3. ВИДЕНИЕТО С РАЗДЕЛЯЩИЯ СТЪЛП НА УВЪЛЧВАНЕТО И БРАТОУБИЙСТВОТО

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Когато Светлината свети в мрака, дяволът плюе на петите си и бяга надалеч, колкото му държат силите. Той няма нито едно ефективно оръжие против мълнията на Меча Господен. Той няма нито една успешна стратегия против Скъпоценния Камък от Сион. Всичките си жалки успехи Сатана успява да постигне само срещу глинени тухли, сиреч, плътски човеци, останали със старото Адамово естество. Но ние, бидейки кръстени и изпълнени със Святия Дух, преживяваме онова новорождение, с което старото е преминало, и всичко в нас е станало ново. А силата на новия човек е именно тази – да вижда пораженията на стария и да не престава да се уподобява в Образа и Примера на Господ Исус Христос.
За последните седемнадесет години, в които пиша пророчески книги под водителството на Исус и с помазанието на Святия Дух, аз многократно успях да се убедя колко зловещо е падението на този стар свят, който обича дявола и иска да бъде ръководен от вълците му. Дори още помня всяка подробност от виденията в една пророческа книга, която се казваше “Разпознаване на вълците”. В нея Господ ми показа дявола именно с лицето му на вълк. И то не просто вълк, който живее в гората, но такъв, който е основал древния Рим, за да го превърне в империя на собствената си кръвожадност чрез един от най-властните си началници, наречен “дух на Корей”. Едва ли има смисъл да преразказвам това след като против вълка на Луцифер се написаха няколко пророчески книги. Но в Светлината на последното видение, което описвам в тази книга, аналогията с предишни видения от моя Господ става повече от наложителна.
Виждаш ли, мили братко, че първият от разделителните стълпове на умноженото беззаконие засенява света с латинския надпис:
“Homo homini lupus est!”, сиреч, “Човек за човека е вълк!”
Кой и кога реши, че човек за човека трябва да е вълк? Кой и кога реши, че създания, сътворени от Бога, трябва категорично да изгубят Образа и подобието на Бога и Твореца, за да се облекат с дрехата на насилието и кръвожадността, та да стават вълци? И има ли по-убедителен пример от световната история, който да ти показва катастрофалния резултат от увълчването, освен примера с Рим? Та нали в собствената древна митология на Рим е записано, че градът е бил основан от двама братя, които са били отгледани от вълчица на хълма Капитолия? А когато някой е сукал вълче мляко и то е проникнало не просто в жилите му, но в сърцето му, то и градът, който той би основал, непременно ще бъде свързан с вълци. И като помислиш, че нашият Господ се яви като “Божият Агнец, Който носи греха на света”, то виж свидетелствата на Живота Му и познай, че не друг, но Рим проля Кръвта на Драгоценния.
Римски прокуратор изми лукаво ръцете си и издаде присъда да бъде разпнат Божия Син! Римски бич с оловни топчета се стовари върху гърба Исус Христов, за да го разкъса и превърне месата Му в кърваво желе! Римски стражи сплетоха венец от тръни, за да го забият в Главата на Спасителя! Римски гвоздеи се забиха от Римски чук в благодатните Ръце и Святите Нозе на Спасителя! Римско копие прободе ребрата Му, от които изтече Вода и Кръв!
Твърде много “Рим” има в Евангелието, за да не бъде забелязан! Твърде много вълци е имало против Агнеца, за да останат скрити в беззаконията си! И ако се доверим на мъдрите стихове от “Еклисиаст”, че няма нищо ново под слънцето, то тогава онзи беззаконен Рим, оставил сянката на кръвожадността си в древна Юдея, е същият Рим, който и днес владее света. Защото в тъмния духовен свят има един пантеон на дявола, наречен “Разделяй и владей”, а първият от разделящите му стълпове е “Homo homini lupus est” – стълпът на увълчването и братоубийството.
Когато Господ във видението Си ми показа сянката, хвърляна от този стълп върху света, аз бях поразен от нейните чудовищни мащаби. Тя се простираше върху всички земни територии. И нямаше народ и език на света, който да може да й противостои. Пленявани от злоба и коравосърдечие, човеците наистина се превръщаха във вълци, готови всякога да разкъсват, насилстват и погубват. Една страшна немилост и едно неизразимо насилие се превръщаха в най-остри зъби на погубителна смърт. Но най-непоносимата гледка от тази сянка бяха човешките съвести, прегорели от дяволски огън. Вършенето на зло не просто, че задоволяваше нечестивите, но определено ги забавляваше, тъй щото една злина се превръщаше в насърчение за друга злина след нея. А обсебването на престъпниците от насилнически демони ги превръщаше в садисти и психопати, изгубили всякаква връзка с реалността, и покоряващи се на мрачните помисли на злите си вдъхновители. И докато аз си мислех, че по-голям ужас от този Господ не би ми дал да видя, Той Самият простря ръка през Стената Си към тъмния стълп, като ми казваше:
“Слуго мой! Явното зло, което забелязваш като засеняване от този стълп, касае само видимите поражения от него. Защото при тези поражения наистина става дума за увълчване. Но ти сега проумей, че този стълп има и друга тъмна мисия пред дявола. Тайна мисия, която е по-страшна от явната. Мисия, свързана не толкова с увълчване, колкото с братоубийство. Защото едно е човек да се увълчи поради многото други вълци в битието му, а съвсем друго – да посегне и пролее братовата си кръв. А какво значи някой да пролее кръвта на брата си, Стефане?”
“О, Исусе! Това значи да падне в твърде тежък грях и в най-ужасно престъпление пред баща си! Защото така убиецът чрезмерно би наскърбил сърцето на онзи, който го е родил…”
Следващите думи на Господ бяха твърде тежки, за да ги понесе сърцето ми, понеже Той ми каза:
“Ами ако бащата на двамата сина не е от кръв и плът? Ако родителят е Небесният Отец, Който и двамата братя е родил с Духа Си? Как би изглеждало тогава едно братоубийство пред Святия Му поглед?”
“Ах, Господи мой! То би било равносилно на това някой да прободе Теб, Който Си Младенецът в сърцата на повярвалите. И тогава беззаконието на такъв убиец е неизразимо по-тежко и осъдително от престъплението на онзи, който убива по плът…”
“Спомни си тогава от Писанието за Ева, която роди първия си син. Не каза ли тя при раждането му думите:
“С помощта на Господа придобих човек…” (Битие 4:1) 
Не придобивате ли вие Мен именно с “помощта на Господа”, сиреч, с Божията Благодат?”
“Така е, Спасителю мой!”
“А колко от вас четат Словото, пълни със Святия Дух? Колко от вас зачитат думите на Апостола Ми Павел, който, пишейки за Адам и Ева, имаше на предвид голямата тайна за Христос и Църквата? Спомни си думите му:
“Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът…”. Тая тайна е голяма; но аз говоря това за Христа и за църквата…” (Ефесяни 5:31-32) 
И ако първата Ева роди Каин, а след него и Авел, то няма ли и в Моята Църква да се повтори същото библейско знамение? Не предупредих ли Аз в Евангелието с думите:
“Брат брата ще предаде на смърт, и баща чадо; и чада ще се подигат против родителите си и ще ги умъртвят. Ще бъдете мразени от всички, поради Моето име; а който устои до край, той ще бъде спасен…” (Матея 10:21-22)
Виждаш ли от думите Ми, че първият брат предава на смърт втория, а не обратно? И не предупреди ли и Апостолът Ми Йоан в своето послание, че тези, които Ме пробождат, също ще излязат от Църквата, сиреч, от утробата на последната Ева? Спомни си и неговите думи:
“Дечица, последно време е; защото както сте чули, че иде Антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време. От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха били от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас…” (1 Йоаново 2:18-19) 
Разбираш ли сега в какво е най-страшен този първи стълп на разделянето?”
“Да, Исусе! Той е най-страшен, когато от него се раждат вълците по дух, силни да разкъсват Младенеца. Защото именно за тези вълци Апостолът Ти Павел предупреди Ефеските презвитери…”
“Гледай тогава какво ще стори Скъпоценният Камък от Сион на тъмния стълп на разделянето…”
В следващия миг на устните Господни се яви двуострият Меч на Божията Правда. И мълния излезе от Меча в едно с думите Исус Христови, които гласяха:
“Мечо Господен! Пронижи със Светлината Си първия от разделящите стълпове на умноженото беззаконие и издири раждането на неговия надпис “Homo homini lupus est!”…”
Докато още слушах Божиите думи, Образът на Агнеца изпълни Стената на Скъпоценния Камък, а в тъмния стълп се яви образ на вълк, в когото безпогрешно разпознах духа на Корей. И ето, че Господната мълния удари сърцето на злия дух, тъй щото издири видение от най-дълбоката древност. В него аз виждах как вълкът на дявола е захапал с челюстите си сърцето на млад човек. А тогава Господ ме попита:
“Кой е този млад човек, Стефане? Защото именно върху него ще падне тъмната сянка на братоубийството…”
“О, Исусе! Нямам никакво съмнение, че това е Каин, братът на Авел! Той изпълни сърцето си със завист, понеже Отец погледна благосклонно на приноса на Авел, а към неговия не погледна така…”
“А защо Отец Ми погледна благосклонно върху приноса на Авел?”
“Господи мой! Отец припозна в този принос Теб, Самия! Защото знаеше, че ще Те даде като Жертвен Агнец за Спасението на света…”
“Чудно ли ти е тогава, че Образът, който изпълни Стената на Моя Камък, е Агнец, а образът в тъмния стълп е на вълк?”
“Не, Спасителю! Никак не ми е чудно!” – казах аз, а Исус отново ми даде знак, за да гледам във видението. Там Каин вече възлизаше против брат си на полето. И като извади нож, приближи се и го заби в гърба му, тъй щото Авел издъхна, а вълкът на дявола тържествуваше върху сърцето на убиеца. В един по-следващ миг от време Господ се яви на Небето, като казваше на Каин:
“Где е брат ти Авел?” (Битие 4:9) 
А убиецът троснато Му отговори:
“Не зная; пазач ли съм аз на брата си?” (Битие 4:9) 
И тогава тежкият и гръмовен Глас на Господ тресна с мълния земните хълмове, казвайки на Каин:
“Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята. И сега проклет си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брата ти от твоята ръка. Когато работиш земята тя няма вече да ти дава силата си; бежанец и скитник ще бъдеш на земята…” (Битие 4:10-12) 
А братът на Авел, примрял от тежката Божия присъда, едвам успя да изрече:
“Наказанието ми е толкова тежко, щото не мога да го понеса. Ето, гониш ме днес от лицето на тая земя; ще съм скрит от Твоето лице, и ще бъда бежанец и скитник на земята; и тъй всеки който ме намери, ще ме убие…” (Битие 4:13-14) 
Докато още гледах твърде живата картина от видението, Господ ме попита, казвайки:
“Как разбираш думите на Каин, слуго Мой? Какво е това тежко наказание, което убиецът не може да понесе? Дали е това, че земята вече няма да му дава силата си, или е това, че ще бъде бежанец и скитник по нея в останалите дни на живота си? Какво е това наказание, при което някой бива скрит от Лицето на Бога? Какво стои пред Лицето на Бога, за да бъде отпосле скрито от Каин?”
Дълбокият въпрос на Исус ме остави безмълвен, тъй щото дълго не можех да намеря отговора. А Исус отново реши да ме попита:
“С какво имат проблем всички, които вършат престъпление, за да не могат отпосле да го понесат? Защото именно то се превръща в тяхното постоянно наказание…”
Когато Господ реши да доведе слугата Си до верен и истинен отговор, Той винаги съумява да го стори. Така стана и този път, защото отговорът мигновено проблесна в сърцето ми, тъй щото Му казах:
“Исусе! Всички престъпници имат проблем с гузната си съвест! Тя ги изобличава и те нямат покой нито денем, нито нощем! А именно гузната съвест е скрита от Лицето на Бога, защото е осквернена с грях и тъмнина! А пък Словото ни казва, че Правда и Съд са Основа на Божия Престол. И ако някъде някой е сторил неправда и зло, той вече бива скрит от Божието Присъствие, за да се превърне в бежанец и скитник. И когато Каин казва “всеки, който ме намери, ще ме убие” – той има на предвид именно демоните, за които е станал видим, когато е изгубил Присъствието на Бога…”
Одобрителния поглед в очите на Исус ми подсказа, че отговорът ми е точен и правилен. Но Той отново ми заговори, като казваше:
“Виж как продължава нататък библейският разказ. Защото е записано, че:
“…Господ определи белег за Каина, за да не го убива никой, който го намери…”  (Битие 4:15) 
И дори в предходните думи на стиха му се обеща, казвайки:
“Затова, който убие Каина, нему ще се отмъсти седмократно…” (Битие 4:15)
Какъв е тогава белегът на Каин? Защото именно с този белег Аз съм силен да поразя образа на вълка отсред тъмния стълп на беззаконието?”
За втори път Исус ме довеждаше до мълчание с дълбоките тайни на въпросите Си. И понеже аз се бавех да Му отговоря, Той пак ми проговори, казвайки:
“Спомни си за Савел, който стана Павел! Защото и той гонеше Агнеца, за да Го убие! Но и върху неговото сърце Слънцето на Правдата бе поставило същия белег на Каин, който не позволяваше на демоните да го убият…”
Само след миг отговорът блесна с цялата си сила в сърцето ми, тъй щото развълнуван казах на моя Господ:
“Ах, Спасителю мой! Благословена нека бъде Светлината на устните Ти! Белегът на Каин е призивът за покаяние! Защото само с покаяние образът на вълка може да се разруши, а вместо него да се възцари Образът на Божия Агнец! И докато Божията Милост дълго търпи, за да доведе някого до покаяние, то и до този момент белегът на Каин пази престъпника от заслужено въздаяние за нечестието му!”
В този миг Исус се просълзи и ме прегърна. А след това усили мълнията на Меча Си върху тъмния стълп на увълчването и братоубийството, като казваше на злия дух, агонизиращ в Светлината Му:
“Враже Господен! Вълко на дявола! С белега на Каин Моите всякога ще побеждават сянката на тъмния ти стълп! И с този белег Аз ще проглася думите Си към всички престъпници, участвали както в греховете на увълчването, така и в греховете на братоубийството! И на тези, които се явиха като вълци към Божието Стадо, Аз сега ще кажа:
Елате при Агнеца, Когото сте пробождали, като преживеете спасителното покаяние, което ви дава Святият Ми Дух! Хванете се здраво за белега на Каин, за да избегнете Божиите присъди и въздаяния върху умноженото беззаконие! Днес и сега се оставете от насилието и първенствуването, за да ви дам изходен път и отново да намерите първата си любов!
И на другите, които в езическото си битие се превръщаха в насилници и убийци за ближните си, Аз сега ще кажа:
Отречете се от греховете и престъпленията си, които сте сторили в мрак и заблуда, и поискайте за сърцата си капчица от Кръвта Ми, защото е силна да ви изкупи от властта на смъртта и ада! Изповядайте в Духа Ми и Светлината Ми, че човек за човека е Агнец, понеже на Кръста Аз платих не само за вашето опрощение, но и за Вечния Живот в Царството на Моя Бог и Отец! И тогава този латински надпис “Homo homini lupus est” няма повече да има никаква сила върху сърцата ви!”
След последните думи на Исус тъмният стълп на разделението се пропука страшно, а надписът му беше унищожен от мълнията на Господ. И самите отломки на рухващия стълп се превръщаха на пепел и прах, тъй щото сърцето ми се преизпълни от неизразима радост и блаженство. А тогава Господ ме прегърна и силно ме притисна до Сърцето Си, като ми казваше:
“Слуго Мой! Станал си ужас за вълците и кошмар за насилниците! Затова всякога остани в Духа Ми като един, който върши делото си заради Агнеца в сърцата на човеците!
Верните, искрените, пламенните и любящите, непременно ще познаят, че чрез свидетелството на пророка Ми Аз разруших и изпепелих първия от стълповете на разделението. И ако някой иска бъде Стълп от Вечните и Святи Стълпове в Храма на Моя Бог и Отец, то нека такъв – днес и сега – да участва в Моя Триумф над тъмния пантеон на дявола. А ти, слуго Мой, Ме последвай във видението с втория от разделящите стълпове, който е стълпът на войнолюбието и кръвопролитията…”