ТЪМНИЯТ ПАНТЕОН НА ДЯВОЛА – V ГЛАВА

5. ВИДЕНИЕТО С РАЗДЕЛЯЩИЯ СТЪЛП НА ЦЪРКОВНИЯ ДОГМАТИЗЪМ И РЕЛИГИОЗНИЯ ФАНАТИЗЪМ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Имайки изричното потвърждение от моя Господ и Спасител, аз зная, че посланията на тази последна пророческа книга в никакъв случай няма да се приемат еднозначно от всички, които ще ги прочетат. Едни ще намерят във виденията онази чакана и измолена Небесна Сила, с която да строшат оковите си и да излязат от тъмницата, в която са били пленени от дявола. Други обаче още повече ще се закоравят в измамата на греха, решавайки, че този драскач Главчев съвсем е изгубил ума си, за да пише врели-некипели. Но аз просто ще съхраня сърцето си в Мира Господен, защото зная, че съм вестител на лъчите на Божието Провидение и на могъщото Отеческо Предузнание.
Когато погледнеш днешното духовно състояние на света, то няма как да не ти направи впечатление, че религиите изглеждат като неразрушими здания с дълбоки основи, които се издигат високо, за да впечатляват всеки, който ги погледне. Сякаш, че всичко при тях вече е казано и доказано, изчислено и утвърдено, наложено и защитено. Всички те са с вековен авторитет и ненарушима традиция. Имат си поклонници и проповедници, власт и влияние, бизнес и банки. Сраснати с политика и икономика, и разпрострели корените си във всяка възможна почва, те нямат никакво намерение да се променят или да отстъпят от извоюваните си позиции. И при все, че всячески усещат дяволското кредо “Разделяй и владей”, те нито престават да разделят, нито престават да владеят. Тъй щото, ако човек би имал погледа на птица, за да погледне на света някак отгоре, то да го види като една огромна топка, хваната в мрежа от религиозни граници.
Аз не искам никой да прави прибързани изводи и да реши в сърцето си, че прицелът на тази пророческа книга касае единствено Римокатолицизма, понеже латинският му надпис “Рим каза – въпросът е приключен” е изключителен императив на католическата църква и на нейния ръководен център Ватикана. Защото догматизмът и фанатизмът са влияния от тъмния стълп на дявола върху всяка религия, но изобличенията в тази пророческа книга касаят цялата християнска религия с всичките й разклонения по света.
Виждаш ли, мили мой братко, че не е възможно да има допирни точки на съгласие между Онзи, Който е Сплотяване и Слугуване, с онези, които са разделяне и владеене? Защото какво споразумение да би имало между съзиданието и разрушението, и между пожертвуванието и първенствуването? Знаеш ли какво ми е коствало на мен като слуга Господен, за да отстоявам Сплотяване и Слугуване в един свят, който лежи в лукавия? Знаеш ли колко реален и жив стана за мен Кръстът Господен, на който ме разпнаха не езичниците на света, но пастори-наемници, теолози и църковни чародеи? Разбра ли изобщо някой от тях, че златната корона на властта дяволът дава само на онези, които му се поклонят в пустинята? Проумяха ли църковните лидери, че меките кресла, на които се изживяват като царе, са най-голямото им проклятие от Бога? Защо ли? Именно защото нищо меко и гладко не може да отвори Рани Господни в духа ти, нито да те направи да съучастваш в страданията на Исус! И ако Отец е допуснал срещу слугите на Небесното благовестие всякога да застават гвоздеите и копията на Рим, то нека се подвизаваме всячески, за да се удостоим да пострадаме за Царството. Защото освен трънливия път към Господната Слава има и един друг път, който не е трънлив, но покрит с всичкия човешки възторг и одобрение. Страшното на този път е това, че докато религиозният щастливец обира ръкоплясканията, овациите и користите, той пропуска да забележи как една огромна и страшна сянка притегля с неудържима сила всички участници в отстъплението от Завета Господен и от Примера и Делото на Господ Исус Христос.
Какво да кажа на такива безумци? Или как да ги оплача? Можеш ли да убедиш слепия в разликите между черно и бяло, когато целият му живот е мрак и тъмнина? Можеш ли да убедиш глухия колко различна е песента на славея от граченето на гарвана, когато всичкото му познание е тишина? Можеш ли, най-сетне, да убедиш помрачения колко са приятни лъчите на Истинското Слънце, когато в пещерното си битие той е свикнал само с крясъка на прилепите и със скърцането на къртиците? И ако Господ Исус изрично ме предупреди, че в тази книга се поразява най-гъстия мрак на сатанинското засеняване, то колко ли страшен ще се окаже за християнската религия латинският надпис:
“Roma locuta, causa finita!”, тоест: “Рим каза, въпросът е приключен!”
Имаш ли, Църкво, просветени слуги на Царя, които да ти кажат на кои демонични началници принадлежи този надпис? Имаш ли просветени Небесни пратеници, на които да им стиска да разпорят тайната религиозна завеса, за да стане явно гнусното зловоние на дяволските червеи? Или всички с тщеславно задоволство празнуват, че наближавала Сватбената вечеря на Агнеца? Ами нека тогава да прочетат верните и истинни стихове от Откровението, които казват за Невястата:
“Нека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава; защото дойде сватбата на Агнето, и Неговата жена се е приготвила. И на нея се позволи да се облече в светъл и чист висон; защото висонът е праведните дела на светиите…” (Откровение 19:7-8) 
Ще кажа “Амин” за всички, които са облекли светлия и чист висон на Благовестието, за да бъдат блажени участници в Сватбата на Агнето!
Ще кажа “Амин” за всички, които вършат праведни дела, за да блести Господното Име по целия свят!
Но непременно ще извикам “Анатема!” за всички онези, по чиито дрехи цвъкат червеи, защото те не са достойни дори за прахта под сандалите на моя Господ. Защото не е възможно да се покоряваш на примери и модели, вдъхновени от дявола, без по духовната ти дреха да полепне нечистотата на духа, пред чието тъмно засеняване си се преклонил.
“Рим каза – въпросът е приключен!” – ще размахат пръст църковните величия, считайки, че догмата на един религиозен фараон тежи колкото проляната при Завета Кръв, събрана пред Божия Свят Олтар!
“Рим каза – въпросът е приключен!” – ще изкряскат тесногръдите теолози, подковани с планина от доктрини, считайки, че една папска енциклика тежи повече от Книгата на Живота!
“Рим каза – въпросът е приключен!” – ще изблее “набожно” всеки един религиозен пръч, който не може да повдигне гърба си от поклоните пред дявола, за да види, че собствените му рога са проболи Божия Младенец!
Но след толкова много “Рим” в религиите една Златна Тръба ще разтърси със страшен трус тъмния разделящ стълп на християнството. И в тази Тръба мнозина ще познаят Гневния Глас на Бога и Отца, Който казва:
“Аз казах от Престола Си, че въпросът не е приключен, но непременно ще го приключа!”
Нека тогава да последваме видението на нашия Господ, братко мой! Защото въпросът наистина трябва да бъде приключен. За да разберат всички Божии чеда, че Христос е Главата и Пастиреначалникът, Владиката на душите ни, пред Когото скоро ще застанат Верните и неверните, праведните и нечестивите, добрите и злите. И там всички ще разберат, че тежките думи на Рим са по-леки от лъх, по-долни от ада, и по-проклети от лъжите на всяка друга религия.
Когато Господ насочи Стената на Скъпоценния Си Камък към третия от разделящите стълпове, аз видях, че тъмнината около него мигновено се сгъсти до такава степен, че приличаше на смола. Тя изглеждаше твърде чудовищно, понеже тъмният стълп се изгуби в сгъстяването й. Така аз нямах никакво съмнение, че влиянието на този трети стълп е многократно по-голямо от предишните два. И докато още гледах към гъстата смола, пред Стената на Господ се появи Златна Тръба, а Той започна да ми говори, като казваше:
“Слуго Мой! Никак да не се впечатляваш от гъстата тъмнина на дявола, защото тя е лъх и паяжина пред мълнията на Меча Ми. Но наместо това нека впечатлението ти се превърне във възхищение от Златната Тръба, която се яви върху Стената Ми!
Да, казвам ти! От Тръбата на Отца Ми да се възхитиш, защото тя е гръмливият Му Глас против нечестието на Сатана и всичките дяволски чеда. И сега мълнията от Меча Ми непременно ще премине през Тръбата, за да я направи да прогърми против третия от разделящите стълпове, чието латинско име е “Roma locuta, causa finita!” А ти, Стефане, гледай, и нека сърцето ти не изпуска нито една подробност от това тежко видение…”
След последните думи на Господ, на устните Му отново се появи двуострият Меч на Божията Вечна Правда. И мълния излезе от Меча, заредена с властните Господни думи, които гласяха:
“Мечо Господен! Пронижи със Светлината Си третия от разделящите стълпове на умноженото беззаконие и издири раждането на неговия нечестив надпис…”
С голямо вълнение погледът ми се прикова към Златната Тръба, защото мълнията на Меча вече преминаваше през нея. А тогава от Тръбата излезе разрушаващ звук, като Глас от много води. И като премина през Стената, нападна сгъстената като смола тъмнина, издухвайки я така, както вятър издухва плява по полето. Знамението беше толкова велико и Свято, щото аз затаих дъх, гледайки как тайнствения стълп на дявола става явен. Така скоро забелязах че в сърцевината на стълпа има черен печат във вид на пръстен, а върху основата на печата бяха излети два железни рога, вплитащи се един в друг. И ръка на един дух държеше единия от роговете, а ръка на друг дух държеше втория. А самата мълния раздели латинския надпис на две половини. Тъй щото първата част “Рим каза…” застана откъм първия дух, а втората част – “…въпросът е приключен!” отиде към втория дух. Аз все така не можех да разпозная кои са тези тъмни духове на дявола и затова погледнах въпросително към моя Господ, Който просто ми даде знак да продължа да наблюдавам. А видението продължаваше да се развива, защото след гърмящия звук от самата Златна Тръба се яви свитък с Господното Евангелие, който удари тъмния стълп и след това се разгърна по протежението му, сякаш, за да бъде четен от сатанинските духове. И ето, че думи Исус Христови, пълни със Святия Дух заблестяха от свитъка, а в посланието им аз познах писаното:
“И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец, Небесният. Недейте се нарича нито наставници, защото Един е вашият Наставник, Христос…” (Матея 23:9-10) 
Блясъкът на Евангелието накара тъмните духове да изкрещят от ярост. А след това те заедно вдигнаха черния печат на пръстена с извитите рога. И като пропълзяха по стълпа, удариха с печата думите Исус Христови, тъй щото те потъмняха. А тогава първият дух изкрещя:
“Рим каза: Никой на небето да не наричате свой отец и наставник, защото един е вашият отец и наставник – святият отец във Ватикана! Той е папата, когото ще слушате, и наставникът, на когото ще се покорявате!”
А вторият дух допълни:
“От днес нататък това е църковна догма на Рим и с нея считаме въпросът за приключен!”
В този миг Господ страшно смръщи Лицето Си против тъмния стълп. А след това с прелял от божествена ревност Глас ме попита:
“Кой е този дух, който лишава вярващите от родството им с Бога и Отца? И кой е другият дух, който узаконява беззаконието му, за да го превърне в религиозна доктрина?”
Едва сега бях прогледнал! И затова с вълнение отговорих на Исус:
“Ах, Господи мой! Първият тъмен дух е Едом, който е духът на презряното първородство! А вторият тъмен дух е духът на Езавел!”
“Да, слуго Мой! Именно това са двата мерзостни духа на дявола! Първият прокарва църковният догматизъм, а вторият – религиозния фанатизъм! Но ти продължи да гледаш какво ще сторят тези беззаконници с други Святи послания от Моето Евангелие!”
Отново гледах към тъмния стълп и свитъка на Евангелието, когато там заблестяха други Христови думи, които гласяха:
“На Моисеевото седалище седят книжниците и фарисеите; затова всичко що ви заръчат, правете и пазете, но според делата им не постъпвайте; понеже говорят, а не вършат. Защото свързват тежки и непоносими бремена, и ги налагат върху плещите на хората, а самите те не искат нито с пръста си да ги помръднат. Но вършат всичките си дела, за да ги виждат хората; защото разширяват филактериите си, и правят големи полите на дрехите си, и обичат първото място при угощенията, и първите столове в синагогите, и поздравите по пазарите, и да се наричат от хората: учители. Но вие недейте се нарича учители, защото Един е вашият Учител, а вие всички сте братя…” (Матея 23:2-8) 
И този път блясъкът на Евангелието подразни тъмните духове, тъй щото те удариха с черния печат и тези Христови думи, при което духът на Едом изкрещя:
“Рим каза: Никой на Небето да не наричате свой учител, защото още сте на земята! Но нашите учители да имате на почит, и на религиозните доктрини всякога да се покорявате!”
А духът на Езавел допълни:
“Ако някой не зачита доктрините на върховната църковна власт, в тоз час нека да бъде обявен за еретик и изпъден вън от лоното на светата църква. И с това считаме въпроса за приключен…”
Докато гнусният чародеен дух още не беше изговорил думите си, свитъкът на Евангелието проблесна с други Христови думи, които гласяха:
“Коя е майка Ми? и кои са братята Ми? Ето майка Ми и братята Ми! Защото, който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра и майка…” (Матея 12:48-50) 
Това накара Едом и Езавел да изреват с пронизителен вой, а след това отново да се покатерят по тъмния стълп и да ударят с черния печат върху Святите думи на благовестието. И в този миг Едом изкряска, казвайки:
“Рим каза: Никой да не би посмял да се нарече брат, сестра или майка на Исус, но да признае върховното посредничество на светата дева!”
А духът на Езавел побърза да допълни:
“Който влезе в разрез с тази църковна догма от Ватикана, в тоз час да бъде обвинен като носител на гибелни ереси и бесовски учения. И с това да считаме въпросът за приключен!…”
Яростта на беззаконните духове продължаваше да се усилва, защото от свитъка на Евангелието заблестяха други Христови думи, които гласяха:
“Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство. Блажени скърбящите, защото те ще се утешат. Блажени кротките, защото те ще наследят земята. Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят. Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада. Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство. Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене; радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас…” (Матея 5:3-12) 
И този път, пълзейки нагоре по тъмния стълп, Едом и Езавел удариха с черния си печат Христовите думи. А тогава Едом изкрещя с пронизителен рев:
“Рим каза: Никой не може да се нарича блажен, нито да вярва, че е блажен, нито да се почувства блажен, ако преди това не бъде одобрен за блажен с папски указ. Също така никой по никакъв начин да не се нарича светец на Христос, нито да се смята за светец, ако не бъде изрично посочен за светец с папски указ…”
А Езавел допълни към думите му:
“От днес нататък църковната догма за блаженство ще се нарича беатификация, а тази за Божиите Светии – санктификация. Само с тези две канонични догми ще се определя за някого дали е следвал Господния пример, за да заслужи да бъде наричан блажен и светец. Спазвайте беатификацията и санктификацията и да считаме с това въпросът за приключен…”
Колкото повече двата богоненавистни духа пълзяха по стълпа, за да слагат черния си печат върху свитъка на Евангелието, толкова повече аз разбирах какво се беше случило през изминалите векове с християнската религия. Едом – духът на презряното първородство, ковеше църковния догматизъм, за да го превръща в червено ястие за богоотстъпници, а Езавел – с мощните си чародеяния и теологически доктрини тласкаше мнозина нечестиви в най-чудовищното нечестие – да блудстват и да ядат идоложертвено, сиреч, онова червено ястие на Едом, което да ги превръща в религиозни царе. Така дойде миг, когато целият свитък на Евангелието беше изгубил Светлината Си поради тъмния печат от светските трактовки на Едом и гнусните тълкувания на Езавел. И аз, като паднах в нозете на моя Господ, казвах Му:
“Ах, Всемогъщи мой Исусе! Простри скоро мълнията на Меча Си, та изпепели този най-проклет и чудовищен стълп на сатанинското засеняване. Защото той е главната причина за тази демонизирана християнска религия, за този широк път, който води в погибел. Понеже едва сега виждам и разбирам, че нечестивото съгласие между презряното първородство и църковното чародейство е равносилно на дълбока и черна пропаст, която поглъща душите и сърцата на всички нечестиви. Понеже никой от тях не е искал да мисли за сетнината си, но е приел за чиста монета най-гнусните извращения, на които са способни тези демонични началници…”
В отговор Господ вдигна Десницата Си против тъмния стълп на умноженото беззаконие, като ми казваше:
“Слуго Мой! Рим може да е казал, и адът след него да е замазал, но въпросът все още не е бил приключен! Въпросът ще приключи с Моето Славно Пришествие когато с дъха на устните Си ще поразя Антихрист и отстъпилата църква!
Но сега Аз непременно ще поразя стълпа на църковния догматизъм и на религиозния фанатизъм. Защото при все, че Едом и Езавел помрачиха Евангелието Ми – те сториха това само в сърцата на богоотстъпниците, които нямаха непоколебим дух за Бога. Затова сега изричам присъда против Едом и рогът на презряното първородство, издълбан върху печата на тъмния дяволски пръстен:
Лелекай, Едоме! Защото се срина стълпа на догматизма ти! Никое от Божиите чеда не ще отнемеш от ръката Господна, и никой от блажените и от Светиите не ще отклониш от Пътя Господен! В смола се зачена нечестието ти и смола ще погълне тебе и твоите – за да горите в огъня на вечното осъждение – от сега и до века!
Изричам присъда и против Езавел, духът на чародеянията и рога на религиозния фанатизъм, издълбан върху тъмния дяволски пръстен, като й казвам:
Гримът ти вече е размазан, гнусна чародейке, тъй щото никой от Божиите да се не съблазни от отблъскващата ти грозота! Срина се стълпът на чародейния ти фанатизъм, и всичките ти доктрини са прах и пепел, с които никак да не можеш да гримираш книжниците си! Рим каза, но Рим рухна! А руините след миналото му величие са приготвени за вълните на огненото езеро, което гори с жупел!
Бъдете изпепелени, духове на религиозното нечестие! Аз, Господ, съм против вас с двуострия Меч на устните Си, със Златната Тръба на Отца Си, и с мълнията на Божията Вечна Правда!”
След последните думи на Исус мълнията от Меча Му избухна като ярко слънце пред самия тъмен стълп на умноженото беззаконие. И тъмните забранителни печати върху Евангелието пламнаха и изгоряха, тъй щото Христовите думи възвърнаха цялата Си благодатна Светлина и Сила! Така свитъкът с Евангелието се върна в Златната Тръба, а самите бляскави езици на мълнията нападнаха и пояждаха тъмните духове. Онзи черен пръстен във вид на печат с рога мигновено се изпепели, а в следващия миг страшен и невъобразим гръм от мълнията се стовари върху цялото протежение на стълпа, като го напука на парчета, които се разпадаха на пепел и прах, докато от чудовищното сатанинско творение не остана и следа.
Гледах с прекомерно вълнение, а сълзите отново бликнаха на очите ми. Нямах думи, които да кажа на моя Господ, защото Той виждаше и знаеше всичките ми мисли. Но пак Десницата Му ме привдигна, а Той ми проговори, казвайки:
“Много удари от злострадание понесе душата ти, слуго Мой! Но сега ти казвам, че съпротивата от тези два духа към служението ти превишава многократно съпротивата на останалите. Защото те всячески се опитваха да опазят тъмния си стълп от Златната Тръба на Бога и Отца, чийто звук тръбеше от сърцето ти. И за свидетелство на цялата Ми жива Църква, която познава Гласа Ми и Духа Ми, сега ще заявя думите Си:
Не е възможна омраза против пророка Ми и делото му, освен чрез духа на Едом и чрез духа на Езавел! Чрез Едом – защото е духът на онези, които презряха първородството си от Бога и похулиха Святия Дух, ставайки наемници на заплата и договор, когато трябваше да бъдат и да останат безкористни и смирени слуги на Небето! Чрез Езавел – защото е духът на теолозите, чародеите и всички лъжепророци!
Слугата Ми изпи Чашата, която му дадох да пие! До дъно я изпи! Но сега Аз непременно ще дам да я пият гонителите му – без да им бъда утеха, без да им бъда опора, без да им бъда застъпник и ходатай пред Бога и Отца! Защото всички те, които мразеха един слуга, станал жертвен юнец на Царството, Мен и Отец Ми преди него са намразили! А на такива грешници идещите наказания и страшни въздаяния са справедливи! Да, напълно справедливи!
А ти, слуго Мой, продължи да Ме следваш в могъщите видения на тази книга. Защото след трите стълпа на разделянето Аз ще ти покажа и трите стълпа на владеенето!
Блажен оня, който Ме вярва!”

Leave a Reply