ТЪМНИЯТ ПАНТЕОН НА ДЯВОЛА – VII ГЛАВА

7. ВИДЕНИЕТО С ВЛАДЕЕЩИЯ СТЪЛП НА ХЛЯБА И ЗРЕЛИЩАТА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Няма по-непоносима гледка за сърцето ми от тази – да виждам как пленниците на дявола препускат към ада смеейки се. Защото да се смее някой за сетнината си в един неописуем и вечен ужас, то значи, че нещо в ума му е прещракало и той е бил безнадеждно увреден и поразен до лудост. И при все, че човечеството отдавна е създало специализирани клиники за психично болни, пак няма нито една построена клиника, която да се занимава с лечение на духовно болни. Защото последните се имат за здрави в собствените си очи. И не просто здрави, но достатъчно арогантни да демонстрират бесовете си. Искам или не – аз живея в държава, която прекомерно наскърбява духа ми поне в последните петнадесет години. Защото това е държава на хляба и зрелищата. Държава на шутове и супермени, политици и пияници, тълпи и агитки, битаци и простаци, проститутки и сводници, спекуланти и прекупвачи, крадци и лъжци, малцинства и мнозинства, панихиди и курбани, чалга и шопска салата. Държава, в която народът обича гонителите си, и с телешка безропотност ги следва, ако и да го водят към дъното на пропастта. Държава, в която народът мрази светилниците си, но всячески обича съблазнителите си.
Аз няма да успокоя никой от християните, че нещата в България вървят към привидно оправяне, понеже знам от моя Господ, че те ще се влошават още повече. И причината за влошаването е именно заради втория от тъмните стълпове на умноженото беззаконие, който се нарича “Хляб и зрелища”. Защото този е стълпът, който в най-голям процент формира мирогледа на българите и отношението им към реалностите на битието. Понеже е достатъчно пет човека да се съберат в кръг на градския площад, за да си говорят нещо, и само след десет минути ще съберат вниманието на петдесет и пет. И щом тълпата се събере – интересът набъбва. А ако прибавим към тези пет човека една сцена с две-три фолк-певачки с оркестър – зрелището е гарантирано. Защото ето това иска българската душа – зрелища, зрелища, зрелища. И към тях едно парче хляб, една бутилка бира и две кебапчета на скара… Знам, че е възможно някой да реагира, казвайки:
“Защо си изпълнен с такъв нихилизъм и проповядваш отрицание? Всеки народ си има зрелищата и хляба, но има и извисени духовни водачи? Нима ще отречеш това?”
Не, не бих отрекъл в никакъв случай, защото е вярно!
Но на какво залагат тук “извисените” духовни водачи? Не прибягват ли отново до зрелищата? Каква е тази църква, изживяваща се като духовна опора на българския род, след като притегателната й сила са зрелища? Какво друго да представлява едно литийно шествие, ако не зрелище? Какво друго да са изнасянето на мощи и чудотворни икони по улиците, ако не опит да се впечатли плътта, която иска да докосне, види и чуе? Какво друго да е последната религиозна истерия свързана с някакви въображаеми мощи на Божия пророк Йоан Кръстител, които вече са изложени за поклонение в Созопол? По дух ли се покланя там религиозният безумец или по плът, като е забравил Святите думи на Спасителя, че “Духът е, Който дава Живот, и плътта нищо не ползва?” И като помислиш, мили ми братко, че по света има още пет религиозни места с претенции, че държат мощите на Божия пророк, то накрая ще се съберат минимум пет черепа, тридесет зъба, седем-осем ръце, и още толкова долни крайници с претенции, че принадлежат на една и съща личност. Но какво значение да има това, когато България вече е на път да развие мощен поклоннически туризъм, а паричните постъпления от свещи, такси и религиозни сувенири са добре дошли за брадатия бизнес? Тъй де! Няма само Ерусалим, Витлеем и Ватикана да са на печалба от наплива на религиозни поклонници, въпреки че религиозният календар е претъпкан от жития на Светии и празници, за да бъдат зрелищата целогодишно гарантирани. Ако човек не е Петър или Андрей, то ще е Иван, Йордан, Васил, Тодор или Христо, за да си намери повод за някоя празнична литургия. Ако не е жената Мария или Елисавета, то непременно ще е кръстена на някое цвете за Цветница или на блажено-почивша мъченица, която да пришпори религиозните й чувства!
Хляб и зрелища, братко мой! Хляб и зрелища – от поколение за поколение, защото такава е традицията ни! Защото който яде хляб – не роптае, и който гледа зрелища – не скърби! Но ти не мисли, че този тъмен стълп с латинския надпис е проблем само за българите!
Не! С него Сатана засенява целия свят не от вчера или отпреди месец, а от много хилядолетия. Още от древната арена за боеве на гладиатори в Колизеума той е разработил със зловещо лукавство способността си да владее над тълпите, като задоволи напълно плътта им. Стомасите с хляб, а очите със зрелища. Защо? – ще попиташ ти.
Ами именно затова – да ликвидира всяка възможна опозиция от човешка съвест, разум и дух. Понеже дяволът знае, че никога няма да стане бог в същинския смисъл на думата. Но като не може да стане – то поне да се утешава, че поклонниците му го смятат за такъв и с възгласи цепят въздуха, крещейки:
„Vox populi, vox Dei!“ “Глас народен – глас Божий!”
Но далеч да бъде гласът на пясъка да има претенции, че е Гласът на Канарата! Защото “глас народен” подобава на светска демокрация, а Гласът Божий е Волята на Небесния Отец! И ако някой дръзне да подбужда Бог към ревнивост, то нека съдбата на Ирод да бъде в ума му. Защото и този нечестивец държа реч пред тълпите и им стана зрелище, което нечестивите харесаха до такава степен, че обявиха речта му “Глас Божий, а не човешки…” (Вж Деяния 12:22). Но там Гневът Господен порази Ирод с червеи, както и днес с абсолютно същите червеи се поразяват всички дяволски съблазнители.
Разбираш ли това, за което ти говоря вече няколко страници?
Проумяваш ли най-сетне, че Бог е твърде Свят и извисен, за да дръзне някой да Го снишава до страстите на плътта? Не търсеха ли именно така фарисеите знамения от Божия Син, за да задоволят крастата на очите си? Не искаха ли от Него да им прави зрелища? Но с какви думи им отговори Господ? Не им ли каза съвсем ясно:
“Зъл и прелюбодеен род иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на (пророка) Йона…” (Матея 16:4) 
И как да мога да продължа посланието в тази глава, ако не ти предам отново думите, които Исус проговори на сърцето ми, миг преди видението с втория от владеещите стълпове на дявола. Ето какво ми каза Той:
“Слуго Мой! Виждам сърцето ти и зная колко много угнетение си претърпял от дяволското засеняване на този втори стълп. Защото едно е да понасяш ударите от един железен чук в гърба си, а съвсем друго – да търпиш зловонието на мазна слуз, която се опитва да се полепи по очите, ушите, носа и устните ти. Защото чукът би ти донесъл страдание, но лепкавата слуз ще ти донесе погнуса. А страданието е за предпочитане пред погнусата. Защото страдание всякога си готов да приемеш – било като стрели, гвоздеи или тръни, но погнусата те кара да повърнеш.
Ето такъв е тъмният стълп на хляба и зрелищата – най-непоносимата погнуса за духовния човек. И непоносимостта идва оттам, че духът и плътта са несъвместими в копнежите си. И както плътското е непоносимо за духа, така и духовното е непоносимо за плътта. Но сега, слуго Мой, Ми кажи какво се случва, когато плътското си повярва, че е духовно? Понеже именно тогава то става прицел на стълпа, наречен “Хляб и зрелища”…”
“О, Исусе! Когато плътското си повярва, че е духовно, то тогава то си създава един мисловен идол, който нарича “бог”. Посланията на този измислен “бог” стават плътският “хляб”, а знаменията му се превръщат в “зрелища”…”
“Помисли тогава върху Моя Живот и мисия на земята. Защото имаше мигове в слугуването Ми към Отца, когато Аз сътворявах чудеса, като например чудото с хляба и рибите. Кажи Ми тогава:
Превърна ли се Моето чудо в “хляб и зрелища” за умовете и сърцата на многохилядните множества, които Ме следваха? Най-малкото – с какъв дух в сърцата си Ме следваха човеците – с Духа на Отца Ми или с духа на Рим?”
Въпросът на Исус беше толкова откровен и директен, щото в първия момент готовия отговор в сърцето ми ме смути. Защото бях готов да кажа, че множествата следват Божия Син с Духа на Отца в сърцата си. Но в следващия момент усетих, че желанието да идеализирам зрителите на Христовото чудо, е твърде подхлъзващо, за да бъде вярно. Ето защо проговорих на моя Господ, казвайки:
“Исусе! Как бих искал да Ти кажа, че всички множества Те следваха, понеже се бяха покорили на Духа на Отца! Но сърцето ми се смущава, че в такъв отговор липсва правотата. Защото Сам Ти каза отпосле на неколцина юдеи:
“Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте…” (Йоан 6:26) 
В този миг Господ се развълнува, а очите Му се напълниха със сълзи. И ето, че Той отново започна да ми говори, като казваше:
“А как продължи разговорът Ми с тези юдеи, когато им казах да работят за храна, която не се разваля, сиреч, да повярват в Хляба на Отца, който съм Аз? Не сложиха ли веднага Хляба до зрелищата, за да се изявят досущ като роби на Рим? Ето, прочети думите им в Словото, което държиш разтворено в ръцете си…”
Погледнал евангелските стихове, аз започнах да ги чета, а те гласяха:
“Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш? Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: „Хляб от небето им даде да ядат“…” (Йоан 6:30-31)
В този миг Гласът на Господ стана твърде сериозен. И Той отново ме попита, казвайки:
“Може ли да молиш за знамения Онзи, Който Сам е Знамение от Отца в живота ти? И би ли мислил, когато си с Мен за земен хляб, след като Всевишният е благоволил да ти дари Небесния Хляб?”
“Ах, скъпоценен мой Исусе! Аз не бих искал знамения от Тебе, Който Си Отеческото Знамение, и не бих мислил за земен хляб, докато духът ми възрастява с Небесния…”
“Да, слуго Мой! Ти наистина би извършил очакването на Господаря Си, защото познаваш Сърцето Ми? Но колцина познават Хляба на Живота? И колцина се изпълват с Духа на Отца и Сина? И когато ти гледаш в българската нация как една църква с вековна традиция залага на литургии, панихиди, икони, мощи, камбани, клепала, раса, тропари, акатисти и всякаква религиозна утвар, то не са ли станали твърде много зрелищата за плътта, която иска много да вижда, за сметка на ослепялото сърце, което е лишено от възможността да вярва? Не е ли вярата убеждение за неща, които не се виждат, според както ви учи в единадесета глава “Посланието към Евреите”? Защо тогава мнозина искат да виждат зрелища и търсят хляб за плътта? Не затова ли, понеже има дух на дявола в тъмния му пантеон, който е силен да съблазнява както езичници, така и християни?
Виж тогава този тъмен дух през Стената на Моя Скъпоценен Камък, и разбери как се е родил тъмният му латински надпис:
“Panem et circenses!”, тоест: “Хляб и зрелища!”…”
Защото сега повелявам на Меча Си, казвайки:
Мечо Господен! Пронижи със Светлината на мълнията Ми втория от владеещите стълпове на умноженото беззаконие и издири раждането на неговия нечестив надпис…”
След последните Исусови думи на устните Господни отново блесна двуострият Меч на Божията Вечна Правда със Свята мълния на острието му, а на Стената се появи Жертвен юнец, поръсен със сол. И ето, че мълнията обгърна Жертвения юнец и премина през него оттатък Стената Господна, където блясъкът й стана многократно по-силен. Така тя удари тъмния стълп на владеенето, а във вътрешността на стълпа съзрях сатанински дух, който държеше гладиаторско копие, забито в хляб. И видение се яви отсред сърцето на духа, в което аз видях как дяволът го ръкополага на огромна пясъчна арена, като му казва:
“Верни ми Моаве! Душе на Содом и Гомор! Много плът изгуби в огъня и сярата, които Йеова изсипа от Небето, но многократно повече плът ще ти прибавя от Рим нататък! Ти ще бъдеш римското копие, което забивам в хляба! И докато плътта човешка вижда в копието ти зрелище, а в хляба – корист, тя всякога ще владее над духа човешки! Въздигни се сега на стълпа, на който те поставям, защото чрез тебе ще умножа беззаконието както чрез никой друг дух…”
Докато видението отсред сърцето на тъмния дух още не бе завършило, аз видях как мълнията Господна яви над него латинския надпис:
“Panem et circenses!”
А тогава Моав вдигна копието си с нанизания на него хляб и го простря по протежението на сянката, оставяна от тъмния стълп върху лицето на целия свят, като изкрещя:
“На езичниците – език ще бъда! За да ядат хляб и да не се насищат! Да гледат зрелищата на копието ми и да не им омръзват! Да бъдат всякога пленници на плътта, та да носят наслада и утеха на господаря ми!
“На търсещите Йеова – желязно копие ще бъда! И като се забия в Хляба, Който Той ще им даде, скоро ще ги пресея, за да задържа всичкия пясък на арената в Рим, а камъните да низвергна до смърт на кръст! И с вас, които любите пясъка, а не Канарата, ще създам една религия на зрелищата, в която хлябът е замесен с кваса на господаря ми! За да дъвчете и плюскате! За да плюскате и дъвчете! И всякога да бъдете готови за зрелищата, които съм силен да ви дам!”
След скверните и проклети думи на Моав, (чието старозаветно име е Ваалфегор), римското му копие полетя напред до Хълма на Голгота, като се заби в ребрата на моя разпнат Господ. А след това – увеличавайки зловещия мрак – започна да преминава през времената и столетията, събирайки всичкия пясък на една своеобразна арена на Рим, където никога не свършваха хляба и зрелищата. В едната част на арената езичниците пълнеха битието си с безумен възторг от всякакви сблъсъци – в началото гладиаторски, а в последните векове – от всякакви спортни състезания с боен характер, като бокс, кеч, ръгби и борба, и с много други зрелищни спортове като футбол, баскетбол и всякакви високо скоростни ралита. В другата част на арената религиозното християнство постоянно обогатяваше сценария на зрелищата си и ги заковаваше с копието на Моав като общоцърковни догми и канони. Така дойдоха и последните години преди свършека, когато към арената на традиционното религиозно християнство с гръм и трясък се настани и модерното църковно тщеславие на Америка, в което “знаменията” следваха едно след друго, като песъчинки в тънкия процеп на пясъчен часовник. И докато аз продължавах да гледам, сърцето ми се стегна в страшен спазъм, тъй щото усетих как черното копие на Моав премина през областта на ребрата ми. Това ме накара да падна в нозете на Исус и да простена, казвайки:
“Ах, Господи! Та нали Стената Ти ме пази? Защо черното копие на Моав намери начин да ме прободе?”
А Исус ми отговори:
“Защото ти не си просто ти, но съм Аз в теб! Ти си Жертвеният юнец на Небето, който се яви на Стената Господна, и когото мълнията на Меча Ми обгърна като Верен и Истинен!
Виж живота си за Царството, Стефане! Виж, че докато земното християнство си търсеше хляб и зрелища, ти изпълни сърцето си с Хляба на Живота, и Отец те превърна в знамение и предвещание за великата блудница, легнала на седемте хълма на умноженото беззаконие! И как да беше останал незабележим, след като Отец допусна да се родиш, живееш и благовестяваш в една държава, чийто народ е омаян от хляб и зрелища, без значение дали става въпрос за езичници или религиозни християни! Но Аз сега ти казвам никак да не се уплашиш, че копието на Моав те прониза. Защото това ти е Небесен белег и свидетелство, че се уподоби на Разпнатия, за да стоиш в Славата на Възкръсналия! А сега чуй думите, с които поразявам Моав и тъмния му стълп. Защото Господната мълния му въздава от Гнева на Отца Ми, а Аз му казвам:
Душе на Моав! Зловонен началнико на Содом и Гомор! Хлябът вече е преседнал на гърлото на поклонниците ти и скоро ще ги задави и убие! Върхът на копието ти вече е ръждясал и не може да устои! Пясъкът по арената ти ще потъне в дълбините на огнения пъкъл! И зрелищата ти – зрелищно ще бъдат изпепелени от мълнията на Меча Ми!
Бъди поразен, началнико на всяка плътска похот, и нека духът ти се стопи вътре в тебе за времето на Страшния Съд, когато ще те хвърля до тъмния ти господар във вълните на огненото езеро! Аз поразявам със Святата мълния на Божията Вечна Правда стълпът ти “Хляб и зрелища!”…”
Миг след думите на Исус мълнията на Меча Му удари със страшен гръм тъмния стълп на Моав, тъй щото дим и зловоние от цвърчене на плът избухнаха отведнъж. И духът на плътската похот изтърва желязното копие и хлябът на заблудата, като сви крилата си, които бяха опърлени и изпепелени, тъй щото скелетът им се сви всред крясъка на Моав. И в този миг тъмния стълп се разпадна на пепел и гъст дим, а отсред мълнията Господна излязоха още много лъчи, които пояждаха пепелта и дима, докато от тях не остана нищо. И тогава, с неизразима Небесна благост и нежност, Господ докосна с ръка ребрата ми, като ми казваше:
“Блажен си, слуго Мой! Защото, както ти казах в книгата за Ветил, така и тук отново ще ти потвърдя, че си станал Сила Господна за Спасение и Вечен Живот! И докато сърцето ти бие отсред ребрата ти – то ще кърви за Моите Верни, които днес правя поколение на просветените! А на всички, които Ме вярват, сега ще кажа:
Ако някой люби Небесния Хляб в сърцето си, нека Го поръси със Солта на Отца, като посвети живота си в делото на Божия Пророчески Дух! Защото с Хляб и Сол Аз ви правя да пребъдвате в Моя триумф над умноженото беззаконие! А ти, слуго Мой, сега Ме последвай в последното видение на тази пророческа книга, което е с най-властния от стълповете на умноженото беззаконие. Стълпът на Мамон, който ще разруша с мълнията на Меча Си!”

Leave a Reply