ТЪМНИЯТ ПАНТЕОН НА ДЯВОЛА – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЕТО С ГЛАВНИЯ СТЪЛП НА РАЗДЕЛЯНЕТО И ВЛАДЕЕНЕТО

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Има мигове в живота, когато Бог допуска върху нас да се стовари цялата сила на врага. Едва тогава разбираме от какво сме направени и до колко сме утвърдили душите и сърцата си в Канарата, която е Исус. Да предупреждавам Божиите чеда, че времето е зло и последно, едва ли има смисъл. Защото ако те не са разбрали това в стотиците книги, които написах на Господния Хълм, то не биха го проумели и в тази последна книга. Но ако истинно и в Святия Дух бих заявил, че самият дявол и Сатана застана против мен, за да ми се възпротиви за предстоящото видение, то тогава скъпоценният залог на тази книга напълно би се оправдал. Защото кой друг, освен дяволът, да е главният стълп на умноженото беззаконие? На кой друг да би прилягало да бъде кръстен “Разделяй и владей”, ако не на злия клеветник и насилник, за когото важат Господните думи, че идва само, за да “открадне, заколи и погуби”? Аз няма да успокоя никого, че личният сблъсък със Сатана е толкова банален, колкото да пропъждаш с молитви рояци от демони. И ще посъветвам всички, ако се хвалят, с Господ Исус да се хвалят, и ако говорят – думите им да бъдат малко. Защото винаги идва миг в живота ни на Вяра, когато седма глава от “Евангелието на Матея” трябва да се превърне в проверка…
“И заваля дъждът, придойдоха реките, и духнаха ветровете…” – казва на всички ни Спасителят. И било, че бихме удържали над дъжда, реките и ветровете, пак това все още не ни прави победители. Защото идва сюблимен миг, когато тъмният княз събира всичките дъждове, реки и ветрове в една единствена дълбока чаша, пълна с отрова. И животът в Канарата бива изпитан със смърт по Канарата. А онези кървави капки пот по челото на Исус в Гетсиманската градина стават нашето лично съучастие в страданията на Човешкия Син.
Как мислиш, любезни мой братко? Току-така ли дяволът ще се съгласи да бъде посечен от Господния Меч в една помазана пророческа книга? Току-така ли ще претърпи мисълта, че Славата на Исус за сетен път ще заблести над тъмните му зловония и над извратеното му сърце? Дух, който шест хилядолетия разделя и владее света, не е ли твърде силен, за да му устои само Сионски диамант? Дух, който разпилява и върти съдбите на предадените му езичници, така, както вятърът издухва изсъхналите листа, не се ли побеждава само с Вярата на Божия Син?
Но ето затова аз свидетелствам истинно в Святия Дух на Отца и Сина, че главният стълп на умноженото беззаконие дойде против сърцето ми с всичкия си мрак и ярост, на които е способен. Дойде с единственото намерение да ме спре и да не пиша нито ред повече от това Небесно послание. И аз вече бях приел за себе си, че и този път ще пострадам по плът заради Истината…
Но какво беше учудването ми, когато една, невероятно твърда и Свята Стена спря съпротивата му. Това не беше личната стена на духа ми, защото аз добре познавам трептенето й от демоничните удари, които преживявам в последните десет години. Не! Това беше Стената на Скъпоценния Камък от Сион! Духът Исус Христов, в Чието Присъствие бях скрит по Волята на моя Господ! Това искрено ме възрадва, тъй щото паднах на колене пред Спасителя, като Му казвах:
“Господи мой! Сърцето ми е неизразимо блажено и възрадвано зад Стената на Духа Ти! И сега виждам, че дяволът не може да осъществи нито едно от усилията си, та дано би съкрушил или отместил духа ми. Но защо, Исусе, Си постъпил така със слугата Си? Нали в много други видения Ти допускаше да пострадам за Теб?”
В отговор Господ ме обгърна с лъчи от Благост и Любов, като ми каза:
“Стефане! Товарът, който носиш на рамената си, вече е твърде голям и свръхестествен – дори за слуга, който върши Волята на Господаря си. Главната тежест на всеки Небесен товар са думите Господни, които вършат съдба на света. Така се сбъдва именно писаното от пророка:
“Понеже товар ще бъде на всекиго Неговото слово…” (Еремия 23:36)
Как мислиш тогава? Много ли са слугите Господни, които да носят свръхестествен товар от Бога? И за една преумножена тежест не е ли нужна преумножена Благодат?
Но ето затова ти ще напишеш всичките видения на тази книга, гледайки ги през Стената на Моя Дух. Така в сърцето си ти ще преживееш онова Мое водителство, с което те благослових, когато написа виденията за Мъдростта на Агур.
А ти сега помисли и Ми кажи:
От какво най-много е разярен дяволът точно в този миг? Не от това ли, че твоят Господ ще разкрие в двете любими сатанински думи цялата същност на най-нечестивото сърце във Вселената? Проумяваш ли, слуго Мой, какво се крие зад думите “Разделяй и владей!”? Изпитваш ли с Моята Вяра и с погледа на Корена Давидов нещата от самото им начало, та до самият им край? Ако Аз съм Алфата и Омегата, то не подобава ли на Сатана да бъде “Divide et impera”?
Но ето, слуго Мой, гледай сега през Стената Ми към изкривеното от ярост лице на Моя противник. Защото двуострият Меч отново ще се яви на устните Ми. И мълния ще излезе от Меча, за да издири отговорите в дяволското сърце и ти сам да видиш кога Сатана обикна нечестивото си кредо…”
Преливащ от вълнение, аз погледнах през Стената на моя Господ, когато Мечът се яви на устните на Исус. И Той, с властен Глас проговори през самото острие на Меча, а думите Му излязоха като мълния, която прониза дявола и го направи да трепери и агонизира, без да може да се защити с крилата си. А самите Господни думи гласяха:
“Мечо Господен! Пронижи със Светлината Ми главния стълп на умноженото беззаконие и издири раждането на нечестивия му надпис!”
И ето, че самата мълния на Меча извика древно видение от дяволското сърце, което беше от мига преди бунта и падението му от Небето. А тогава във видението аз видях херувим с ослепителна красота, който магнетично привличаше около себе си множества Небесни ангели. И като се възкачваше на височината на Хълма Сион, обръщаше се към всички тях, казвайки им:
“Величайте ме, защото съм съвършен по хубост и пълен с мъдрост! Хвалете ме, защото съм най-достоен сред достойните, и най-славен сред славните! Въздигайте ме в сърцата си, защото без моите химни и засеняване Сион би помръкнал, а всяко създание би изгубило усещането за красота и съвършенство!”
“Ти си съвършеният! Ти си ни достойният! Ти си най-красивият!” – зашумяваше множеството ангели, а херувимът, ликуващ от щастие, отново им казваше:
“О, ангели мои! Аз съм не просто съвършен! Аз съм постоянно усъвършенстващо се съвършенство! И затова напълно заслужавам да бъда подобен на Всевишния!”
Докато продължавах да гледам, аз видях как един тъмен лъч излезе от сърцето на херувима, като влизаше в сърцата на хвалещите го ангели, които мигом изгубваха светлината на крилата си. А във видението самата мълния на Меча изписа латинската дума “Divide”. И аз вече бях разбрал, че това е мигът, когато Луцифер за пръв път е дръзнал да разделя. Понеже е искал да дели равенство с Бог Отец и е внесъл разделение в сърцата на подкрепящите го ангели, което е било равносилно на покваряване на тяхното достойнство. Но видението още продължаваше. Понеже две огнени ръце се простряха от височината на Хълма Сион. И като загребаха в шепите си Луцифер и множествата му, запокитиха ги вън от границите на Царството и Вечната Светлина. И когато цялото изгонено множество се намери на земята, онзи “син на Огъня и Светлината” вече беше гнусно изчадие на пепелта и мрака. А аз продължавах да се взирам във видението, понеже исках да видя как ще се появи втората дума “Impera”. Но тя все още не се появяваше, а дяволът продължаваше да агонизира пред пантеона си от мълнията на Меча Господен. Това ме накара да се обърна към Исус и да Го попитам:
“Ах, Господи мой! Ще покажеш ли на слугата Си как се появи думата “Владей” в битието на дявола? Защото досега аз видях само как се роди думата “Разделяй”!”
Господ се усмихна на въпроса ми и погали главата ми. А след това ми проговори, казвайки:
“С втората дума нещата са много по-съдбоносни, дълбоки и разтърсващи, отколкото с първата. Затова Аз нека те попитам, а ти Ми отговаряй:
Къде за първи път срещаш Божията благословия за човека в Свещеното Писание?”
“О, Исусе! Тя се среща в двадесет и осмия стих от първата глава на Битие, където е записано:
“И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята…” (Битие 1:28) 
“И какво прочиташ в този стих, Стефане?” – ме попита отново Господ, и Гласът Му промени дълбочината си, сякаш, за да ме накара да внимавам. А отговорът просто бодеше очите ми, тъй щото с вълнение не само отговорих, но извиках:
“О, Спасителю чудесен! Та аз виждам тук именно втората дума “владей”! И е ясно като бял ден, че по някакъв начин тя е попаднала от битието на човека в битието на дявола…”
“Не просто дума виждаш, слуго Мой, но истинска власт! Власт, която Отец Ми даде на първите човеци! Власт, която можеш да уподобиш като златна корона върху главата на Адам.
А сега отново гледай през Стената Ми към тресящия се дявол и виж как мълнията на Меча Господен ще издири второ видение от битието на падналия…”
Отново гледах през Стената, а сърцето ми ускори туптенето си. А тогава видях как мълнията на Меча извика второ видение от сърцето на дявола. В него той имаше лукаво изражение на змия и вече ходеше сред дърветата на Едемската градина, където видя голата Ева. И като я изкуси, накара я да откъсне плода от дървото за познаване на Добро и Зло, за да го вкуси. А тя, възрадвана и все още неосъзнаваща какво е сторила, се затича, за да сподели забранения плод с Адам. И ето, че в пълно съгласие с казаните ми думи от Исус, аз виждах голия Адам с положена златна корона, която беше не плътска, но духовна. Послушал жена си, той взе нахапания плод от ръцете й, като побърза да го вкуси и да надигне нагоре лицето си от възхищение. Но точно тогава короната падна от главата му, а дяволът ловко пропълзя, грабвайки я в ръцете си. И като я сложи на собствената си глава, с неизразимо удоволствие изрева:
“Досега бях силен само да разделям! Но от този миг вече съм могъщ да владея! Разделяй и владей – това е съдбата ми и аз много я харесвам! Ах, колко много си я харесвам!”
Докато гледах без дъх, мълнията изписа върху видението думата “Impera”, а тежкото помазание на Святия Дух нахлу в сърцето ми, тъй щото бях пълен с думи, които исках да кажа на Исус. И Той, като знаеше какво мисля, ме подкани само с поглед, за да Му проговоря, а аз това и чаках. Понеже точно след Исусовата покана от устните ми излязоха думи, с които Го питах:
“О, Исусе! Когато изкусителят Те заведе на високата планина, за да Ти предложи властта над света, той Ти каза:
“На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), – и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое…” (Лука 4:6-7) 
Не държеше ли дяволът в този миг златната корона на Адам, за да Ти я предложи срещу Твоя поклон? Не превърнаха ли именно човеците дявола в господар, който да владее над тях, когато в изначалната Божия благословия Адам и Ева трябваше да владеят над дявола, понеже бяха създадени по Божия Образ и Божие подобие? “На мене е предадена властта…” – каза в онзи миг дяволът. Защото ставаше дума именно за предателство от страна на човеците. В противен случай златната корона щеше да му бъде подарена или просто дадена, но не и предадена. Така ли е, Исусе?”
В отговор на въпроса ми, Господ се взря с дълбоките Си и Святи зеници в мен, тъй щото очите Му стигаха чак до дъното на сърцето ми. А след това ми проговори, казвайки:
“Да, слуго Мой! Така е! И това библейско знание е твърде тежко и Свято, за да се проумее от плът и кръв! Но ти виж колко благ е твоят Господ към Своите чеда. Защото когато събрах Моите ученици около Себе Си и ги посветих в Небесното благовестие, Аз положих върху главите им златната корона на Адам, като им казах:
“Видях Сатана паднал от небето като светкавица. Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди. Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата…” (Лука 10:18-20)
Как мислиш, Стефане? Защо предупредих Моите да не се радват на получената власт, но по-скоро да се радват, че имената им са записани на небесата? Какъв е рискът за оня, който се радва на власт?”
“О, Исусе! Той рискува да се възгордее и да падне пред лицето на Всевишния или най-малкото да бъде като Адам в Евиното изкушение!”
“Правилно Ми отговори, но сега отново ще те попитам:
Какви имена се записват на небесата? Имената на тези които царуват, или имената на тези, които слугуват!”
“О, Исусе! Само Твоето Име се записва на небесата, ако съумеем да го носим достойно и да го съхраним в сърцата си! А Ти имаш Име на слуга, защото придоби Образ на слуга и се смири до смърт на Кръст!”
В този миг Спасителят силно ме прегърна с ръцете Си, а очите Му се просълзиха. И Той с твърде нежен и съкровен Глас тихо ми каза:
“Сега разбираш ли как Скъпоценният Камък от Сион пръсна главния стълп на умноженото беззаконие? Ако името на дявола беше “Разделяй и владей!”, то какви Небесни думи твоят Отец е положил в Сърцето на Единородния Си Син, за да съкруши противника Си и да го порази? Прочети именно тези думи, защото с тях е заредена мълнията на Меча Ми!”
Слушах моя Господ, а две Святи и благодатни думи твърде силно заблестяха от мълнията на Меча и озариха като слънце духа ми. И аз, прегърнал на колене нозете Му, тихо казах:
“О, Господи мой! Отец непременно Те е кръстил “Сплотявай и Слугувай!”, за да съкрушиш главния стълп на беззаконието.
“Сплотявай” – за да бъде вярно писаното за Теб в “Колосяни”:
“В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете; в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание; понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено; и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява…”  (Колосяни 1:14-17) 
“Слугувай!” – за да се сбъднат Твоите думи в “Евангелието от Марк”:
“Вие знаете, че ония, които се считат за управители на народите, господаруват над тях, и големците им властват над тях. Но между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките. Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина…” (Марк 10:42-45)
Сплотявайки – Ти ни правиш да пребъдваме в Святия Ти Дух и да станем скъпоценни камъни с Твоята Твърдост! Слугувайки – Ти ни правиш да пребъдваме във Вечното и Свято Име на Отца! И как да би устояло това извратено изчадие срещу Святата мълния на Твоите думи “Сплотявай и Слугувай!”, когато аз виждам един агонизиращ и тресящ се дявол, който не може да удържи рухването на тъмния си стълп и изпепеляването на латинския си надпис?”
Очите ми се пълнеха със сълзи от възторг, а аз все така не исках да пусна нозете на моя Господ. А Той, като ме възправи при Стената Си, отново ми проговори, казвайки:
“Запиши това Свято видение на книга и кажи на всички Мои, че Аз съм Цар на царете и Господ на господарите. И ако някой иска да стои в триумф над тъмния стълп на умноженото беззаконие, нека твърдо спазва Небесния принцип на Моето благочестие:
Когато си слуга на Бога и Неговото домочадие, тогава си цар и господар над дявола и бесовете му!
Но ако някой изврати Небесния Ми принцип, за да става цар и господар над Божиите чеда, то такъв непременно е бил помрачен и извратен от тъмния стълп, за да служи на злия, който разделя, за да владее! А дяволът има по три чудовищни стълпа от ляво и дясно, за да бъде властта му над нечестивите абсолютна и тотална!
Ето, Скъпоценният Камък ви призовава към Себе Си!
Бъдете на молитва в Духа Ми, за да Ви покрия със Стените Си! Бъдете със смирен и покаян дух, за да ви въздигна в Светлината Си! А ти, слуго Мой, се закрепи в Моята Твърдост и Вярност! Защото Аз непременно ще довърша с теб започнатото в тази книга!”

Leave a Reply