Мен! Съберете се в Духа Ми! И бъдете съградени в Канарата Израилева, Която стана за вас Освобождение, Изкупление и Отеческо Освещение!
Аз, Скъпоценният Камък от Сион, дадох тези най-славни видения на пророка Си, и ги потвърдих с мълнията на двуострия Меч, който излиза от устата Ми! Аз ги изговорих! Аз ги изрекох!”

Leave a Reply