4. ПОЗНАВАНЕТО НА ХРИСТОС ПО ПЛЪТ И ПО ДУХ

Едно от нещата, които ще преобрази ума ти и ще те направи угоден на Бога, е да заживееш с вяра в Евангелието. Казвам – да заживееш с вяра, понеже мнозина нямат тази вяра. Мнозина имат грешна настройка на сърцето си, с която ефектът от Евангелието върху тях е равносилен на ефекта от един филм. Те гледат филма, но не участват в него. Те се впечатляват от главния герой, но главният герой не се впечатлява от тях. И това е така, защото Той не е станал реален в живота им. Колкото реален е героят на един филм в живота ти, толкова реален е и Исус за теб, когато не живееш с вяра в Евангелието. Ти може да гледаш този филм стотици пъти. Ти може да знаеш всеки епизод и всички реплики на главния герой, но когато този главен герой не е станал реален в живота ти, то напусто е и всеки прочит за Неговия Живот, думи и дела. Ето защо е важно тук да получиш някой много важни стъпки за вярата си, за да може да познаеш Спасителя.
Първо – по плът, а след това – по Дух!
Как да разбираш твърдението ми, че трябва да познаеш Исус по плът?
Досега аз ти говорих, че не трябва да бъдем плътски, а сега изведнъж ти говоря да познаеш Исус по плът. Нека това не те обърква, защото аз нямам предвид твоята плът, но Неговата плът. Апостол Йоан в началните стихове на своето Евангелие казва ясно:
“И словото стана плът, и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина…” (Йоан 1:14) 
Виждаш как Йоан ти казва, че “Словото стана плът”. То не само стана плът, но и пребиваваше между хората, за да видят Славата Му. Така и за теб днес Бог е дал чудесния шанс да познаеш това Слово като плът. Моля те не гледай към Небето и не очаквай Исус Христос да дойде отгоре, за да ти се изяви като плът. Той вече веднъж се е изявил по този начин, а от теб просто се иска да повярваш на тази изява. В четирите Евангелия Исус се разкрива пред сърцето ти с две определения:
Първото: Човешкият Син
Второто: Божият Син
С първото определение Исус идва да ти се изяви по плът, защото е приел образ на Човек. С второто определение Исус идва да ти се изяви по Дух, защото е Бог.
Тази изява на Христос винаги е строго последователна. Той идва в живота на всеки човек първо като Човешкият Син, а после – като Божият Син. Първо – по плът, а после – по Дух. Когато Исус ти се изявява като Човешки Син, Той идва в твоя живот на земята, за да извърши определена земна работа. Но когато Той ти се изявява като Божий Син, Той взима твоя живот в Небесни места, за да вървиш с Него от слава в слава.
А сега помисли върху думите Му, които ще цитирам:
“Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните?” (Йоан 3:12) 
Нека ти перифразирам този въпрос на Исус:
“Ако не Ме повярвате като Човешки Син, то как ще Ме повярвате като Божий Син? Ако не Ме познаете по плът, то как ще Ме познаете по Дух? Ако не извървите Моя земен път, то как ще вървите с Мен в Небесния Ми път?”
Разбираш ли, братко, че в познаването на Бога има етапи и развитие? И най-страшното става тогава, когато някой предпочита първия етап, без да прави стъпки за покоряването на втория. Защото да последваш Исус е нещо повече от това да се наричаш християнин.
Да последваш Исус – това значи да отидеш там, където е Той!
И нека сега ти покажа какво е познаването на Христос по плът, а след това и по Дух. Апостол Йоан ще ти даде светлина в разбирането, защото в неговото послание, четем за Исус следното:
“Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха, за Словото на Живота, (защото животът се яви, и ние видяхме, и свидетелстваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам), това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и Неговия Син Исус Христос…” (1 Йоаново 1:1-3) 
Виждаш, че това, което беше отначало, сиреч, началното явление на Исус в твоя живот, е явлението на Словото, което стана плът. Това е Словото на Живота. Словото, което идва да ти покаже Живота на Бога. И ако ти поискаш действително това явление на Исус в своя си живот трябва да се приготвиш след като приемеш Словото на Живота да заживееш и Живота на Словото. Бог ми откри, че днес има много църкви, в които се проповядва Слово на Живот, но не се живее Живота на Словото. Защото да познаваш Христос по плът – това значи да извървиш Пътя, който Исус извървя на земята. Този Път на Исус започна от река Йордан и завърши до Голготския кръст. Така и ти започваш действителното си ходене с Бога от река Йордан, за да стигнеш до Голготския кръст. Река Йордан отговаря на покаянието, с което Духът на Бога е разтърсил сърцето ти. Оттам нататък вече идва неотклонната Христова повеля:
“Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си, и така нека Ме последва…” (Матея 16:24) 
И виждаш ли сега, когато дойде мигът в живота ти да изпълниш на дело тази повеля, тогава ти духовно си застанал пред Голготския кръст. Този Кръст разделя два пътя, два свята, две различни съдби в живота за Бога! Зад теб е останал старият живот и началното явление на Исус в сърцето ти. Но ето, че Исус стои разпнат на кръста и предава Духа Си в ръката на Отца.
Кое ти пречи да Го последваш?
Кое ти пречи да изживееш думите на Павел:
“Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене…” (Галатяни 2:20) 
Бог ми откри, че само и единствено плътта ни пречи, за да извършим очакването Му. Тази плът, която трябва да умре, за да възкръсне духовният човек, е твърде силна и не се предава лесно. Тя кара християнина да се плаши от Голготския Кръст, да обърне погледа си назад и да тръгне от Голготския Кръст към река Йордан. А всяко такова отстъпление от нашето призвание отваря врата на света и дявола. Така мнозина не просто стигат до Йордан, но отиват оттатък Йордан (тоест, в света) и след време се нуждаят от съживление, защото всичко при тях е замъртвяло.
Когато дълбоко изследвах именно тези въпроси на вярата, Бог ме отведе при Павел и ми показа ключ в неговото откровение, което сега ще ти разкрия. Ето какво заявява Апостолът заедно със своя съработник Тимотей:
“Затова отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече така Го не познаваме…” (2 Коринтяни 5:16)
Много години това изявление на Божиите хора е стояло запечатано за мен и е било покрито с голяма тайна.
Забелязваш ли как Павел заявява, че е познавал Христос по плът?
Прочетен плътски, този стих ще накара читателя да си помисли, че Апостолът просто е познавал Христос, подобно на другите Апостоли, които бяха със Спасителя.
Да, но това не е така! Истината на Библията ще ти потвърди, че Павел се запозна с Исус на пътя за Дамаск в пустинята, когато гонеше първите християни. Той даже Му заяви:
“Кой Си Ти, Господи?”
А Бог му отговори:
“Аз съм Исус, Когото ти гониш…”
И какво излиза?
Излиза, че думите на Апостол Павел към Коринтяните не се толкова плътски и плитки, за да се задоволяваш само с тяхното прочитане. Защото ако и Исус да пресрещна Павел в пустинята и да му се беше открил като Бог, то пак в онзи миг Павел познаваше Исус по плът.
Защо?
Естествено защото все още не беше се съразпнал с Исус, за да Го познава по Дух!
Защото в онзи момент паднаха люспите от очите на Павел и той, воден от Святия Дух, разбра, че писанията наистина са говорили за идването на Исус в плът. Така Павел се обърна към Човешкия Син и започна ревностно да проповядва и върши тъкмо обратното на това, което беше вършил преди срещата му с Господ в пустинята. Той ходеше в синагогите и доказваше според писанията, че Исус е Христос, като си навличаше гнева и яростта на религиозните властници.
Всичко това ти доказва, че Павел наистина позна Исус по плът, тоест, повярва в изявата на Бога като Човешки Син. Но после дойде миг, когато в пътя на Павел се яви същият този Голготски Кръст, който се явява в пътя на всички Христови последователи.
Сега разбираш ли защо Павел и Тимотей заявяват, че не познават никого по плът? Сега разбираш ли, че когато познаеш Исус по Дух ти просто си преминал оттатък Голготския Кръст?
Тогава Исус престава да бъде за теб Човешкият Син и ти се разкрива като Божият Син. Тогава ти започваш да живееш невидимото Евангелие, тоест, в живота ти се прибавя Словото на Бог, Който е горе, към Словото на Бог, Който е долу. Тогава Исус Христос, Който ти е завещал всичките Си прекрасни думи, записани в Евангелието, напълва сърцето ти с други думи, идещи директно от Божия Престол.
Знаеш ли, че има едно единствено място, където Апостол Павел се хвали в посланията си, но виж от какви мотиви е продиктувана неговата хвалба:
“Принуден съм да се хваля, при все, че не е за полза; но сега ще дойда до видения и откровения от Господа. Познавам един човек в Христа, който, преди четиридесет години, (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае) бе занесен до третото небе. И такъв човек познавам, (в тялото ли, без тялото ли, не зная, Бог знае) който бе занесен в рая, и чу неизразими думи, които не човека не е позволено да изговори. С такъв човек ще се похваля; а със себе си няма да се хваля, освен с немощите си…” (2 Коринтяни 12:1-5) 
Искаш ли да разбереш тайната на тази хвалба?
Тайната е тази, че Павел имаше вярата да раздели познаването на Христос по плът от познаването на Христос по Дух. Защото, колкото до плътта си, Павел се хвалеше само с немощите си. Но колкото до духовния човек, този Апостол беше участвал в невидимото Евангелие, защото, след като се съразпна с Христос, то той намери и Славата на Бога и именно тогава чу неизразими думи, които не е позволено да се чуят и изговорят от плът и кръв.
Ето затова ти говоря в тази тема. Защото същинското познаване на Исус става тогава, когато от човешки син ти се превърнеш в Божий син. Защото Исус изяви Себе Си като Човешки Син заради човешките чеда. Това беше Неговото слизане сред нас. Но Той възкръсна не като Човешки Син. Нека отново Павел ти каже като какъв възкръсна Исус:
“Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство, а по Дух на светост биде със сила обявен като Божий Син чрез възкресението от мъртвите…” (Римляни 1:3-4) 
Виждаш как именно чрез възкресението от мъртвите Исус беше обявен като Божий Син. Затова, ако решиш да познаеш Исус като Божий Син, то приготви се да съразпнеш себе си с Него. Защото именно тогава, когато вътре в теб умрат твоите неща, ще възкръснат Неговите и ти също ще бъдеш обявен със Силата на Бога като Божий син. А на теб, надявам се, ти е известно, че Силата е тази, която управлява Тялото. Благодарение на тази Сила то може да се движи и живее. Затова и Словото казва:
“Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвите телесните действия, ще живеете. Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове…” (Римляни 8:13-14) 
Забележи, че Божието Слово не нарича такива “човешки синове”, но “Божии синове”. Спомни си също, че когато се съразпна с Исус, Павел вече имаше вяра не в Човешкия Син, но ето каква:
“…а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене…” (Галатяни 2:20) 
Нека изведа казаното дотук в няколко най-важни заключения:
Исус Христос е Човешкият Син тогава, когато е Господ на човешките синове. Това отговаря на познаването на Христос по плът!
Исус Христос е Божият Син тогава, когато е Господ на Божиите синове. Това отговаря на познаването на Христос по Дух!
Може би ще попиташ кое отделя едните от другите. Ще ти отговоря:
Голготският Кръст!
Атаките на лукавия винаги са били пресметнати така, щото да извиква нетърпимост и конфликт между човешките и Божиите синове. И това е конфликт, който не произхожда от Божиите синове, но от човешките, понеже не искат да последват Божиите. Те не искат да приемат в сърцата си богатството на Духа, което притежават Божиите синове, понеже не са го изпитали духовно, понеже е богатство, идещо след Кръста, а не преди него. Именно така разбирам стиха на “Притчи”, където се казва:
“Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях…” (Притчи 22:2)
Богат в Божиите очи е онзи, който има огромен достъп до Престола на Благодатта. Сиромах в Божиите очи е онзи, който не може или не иска да плати цената за този достъп. Църквите, познали Христос по плът, имат присъствието на Святия Дух в събранията си. Той идва, за да свидетелства за Човешкия Син, зареден с неизчерпаемата Божия Милост към малките във вярата. Но Той също така е зареден с вечните Христови думи:
“Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и Мене. В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие…” (Йоан 14:1-3) 
А сега, братко, си задай въпроса:
Къде е днес Исус? Не къде е Неговото Присъствие, изявено чрез Святия Дух, но къде е Личността на Божия Син?
И така ще разбереш, че когато Спасителят ти казва, че ще те вземе при Себе Си, тъй щото гдето е Той, да бъдеш и ти, Той има предвид именно това:
Да Го познаеш по Дух! Да пребъдваш с вярата си там, където е Той!
Вярата, която Исус ти завеща, не приключва на Голготския Кръст, според както биха ти казали мнозина.
Напротив – тя започва именно от Голготския Кръст!
Защото Кръстът е мястото, трамплинът, от който можеш да скочиш в Небесните места и да намериш Дома на Отца. Понеже, когато пристъпваха с вяра в Исус, Апостолите някога не намериха земни храмове и синагоги, но нещо друго, за което и свидетелстваха:
“…но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници, при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата…” (Евреи 12:22-24) 
Тези Божии човеци разбраха в огромна пълнота какво значат думите на псалома, който казва:
“Блажени ония човеци, чиято сила е в Тебе. В чието сърце са пътищата към Твоя дом. Минаващи през долината на плача, те я преобръщат на място на извори; и есенният дъжд я покрива с благословения. Те отиват от сила в сила; всеки от тях се явява пред Бога в Сион…” (Псалом 84:5-7)
Знаеш ли, че когато Бог говореше в сърцето ми чрез стиховете на този псалом, аз не издържах и Го попитах:
“Боже, какво пречи на братята и сестрите ми да заживеят това слово? Защото Твоето Слово не се променя. То е изпратено, за да променя, но то самото не се променя…”
А Бог ми отговори:
“Знаеш ли, че вие много често приличате на някой, който прави пазарлък, когато твърде много е харесал една превъзходна дреха. Той иска дрехата, но някак си без дори пръста си да помръдне.
Забелязваш ли в стиховете Ми, че преди да се явите в Сион вие трябва да преминете през долината на плача, за да я обърна Аз в място на извори на жива вода и изливането на Духа Ми да ви покрие с благословения?
Именно в тази долина вие трябва да съблечете човешкото си естество, за да се облечете в Моето естество. И не ви ли каза Павел:
“За туй, ако е някой в Христос, той е ново създание. Старото премина, ето, всичко стана ново…”
Какво ли би станало, ако старото не преминава? Няма ли тогава това старо да е не просто спирачка, но най-големият двигател на отстъплението?
Защото, когато сте по човешки слаби, вие приемате всякакви други имена в сърцата си, но не и Името на Моя Син. Защото, когато сте по човешки слаби, вие кръстосвате от Йордан до Голгота и от Голгота до Йордан и целият ви живот за Мене преминава под сянката на едно голямо блуждаене, блъскане и завличане от всеки вятър на учение…”
Знаеш ли, братко, какво значи да приемаш всякакви други имена в сърцето си, но не и Името на Исус?
Когато приемаш името на някого, ти ставаш “наименуван”. А след това през целия си живот свидетелстваш не на Името Исус, но на човешкото си “наименуване”. Ти си чувал за това “наименуване”, макар, че то е било обличано за слуха ти с по-модерната дума “деноминация”, което в превод на български ще рече същото.
И защо мнозина с охота са готови да се определят като протестанти, петдесятни, конгрешани, баптисти, методисти, православни, католици, но не и като християни?
Нека ти кажа защо.
Именно защото ги спира Кръстът на Голгота!
Когато Апостол Павел виждаше извращенията на деноминационната мода, сиреч, модата да се наименуваш по човешки с облеклото на някаква душевна привързаност, доктрина, догма или философия, той с болка писа в посланието си:
“Защото някои от Хлоините домашни ми явиха за вас, братя мои, че между вас имало разпри. С това искам да кажа, че всеки от вас дума: Аз съм Павлов; а аз Аполосов; а аз Кифов; а пък аз Христов. Нима се е разделил Христос? Павел ли се разпна за вас? Или в Павловото име се кръстихте?” (1 Коринтяни 1:11-13) 
Можеш ли да си представиш, че един ден в Небето ще е пълно с “павликяни”, “аполосяни”, “кифяни”? Не разбираш ли, че властта на деноминациите е скрито оръжие на лукавия, с което той спира вярващите от Пътя към Кръста?
Защото Пътят към Кръста е Пътят на Христос. Затова и Павел те пита:
“Аз ли се разпнах за теб или Исус?”
Но същевременно, виждайки как мнозина са спрели да вървят по Пътя на Исус, добавя:
“Защото Христос не ме е пратил да кръщавам (тоест, да “наименувам” – не го бъркай с кръщението в Името на Отец, Син и Святия Дух – б.а.), но да проповядвам благовестието; не с мъдри думи, да не се лиши Христовият кръст от значението си. Защото словото на кръста е безумие за тия, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила…” (1 Коринтяни 1:17-18) 
Напук на посланието на Павел, във вековете на църковната история се появиха мнозина “кръстители”, които сложиха една голяма бариера пред Голготския Кръст и така го лишиха от значението му. Те лишиха вярващите от онзи копнеж и стремеж, с който да отидат оттатък Кръста.
Знаеш ли защо тези “кръстители” се уплашиха?
Именно защото Словото на Кръста е “безумие” за тях, както ни казва Павел. Защото да кажеш на плътското си мислене, че трябва да умре, то ще счете самата мисъл за безумие. Именно затова плътското мислене се скри зад църквите на човешкото наименуване, за да оцелее. И не само да оцелее, но да разцъфти отново в множество от човешки учения, вкоренени и утвърдени в различните деноминации.
Сега разбираш ли, че основният извор на отстъплението са именно деноминациите? Сега разбираш ли, че когато си познал Исус по плът, но не си пожелал да Го познаеш по Дух, то нищо от онова, което си познал, няма да те ползва, понеже сърцето ти ще си остане недоизпълнен съд и върху него ще дойде съдбата на писаното:
“Кривото не може да се изправи; и това, което е недоизпълнено, не може да се брой…” (Еклесиаст 1:15) 
Моля те, отвори сърцето си и нека откровенията тук се закрепят в теб. Защото лукавият не спи. Той гонеше Човешкият Син, затова ще гони и теб.
Но знаеш ли къде дяволът спря да гони Исус?
Именно там, откъдето Божият Син започна да го гони!
Именно там, където днес Бог те призовава да отидеш:
След Голготския Кръст!
Нека “Галатяни 2:20” стане живот и смисъл на духа ти и сърцето ти. Защото там, след Кръста, няма и спомен от активността на дявола. Защото, след Кръста, Словото вече не ти говори за битка със силите на Злото. Защото след Кръста, когато Отец изяви Исус по Дух, Святост и Сила като Негов Син, Той стори ето какво:
“…и като ограби всички началства и властите, изведе ги на показ явно, възтържествувайки над тях явно чрез Него…” (Колосяни 2:15) 
Ако ти искаш такава съдба от Бога в живота си за Исус, то се приготви да изпълниш и по-горе записаното в същото послание към Колосяните:
“Защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството; и вие имате пълнота в Него, Който е глава на всяко началство и власт. В него бяхте и обрязани с обрязване не от ръка извършено, но с обрязването, което е от Христа, като съблякохте плътското тяло; погребани с Него в кръщението, в което бидохте и възкресени с Него чрез вяра в действието на Бога. Който Го възкреси от мъртвите…” (Колосяни 2:9-12) 
Прочети подчертаното в този стих и ще разбереш, че той не е по силите на туристите в Евангелието. Защото те ще обикалят от Йордан до Голгота и от Голгота до Йордан, докато напълно ги погълне религиозният дух на дявола.
Защото да съблечеш плътското тяло, то значи да се съразпнеш с Исус!
Защото да бъдеш възкресен с Него, то значи и да си умрял с Него!
Не извършиш ли това, то ти по-скоро ще работиш за настъплението на отстъплението, а не за Славата на Бога. Колкото до онези, които остават по човешки слаби като зрители пред Кръста, то нека следващата тема те убеди какво става с тях.