6. ВИДЕНИЕТО С ВЛАДЕЕЩИЯ СТЪЛП НА ЛЮБОВТА КЪМ СВЕТА И ПОКЛОНА КЪМ ДЯВОЛА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Едва ли хората биха приели свойски някой пришелец, ако са коренни жители на мястото, където живеят. За тях ще са чужди, странни и непонятни всички свидетелства на пришелеца, защото те никога не са ги преживявали. И едва когато решат да последват пришелеца до отечеството му – те биха разбрали и приели неговата искреност. По Волята и Предузнанието на Небесния Отец ние се раждаме като земни жители и трябва да изживеем живота си в телесно естество, като приемем всички предизвикателства и трудности на битието. И там някъде – на житейския път – в един прекрасен ден ни пресреща Господ Исус Христос. Пресреща ни Един Небесен Пришълец, Който иска да ни даде най-вярната представа за понятия като Живот, Смърт и Вечност. Пресреща ни Онзи, Който се превръща за нас в Небесен Мост към едно друго измерение и една друга реалност, неизразимо по-смислена, жадувана и прекрасна.
Реалност, в която няма грехове и престъпления.
Реалност, в която няма тъга и нещастие.
Реалност, в която няма насилие и смърт.
Реалност, за която всички трябва да платим една по-висока цена от тази, която плащаме за всички други придобивки на земния живот.
Реалност, за която е нужна Вяра.
И точно когато приемем, че тази реалност наистина съществува и е абсолютно истинска, против сърцата ни застава дух, който не желае да платим цената за Божията реалност, но ни заплашва и притиска да останем жители на вече дадената реалност, която най-простичко сме свикнали да наричаме “свят”. Било, че светът ни харесва или не ни харесва, злият дух иска да ни внуши, че той няма алтернатива. Било, че искаме да имаме право на избор, дяволът е решил да направи избора вместо нас. Още преди шест хиляди години той с лукавство е откраднал дадената ни от Твореца власт. И с едно огромно число от паднали ангели е решил всячески да ни държи като роби на греха, тъмнината и тлението. За да може при мига на физическата ни смърт да има основателни претенции за безсмъртните ни души, които да задържи завинаги отделени от Бога.
И ето тук, мили мой братко, идва сериозното изпитание пред сърцето и душата на всеки човек. Онзи избор, с който ще платим за мястото си във Вечността. Онова решение да направим стъпката на Вяра в Господ Исус Христос, Който плати с Кръвта Си, за да ни изкупи от света на дявола, и да ни подари света на Святия Небесен Отец.
От шест хиляди години в тъмния духовен свят дяволът е утвърдил един зловещ пантеон на засеняването си, който е нарекъл “Разделяй и владей”. И през всичките векове стълповете на този пантеон са хвърляли своята черна сянка върху душите и сърцата на езичниците, за да ги държат отделени от Бога и вършещи волята на дявола. Шест хиляди години битието на езичниците е било, е, и ще остане пясък, в който душите са разделени песъчинки, тласкани от вълните на нечестието и неспособни дори на най-малкия възможен отпор срещу падналия херувим. А от две хиляди години в една от главите на “Евангелието от Матея” Господ е оставил послание за Сплотяване, с което можем да превъзмогнем над духа на света, за да не бъдем песъчинки, но скъпоценни камъни, съградени в Канарата на Вечното Спасение. Това Сплотяване, което гласи:
“И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара; и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара…” (Матея 7:24-25)
Искат ли обаче всички човеци да се съберат на Канарата?
Копнеят ли да заживеят един славен и превъзходен живот за Исус?
Истината, братко мой, е такава, че плътският и духовният човек имат различна представа за славата и превъзходството. Ако духовният е решен да предаде телесната хижа и всичките си чувства на всякакво страдание заради Светлината на Сион, плътският не е готов да предаде дори един атом от себе си на гонение и притеснение. Ако духовният човек се отвращава от света, плътският му се възхищава. Ако духовният човек се ръководи и управлява от Божия Свят Дух, плътският е роб на тъмните стълпове на умноженото беззаконие. И след всичко казано дотук, аз отново ще се върна към основната мисъл, с която започнах:
Божият човек е чужденец и пришълец на този свят, защото тук не е неговото отечество!
Вниквайки в същината на латинския надпис върху първия от владеещите стълпове на дявола, (“Ако живееш в Рим, живей по римските обичаи”), ние непременно ще разберем, че Исус Христовите последователи нямат друга алтернатива, освен всякога да си останат странни и пришелци. Защото образът на този свят е “Рим” и дяволът желае жителите му да живеят в него по римските обичаи. А какви са римските обичаи? Не са ли такива, че да отговарят на най-ниското морално и духовно падение, което е възможно да съществува? Не са ли в крясъците на тълпата, в пиршествата и оргиите, в преклонението пред демони и бесове, в далаверите и мръсотиите, в суетата и кича, в пъстрата гнус от всякакви съблазни и изкушения?
Аз в никакъв случай няма да напасвам думите си, тъй че наужким да отговарят на реалната действителност, но непременно ще те помоля да отвориш очите си и да видиш къде днес древният Рим е копиран на сто процента, защото именно там стълпът на дяволското засеняване ще бъде най-влиятелен. Понеже онзи Рим от древността си имаше политически център на властта, наречен Капитолия. Но същата тази Капитолия съществува и днес във Вашингтон, столицата на САЩ. Онзи Рим от древността имаше Сенат, в който сенаторите водеха публични дебати и дискусии. Но същият Сенат съществува и днес в САЩ. Онзи древен Рим беше олицетворение на пиршествата, блясъка и просперитета. Но на същите пиршества, блясък и просперитет залагат и богатите американци. В онзи Рим на патриции и робовладелци лъскавите величия живееха със сатанинския принцип “След нас и потоп”. Но и в днешния последен Рим дяволските протежета живеят с абсолютно същия принцип.
Как мислиш, братко мой? Променил ли се е светът към по-добро за последните две хиляди години от Рождението на Исус? Не е ли вярно тъкмо обратното, а именно, че днес са времената, когато беззаконието многократно се е умножило? Кой и как го умножи? Кой и как раздели човеците в битието им, за да има доволно пясък за лукавството си? И защо една държава като САЩ, която се има за изключително християнска, прави най-лошите реклами на Кръста Господен, като демонстрира пред останалия свят гръмко тщеславие и излишна разточителност? Не е ли заради модела на Рим, който е заложен в нея още при основаването й? Понеже до времето на великите географски открития Америка не е съществувала по начина, който ни е познат днес. Но когато се отвори вратата към “Новия свят” огромни емигрантски вълни си потърсиха ново отечество, като се изсипаха с кораби в страната с неограничените възможности. И след малко повече от двеста години американска история, се разбра, че “Новият свят” не е нещо друго, но е същият стар свят, който лежи в лукавия. С една съществена разлика – че по стандарт на живот, консуматорско отношение към земните блага, и брой на милионери и милиардери, САЩ превъзхождат всички нации на света. И ако аз отделям толкова много място в разсъжденията си именно върху САЩ, то е, защото във видението, дадено ми от Исус, не видях нито една друга държава, която да засенява толкова мощно човеците с владеещия стълп на любовта към света и поклоните пред дявола.
Да, братко мой! Такава е Господната Истина! И ако някой не иска да я преглътне, то аз няма насила да го карам да приеме за вярно онова, което пиша. Има над духа ми един Господар, Който е Силен да потвърждава с Духа Си свидетелствата на слугата Си. Защото не е страшно да живееш в беден и мизерен свят, който по никакъв начин не може да те накара да го желаеш и възлюбиш. Понеже в бедността си човек е много близко до Бога – в прицела на Неговия Избор, за който Апостол Яков ни писа:
“Слушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които са сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят?” (Яков 2:5) 
Какво обаче се случва, когато става дума не за сиромаси в светски неща, а за богаташи, които изживяват “американската мечта”? За какво дяволско засеняване става въпрос, когато финансовият просперитет се е превърнал в главна доктрина на тщеславните американски църкви? Да не би случайно Небесният Отец да е преразгледал отношенията Си с църковните им лидери, та за тях да не важи Божият Избор върху сиромасите в светски неща? Дали Онзи, “у Когото няма изменение, нито сянка от промяна” случайно не е направил пълна ревизия на Свещеното Си Писание, та да намери за оправдани и изкупени най-гнусните съблазнители и беззаконници от създанието на света до днес? Не е ли по-скоро вярно твърдението, че църквите в Америка бяха покорени от твърде мощното засеняване на латинския надпис:
“Si vivis Romae, Romano vivito more!”, тоест:
“Ако живееш в Рим, живей по римските обичаи!”
Ами ако случайно откажеш да живееш по тези обичаи? Какво ти се пише тогава? Какво ще се случи с теб, ако откажеш да участваш в бизнеса на църковните търговци? Как ще изглежда съдбата ти, ако заклеймиш като дяволска съблазън всички светски модели, наложени за следване и приемане от тщеславните общества на Америка? С колко последователи ще останеш, ако посочиш целият лъскав каймак от “богоизбрани” шоу-евангелисти и заявиш на света, че те са придобили публична известност, защото са гнусното семеизливане на лукавия, което се носи по вълните на светското лицемерие?
Нека ти кажа, че за свят, който лежи в лукавия, Истината е привилегия само за скъпоценните камъни на Господ Исус Христос. За всички останали има купища от полу-истини и полу-лъжи, както и всякакви фарисейски и книжнически “правди”, които не струват и пукнат грош в духовната битка между Светлината и мрака. И ако аз, като слуга Господен, посветих живота си, за да участвам в тази битка откъм страната на Светлината, то трябва ли да се чудя, че мракът мобилизира всичките си демонични ресурси, за да ги хвърли против служение “Мория”? Трябва ли да недоумявам защо църковните търговци със зъби и нокти задържаха удобното си положение на доктринални и божествено оправдани, като безсрамно излъгаха и продължават да лъжат безпътните паства, че сергиите им са вдъхновени от Святия Дух? Трябва ли да се облека във вретище и да поръся с пепел главата си, че така и не успях да доведа дори и един теолог до покаяние, та дано би разкъсал дипломата си с тази божествена ревност, с която Павел и Варнава разкъсаха дрехите си при Юпитеровото капище? Трябва ли, най-сетне, да предам сърцето си на чрезмерна скръб и съкрушаване, понеже Господ е бил Верен да ми покаже дословното изпълнение на онези Свои думи, в които казва:
“И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му; но който постъпва според истината отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога…” (Йоан 3:19-21) 
Забелязваш ли, любезни мой братко, че в цитираните стихове Господ никъде не говори за тъмнината, като дошла на света, но казва това само за Светлината? Това не иде ли да ти покаже, че самият свят е роден от тъмнината, защото никога не е бил светъл? Понеже ако подредим правилно хронологията на събитията, то ще видим, че първо се случи бунтът и падението на дявола с една трета част от Небесните ангели, а чак след това – грехопадението на Адам и Ева. Защото именно това е тайната в надписа “Разделяй и владей!”. Дяволът първо раздели ангели от Бога, а след това започна да владее и над човешкия род. Тъй щото – изгонени от Едемската градина – човеците вече бяха в света на мрака и тъмнината, в света на падналите ангели и безмерното сатанинско лукавство.
“Светлината дойде на света…” – ни казва Исус, и продължава:
“…но човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли…”
А какво значи едно дело да бъде зло?
Отговорът е, че такова дело е вдъхновено от лукавия и върши волята му. И дори някой извратен адвокат да си намери сто причини да оправдае такова дело като редно и правилно, пак не човеци, но Бог ще го осъди един ден именно чрез думите на Сина Си в тази трета глава на “Евангелието от Йоан”. А за всички будни и разумни, които искат да отидат към Светлината, за да се явят правдивите им дела, аз сега ще продължа със самото видение, което Господ разкри пред сърцето ми, защото духът ми все така оставаше с Него – зад Стената на Скъпоценния Му Камък. И ето, че Той започна да ми говори, казвайки:
“Слуго Мой! Никак да не отпада сърцето ти поради умноженото беззаконие на света, нито да терзаеш душата си, че беше така тотално и категорично отхвърлен от чедата на дяволския мрак. Защото да бях те пратил с едно видение или едно послание към църквите, а те да те отхвърлят, то да беше решил, че е възможно да не си изпитал духа на словата, които са ти дадени! Но когато в последните седем години си станал жертвен юнец пред Престола на Отца Ми, а църквите са отхвърлили не едно видение, а сто и шестдесет книги, пълни с Дух и Истина, и седемнадесет години в живот на слугуване, даване даром и Небесна саможертва, то тогава проблемът изобщо не е твой и падението на нечестивите не те касае. Да, казвам ти! Защото в Деня на Пламенния Гняв Господен никой от осъдените няма да те посочи с пръст, та да каже, че си утаил Словото на Святия, или си спестил дори една дума или йота от Дъха на устните Му. Защото нечестивите ще се осъдят не от Мен, а от Словото, което съм изговорил. За да се сбъдне изреченото:
“И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света. Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден…” (Йоан 12:47-48) 
А какво друго да вършех чрез теб, слуго Мой, ако не именно това – да явявам Словото Си? И ако нечестиви люде, дръзнали да се наричат “християни” и сборищата си “църкви”, те похулиха и предадоха на жестоко угнетение и най-страшна изолация, то не показаха ли такива пред мнозина свидетели кой е баща им, и кои са тъмните стълпове, които ги засеняват? В колцина остана Моят Разум и Мъдрост, та да проумеят, че дяволът отначало съгрешава, и пак от начало е събрал около себе си червеите на безмерното си лукавство? Не казах ли Аз, че на нечестивото поколение ще му бъде като в Моето предупреждение, че когато злият дух излезе от къщата, той минава през безводни места да търси покой и не намира. И тогава се връща със седем по-зли духа в онази пометена и наредена къща, която Святият Дух е оставил празна, поради нечестието на собственика й. А последното състояние на онзи човек става по-страшно от първото му състояние на невярващ езичник.
И ако ти, Стефане, написа няколко книги, в които изяви на Църквата Ми колко страшни са седемте червея на дявола, то и в тази последна пророческа книга пак те са главните участници. Но този път Моята брадва е при корените на злото дърво. За да ги отсече и погълне с мълнията на Божията Вечна Правда. Защото било, че седмината зли се подвизаваха при “Реките на Вавилон” или в “Мерзостта, която докарва запустение”, пак тогава Мечът Господен сечеше клоните, а не корените. Но сега Аз те върнах в самото начало на дяволското падение – там, където Сатана стана “разделяй и владей”. Защото тези две думи са алфата и омегата на зловещото му битие в едно изначално време на света, когато той сътвори тъмния си пантеон и канализира засеняващата си сила през тези седем духа, чрез които разделя и владее.
Виж тогава през Стената на Моя Камък как изглежда първият от стълповете на владеенето. Защото ти непременно ще познаеш кой е духът, който го управлява…”
С огромно вълнение погледнах през Стената към тъмния стълп, където видях дух, който държеше огнен жезъл. Той размахваше жезъла и постоянно удряше с него тъмния стълп, тъй щото огнени искри тръгваха по протежението на сянката му, за да предизвикват пожари на всяко място по света. А докато още гледах – пред Стената на моя Господ се появи Божия Свят Олтар в цялата си пламенна Святост. И ето, че двуострият Меч отново се яви на Христовите устни, а мълнията Му се зареди с думите Му, които гласяха:
“Мечо Господен! Пронижи със Светлината Си първия от владеещите стълпове на умноженото беззаконие и издири раждането на неговия нечестив надпис, който гласи:
“Si vivis Romae, Romano vivito more!”…”
В следващия миг мълнията премина през пламъците на Божия Свят Олтар. И като се стрелна оттатък Стената – удари силно тъмния стълп на владеенето и самия дух, държащ пламналия си жезъл. А тогава отсред сърцето на злия се яви видение, в което аз го виждах застанал пред разгаряната пещ на огромна тухларна. В нея човеците хвърляха тухли, за да ги изпекат в огъня. И когато някой от тях се приближеше до пещта, за да хвърли тухлата с ръцете си, злият дух протягаше пламналия си жезъл и го дамгосваше, казвайки:
“Бъди един от младенците на господаря ми, и една от тухлите за славната му кула!”
Можех ли да не позная онзи отвратителен и проклет дух на Молох, който е тухларят на Сатана и подпалвачът на съвести?
Разбира се, че го познах! И тогава развълнуван извиках към Исус:
“Ах, Господи мой! Духът, който владее този стълп, е Молох! И сега виждам, че жезълът му разпалва света с онзи огън на страстта, за който някога Отец проговори чрез пророка Си Моисей, казвайки:
“Никак да не посветиш от семето си на Молоха; нито да оскверниш името на своя Бог. Аз съм Йеова…” (Левит 18:21) 
А по-късно заяви против нечестивите думите Си чрез пророк Еремия, казвайки:
“Те обърнаха гръб към Мене, а не лице; и при все, че Аз ги учех, като ставах рано и ги поучавах, пак те не послушаха и не приеха поука; но поставиха мерзостите си в дома, който се нарича с Моето име, та го оскверниха; и съградиха високите места на Ваала, които са в долината на Еномовия син, за да превеждат синовете си и дъщерите си през огъня на Молоха, – нещо, което не съм им заповядал, нито е идвало на сърцето Ми мисълта, че ще сторят тая мерзост та да направят Юда да съгрешава…” (Еремия 32:33-35) 
Господ поклати одобрително Главата Си, а след това отново ме попита, казвайки:
“А как ти, слуго Мой, разбираш латинския надпис, който е написан на тъмния стълп на Молох? И защо по духовен път древният Рим се свързва с древния Вавилон, където човеците започнаха да строят кулата си?”
“О, Исусе! Самия латински надпис има задължаващ характер, понеже повелява на човеците, които живеят в Рим, да живеят там по римските обичаи. Казано по друг начин:
Ако приемаш Рим, приемаш и духът на жителите му, който е един и ги владее!
Но същото знамение го има и при Вавилон. И там има един дух, който владее всичките човеци и нечестиво ги съгласява – така, както всичките съчки в едно огнище пламтят от един и същи огън. Дори в библейския текст е записано, че когато Господ слезе да види града и кулата, която строяха човеците, Той каза:
”Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят…” (Битие 11:6) 
Така разбирам, че именно Молох е духът, който успява да съгласи всички нечестиви, за да обичат дявола и света, който лежи в лукавия. Защото той е еднакво успешен както при Вавилон, така и при Рим…”
“Виж тогава нечестивите искри, които излизат от тъмния стълп, за да пламва светът във всякакви дяволски пожари. И като последваш с погледа си Моята мълния – виж къде пожарите са най-ужасни и чудовищни…”
След думите на Исус с мен стана нещо чудно. Защото погледът ми последва мълнията Господна, като премина през Стената на Господ и продължи към тъмния стълп, за да достигне онези искри на Молох, които бях видял в началото на видението. И ето, че тук и там по пътя на тъмното засеняване пламваха пожари от искрите, но Святият Дух подсказваше на сърцето ми, че това са малки пожари, които не са прицел на видението. А когато преминах с мълнията още напред – върху територията на днешна Америка – някъде отдолу започнаха да лумват огромни пожари, сякаш се взривяваха петролни рафинерии. Точно там Духът спря мълнията на Меча, като ми казваше:
“Погледни надолу, слуго на Всевишния Бог, и виж какво са подпалили искрите от огнения жезъл на Молох…”
О, върховен и неподправен ужас! Сърцето ми виждаше гледка, която не искаше да приеме за реална, но Духът на Истината свидетелстваше, че е твърде истинска, за да бъде измислена. Чудовищните пожари, които се издигаха под тъмното засеняване на Молох, бяха църкви, пламнали в любов към света, и разжегнати в поклони към дявола. И докато аз вече исках да извърна погледа си, до сърцето ми долетя строгият Глас на Исус, Който с Гняв и божествена ревност ми казваше:
“Да не си посмял да извърнеш погледа си, докато не видиш всичко в тези пожари, което Святият Дух ще ти покаже…”
Отново погледнах към чудовищните пожари и острия дим, който се въздигаше като зловонно превъзнасяне. А тогава Духът ме попита, казвайки:
“Помниш ли, Стефане, онези Святи думи, които Апостол Йоан ви остави в посланието си? Защото в тях слугата Исус Христов ви говореше именно за падението на онези, които любят света…”
“О, Святи Душе! Помня тези думи. И в тях Йоан каза на всички ни:
“Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца. Защото всичко що е в света, – похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, – не е от Отца, но е от света; и светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва до века…” (1 Йоаново 2:15-17) 
“Помисли тогава върху онзи латински надпис, положен върху тъмния стълп на Молох, който гласи:
“Ако живееш в Рим, живей по римските обичаи!”
Какво е обичаят, слуго Господен?”
“О, Святи Душе! Обичаят е нещо, което човеците обичат да правят! И именно затова е наречен обичай!”
“А тези долу, пламналите… Те какво обичат да правят? И какви са обичаите им?”
Можех ли да не зная какви са обичаите на пламналите долу, след като думите на Йоан светеха в сърцето ми?
Разбира се, че знаех! Ето защо казах на Святия Дух:
“Мили Душе! Тези долу обичат света и всичко, каквото е на света! Те обичат последния Рим на дявола, и всичко, свързано с него! И в техните обичаи участват похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота! Похотта на плътта пламва от искрата на Молох! Пожеланието на очите превръща пламването в чудовищен пожар! А тщеславието на живота е гъстият и черен дим, който се въздига, за да дразни Божиите ноздри. Понеже именно за тези долу Святият Отец е казал:
“Простирах ръцете Си цял ден към бунтовнически люде, които ходят по недобър път след своите помисли, люде, които непрестанно Ме дразнят в лицето Ми, като колят жертви в градини, и кадят върху кирпичени олтари: като живеят в гробищата, и нощуват в подземията; като ядат свинско месо, и държат в съдовете си вариво от нечисти неща; като казват: Стой надалеч, не се приближавай до мене, защото аз съм по-свет от тебе, такива са дим в ноздрите Ми, огън горящ през целия ден…” (Исайя 65:2-5) 
В следващия миг Святият Дух ми каза:
“Виж отново тези долу през самите стихове на Исайя. Защото те принасят суетни жертви в своите представителни градини, без да разсъдят, че Жертва Господна подобава на съкрушен слуга във вретище и пепел, а не на костюмиран бизнесмен с евтин религиозен блясък! Тези кадят върху олтари от кирпич, понеже няма и един скъпоценен камък в събранията им, нито е останало нещо от Златото и Среброто на Месията! Тези живеят в гробищата, защото са пленени от Легион! Тези нощуват в подземията на плътските си помисли, и ядат свинско, влизайки в общение със словото на лъжепророка! Тези държат в сърцата си варива от нечисти неща, а имат чрезмерната наглост да възпират всеки езичник, понеже се считат за по-святи от него, без да знаят, че са паднали в неизразимо по-дълбока пропаст на нечестие! Виж ги, слуго Господен! И знай от Духа на Живия Бог, че пожарите им са неугасими, а блудството им – гнусно и проклето за вечни векове! Те няма да се покаят от думите на Апостола Господен, който именно за тях написа:
“Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога…” (Яков 4:4) 
Те няма да се откажат от сергиите си, от проклетите си бизнеси с човешки души, от гнусните светски модели, с които наричат събиранията си, от религиозната йерархия, на която залагат с дипломите си, от конгресите и семинарите си! Те всякога ще тъпчат, хулят и презират простотата и чистотата на Христовото слугуване, и Небесната Святост на Господния Образ, защото са родени от друг дух, друг Исус, и друго благовестие, и до един ще се разжегнат в пламъците на тъмната троица!
Тухларят на Вавилон ги владее!
Разпалвачът на Сатана ги опожарява!
В образа на един проклет Нерон, подпалил Рим, за да хвърли вината за опожаряването му върху християните!
Пророкувай против този най-проклет от властните стълпове на дявола, слуго Мой! И върни сега погледа на сърцето си при Стената на твоя Господ, за да видиш как Той ще въздаде на Молох от Свещения Си Гняв…”
Братко мой! Сълзи напълниха и преизпълниха сърцето ми, защото думите на Святия разтърсиха духа ми. А само след миг аз вече бършех очите си в Присъствието на Исус. И Той, като ме погледна с пламенна ревност, казваше ми:
“Разбра ли сега що ще рече някой да живее в последния Рим по римските обичаи?”
“Да, скъпоценни мой Исусе! Святият Ти Дух ми показа всичко, което трябваше да разбера! И аз видях как подпалвачът на дявола е силен да владее върху всички, които не са пожелали да носят Твоя Кръст и да се съразпнат с Тебе, но са останали под властта на плътта, за да пламват всякога от огнените искри на Молоха. И сега напълно разбирам защо църквите, към които Ти ме прати, никога не се отказаха от търговията с Божието, и от проклетите светски модели, които изповядват в събранията си! Те просто са били отдавна опожарени от огъня, който не казва “Стига!” И за техните подкупни религиозни величия в пълна сила се отнасят думите на Апостола Ти Петър:
“Защото, като говорят с надуто празнословие, те с разтленността подмамват в плътските страсти ония, които едвам избягват от живеещите в заблуда. Обещават им свобода, а те сами са роби на разврата; защото от каквото е победен някой, на това и роб става. Понеже, ако, след като са избягали от светските мръсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исуса Христа, те пак са се сплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото. Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото след като са го познали, да се отвърнат от предадената на тях света заповед…” (2 Петрово 2:18-21)
Докато още изговарях думите на Апостола Му, Господ изпълни очите Си със Свещен Гняв. И като посочи към тъмния стълп на Молох, извика със силен Глас против беззаконния дух:
“Дяволски подпалвачо! Аз съм против теб и тъмния стълп на проклетото ти засеняване! Огън се възправя против огън! Меч против жезъл! Святост против поквара! Мълнията Ми ще те пояде, Молохо! И Огънят от Божия Свят Олтар ще изсипе пламъците си върху умноженото ти беззаконие!”
След последните думи на Исус, мълнията от Меча Му мигновено уголеми размерите си, защото беше обгърната от Огъня на Божия Свят Олтар. И като се стовари със Свещена Ярост върху тъмния стълп, проряза го в хиляди пламъчни разрези. А самият Молох се сбръчка като пламнало листо, губейки се в Божиите пламъци. Така стълпът рухна внезапно, а отломките му дори не успяха да стигнат до основата на пантеона, понеже бяха поядени от Господната мълния до пълно изчезване. И тогава Господ отново проговори, като ми казваше:
“Слуго Мой! Има един исторически роман, вдъхновен от Духа Ми, който е точното предупреждение, свързано с този тъмен стълп. В него Апостолът Ми Петър Ме пита:
“Quo vadis, Domine?” “Къде отиваш, Господи?”
А Аз му отговарям:
“Отивам в Рим, за да бъда отново разпнат! Отивам да умра с Моите братя, които дори и изгаряни на Кръста не се отрекоха от Святата Ми Вяра!”
Ще дойдеш ли с Мене, Моя Църкво, за да бъдеш разпната, или ще живееш в Рим по римските обичаи?
Ето, тези които обичат Рим и се покланят на дявола, до един забиха гвоздеи в ръцете Ми и нозете Ми! Ето, тези които са на духа на Нерон, хилядократно пробождаха слугата Ми с копията си и поругаха главата му с тръни, а в църковните събрания си полагаха лаврови венци и се упражняваха в свирене на арфа!
О, несмислени и проклети църковни императори! Защо са Ми хваленията ви, когато на първия ред в залата ви ръкопляска дяволът, а на амвона проповядва Молох с жезъла си?
Изринете сергиите си, за да ви възвърна!
Изгорете дипломите си, за да ви просветя!
Ослепейте, за да прогледнете!
Онемейте, за да проговорите!
Оглушейте, за да Ме чуете!
Отречете се от привилегиите си, и изпепелете титлите си, за да не остане нищо друго пред името ви, освен Святата дума “слуга”!
Само тогава може да сте сигурни, че Огънят от Божия Свят Олтар, и мълнията от Меча Ми са ви освободили от властния стълп на любовта към света и поклона към дявола!
А ти, слуго Мой, очаквай следващото Ми видение, свързано с втория от владеещите стълпове – стълпът на хляба и зрелищата!”